Определение № 5883 от 16.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5883 гр. София, 16.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Даниела Стоянова Касационно гражданско дело № 20258002102793 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Н. Н., чрез адв. К. М., срещу въззивно решение № 911 от 02.08.2024 г., постановено по в. гр. д. № 2945/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е: 1/ обезсилено решение № 260704 от 11.05.2023 г., постановено по гр. д. № 1788/2020 г. по описа на Софийски градски съд, в частта му, с която предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е отхвърлен за 2/3 ид. части от предмета на договор, извършен на 19.07.2018 г. с нотариален акт за покупко-продажба № ***, том ***, рег. № ***, дело № ***/2018 г., вписан в АВп с рег. № ***/19.07.2018 г., дело № ***/2018 г. по описа на нотариус с *** съгласно регистъра на НК, т. е. за 2/3 ид. части от апартамент с идентификатор ***. ***, находящ се в гр. С., на площад „Р. Д.“ № 4, на първи партерен етаж, заедно с принадлежащите му източна половина от таванско и избено помещение откъм дворчето, заедно с 1/10 ид. част от общите части на сградата и от дворното място и е прекратено производството в тази част; 2/ потвърдено първоинстанционното решение в останалата обжалвана част, с която предявеният иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е отхвърлен за 1/3 ид. част от имота, предмет на процесния договор.

В касационната жалба и допълнението към нея се релевират доводи за недопустимост и неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговото обезсилване, а в условията на евентуалност за отмяната му. Поддържа се и 1 основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК в трите възможни хипотези.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и поставя следните въпроси: 1/ „Процесуално допустим ли е частичен иск за нищожност на договор? Допустим ли е предявен от наследник иск за нищожност на договора на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД относно целия договор или той е допустим само относно наследствената му идеална част и ако такъв е допустим само за наследствената му идеална част, какви са правните последици от уважаване на частичен иск?“ – поддържа се наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 2/ „Може ли да се приеме, че решаващ мотив за сключване на договор за продажба е запазването на пожизнено право на ползване върху имота, както е приел въззивният съд за да обоснове извода си, че в конкретния случай „не може да се приеме, че интерес от сключения договор е имал само ответникът“? 2.1 „При положение, че продавачката е била изключителен собственик на продавания имот и е можела да ползва същия необезпокоявано в качеството си на собственик, може ли да се приеме, че същата е мотивирана да продаде имота си поради обстоятелството, че при продажбата ще има запазено право на ползване и ще може да продължи да ползва имота по начин, по който щеше да ползва същия и ако не беше се разпоредила с имота?“ – твърди се основанието по чл. 280, ал.

1, т. 3 ГПК; 3/ „Какво е императивно определеното от закона съдържание на доклада по чл. 146 ГПК и при липса на доклад на първоинстанционния съд или непълен доклад, при наличие на подобно оплакване във въззивната жалба, длъжен ли е въззивният съд, констатирал този порок на първоинстанционното решение да поправи процесуалното нарушение и да даде указания на страните за подлежащите на доказване факти и обстоятелства и тези от тях, за които страните не сочат доказателства?“ – сочи се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК, решение № 226 от 12.12.2016 г. по гр. д. № 1587/2016 г. на I г.о., решение № 227 от 06.01.2020 г. по гр. д. № 1035/2019 г. на III г.о., решение № 73 от 02.06.2017 г. по гр. д. № 3791/2016 г. на I г.о., решение № 219 от 12.12.2016 г. по гр. д. № 248/2016 г. на IV г.о., решение № 97 от 23.07.2021 г. по гр. д. № 3986/2019 г. на III г.о., решение № 130 от 28.01.2019 г. по гр. д. № 3424/2017 г. на I г.о., решение № 131 от 09.04.2014 г. по гр. д. № 6193/2013 г. на IV г.о., решение № 60234 от 30.12.2021 г. по гр. д. № 362/2021 г. на IV г.о. и др.; 3.1 „Какви са правомощията на съда и неговите задължения в случай, че не възприема заключението на експертизата и сам извършва оценка на фактите, за които тя е допусната, както и длъжен ли е съдът да анализира експертизата заедно с останалите събрани по делото доказателства?“ – поддържа се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 214 от 19.10.2015 г. по гр. д. № 1619/2015 г. на III г.о., решение № 462 от 09.07.2024 г. по гр. д. № 4333/2022 г. на III г.о., решение № 248 от 16.11.2015 г. по гр. д. № 1271/2015 г. на III г.о., решение № 50123 от 12.12.2023 г. по гр. д. № 3502/2021 г. на II г.о., решение № 114 от 03.10.2019 г. по гр. д. № 3472/2018 г.

2 на II г.о., решение № 14 от 02.03.2022 г. по гр. д. № 997/2021 г. на III г.о., решение № 52 от 17.05.2022 г. по гр. д. № 2388/2021 г. на III г.о., решение № 186 от 22.03.2024 г. по гр. д. № 4906/2022 г. на IV г.о., решение № 129 от 08.11.2017 г. по гр. д. № 60344/2016 г. на III г.о. и др.; 3.2 „относно задължението на съда да обсъди доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност“ – твърди се противоречие с приетото в практиката на ВКС, изведена в решение № 50193 от 23.11.2022 г. по гр. д. № 3616/2021 г. на III г.о., решение № 50181 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3731/2021 г. на III г.о., т. 1 и т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, решение № 111 от 03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на II т.о., решение № 376 от 04.11.2014 г. по гр. д. № 2956/2013 г. на IV г.о., решение № 13 от 22.02.2012 г. по гр. д. № 481/2011 г. на III г.о., решение № 38 от 25.02.2021 г. по гр. д. № 2049/2020 г. на IV г.о. и др.; 4/ „Следва ли при преценка действителната воля на страните съдът да изложи мотиви защо приема или не предлаганото от страните тълкуване?“ – сочи се противоречие с решение № 227 от 30.12.2014 г. по т. д. № 3548/2014 г. на I г.о. на ВКС и решение № 180 от 26.07.2017 г. по гр. д. № 4061/2016 г. на IV г.о. на ВКС; 5/ „Какви са способите и възможните опорни факти при тълкуването на клаузите на един договор и действителната обща воля на страните?

Допустимо ли е при тълкуване да се разглеждат не само писмените уговорки в договора, но и преддоговорните отношения на страните, поведение на страните по време на изпълнението на договора? Следва ли съдът при тълкуване на действителната воля на страните да изследва обстоятелствата, при които е сключен договорът, поведението на страните преди и след сключването му и как са изпълнени задълженията по него след сключването му? Следва ли съдът при договор, сключен чрез пълномощник, за установяване на действителната воля на страните да извърши тълкуване на волята, отразена в пълномощното? Следва ли съдът да изследва за установяване действителната воля на страните и целта, поради която същият е сключен от страна на прехвърлителката? Следва ли съдът при преценка действителната воля на страните да прецени спецификата на изявлението на продавачката, материализирано в пълномощното, обстоятелството че към момента на подписването му, същата е била във влошено здравословно състояние?“ – поддържа се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 231 от 17.01.2020 г. по гр. д. № 4249/2017 г. на IV г.о., решение № 85 от 24.07.2015 г. по гр. д. № 1207/2014 г. на III г.о., решение № 236 от 24.10.2017 г. по гр. д. № 576/2017 г. на IV г.о., решение № 12 от 11.02.2022 г. по гр. д. № 2032/2021 г. на IV г.о., решение № 106 от 16.07.2018 г. по гр. д. № 4088/2017 г. на III г.о., решение № 47 от 25.01.2024 г. по гр. д. № 3766/2022 г. на III г.о., решение № 50036 от 12.06.2023 г. по гр. д. № 5044/2021 г. на IV г.о., решение № 118 от 24.06.2019 г. по ч. гр. д. № 3261/2018 г. на I г.о., решение № 213 от 06.01.2017 г. по гр. д. № 5864/2015 г. на IV г.о., решение № 95 от 29.05.2019 г. по гр. д. № 2993/2018 г. на IV г.о., решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на IV г.о. др.; 6/ „относно начина на сравнение на стойността на насрещните престации при преценка на основателността на иск 3 за нищожност на договора поради нарушение на добрите нрави, изразяващо се в нееквивалентност на насрещните престации“ – сочи се противоречие с практиката на ВКС, изведена в решение № 119 от 22.03.2021 г. по гр. д. № 485/2011 г. на I г.о., решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г. на I г.о., решение № 24 от 09.02.2016 г. по гр. д. № 2419/2015 г. на III г.о., решение № 615 от 15.10.2010 г. по гр. д. № 1208/2009 г. на III г.о., решение № 128 от 17.01.2019 г. по гр. д. № 3170/2017 г. на I г.о., решение № 50180 от 24.10.2022 г. по гр. д. № 3362/2020 г. на IV г.о., решение № 29 от 22.03.2017 г. по гр. д. № 2955/2016 г. на I г.о. и решение № 60161 от 12.04.2022 г. по гр. д. № 1403/2021 г. на I г.о.; 7/ „Налице ли е явна нееквивалентност на престациите по договор за продажба, когато пазарната стойност на продадения имот при отчитане на тежестта – запазеното право на ползване, е 21.88 пъти по-голяма от продажната цена?“ – твърди се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 24 от 09.02.2016 г. по гр. д. № 2419/2015 г. на III г.о., решение № 615 от 15.10.2010 г. по гр. д. № 1208/2009 г. на III г.о., решение № 50180 от 24.10.2022 г. по гр. д. № 3362/2020 г. на IV г.о., решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485/2011 г. на I г.о., решение № 60151 от 12.04.2022 г. по гр. д. № 1403/2021 г. на I г.о., решение № 241 от 15.01.2021 г. по гр. д. № 3796/2019 г. на IV г.о. и решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г. на I г.о.; 8/ „Следва ли съдът при произнасяне по иск с правно основание чл.

26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД да извърши преценка на целта на договора, в чий интерес е сключен същият и представлява ли запазеното право на ползване удовлетворяване на значим допустим от закона интерес на прехвърлителя?“ – касаторът се позовава на приетото в решение № 277 от 26.01.2015 г. по гр. д.

№ 1962/2014 г. на III г.о. на ВКС, решение № 286 от 12.06.2019 г. по гр. д. № 1511/2018 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 288 от 29.12.2015 г. по гр. д. № 2293/2015 г. на III г.о. и решение № 1291 от 03.02.2009 г. по гр. д. № 5477/2007 г. на ВКС.

Ответниците по жалбата К. Н. Н. и Р. С. Г., чрез адв. Г. Х. и адв. С. Х., в писмен отговор изразяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.

За да постанови обжалвания резултат въззивният състав е установил на първо място, че първоинстанционното решение е частично недопустимо, тъй като за ищеца, предявил установителен иск за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот, е налице правен интерес и той е процесуално легитимиран да предяви този иск, само до размера, съответстващ на наследствения му дял от наследството на майка му. Приел е, че поради липса на признат от закона правен интерес, предявеният иск е недопустим в 4 частта му, с която се претендира нищожност относно идеалните части на останалите наследници на прехвърлителката, чийто права ищецът не може да упражнява. Формирал е решаващ извод, че на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК в недопустимата част – относно 2/3 ид. части, прехвърлени с атакувания договор, от процесния имот (чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН), първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено в същата част.

Разпечатката съдържа 20 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/58558e6d-8544-4142-b6df-53041965893e