Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протоколно определение № 60 от 26.02.2026, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Наказателно дело от общ характер 400/2025
Вид
Протоколно определение № 60
Подписан
26.02.2026
В сила
06.03.2026
Състав
Гергана Желязкова Кондова

Цитирани разпоредби

  • чл.31, ал.4 · Конституция на Република България
  • чл.57, ал.2 · Конституция на Република България
  • чл.248 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.248 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.248, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.248, ал.5, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.249, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.269 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.269, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.269 ал.3 т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 274 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 275 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.55 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 60 гр. Ямбол, 26.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г.Ж.К.

Съдебни

Г.З.П заседатели: В.В.П. при участието на секретаря Миглена П. Коматарова и прокурора Ж. П. И.

Сложи за разглеждане докладваното от Г.Ж.К. Наказателно дело от общ характер № 20252300200400 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За Окръжна прокуратура – Ямбол се явява прокурорът Ж. И..

Подсъдимият Б. К., редовно призован, не се явява и не посочва уважителни причини за неявяването си.

Видно от материалите, приложени към писмо вх. № 921/16.02.2026г. на Министерство на правосъдието на Република България до Окръжен съд – Ямбол, Молбата за правна помощ, издадена по делото от настоящия съд до Министерство на правосъдието на ****** ***** относно подсъдимия Б. К., е изпълнена. На подсъдимия са били връчени преди повече от 7 дни изпратените до него съдебни книжа, включително призовката за днешното разпоредително заседание, както и за резервната негова дата 26.03.2026г., обвинителният акт в превод на турски език, както и разпореждането за насрочване на разпоредителното заседание по настоящото дело – също в превод на турски език.

Пострадалите М. В., Н. В. и Й. В., редовно призовани, се явяват.

Повереникът им адв. И. Х., редовно призован, не се явява и не посочва уважителни причини за неявяването си.

Не се явява и преводачът М. Ш., редовно призована. Също не посочва 1 уважителни причини за неявяването си.

За подсъдимия Б. К. се явява упълномощеният защитник адв. М. А. от АК – Ямбол.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Пострадалите /поотделно/: Да се даде ход на делото.

Адв. А.: Аз считам, че са налице условията на чл.269 ал.3 т.3 НПК за даване ход на делото и разглеждане на същото в отсъствието на моя подзащитен, доколкото съдът току-що докладва изпълнение на съдебната поръчка, от което е видно, че подсъдимият е редовно уведомен за днешното съдебно заседание, знае за какво е делото, т.е. няма да бъдат накърнени правата му при даване ход на делото в негово отсъствие.

Съдът намира, че ход на делото в днешното разпоредително заседание следва да бъде даден при условията на чл.247г, ал.1 т.2 вр. чл.269 ал.3 т.4 б.В от НПК, т.е. в условията на задочно производство, тъй като подсъдимият К. се намира извън пределите на Република България, същият е редовно призован, не посочва уважителни причини за неявяването си и съдът намира, че неговото отсъствие няма да попречи за разкриване на обективната истина по делото.

Поради това, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СНЕМА самоличността на подсъдимия от данните по делото както следва:

Б. К. - роден на **********г. в гр. ******* ******** ***** жител и живущ в гр. ***** ***** ***** турски гражданин, женен, с начално 2 образование, шофьор във фирма „ТГЛ“, неосъждан, ЛНЧ *********** Съдът установи, че на подсъдимия Б. К. обвинителният акт и разпореждането на съда за насрочване на разпоредителното заседание са връчени преди повече от 7 дни.

На основание чл. 274 и чл. 275 от НПК на страните се разясниха правата им, по повод на което:

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания, бележки и възражения. Не правя отвод на състава на съда и секретаря.

Адв. А.: Нямам искания, бележки и възражения. Не правя отвод на състава на съда и секретаря.

Съдът предостави възможност на страните да вземат отношение по въпросите по чл.248 ал.1 НПК, предстоящи да бъдат обсъдени в днешното разпоредително заседание.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми съдебни заседатели, считам, че с оглед предявеното обвинение по отношение на подсъдимия, делото е подсъдно на Окръжен съд - Ямбол. Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Считам, че в хода на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемия и на пострадалите. Констатираните нарушения в предходни заседания считам, че към момента са отстранени. Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, за разглеждане на делото при закрити врати, за привличане на резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач. Не са налице основания за промяна на процесуалната мярка - в случая парична гаранция в размер на 3000 лева. Нямам искания за събиране на нови 3 доказателства.

Пострадалата М. В.: Нямам какво да кажа по въпросите по чл.248 НПК.

Пострадалият Н. В.: Нямам какво да кажа по въпросите по чл.248 НПК.

Пострадалият Й. В.: Нямам какво да кажа по въпросите по чл.248 НПК.

Адв. А.: Уважаема госпожо Председател, уважаеми съдебни заседатели, становището на защитата по въпросите, предвидени в ал.1 на чл.248 НПК е следното: настоящото производство е с местна и родова подсъдност на Окръжен съд - Ямбол. Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. По т.3 считам, че в хода на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подзащитния ми. По т.4, с оглед обстоятелството, че настоящото производство се развива по реда на задочното такова, считам, че не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. По т.5 считам, че не е налице една от предвидените хипотези, с изключение на тази за назначаване на преводач, но в случаите, когато или ако подзащитният ми се яви в съдебно заседание като лице, невладеещо български език. Към настоящия момент считам, че не са налице основания за промяна на мярката за процесуална принуда на подзащитния ми. На този етап нямам искания за събиране на други доказателства и моля да насрочите делото за разглеждане по общия ред с призоваване на свидетелите и вещите лица.

Съдът се оттегля на тайно съвещание за обсъждане на въпросите по чл.248 ал.1 НПК.

В 10.23ч. разпоредителното заседание продължи.

След тайно съвещание, съдът взе решение по въпросите по чл.248 ал.1 НПК, както следва:

По т.1 на ал.1 на чл.248 НПК съдът намира, че делото, съгласно 4 правилата за местната и родова подсъдност, е подсъдно на Окръжен съд – Ямбол.

По т.2 на ал.1 на чл.248 НПК - не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

По т.3 на ал.1 на чл.248 от НПК - Съдът намира, че в хода на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия-подсъдим и по-конкретно на тези по чл.249, ал.4, т.1, предл.1,2 и 3 – да участва в производството, да научи за какво престъпление е привлечен в качеството на обвиняем и да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението. Посоченото съществено процесуално нарушение е допуснато в резултат на неспазена процедура на проведено по смисъла на чл.269, ал.3, т.4 от НПК задочно производство в рамките на досъдебното производство.

От данните по делото се установява по безспорен начин, че подс.К. е гражданин на ****** ***** и постоянно пребивава в ****** ***** с известен за органите на разследването и прокурора адрес. С оглед на това обстоятелство, съгласно приложимата в този случай норма на чл.269, ал.3, т.4 от НПК - когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина, делото по обвинение за тежко престъпление може да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия, ако се намира извън пределите на Република България и: а) местоживеенето му не е известно; б) не може да бъде призован по други причини; в) е редовно призован и не е посочил уважителни причини за неявяването си.

В случая, в хода на досъдебното производство, не е била налице нито една от хипотезите по букви „а“, „б“ и „в“ на т.4 на ал.3 на чл.269 от НПК за провеждане на т.н. задочно производство, т.к. местоживеенето на К. в ****** ***** е известно, а именно в гр.***** ** ****** * *, а освен това по делото липсват данни К. да не може да бъде призован по други причини или пък да е бил редовно призован за датата 13.08.2025 г. за привличането му в качеството на обвиняемо лице и да не се е явил без затова да е посочил уважителни причини. К. не е бил призован за датата 13.08.2025 г., на която последно е 5 привлечен в качеството на обвиняем за престъпление различно от предходно повдигнатото му /арг.Постановление за привличане на обвиняем, приложено на стр.78-80 от том последен от ДП/.

Действително, в хода на Досъдебното производство са били изготвени пет Молби за правна помощ за призоваването на К. в ****** *****, като последната такава е изготвена и изпратена от органа по разследването на 27.10.2021 г. с посочени в нея дати за призоваване на К. за привличането му в качеството на обвиняем – 25.01.2022 г. и 22.03.2022 г. Тази последно изготвена и изпратена Молба за правна помощ обаче е останала неизпълнена, като по нея и към момента няма отговор от компетентните власти на ****** ***** относно причината за неизпълнението й. След посочената Молба за правна помощ, по Досъдебното производство К. не е бил призоваван на известния негов адрес в ****** *****. Въпреки това, на 13.08.2025 г. същият е привлечен задочно /в негово отсъствие/ в качеството на обвиняемо лице.

Предвид изложеното дотук, за съда се налага извод, че с нарушение на процедурата по задочно разглеждане на делото са били нарушени правата на подс.К. за участие в процеса, да научи за какво престъпление е привлечен в качеството на обвиняем и да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението.

Регламентираните в чл.55 от НПК основни права на обвиняемия /подсъдим/ в наказателния процес включват и това той да участва лично в наказателното разследване във всичките му фази и стадии на развитие, чрез даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, предявяване на искания и възражения. Законодателят е отговорил нормативно на изискванията на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /чл.6. пар.3/ за справедлив процес, свързан с правото на всеки подробно да бъде информиран за характера и причините на обвинението срещу него, да се защитава лично или да ползва квалифицирана адвокатска помощ, да присъства непосредствено при разпита на свидетели и в извършването на други процесуално-следствени действия, посочени от обвинителната власт и защитата, или реализирани по служебен почин от съответния орган. Институтът на задочното производство, регламентиран от процесуалния кодекс несъмнено представлява ограничаване на възможностите за пълноценно реализиране правата в наказателния процес, 6 което обаче е съвместимо с конституционните разпоредби на чл.31, ал.4 и чл.57, ал.2 от Конституцията на Република България и може да бъде законосъобразно прилаган само при съблюдаване на предписанията за провеждане на производството в рамките на очертаната от чл.269, ал.3 от НПК процедура.

Внимателният прочит на материалите по делото обосновава извод, че при повдигнато обвинение за тежко престъпление, подс.К. не е участвал в досъдебното производство, като отсъствието му не се дължи на негово недобросъвестно процесуално поведение, а е в резултат на незаконосъобразна процесуална дейност на компетентния орган – органът по разследването и прокурора, изразяваща се в нарушена процедура по призоваване и проведено задочно производство при отсъстващи предпоставки по чл.269, ал.3, т.4 от НПК. Съдебната практика е последователна, че се допуска съществено процесуално нарушение, ако не е направено всичко необходимо за издирване и призоваване на обвиняем/подсъдим/. Следва да се има предвид, че провеждането на задочно производство, без да са били налице основанията за това, накърнява правото на защита на подсъдимия и безспорно следва да се цени като съществено процесуално нарушение. Процесуален механизъм за неговото саниране е прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

Въз основа на гореизложеното и с оглед допуснатото съществено процесуално нарушение, което не може да се отстрани от съда, съдебното производство по делото следва да бъде прекратено и делото – върнато на прокурора за провеждане на процедура по призоваване на К. за привличането му в качеството на обвиняем и привличането му като такъв при стриктно спазване на процедурата по задочно провеждане на досъдебното производство в случай, че такава хипотеза е налице.