Решение № 1330 от 03.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1330 гр. Пловдив, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20235300501894 по описа за 2023 година

Производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на Община Пловдив, код по БУЛСТАТ: 000471504, чрез юрисконсулт Димитрова, против Решение № 2253 от 19.05.2023 г., постановено по гр. д. № 14876 по описа на РС – Пловдив за 2022 г., с което Община Пловдив е осъдена да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК: 12176907, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, представлявано от изпълнителните директори М.И. и К.В. сумата от 1091.25 лева главница - дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция и ликвидационни разходи, мораторната лихва върху главницата от 14.10.2019 г. до 18.10.2022 г. в размер на 332.55 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска, до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 350 лева за разноски.

В жалбата се релевират доводи за неправилност и необоснованост на първоинстнационното решение, като се отправя искане до въззивния съд за неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна ЗАД „АРМЕЕЦ“, чрез юрисконсулт Р., с които оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли се първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото 1 доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явяват процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо.

Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 410 ал. 1, т. 2 и т. 3 КЗ и чл. 86 ЗЗД. В исковата молба ищецът твърди, че на 31.01.2018 г., около 15.00 часа в град Пловдив, на пътното платно на булевард „Македония“, ж.к.

„Христо Ботев - север“, на Бетонен мост в посока бул. „Христо Ботев“ е настъпило пътнотранспортно произшествие с лек автомобил Мерцедес CLS 350, с peг. № ***, при което същия попаднал в дупка с големи размери, остри ръбове и голяма дълбочина, представляваща необезопасено, несигнализирано, необозначено и неосигурено препятствие на пътното платно. В следствие на инцидента са нанесени имуществени щети на автомобила, изразяващи се в увреждания на предна дясна гума и джанта на автомобила. Твърди се, че за процесното МПС бил сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско“ и „Злополука“, с период на застрахователно покритие 01.02.2017 г. - 31.01.2018 г. Поради настъпване на застрахователното събитие и във връзка с подадено уведомление за изплащане на обезщетение, ищецът заплатил такова в размер на 1081.25 лева на „Автосервиз Ангелов“ ЕООД и 10 лв. ликвидационни разноски. Заявява се, че е налице право на регрес за ищеца тъй като е встъпил в правата на увредения против Община Пловдив, която според ищеца стопанисва процесния участък. Заявява се, че е налице причинно-следствена връзка между възникналото увреждане и дупката, която не е била своевременно запълнена от ответника и не е сигнализирана. Освен това се претендира и мораторната лихва в размер на сумата от 332,55 лева за периода от 14.10.2019 г. до 18.10.2022 г.

Към момента на събитието за автомобила е налице договор за имуществена застраховка „Каско” и „Злополука“ с ищеца -застрахователна полица № 0306X02690512/25.01.2017 г. Подадено е уведомление - декларация за щета по застраховка „Каско на МПС” от лицето, управлявало автомобила с искане за обезщетяване на нанесените вреди на собственика, по което е образувана преписка по щета № 260 18 ***. Причинените имуществени вреди на собственика възлизат 2 на 1081.25 лева. Извършени са ремонтни услуги от „Автосервиз Ангелов“ ЕООД на стойност 741.25 лв., заплатени на 26.03.2018 г. На 20.02.2018 г. е изплатено обезщетение на собственика на увредения автомобил в размер на 340 лв. Стопанин на пътя е Община Пловдив. С изплащане на застрахователното обезщетение на основание застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата Община – Пловдив, която е поканена на 23.04.2018 г. да заплати сумата. До момента сумата не е възстановена.

Ответникът оспорва иска като неоснователен. Оспорва претенцията. Прави възражение за съпричиняване. размера на

Предвид липсата на нови доказателства, които да са били събрани пред настоящата инстанция, изводите на въззивния съд почиват единствено на събрания доказателствен материал пред първата инстанция.

Лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „CLS 350“, с peг. № *** /процесния/ е бил валидно застрахован при ищеца със комбинирана застрахователна полица № 0306X02690512 по застраховка „Каско“ и „Злополука“, който факт се установява от приетата застрахователна полица от което е видно, че срокът на застрахователното покритие на тази полица е в периода 01.02.2017г. до 31.01.2018г.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че по повод настъпилото застрахователно събитие при застрахователя е била образувана преписка по щета № 260 18 ***, в хода на която е извършен опис- заключение за вреди на процесния автомобил. С доклади по щети № № 260 18 *** са определени за изплащане обезщетение в размери на 741,25 лв. и 340 лв. Тази сума е определена за плащане на доверен сервиз - „Автосервиз Ангелов“ ЕООД и собственика на уведения автомобил – К.А.. Сумата от 741,25 лв. е заплатена на „Автосервиз Ангелов“ ЕООД на 26,03,2018 г., а сумата от 340 лв. е заплатена на К.А. на 20.02.2018 г. по банков път с преводни нареждания. Стойността на материалните щети, разпределени за нови части и труд по ремонта, се установяват също от САвТЕ.

По делото е прието заключение на автотехническа експертиза, според което стойността на авточастите и авторемонтните операции, необходими за пълното възстановяване на процесния автомобил съобразно с годините му на експлоатация, в следствие на нанесените му от ПТП увреди, като се има предвид средните пазарни цени, така че отремонтираното МПС да стане технически годно, безопасно, сигурно и възможна негова експлоатация възлиза на 1101,73 лв. Между механизма на ПТП и щетите по автомобила има пряка причинно- следствена връзка.

Разпитан е като свидетел водачът на л.а. К.А., от който се установява, че както е карал автомобил през бетонния мост между Сточна гара и кв. „Кичука“ е минал през дупка- метална снадка, която се намира между две плочи. В резултат, на което се е спукала джантата и се е увредила гумата. Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на А., като ги намира са последователни, житейски логични и непротиворечащи на останалия доказателствен материал.

От събраните по делото гласни доказателства, който съдът кредитира изцяло, както и заключението на САвТЕ, което съдът изцяло възприема като компетентно и обосновано, съдът приема за установен факта на настъпване на ПТП- то при описаните в исковата молба обстоятелства и констатираните повреди по автомобила, които 3 безпротиворечиво се установяват и от събраните по делото писмени доказателства.

Несъмнено се установи и причинно-следствената връзка между повредите и настъпилото произшествие, както и техния размер.

По делото е установено по безспорен начин от приложената застрахователна полица, че към 31.01.2018 г. е било налице валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на процесния лек автомобил, по силата на което ищецът е заплатил застрахователно обезщетение.

По силата на валидно сключена имуществена застраховка „Каско“ ищецът е изплатил обезщетение за настъпилите щети, с което на основание чл. 410, ал. 1 КЗ е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредите и за него е възникнало регресното право да претендира възстановяване на платеното.

Според разпоредбата на чл. 410, ал.1, т. 2 от Кодекса за застраховането, с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за негово определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД или срещу собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите- чл. 410, ал.

1, т. 3 КЗ.

По делото се установи, че причината за увреждането е било попадането на МПС- то в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. Улицата, в която е станало ПТП- то, се намира в населено място и не е част от републиканската пътна мрежа, а представлява местен път по смисъла чл. 3 ал. 3 от ЗП и като такъв е публична собственост на община Пловдив (чл. 8 ал. 3 от ЗП). Ремонтът и поддръжката на общинските пътища се осъществяват от общините (чл. 31 ал. 1 от ЗП), като лицата, които ги стопанисват, трябва да ги поддържат в изправно състояние, да сигнализират за препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най- кратък срок (чл. 167 ал. 1 от ЗДв.П). Установената дупка по пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1 т. 19 от ППЗДв.П, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на движението. Доколкото същата не е била обезопасена с нарочен пътен знак пред нея, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си (аргумент от чл. 52 ал. 1 от ППЗДв.П), ответникът не е изпълнил вменено му по закон задължение, от което е настъпила вредата. Именно оттук се налага изводът, че след като за поддръжката и ремонта на пътя е отговорен собственика му- в случая ответната община, която с бездействието на своите служители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, за да обезпечават безопасността на движението, следва да се ангажирана отговорността на ответника.

Налице са били предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение с оглед валидно сключената имуществена застраховка. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в правата на кредитора (застрахования) срещу причинителя на вредата (ответника), в която връзка предявеният иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 и т. 3 КЗ следва да бъде уважен в размера на платеното- 1081,25 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковта молба – 18.10.2022г. до окончателно изплащане на сумата. Освен това следва да се присъди и сумата от 10 лева представляващи обичайните разноски по ликвидационна дейност, установени по безспорен начин от вещото лице по на САвТЕ.

4

Фактът, че в исковата молба се твърди, че са уведени предна дясна гума и джанта на процесния автомобил, а се установява, че реално са увредени предна лява гума и джанта е ирелевантен за уважаване на предявения иск. За да бъде уважен предявения иск е необходимо ищцовото дружество при условията на пълно и главно доказване да установи, съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице и заплащане на застрахователно обезщетение във връзка с настъпило застрахователно събитие. От събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в исковата молба дата – 31.01.2018 г. е настъпило застрахователно събитие породено от бездействие на служители на ответната Община Пловдив, в резултат на което са настъпили имуществени вреди по процесния автомобил на обща стойност – 1081,25 лв.