Определение № 234 от 08.04.2020, Окръжен съд - Враца

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...

Врачанският окръжен съд гражданско отделение в закрито заседание на 08.04.2020 г. в състав:

Председател:ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

Членове:ПЕНКА Т.ПЕТРОВА

Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА

Като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.ч.гр. дело N 139 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл.413, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” № 49, бл.53Е, вх.В, чрез процесуален представител юрисконсулт Р.И., против Разпореждане № 167/05.02.2020 г. по ч.гр.дело № 58/2020 г. на Районен съд-Оряхово, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против О.Д.М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***.

В жалбата се навеждат доводи, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, и като е сторил това е превишил своите правомощия и е нарушил съдопроизводствените правила. Посочва се, че с промените на чл.411, ал.2, т.3 ГПК, обн. ДВ бр.100 от 2019 г., са предоставени правомощия на заповедния съд да преценява дали искането се основава на неравноправни клаузи в потребителски договор или дали има обоснована вероятност за това. Развиват се съображения, че в първата хипотеза клаузата трябва да е прогласена за неравноправна по предвидения процесуален ред, каквато хипотеза не е налице в случая, а във втората хипотеза заповедният съд трябва да подведе представените доказателства под нормата на чл.143 ЗЗП, което обаче не е сторил. Изтъква се, че заповедният съд не е отчел и разпоредбата на чл.145, ал.2 ЗЗП, според която преценяването на неравноправна клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението от една страна и и стоката или услугата от друга страна, като е извършил именно такава преценка.

Жалбоподателят намира, че обжалваният съдебен акт е неправилен и по съществото на спора.

Навежда доводи, че с пакета от допълнителни услуги кредиторът се е задължил да извърши конкретни действия, представляващи услуги по смисъла на т.14 от ДР на ЗЗП, които не са част от обичайната дейност по кредитиране и са в полза на кредитополучателя. Посочва, че съгласно § 1 от ДР на ЗПК в ГПР не са включени разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на споразумение за такива услуги не е задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия. Изтъква, че в конкретния случай, както в договора, така и в споразумението за предоставяне на допълнителни услуги, а също и в чл.5.2 от Общите условия изрично е записано, че предоставянето на пакет от допълнителни услуги не е задължително условие за отпускането на кредита. Жалбоподателят счита, че след като сключването на споразумение за допълнителни услуги е по избор на потребителя и зависи единствено от неговата воля, то не е налице неравноправна клауза.

Развива съображения, че за предоставените услуги с допълнителния пакет и дадената му възможност да влияе върху най-съществените характеристики на договора кредитополучателят дължи възнаграждение отделно и независимо от цената на самия кредит, за което е бил информиран още при подписването на искането за отпускане на кредита. Жалбоподателят изтъква, че ответникът е ползвал закупените допълнителни услуги, тъй като е получил приоритетно разглеждане на искането си за отпускане на кредит, поради което не може да се приеме, че плащането на цената е предварително.

В жалбата се поддържа, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК, както с оглед ясното и точно посочване на дължимата цена на пакета допълнителни услуги в договора за потребителски кредит, така и с оглед на това, че този пакет предоставя на длъжника услуги, които не са свързани с дейността по кредитиране, а с необходимостта на потребителя от скорошно получаване на исканата сума и с конкретното му житейско положение.

В обобщение жалбоподателят заявява, че не са налице законови нарушения в областта на потребителското кредитиране, тъй като за кредитора е налице законова възможност да предлага допълнителни услуги, които поради характера им не са част от ГПР по кредита; че споразумението между страните е скюючено по искане на клиента при информиран избор от негова страна; че клаузата не се прилага автоматично, а само по отношение на контрахентни, които изрично са изразили желание и са договорили конкретни условия. В подкрепа на изложените съображения, жалбоподателят се позовава на съдебна практика.

Жалбоподателят счита, че заявлението не противоречи на добрите нрави и в частта относно претендираното договорно възнаграждение. Излага съображения, че преди сключването на договора на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляр, с който е предоставена нужната преддоговорна информация, както и че сключеният договор отговаря на всички законови изисквания. Посочва, че уговореният годишен лихвен процент отговаря на законовите ограничения, въведени с разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Счита, че кредиторът няма задължение да изготвя методика за формиране на годишния процент на разходите, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент, а не референтен такъв. Изтъква, че не може да е налице недействителност поради противоречие с добрите нрави за това, което е уредено с императивна правна норма. Намира, че посоченият от съда чл.12, ал.1, т.8 ЗПК е неотносим към процесния договор, а само към потребителски кредит, предоставен под формата на овърдрафт.

В жалбата се изразява несъгласие и с мотивите на заповедния съд, касаещи претендираните такси за извънсъдебно събиране на вземането. Навеждат се доводи, че тези такси не представляват такива за управление на кредита, както и че ограничението на чл.10а, ал.2 ЗПК не важи при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл.19, ал.3 ЗПК и разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г.

Посочва се, че таксите се начисляват съобразно постигнатото за това съгласие между страните и не поставят в неравностойно положение клиента, а единствено целят да покрият разходите, които кредиторът е сторил поради недобросъвестното поведение на длъжника.

Жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното разпореждане изцяло и да бъде постановено издаването на заповед за изпълнение относно всички претендирани вземания, както и да му бъдат присъдени разноски по жалбата в размер на 15,00 лева – заплатена държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения едноседмичен срок и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството пред Районен съд-Оряхово е образувано по заявление на "ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника О.Д.М. от с.Остров, общ.Оряхово.

В т.9 от заявлението се сочи, че паричното вземане на заявителя възлиза общо на сумата 730,81 лв., включваща: сумата 300,00 лв. – главница; сумата 65,20 лв. – неплатено договорно възнаграждение за периода 20.08.2018 г.-20.06.2019 г.; сумата 330,33 лв. – неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, дължимо до 20.06.2019 г.; сумата 30,00 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 04.09.2018 г.; сумата 5,28 лв. – лихва за забава за периода 21.08.2018 г. до 20.06.2019 г. Претендира се и присъждане на законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноски за заповедното производство. Посочено е, че така претендираните суми произтичат от неизпълнени задължения по Договор за потребителски кредит № **********/05.07.2018 г.

Като обстоятелства, от които произтича вземането, в т.12 от заявлението се сочи, че преди сключването на договора О.Д.М. е отправил до „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД искане за отпускане на потребителски кредит като е задал параметрите му, след което е получил преддоговорна информация и разяснения, които са им дали възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на финансовото му състояние.

Посочва се, че на 05.07.2018 г. е сключен

Договор за потребителски кредит № ********** между дружеството-заявител и О.Д.М.. Сочи се, че договорът е подписан при Общи условия, с които ответникът е декларирал, че е запознат и приема без забележки. Твърди се, че заявителят е изпълнил задължението си по договора като е превел заемната сума по посочената банкова сметка, *** заетата сума за срок от 11 месеца с месечна вноска по погасителен план в размер на 63,23 лв. и падежна дата на всяко 20-то число на месеца.

Посочва се, че длъжникът не е изпълнил поетото задължение и не е направил нито една погасителна вноска, като крайният срок за погасяване на кредита е настъпил на 20.06.2019 г. и е налице изискуемост на задълженията му в пълен размер, като неплатената част от главницата е в размер на 300,00 лв. Изложено е, че съгласно ОУ се дължи договорно възнаграждение за отпуснатия кредит в посочен в договора размер, като неизплатеното такова от страна на длъжника е в размер от 65,20 лв. за периода 20.08.2018 г.-20.06.2019 г. Сочи се също, че страните са сключили и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по силата на което длъжникът дължи възнаграждение, което да бъде разсрочено за срока на договора на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за погасяване на кредита. Твърди се, че неизплатеното възнаграждение за закупения пакет от допълнителни услуги е в размер на 330,33 лева, дължимо до 20.06.2019 г. Посочва се, че във връзка със забавеното изпълнение на задълженията на длъжника, кредиторът е направил допълнителни разходи за извънсъдебно събиране на вземанията, поради което са начислени суми в размер на 30,00 лева съгласно Тарифа за таксите на Профи Кредит България ЕООД. Сочи се също, че за периода от изпадане на длъжника в забава – 21.08.2018 г. до 20.06.2019 г. се дължи и мораторна лихва в размер на 5,28 лв.

Към заявлението са приложени описаните в него Договор за потребителски кредит № **********/05.07.2018 г., Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от същата дата, Общи условия, погасителен план към договора за потребителски кредит, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и допълнителна преддоговорна информация към същия.

С обжалваното Разпореждане № 167/05.02.2020 г. районният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Изложени са мотиви, че клаузите на договора, в които е предвидено заплащане на договорно възнаграждение, заплащане на възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги и заплащане на такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането са евентуално неравноправни, тъй като е налице нарушение на разпоредбата на чл.10а, ал.4 ЗПК. Заповедният съд приема, че искането следва да бъде отхвърлено и по отношение на главницата и останалите акцесорни претенции, тъй като въпросът за неравноправността на дадена клауза подлежи на обсъждане и доказване от страните.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

В производството по издаване на заповед по чл.410 ГПК съдът следи за наличието на следните предпоставки: дали вземането е за парични суми или заместими вещи, респ. за предаването на движими вещи, и искът да е подсъден на районния съд; за съответствие на заявлението с чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2