Определение № 499 от 08.02.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 499 гр. Варна, 08.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно гражданско дело № 20243100500147 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413 ал.2 вр. с чл. 274 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София, чрез юрк. И. Н., срещу Разпореждане № 4341/13.12.2023г. постановено по ч.гр.д. № 1336/2023 г. по описа на Районен съд - Провадия, в частта, с което е отхвърлено подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Р. С. М. от с.

***, община **** за сумата над 106,37 лева до пълния претендиран размер от 251,17 лева, представляваща лихва за забава върху главницата по Договор за потребителски кредит № 627046/28.01.2022г., за периода от 19.02.2022 г. до 23.11.2023 г. вкл., на основание чл. 411, ал. 2, т.2 от ГПК.

Жалбоподателя намира атакувания акт за неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че заповедното производство е формално и не следва да се сочат и доказват твърденията в заявлението, като е достатъчно дължимите вземания да бъдат индивидуализирани. Излага, че съдът дължи преценка относно редовността на заявлението, дали искането е в противоречие със закона или добрите нрави, респективно дали се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, която преценка е ограничена до информацията, която се представя със заявлението. Намира, че съдът е излязъл извън обсега на своята компетентност в конкретното производство, като наместо исковия съд е извършил проверка за правилността на изчисленията на законната лихва за забава. Излага, че този въпрос не подлежи на изследване в заповедното производство, чиято цел е да провери дали вземането е спорно. Сочи съдебна практика, която счита за относима. По гореизложените съображения моли за отмяна на обжалваното разпореждане, в частта с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед, и издаване на такава.

Съгласно чл. 413, ал. 2 от ГПК, настоящото производство е едностранно, поради което и препис от жалбата не се връчва на насрещната 1 страна.

Частната жалба е депозирана в срок и изхожда от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Производството по ч.г.д.№ 1336/2023 г. по описа на Районен съд – Провадия, е образувано по подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София заявление по чл. 410 от ГПК срещу Р. С. М. от с. ***, община ****, за издаване на заповед за изпълнение за парични суми, дължими по Договор за потребителски кредит № 627046 от 28.01.2022 г., сключен между длъжника и „Сити Кеш“ ООД, от които - сумата от 535,16 лева представляваща незаплатена главница; сумата от 39.28 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 18.02.2022 г. до 08.07.2022 г.; сумата от 251,17 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 19.02.2022 г. до датата на заявлението; законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. След дадени указания от съда е постъпила уточняваща молба от заявителя, в която се сочи, че претендираната сума от 251.17 лева съставлява законна лихва върху непогасената главница.

В заявлението се посочва, че вземането е прехвърлено на заявителя от страна на „Сити Кеш“ ООД по силата на сключен между страните договор за цесия от 14.06.2023 г. и Приложение № 1 от 14.06.2023 г. към него.

По отношение на спорната пред настоящата инстанция сума, заповедният съд е направил собствени изчисления на размера на законната лихва, която е присъдил, а за горницата е приел, че претенцията противоречи на чл.33 от ЗПК.

Настоящата инстанция дава следното разрешение по същество:

В производството по чл. 410 от ГПК преценката на заповедния съд е ограничена до посоченото в заявлението, като целта е да се провери дали вземането е спорно посредством предоставяне възможност на длъжника да депозира възражение срещу заповедта, с което да оспори дължимостта на вземането. В тази връзка заповедният съд не проверява дали вземането действително съществува.

За да се издаде заповед за изпълнение обаче съдът следва да констатира липсата на отрицателните предпоставки, визирани в чл. 411, ал. 2 от ГПК.

Съгласно чл. 411, ал. 2 т. 2, предл.1 и т. 3 от ГПК съдът издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Освен това заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК /така чл. 411 ал.1 т.1 от Кодекса/.

Заявлението на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД удовлетворява формалните изисквания за редовност по чл. 410 ал.2 и към него са приложени документите по чл. 410 ал.3 от ГПК.

В настоящия случай безспорно е, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, поради което несъмнено кредитополучателят има качеството на потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, съответно заповедният съд дължи преценка за наличието на неравноправни клаузи в договора, от който заявителят черпи правата си. Съдът също така следва да 2 съобрази и доколко основанието, на което се търси сумата не противоречи на законов императив.

Въззивната инстанция намира, че в настоящия случай по отношение на претенцията за законната лихва за забава в размер на 251.17 лв., представляваща законна лихва върху главницата не може да направи извод за противоречие със закона /в случая е приложим ЗПК/ или с добрите нрави, както и не е налице нарушаване правата на потребителя по смисъла на ЗЗП.

При договор за потребителски кредит вредите за кредитора са свързани със забавата при възстановяване на предоставените от него средства в заем, заплащането на възнаграждение за тяхното ползване и разходите по събиране.

Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Съгласно алинея втора на същата разпоредба когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В случая от представените в заповедното производство доказателства, а именно сключения между страните договор за потребителски кредит, е видно, че за забава плащанията, в чл. 6 ал.1 от договора страните са уговорили обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до датата на погасяване на задължението. По твърдения в заявлението тази лихва е начислена само върху неплатената главница за съответния период, което отговаря на изискванията по цитираните разпоредби на ЗПК и ЗЗП.

В договора за кредит, видно от разпоредбите единствената санкция за потребителя при неизпълнение в срок на задълженията за възстановяване на кредита е лихва за забава в размер на законната и няма неяснота по формиране на вземането. В този случай съдът в производството по чл. 410 ГПК не следва да проверява дали размерът на законната лихва забава е правилно изчислен или не. При наличие на твърдения за изпадане в забава на длъжника по договор за паричен заем и претенция за обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за конкретно посочен начален и краен период, не е налице основание за отхвърляне на заявлението в тази му част, само защото според съда размерът на обезщетението е друг.

В контекста на казаното и поради различни правни изводи на настоящата инстанция се налага съответна отмяна на разпореждането на Районен съд – Провадия в обжалваната част. Необходимо е и присъждане на разноски за заповедното производство до пълния размер на разноските от 25 лева за държавна такса и 50 лева определено юрисконсултско възнаграждение.

За настоящото производство разноски не се претендират.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 4341/13.12.2023г. на Районен съд Провадия по ч.гр.д. № 1336/2023г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА , в която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, гр. София против длъжника Р. С. М., с. ***, община ****, за сумата над 106,37 лева до претендирания размер от 251,17 лева - лихва за забава за периода 19.02.2022 3 г. до 23.11.2023 г. вкл. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по заявлението на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, гр. София, против длъжника Р. С. М., ЕГН **********, настоящ адрес в с. ***, община **** и за сумата от 144.80 /сто четиридесет и четири и 0.80/ лева , съставляваща горницата над 106,37 лева до претендирания размер от 251,17 лева – законна лихва за забава по Договор за потребителски кредит № 627046/28.01.2022 г. за периода 19.02.2022 г. до 23.11.2023 г. вкл., както и за сумата от 13,15 /тринадесет и 0,15/ лева - разноски в заповедното производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение ВРЪЩА делото на Районен съд - Провадия за издаване на заповед за изпълнение съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4