Решение № 3643 от 16.07.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 4339/2025
- Вид
- Решение № 3643
- Подписан
- 16.07.2026
- В сила
- 16.07.2026
- Състав
- Анета Александрова Трайкова
Цитирани разпоредби
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 40, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 51 · Закон за управление на етажната собственост
РЕШЕНИЕ
№ 3643 гр. Пловдив, 16.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330104339 по описа за 2025 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 51 ЗУЕС и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено съществуването при условията на разделност (по 1/5 част за всеки от ответниците от общото задължение на починалия им наследодател К. С. ) на парични задължения в размер на сумите, както следва: в размер на по 71,27 лева, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.01.2024 г. до изплащане на вземането, както и направените в заповедното и исковото производство, за които суми по ч. гр. дело № 209/2024 г. по описа на ПРС, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.01.2024 г. срещу К. П. С., починал в хода на заповедното производство и заместен от неговите наследници: по отношение на преживялата го ***** Е. Г.
С . , а именно: 71,25 лева., представляваща неплатени вноски за дължими месечни такси за поддръжка и управление, натрупани за период от 23 месеца, считано от месец февруари 2022 г. до месец декември 2023 г., вкл.; за дължими месечни вноски във фонд „Ремонт и обновление“, натрупани за период от 23 месеца, считано от месец февруари 2022 г. до месец декември 2023 г., вкл.; за дължими за ремонт на асансьори, съгласно Решение на ОС на 1
ЕС, проведено на ***** г.; дължими за ремонт на товарен асансьор, съгласно Решение на ОС на ЕС, проведено на ***** г.; дължими за ремонт на покрива, съгласно Решение на ОС на ЕС, проведено на ******.; дължими за ремонт на двата пътнически асансьори, съгласно Решение на ОС на ЕС, проведено на **** г.
Ищецът твърди, че срещу ответниците е била издадена по реда на чл.
410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 209/24г. по описа на ПРС за процесните суми. Процесната сума се дължала разделно и поравно от четиримата ответници, в качеството им на законни наследници на починалия им наследодател Кирил С., който се явявал съсобственик на ап.
**** находящ се в гр. ******************** апартаменти, за който апартамент се дължали месечни такси за поддръжка и управление, натрупани за периода месец февруари 2022 г. до месец декември 2023 г., вкл.; месечни вноски във фонд „Ремонт и обновление“, натрупани за от месец февруари 2022 г. до месец декември 2023 г., вкл.; вноска за ремонт на асансьори, съгласно взето Решение на ОС на ЕС, проведено на ******.; вноска за ремонт на товарен асансьор, съгласно взето Решение на ОС на ЕС, проведено на ****** г.; вноска за ремонт на покрива, съгласно взето Решение на ОС на ЕС, проведено на *******г.; вноска за ремонт на двата пътнически асансьори, съгласно взето Решение на ОС на ЕС, проведено на ****** г.
От ответниците е постъпил писмен отговор, чрез назначения им от съда особен представител адв. Т. П., със становище за неоснователност на исковете.
Счита, че от представените с исковата молба решения на Общото събрание на Етажната собственост не ставали ясни основанието и размерът на вноските, доколкото не били документално обосновани. Освен това липсвали доказателства в подкрепа на размерите и дължимостта на процесните суми.
Представеният с исковата молба предупредителен протокол за натрупани задължения от 02.10.2023 г. не бил адресиран до Кирил С., а наследодателят на ответниците и самите ответници, след смъртта му, не били надлежно уведомени за наличието на процесните задължения.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Представено е удостоверение за наследници на починалия К. С., от 2 което се установява, че ответниците са негови законни наследници – преживяла съпрега и деца.
От представения нот. акт за покупко-продажба от ***** г. се установява, че Е. С. е закупила от лицата Н. Р. и С. Р. собствеността върху ап. №*****, находящ се на третия етаж в блок *** вход **** в комплекс******* с площ от 48,47 кв.м., както и 1, 013% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж.
От представения акт за сключен гр. брак се установява, че към деня на продажбата Е. С. е била в брак с К. С. с вписан режим на имуществени отношения – законов режим на общност.
Според изготвено удостоворение от Община П. р-н **** се установява, че апартаментът, описан в нот. акт е с адм. адрес: гр.******.
Видно от приетите като писмени доказателства по делото протоколи от проведени общи събрания на етажната собственост с адрес: град ******* от страна на етажните собственици са взети следните решения: на ******г. – относно взето решение за ремонт на асансьора и избор на оферта, на ****** г. за вземане на решение за неотложен ремонт на товарния асансьор, неотложен ремонт на покрива на етажната собственост и пдмяна на западната входна врата на етажната собственост, на*****г. за одобряване на офертата за частичен ремонт на покрива; на ****** г. за ремонт на двата пътнически асансьора; на******г. за приемане на решения за бюджет и месечни такси.
От списъците към протоколите се установяват присъстващите на всяко едно от общите събрания лица, ведно с посочване на притежаваните самостоятелни обекти и ид. части. С протоколи са удостоверени поставянето на покани за свикване на общото събрание на етажната собственост на посочените по-горе дати, както и за изготвени протоколи за проведените общи събрания като това обстоятелство е потвърдено с подписите на двама представители на същата.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 51 ЗУЕС.
Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: че ответниците са собственици на 3 самостоятелен обект в процесната сграда – етажна собственост; че са взети валидни решения на общото събрание на етажната собственост за процесните вземания; че тези решения са получени от ответниците по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, както и какъв е размерът на претендираните вземания /в т. ч. и начина на формиране на отделните пера, включени в общата месечна вноска за управление и поддръжка/.
В случая, между страните не се спори, а и с оглед съдържанието на обсъдения по-горе нотариален акт за покупко-продажба , който съгласно чл.
179, ал. 1 ГПК се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно правото на собственост върху посочения в него апартамент, съдът приема за установено, че ответниците се легитимират като собственици на процесния апартамент, тъй като наследяват поравно дела от покойния им баща К. С.
По делото не се твърди, а и не се доказва осъществяването впоследствие на други юридически факти, довели до промяна в правата върху него, поради което с оглед действащите към съответния период правни норми /предвид възприетата от съда правна квалификация по чл. 6, т. 10, вр. чл. 51 ЗУЕС/, следва да се приеме, че всеки собственик на самостоятелен обект в сграда етажна собственост, в т. ч. и ответниците дължи заплащане на съответните месечни вноски в размер, определен от общото събрание, за разходи за управление и поддържане на общите части, както и останалите такива за които етажната собственост е взела изрично решение, че се дължат.
В случая, по делото се установи наличието на взети на решения на общото събрание на етажната собственост, обективирани в протоколите от същите дати, с които се предвижда заплащането на месечни такси за покрива, на разходите за поддръжка и управление на общите части на комплекса , за ремонт на товарни и пътнически асансьори.
По делото няма данни за приемането впоследствие на други решения, с които да се предвиждат различни критерии за определяне стойността на дължимите такси за поддръжка и управление на етажната собственост, поради което съдът приема, че посочените решения обвързват етажните собственици.
Ето защо, съдът приема, че доколкото ответниците са придобили процесния апартамент в сградата – етажна собственост на ул. "**** “ № ***** по наследяване от баща им, те са обвързани от последиците на така взетото 4 решение по начина, по който са били обвързани и праводателите им – етажни собственици. В тази връзка следва да се отбележи, че етажните собственици се считат за обвързани от решенията на общото събрание, като съответните задължения възникват в техния патримониум в деня на влизането на решенията в сила, без да се необходими други действия по привеждането им в изпълнение.
В случая, по делото не се твърди и не се доказва решенията на общото събрание на етажната собственост да са били атакувани по съдебен ред в преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС /в релевантните за настоящия спор части/, поради което следва да се приеме, че същите обвързват собствениците на самостоятелни обекти в нея.
Ето защо, в качеството им на собственици на самостоятелен обект в процесната сграда – етажна собственост, на основание горепосочените разпоредби от ЗУЕС ответниците дължат заплащане на разходите за управление и поддръжка на общите части, както и месечни вноски за фонд "Ремонт и обновление" и ремонт на асансьори, съобразно обема на участието си в съсобствеността.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Предвид изхода на спора по предявените искове, в полза на заявителя – ищец следва да се присъдят сторените разноски в производството по ч. гр. дело № 209/2024 г. по описа на ПРС, както и в исковото производство, които съответно възлизат на 6,39 евро – платена държавна такса и 102,26 евро платено адвокатско възнаграждение в заповедното производство, както и на 12,78 евро платена държавна такса, 204,52 евро за платена адв. възнаграждение, 306,78 евро възнаграждение за особен представител и 0,23 евро държавна такса за издаване на 4 броя съдебни удостоверения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Етажна собственост с адм. адрес: град********** действаща чрез законен представител *******, с ЕИК:********, с адрес на управление: град *****, с **** Г. С., чрез адв. П. К. от АК П., срещу Е. Г. С., с ЕГН: ********** установителе н иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 51 ЗУЕС и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, че Е. Г. С., с ЕГН: ********** Адрес: град*********дължи на Етажната собственост сумата от 71,25 лева, представляваща дължими месечни такси за поддръжка и управление, натрупани за период от 23 месеца от месец февруари 2022 г. до месец декември 2023 г.; дължими месечни вноски във фонд „Ремонт и обновление“, натрупани за период от 23 месеца от месец февруари 2022 г. до месец декември 2023 г., вкл.; дължими за ремонт на асансьори, съгласно Решение на ОС на ЕС, проведено на ****** г.; дължими за ремонт на товарен асансьор, съгласно Решение на ОС на ЕС, проведено на ******** г.; дължими за ремонт на покрива, съгласно Решение на ОС на ЕС, проведено на ******** г. и дължими за ремонт на двата пътнически асансьори, съгласно Решение на ОС на ЕС, проведено на ******** г. ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението п о чл. 410 ГПК – 05.01.2024г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № 209/2024 г. по описа на ПРС, 12 гр.с., е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ******** г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Етажна собственост с адм. адрес: град ******, действаща чрез законен представител „*******, с ЕИК: *****, с адрес на управление: град *****, с *****Г. С., чрез адв. П. К. от АК П., срещу Г. К. С., ЕГН ********** установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 51 ЗУЕС и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, че Г. К. С., ЕГН ********** дължи на Етажната собственост сумата от 36,43 евро, представляваща дължими месечни такси за поддръжка и управление, натрупани за период от 23 месеца - от месец февруари 2022 г. до месец декември 2023 г.; дължими месечни вноски във фонд „Ремонт и обновление“, натрупани за период от 23 месеца - от месец февруари 2022 г. до месец декември 2023 г., вкл.; дължими за ремонт на асансьори, съгласно Решение на ОС на ЕС, проведено на **** г.; дължими за ремонт на товарен асансьор, съгласно Решение на ОС на ЕС, проведено на *******г.; дължими за ремонт на покрива, съгласно Решение на ОС на ЕС, проведено на ***** г. и дължими за ремонт на двата пътнически асансьори, съгласно Решение на ОС 6 на ЕС, проведено на 01.02.2023 г. ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.01.2024г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № 209/2024 г. по описа на ПРС, 12 гр.с., е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ****** г.