Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 110 от 14.03.2022, Административен съд - Плевен

Съд
Административен съд - Плевен
Дело
Административно дело 423/2021
Вид
Решение № 110
Подписан
14.03.2022
Състав
ДАНИЕЛА ВАСИЛЕВА ДИЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 203 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.204, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 75 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 76 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 284, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 3, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.3 ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 43 ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 43 ал.4 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.5 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 10, ал.2 и ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 10, ал.2 и ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.25 · Наредба за заплащането на правната помощ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 110 гр. Плевен,14.03.2022 год

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛЕВЕН, първи състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА при секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора ИВАН ШАРКОВ, като разгледа докладваното от съдия ДИЛОВА адм. дело №423/2021г. по описа на Административен съд Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 284, ал.1, вр. чл.3, ал.2, вр. ал.1 от ЗИНЗС, вр. чл.52 от ЗЗД, вр. чл. 203 и сл. АПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба подадена от А.М.С. ЕГН ********** ***, в която се твърди че на 25.08.2020г. е постъпил в Затвора Ловеч в затворническата болница за лечение от Хроничен бронхит, от който се е разболял вследствие от битовите условия в затвора гр.Плевен. Твърди, че преди да постъпи в затвора не е имал никакви медицински проблеми и заболявания. Твърди, че са му причинени неимуществени увреждания, които са непоправими и неизлечими.В уточняваща молба е уточнил, че ищецът е постъпил в затвора в добро общо състояние и без заболявания.Твърди, че възникването и развитието на заболяването му е предизвикано в резултат на престоя му в затвора поради лоши условия на живот в спалното помещение, пренаселеност, лоша хигиена, влага и мухъл. Сочи, че лошите битови условия представляващи жестоко и унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС са се отразили отрицателно и на емоционалното състояние на ищеца, който е бил травмиран както от физически страдания породени от заболяванията му, така и от чувство на обоснован страх за живота и здравето му.Твърди, че допълнително ищецът е бил угнетен от чувство на незащитеност, унижение, отхвърленост, ицолация, пренебрежение и несправедливо незачитане на неговите права и законни интереси. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 20 000 лв преддставлявака обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Плевен, свързани с условията , при които изтърпява наказанието лишаване от свобода, пренаселеност, влага и мухъл в спалните помещения за периода от постъпването му в затвора до датата на предявяване на иска- 21.03.2018г-26.05.02021г.

Ответникът ГД „ИН“ София., представлявана от юрк.П., в представения писмен отговор е изразила становище за неоснователност на предявеният иск и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан. За периода от постъпване на ищеца в затвора до 20.05.2016г, пет години преди подаване на исковата молба прави възражение за давност. Оспорва твърденията на ищеца, че условията в които е настанен и изтърпява наказанието лишаване от свобода са лоши не отговарят на действителността и това е видно от представените по делото доказателства. Твърди се, че в помещението, в което е настанен както и във всички останали в корпуса на затвора се извършват периодични освежавания, пребоядисвания, прозорците са с ПВЦ дограма, а цялата сграда на корпуса е санирана. Твърди, че служителите на администрацията на затвора са предприели всички необходими действия по осигуряване на достъп до санитарен възел и постоянно течаща вода съобразно реда в мястото за лишаване от свобода, а по отношение на хигиената в килиите поддържането на добра хигиена в спалните помещения е отговорност на лишените от свобода, като ежемесечно им се раздават перилни и почистващи препарати.Твърди се, че от 01.09.2009г. всички спални помещения са с изградени самостоятелни и функциониращи санитарни възли, осигурена е необходимата дневна светлина и възможност за проветряване, а сградата на корпуса е санирана.Твърди, че ищецът е пребивавал в 117 спално помещение, където се намира и понастоящем, а настаняването на лишените от свобода е съобразено със законовите изисквания за минимална квадратура за 4 кв.м. площ на човек.

Представителят на ОП Плевен изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове, тъй като по делото не се установява фактическия състав за ангажиране отговорността на Държавата за вреди.

Съдът, като съобрази становищата на страните, въз онова на събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Видно от представената по делото справка/ стр. 73/ е, че А.М.С. в момента изтърпява наказание лишаване от свобода по НОХД 277/2018г. на ОС Плевен в размер на 13 години, с начало на изтърпяването 20.10.2017г.

Видно от справката е, че С. е изтърпял наказание лишаване от свобода в затвора Плевен в различни периоди – 02.02.2011г.- 06.12.2013г., от

06.12.2013г.- 30.01.2015г., от 01.08.2016г.- 28.10.2016г и за периода от 19.05.2017г. досега.

Видно от представената по делото медицинска документация е, че ищецът е има поставена диагноза

ХОББ и получава ежемесечно лечение по НЗОК. Видно от представените по делото амбулаторни листове е, че освен ХОББ ищецът страда от смесена звукопроводна и невросензорна глухота-едностранна, с нормален слух на другото ухо. Видно от представеното на стр. 78 писмо е, че във връзка с подадена от А.С. жалба адресирана до МП относно неполучена навреме инхалаторна помпа е била извършена проверка, при която е било установено, че е налице забавяне в предоставянето на лекарственото средство, поради което е прието, че молбата на лишения от свобода е основателна и е обърнато внимание на медицинския специалист при затвора гр.Плевен да организира и планира снабдяването с лекарства осигурявайки непрекъснатост и последователност на лечебно-диагностичния процес. Видно от представеното по делото ЕР на ТЕЛК № 90369/16.04.2021г.е, че на ищеца е определена 50 % ТНР, считано от 04.03.2021г с водеща диагноза смесена звукопроводна и невросензорна глухота-двустранна, и придружаващи заболявания –смесена звукопроводна и невросензорна глухота-едностранна с намален слух на другото ухо и друга установена ХОББ. По делото е представено ЕР на ТЕЛК №158/29.06.2021г., от което е видно, че са потвърдени процентите неработоспособност на ищеца.Видно от същото е, че като водеща диагноза е посочена смесена звукопроводна и невросензорна глухота и като придружаващо заболяване е посочена друга уточнена ХОББ. По делото е представена епикриза /стро.92/, от която е видно, че за периода 25.08.2020г.-

03.11.2020г ищецът е бил настанен в болница с диагноза хроничен бронхит-в обостряне, ХОББ в обостряне, окончателната диагноза е ХОББ в ремисия. Видно от епикризата е, че ищецът е постъпил за първи път в болничното заведение и до средата на 2020г. не е имал оплаквания, и 2-3 м. преди постъпването в болницата след вирусна инфекция е започнал да кашля и да се чувства отпаднал. Видно от представената по делото епикриза от МБАЛ проф.д-р П.С. АД Ловеч е, че на 10.09.2020г ищецът е бил приет в болницата с диагноза остро сериозно възпаление на средното ухо. Видно от представеното по делото рецептурна книжка е, че ищецът получава лекарства чрез

НЗОК за ХОББ.

Видно от представената по делото докладна записка от Р.Р.- младши инспектор в Затвора Плевен е, че от 01.09.2008г. всички спални помещения в корпуса на Затвора Плевен са с изградени самостоятелни и функциониращи санитарни възли, разполагат с прозорци с ПВЦ дограма, които осигуряват необходимата дневна светлина и възможност за проветряване. През 2015г. сградата на затвора е технически обследвана и заснета, като са предприети мерки за енергийна ефективност, подменена е дограмата с ПВЦ. В периода 2018-2020г. е извършено външно саниране на сградата на корпуса на Затвора и периодично на всеки 6 месеца се извършва вътрешно пребоядисване на спалните помещения в корпуса на затвора.

Видно от представената по делото справка е, че считано от 10.09.2019г. ищецът е настанен в първа група, 117 спално помещение с още 11 лишени от свобода, в което ежегодно се извършват козметични ремонтни дейности и условията отговарят на установените стандарти. Преди това считано от 29.03.2018г. е пребивавал в 7 група, а от 18.07.2019г. до 10.09.2019г. е пребивавал в 4 група. Видно представената по делото справка е, че за времето на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от л. св.С. в 117 спално помещение са настанявани от 7- до 12 лишени от свобода, като най-много лишени от свобода са били настанени в помещението през м. април и май 2021г.- 12 л. св., за периода м. септември 2019-месец декември 2019г.- 11 л. св. В останалото време различен брой от 7 до 10 лишени от свобода Видно от справката е, че размерът на спалното помещение е 48,4 кв. по архитектурен план.

Видно от заключението на ВЛ по назначената съдебно-медицинска експертиза, което като неоспорено от страните съдът приема за вярно, обективно и компетентно е, че хроничната обструктивна белодробна болест е често срещано и лечимо заболяване, характеризиращо се с прогресивно ограничаване на въздушния поток и разрушаване на белодробната тъкан. Причините за заболяването в голяма степен са аналогични на хроничния бронхит/ неуточнен. По наличните данни като предразполагащи фактори към развитие на хроничен бронхит при лишения от свобода А. М.С. може да се обсъждат тютюнопушене, фамилна обремененост/ от амбулаторен лист №

278/12.04.2021г./ издаден от д-р О.Н. специалист по пневмология и фтизиатрия-майката и брата на ищеца боледуват от бронихална астма. Видно от заключението е, че хората с повишен риск за развитие на ХОББ включват – пушачите и пасивните пушачи, хора с отслабена имунна система и чести атаки от остър бронхит, хора изложени на дразнители на работното място и хора, които живеят в среда със замърсен въздух. По отношение на замърсения въздух като причина за ХОББ ВЛ е посочило че повишените нива на замълсяване на въздуха са свързани с повишена заболеваемост на дихателните пътища сред хора живеещи в засегнатите райони.ВЛ е дало заключение, че диферинциалната диагноза хроничен бронхит е широка и обхваща множество заболявания, основно засятащи респираторния тракт. Сред някои от тези заболявания са кистозна фиброза, грип, пневмония, астма, чуждотяло в дихателните пътища, ХОББ. ВЛ е посочило ХОББ като усложнение на хроничния бронхит. Лечението на хроничен бронхит е комплексно, като включва редица лекарствени средства, инхалаторни, кортикостероидни, бронходилатори, муколитици, противовъзпалителни средства, както и кислородотерапия, когао е необходимо. Според заключението най-важната превантивна мярка за намаляване риска от хроничен бронхит неуточнен е да се избягва или спре тютюнопушенето.Цигарения дим и дългогодишното тютюнопушене се асоциират с тежки белодробни увреждания при част от хората.

Прекратяването им води до мигновено подобрение в общото състояние на пациентите.ВЛ е отговорило, че в конкретния случай ХОББ е често срещано и лечимо заболяване, характеризиращо се с прогресивно ограничаване на въздушния поток и разрушаване на белодробната тъкан. Причините до голяма степен са идентични на хроничен бронхит/неуточнен. По наличните данни, предразполагащи фактори към развитие на хроничен бронхит при л.св.А.С. може да се обсъждат пушене на тютюн, фамилна обремененост/ майка и брат, които боледуват от бронхиална астма/. В съдебно заседание ВЛ е уточнило, че когато ищецът е постъпил в затвора липсват данни да е страдал от това заболяване, но не може да каже кога е възникнало. От наличните данни не може да се твърди, че е възникнало в затвора, но липстват данни да е имал това заболяване преди това. Уточнил е, че това е така тъй като когато някой постъпва на лечение, ако няма оплаквания се пише, че е клинично здрав, но това че в момента няма оплакванияне не означава, че това заболяване не го е имало и поради това не може да даде заключение, кота е възникнало заболяването, в случая когато е постъпил в затвора липсват данни за това заболяване у ищеца, но няма данни какво е било здравословното му състояние преди постъпването в затвора, поради което не може да се определи кога е възникнало заболяването. ВЛ е отговорило, че в медицинската документация няма препоръка ищецът да бъде преместен в помещение за непушачи. Съдът кредитира заключението на ВЛ, което е неоспорено от страните, като вярно, обективно и компетентно По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, като ВЛ е дало заключение, е общата площ на спално помещение 117 е 48,36 кв.м. Според ВЛ спалното помещение е обзаведено с десет отделни легла за настанените лица с обща площ 12,6 кв.м., десет шкафчета за лични вещи с обща площ 3,5 кв.м., четири маси и четири стола. Оборудването заема около 33 % от помещението.