Решение № 7543 от 11.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7543 гр. София, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20241100512219 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Същото е образувано по въззивна жалба на ЗАД „Армеец“, ищец в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител – юрк.

М.Ж. срещу решение № 13420/08.07.2024 г. на СРС, 63 състав, постановено по гр.д. 21 273/2023 г., в частта за разликата над уважения размер от 1 688, 33 лв. до пълния предявен размер от 2 407, 62 лв., представляваща регресна претенция за заплатено обезщетение за причинените на лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № ******** имуществени вреди, във връзка с настъпил на 25.02.2018 г. пътен инцидент, както и акцесорен иск за мораторна лихва за сумата от 733, 67 лв. за периода 19.12.2019 г. - 10.12.2022 г.

В жалбата са наведени твърдения, че решението в неговата обжалвана част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и противоречиво.

Заявени са твърдения, че възприетият процент на съпричиняване – 30%, обосновани от СРС с непоставен обезопасителен триъгълник представлява несъстоятелен извод, тъй като увреденият автомобил е бил в движение като към момента на ПТП неговият водач е бил вътре в автомобила и не е имал 1 техническата възможност да излезе от автомобила и постави триъгълник.

Заявени са и възражения, че водачът на другия автомобил, участващ в пътния инцидент е нарушил нормите на чл. 20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП като е бил длъжен да съобрази скоростта си със заледения път и интензивен трафик и ограничена видимост.

Заявени са и възражения относно неправилния извод на съда в частта на заявения акцесорен иск с оглед приложените доказателства за изпратена покана за доброволно плащане, получена от ответника.

Иска се отмяна на решението в неговата обжалвана част като бъде постановено ново, с което исковете да бъдат уважени изцяло.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника в първоинстанционното производство М. А. К., чрез адв. В. В., в който са наведени съображения относно правилността на решението в обжалваната му част и искане за неговото потвърждаване.

Производството е образувано и по насрещна въззивна жалба от М. А.

К., чрез адв. В. срещу решение 13 420/08.07.2024 г. на СРС, 63 състав по гр.д.

21 273/2023 г., в частта, в която е признато за установено, че същият дължи сума в размер на 1 688, 33 лв., включваща 10 лв. ликвидационни разноски, представляваща застрахователно обезщетение по щета

10018030105612/28.02.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. 67714/22 г. на СРС – 12.12.2022 г. до окончателното изплащане.

В жалбата са развити съображения, че при установения от СРС механизъм на настъпване на пътния инцидент вината за същия е изцяло на водача на лек автомобил „Форд Фиеста“, който престоявал в дясната пътна лента на тунела под кръстовището на бул. „Яворов“ с бул. „Драган Цанков“ като с това допуснал нарушение на правилата на чл. 98 ал.1 т.3 от ЗДвП, чл. 97 ал.2, ал.3 и ал.4 от ЗДвП, съставът на СРС неправилно е приложил нормата на чл. 120 от ЗДвП при определяне вината на водача. Изложени са и съображения, че с оглед установената фактическа обстановка СРС необосновано определил процентът на нейно съпричиняване на 30% като не взел предвид многобройните тежки нарушения на правилата за движение.

В насрещната въззивна жалба се съдържат и възражения относно 2 възприетия размер на щетата като са изложени твърдения, че не е съобразено обяснението на вещото лице, че не са му давани данни за първото ПТП, настъпило непосредствено преди процесното като ударите ако са били два е невъзможно да се каже кои увреждания вследствие на кое ПТП са причинени.

Заявени са възражения, че СРС неоснователно не приел възражението, че застрахователят е описал и други увреди извън констатираните с двустранния констативен протокол като са добавени заден капак, долни задни светлини, заден спойлер, парктроник, водачи, светлини за мъгла, престилка, клапи за вентилация на купето, боя на багажника, лепило за задно стъкло, решетка, вентилация, рефлектор.

Иска се отмяна на решението в неговата обжалвана част като бъде постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен изцяло.

В срока за отговор по насрещната въззивна жалба такъв не е депозиран.

Страните претендират сторените в производството съдебни разноски.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Видно от ангажираните по делото доказателства, исковото производство пред СРС е по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ал.1 от ГПК след проведено заповедно производство по чл. 410 от ГПК. Исковете са заявени в указания в нормата на чл. 415 ал.1 от ГПК преклузивен срок. Предметът на претенцията, заявен в исковото производство е идентичен с предмета, посочен в заявлението по чл. 410 от ГПК, предвид което заявените искове са процесуално допустими предвид депозираното в срока по чл. 414 ал.2 от ГПК възражение ГПК.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.

В първоинстанционното производство са разгледани установителни искове по чл. 415 ал.1 ГПК вр. чл. 410 ал.1 т.1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 410 ал.1 т. 1 от КЗ установява възможността за 3 ангажиране на регресна отговорност на прекия причинител, към заплатилия обезщетение застраховател по имуществена застраховка. Правнорелевантните факти, подлежащи на установяване с оглед фактическия състав на разпоредбата включват наличие на сключена имуществена застраховка от собственика на увреденото имущество, настъпило застрахователно събитие в срока на действие на договора, изплатено застрахователно обезщетение. От своя страна застрахователното събитие следва да има характер на деликт, причинен от ответника като пряк причинител, носещ белезите, посочени в разпоредбата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД – противоправно поведение, причинени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с поведението и вредоносния резултат. По отношение на субективния елемент на фактическия състав – вината е установена оборима презумпция в нормата на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД.

Не е формиран спор относно обстоятелството, че по отношение на лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № ******** е налице валидно сключен договор, покриващ риска „Каско“ с ищцовото дружество към 12.12.2022 г.

Фактът на осъществено ПТП на сочената дата с участници автомобила, управляван от въззивника – ответник и лекия автомобил, застрахован при ищеца се установява при съвкупна преценка на ангажираните гласни и писмени доказателства.

Механизмът на неговото осъществяване е установен с оглед изводите на вещото лице по допуснатата САТЕ респ. двустранния констативен протокол за ПТП и показанията на свидетелите Г.С.С.-Г. и М.Н.Р.. Същият е реализиран чрез сблъсък в задната част на лек автомобил „Форд“, спрял на пътното платно поради настъпило друго ПТП, от страна на водача с лек автомобил „Санг Йонг“. Настоящият съдебен състав не кредитира показанията на свидетелката Райнова в частта, в която същата заявява, че и двата автомобила са били в движение към момента на удара като водачът на лек автомобил „Форд“ е предприел внезапно навлизане в лентата за движение на лек автомобил „Санг Йонг“ доколкото същите са в противоречие с показанията на свидетелката Гюзелева респ. противоречат на удостоверените обстоятелства в двустранния протокол, подписан от участниците в ПТП, съгласно които лек автомобил „Форд“ е бил в спряло състояние.

Страните са концентрирали спора

4 си досежно наличието на съпричиняване от страна на водача на лек автомобил „Форд Фиеста“ и възприетия от СРС процент на съпричиняване. Видно от писмения отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК възражение за съпричиняване ответникът не е заявил, но същият е заявил становище за изключителен принос от страна на водача на лек автомобил „Форд“ за настъпване на пътния инцидент, които фактически доводи иманентно включват в себе си и своевременно предявеното правонамаляващо материалноправно възражение з а съпричиняване на вредоносните последици / в този смисъл решение 193/20.11.2024 г. по търг. дело 422/2024 г. на Второ ТО на ВКС/, поради което е правилно разгледано от състава на СРС.

При ангажираните от самия ищец – въззивник гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Г.Г., която установява, че след първия пътен инцидент, случил се „в нанадолнището точно под моста“ се е обадила на КАТ, откъдето й казали да се придвижи напред, за да не запречва движението, тя отишла в дясно, където имало по-малко коли е очертано поведение, което противоречи на нормата на чл. 123 от ЗДвП и конкретните указания по нейното изпълнение, дадени от органите за пътен контрол и с което тя е създала пречки за останалите участници в движението, които преценени в съвкупност с условията, при които е осъществено ПТП – силно заледена пътна настилка, в тъмната част от денонощието и интензивен трафик мотивират извод у настоящия съдебен състав на наличие на принос на водача на лек автомобил „Форд Фиеста“ при осъществяване на процесното ПТП, както правилно е приел и СРС. Процентът на съпричиняване с оглед конкретния принос на пострадалата е правилно преценен от състава на СРС с оглед конкретната обстановка при осъществяване на ПТП, въпреки изложените различни съображения, касаещи други нарушения на правилата за движение по пътищата, които не се отразяват на крайния правен извод за наличие на съпричиняване с възприетия процент такова.

Възраженията, заявени в насрещната въззивна жалба за съпричиняване с оглед нарушаване правилата на чл. 98 ал.1 т.3 от ЗДвП, чл. 97 ал.2, ал.3 и ал.4 от ЗДвП и чл. 120 от ЗДвП са заявени за първи път пред настоящата съдебна инстанция и в този смисъл са преклудирани, поради което настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по тях.

Основателно според настоящия съдебен състав е възражението, заявено 5 в насрещната въззивна жалба, относно размера на щетите. Видно от уведомлението – декларация на водача на увредения автомобил до застрахователя – ищец същата безпротиворечиво е посочила, че непосредствено преди пътния инцидент, процесен по делото, е била участник в друго ПТП, предизвикано от водач, който е напуснал мястото на пътното произшествие. Показания в идентичен смисъл е дала водачката на увредения автомобил, разпитана пред СРС като свидетел -Г.Г.. В рамките на своите показания тя е заявила, че при „втория инцидент щетите по колата ми бяха леко ударена задна броня и светлоотразител, ударът не беше силен и повредите по моя автомобил бяха леки. По- тежките повреди бяха при първия инцидент.“ В обясненията на вещото лице, изготвило САТЕ в съдебното заседание, в което е изслушано заключението му същият е посочил, че не е разполагал с данни какво е било предишното ПТП и в коя част е настъпило съприкосновението като при два последователни удара със сравнително еднаква скорост е почти невъзможно да се каже кои увреждания вследствие на кое ПТП са причинени. При тези ангажирани доказателства по делото и при доказателствена тежест на ищеца да установи при условията на пълно и главно доказване причинно-следствена връзка между процесния пътен инцидент с настъпилите увреди настоящият съдебен състав намира, че такива са установени с оглед посочените в двустранния констативен протокол и потвърдени от водача на увредения лек автомобил, чието аритметично отражение възлиза на сумата от 412, 07 лв., съобразно изводите на САТЕ. По отношение на другите увреди, посочени в описа на застрахователя и предвид наличните данни за предходно ПТП, настъпило непосредствено преди процесното причинно – следствената връзка при ангажираните доказателства не е установена, въпреки дадените изрични указания на СРС с определение 35 986/11.10.2023 г.