Определение № 14781 от 27.10.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14781 гр. Варна, 27.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20243110111913 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 63987/17.07.2025 г. от ответника Д. А.

М., чрез адв. Р. С., с искане за допълване в частта за разноските на постановеното по делото Определение № 9227 от 07.07.2025 г., с което производството по делото е прекратено.

С молбата е направено искане за присъждане на разноски, съобразно представения в хода на процеса списък по чл. 80 от ГПК, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро, на основание чл.

78, ал. 4 от ГПК. Посочено е обаче, че задължено за сторените от ответника разноски лице се явява лично Наталия Владимировна Семенюк, доколкото същата се е представила за председател на Управителния съвет на ищеца собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, комплекс „Палма“, вх. Б, без за това по делото да се представени доказателства.

Постъпила е уточняваща молба, в която е искането на молителя е прецизирано, а именно за осъждане на УС, евентуално ЕС, да заплати в полза на страната претендирания адвокатски хонорар.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК от насрещната страна - собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, комплекс „Палма“, вх. Б, е постъпил отговор на направеното искане, в който са изложени доводи за неоснователността му, с оглед на това, че управителят на УС на ЕС не носи лична отговорност в производството. Излага се, че при евентуалното уважаване на молбата, разноските следва да бъдат възложени в тежест на ЕС.

Във връзка с депозираната уточняваща молба от ответника, на ищеца е 1 предоставена възможност за становище, в срока за което е постъпил отговор, с който е релевирано възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Моли се същото да бъде редуцирано до размер под предвидения в Наредба № 1/2004 г. минимален такъв за съответния вид работа, в съответствие с практиката на СЕС, доколкото от насрещната страна само е подаден отговор на исковата молба. Моли се за установяване на обстоятелството дали хонорарът е заплатен преди прекратяване на производството по делото.

Съдът намира така депозираната молба по чл. 248 ГПК за процесуално допустима, с оглед депозирането й в предвидения в посочената разпоредба срок от страна с процесуална легитимация за това. Съобразно разясненията, дадени в т. 8 от ТР № 6/2013 г., постановено по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, представянето на списък по чл. 80 ГПК не се явява процесуална предпоставка, обуславяща допустимостта на искането, доколкото то касае допълване на съдебен акт в частта за разноските, а не за неговото изменение.

За да се произнесе по направеното искане по същество, съдът взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, комплекс „Палма“, вх. Б, с която срещу Д. А. М. е предявена осъдителна претенция с правно основание чл. 38, ал. 1, във вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗУЕС, за сумата от 8 026 лв.

С Определение № 9227 от 07.07.2025 г. производството по делото е прекратено, поради неизпълнение на дадените на ищцовата страна съдебни указания в предоставения й за това срок.

На основание на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение, в който случай се прилага ал. 9.

В настоящата хипотеза, видно от доказателствата по делото, споразумение не е постигнато, поради което е полза на ответника се дължат разноски. В тази връзка е представен договор за правна защита и съдействие от 22.11.2024 г., съгласно който уговореното възнаграждение между ответника в настоящото производство и процесуалния му представител е в размер на 500 евро. Приложено е и платежно нареждане от 16.05.2025 г. за реалното заплащане на посочения хонорар.

Съдът намира релевираното от ищцовата страна възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за несвоевременно направено.

Видно от материалите по делото, договорът за правна защита и съдействие е приложен към молба на ответника от 20.05.2025 г., а на проведеното на същата дата открито съдебно заседание, на което е присъствал и процесуалният представител на ищцовата страна, последният изрично е посочил, че не отправя възражение за прекомерност касателно претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Възражение липсва 2 и в първоначално депозирания от ищеца отговор на молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК на ответната страна, като такова за първи път е въведено едва в допълнителния отговор. Макар производството по делото да е прекратено в закрито съдебно заседание, съдът намира, че доколкото процесуалният представител на ищцовата страна е имал възможност да се запознае и вземе отношение по искането на ответника за разноски в хода на процеса преди да бъде прекратен, то такова не може да бъде изтъквано валидно като основание за изменение на присъдените разноски по реда на чл. 248 от ГПК в последващ момент, още повече, че в случая в рамките на проведеното о.с.з. изрично е заявено, че не се отправя възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Така изложеното налага извод за основателността на сезиралата съда молба с правно основание чл. 248, ал. 1, предл. първо от ГПК, поради което в тежест на ищцовата страна - собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: гр. Варна, к.к.

„Златни пясъци“, комплекс „Палма“, вх. Б, следва да бъде възложено заплащането на сумата от 500 евро, представляваща адвокатски хонорар, заплатен от ответника.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Определение № 9227 от 07.07.2025 г., постановено по гр.д.

№ 11913/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 31 състав, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, комплекс „Палма“, вх. Б ДА ЗАПЛАТЯТ на Д. А. М., гражданин на Руска Федерация, роден на 03.06.1987 г. в гр. Тюмен, СССР, сумата от 500 евро /петстотин евро/, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание 78, ал. 4 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3