Решение № 1351 от 02.08.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1351 гр. Варна , 28.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20213100501187 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба на Д. Д. К., ЕГН **********, чрез адв.

П.Й. Н. срещу Решение № 260610/22.02.2021 г. по гр.д. 5060/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, с което съдът е осъдил Община Варна, ДА ЗАПЛАТИ сумата от 1000.00 лв. (хиляда лева) - част от претенция, цялата в размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, произтичащи от травматично увреждане на лява раменна кост, настъпило на 11.11.2018 г. в гр.

Варна, в резултат падане поради спъване в счупена плочка на тротоар по ул.

„****", от ляво в посока Морска градина, ведно със законната лихва, считано от 11.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането на основание чл.

49, ал. 1 ЗЗД. Жалбоподателката счита посоченото решение за неправилно и незаконосъобразно САМО в частта, в която съдът постановява, че уважава част от претенция, цялата в размер на 10 000 лева, тъй като в съдебно заседание, проведено на 10.11.2020г., ищецът, чрез процесуалния си представител, е отправил искане за изменение на иска в частта, която се 1 претендира, като е заявил, че претендира 1000 лв. частичен иск, като общото вземане е за 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/. Жалбоподателката твърди, че по така направеното изменение на иска, съдът не се е произнесъл нито в съдебно заседание с протоколно определение, нито в крайния съдебен акт, с който е уважил частичната искова претенция. Излага, че след като своевременно е било заявено желание за изменение размера на исковата претенция посредством нейното увеличаване в първото съдебно заседание, първоинстанционният съд е бил длъжен да постанови определение, с което да допусне или да не допусне изменение на иска. Счита, че пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното - в о.с.з. 10.11.2020 г., процесуално искане в установената от закона форма представлява съществено нарушение на процесуалните правила./ в този см. Решение №1 от 27.03.2012 г. по гр.д.№ 1106/2010 г. на ВКС, IV г.о/, което подлежи на отстраняване от въззивния съд при наличието на обосновано оплакване във въззивна жалба.

Предвид гореизложеното, счита, че въззивният съд следва да упражни контрол върху процесуалното бездействие на първоинстанционния съд по така заявеното искане, като се произнесе по същото с нарочно определение на осн. чл. 214 ГПК. След влизане в сила на последното, въззивният съд следва да измени Решение №260610/22.02.2021г. по гр. дело №5060/2020г. по описа на ВРС, в частта, с която съдът постановява, че уважава част от претенция, цялата в размер на 10 000 лева, като вместо това постанови, решение, с което да осъди Община Варна, бул. „Осми приморски полк" № 43 Булстат 000093442, представлявана от кмета Иван Портних, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д.

К., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул. „****" №*, вх.*, ет.*, ап.*, сумата от 1000 лв. (хиляда лева) - част от претенция, цялата в размер на 20 000 лв.

(двадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, произтичащи от травматично увреждане на лява раменна кост, настъпило на 11.11.2018 г. в гр. Варна, в резултат на падане поради спъване в счупена плочка на тротоар по ул. „****", от ляво в посока Морска градина, ведно със законната лихва, считано от 11.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането., на основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД.

Моли се за присъждане на съдебно-деловодните разноски Във въззивната жалба не се съдържат доказатествени искания.

Постъпила е и въззивна жалба от Община Варна чрез от гл.

2 юрисконсулт Стоян Ненчев, срещу Решение №260610/22.02.2021г. по гр. дело №5060/2020г. на 35 състав, гражданско отделение на ВРС, с което предявеният срещу общината иск е уважен изцяло. Излага, че първоинстанционният съд е посочил, че според него справедливият размер на обезщетението, дължимо на ищцата за претърпените в резултат на деликта вреди, е 15 000лв. Като не става ясно от мотивите, към коя дата определя този размер, който надвишава с 5000лв. общият размер от 10 000лв. на неимуществените вреди, претендирани от ищеца с исковата молба. Съгласно трайната практика на ВКС размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи към датата на увреждането и този размер не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка в страната. В този смисъл, решаващият съд не е изложил мотиви защо счита, че справедливият размер не е 10 000лв., както е по исковата молба, а възлиза на 15 000 лева. Счита, че така определения размер на обезщетението не е съобразен нито с обективните обстоятелства досежно претърпяното увреждане, нито с критериите за справедливост, произтичащи от разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и ППВС №4/1968г., нито с константата съдебна практика на по-високостепенните съдилища. С оглед изложеното, моли обжалваното решение да бъде отменено, а на негово място да бъде постановено справедливо решение, съобразно действителното фактическо и правно положение по повдигнатия правен спор.

Чрез депозирания писмен отговор, ищцата излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като не са налице твърдяните от въззивника пороци. Твърди, че първоинстанционният съд, след като е анализирал събраните по делото доказателства, е достигнал до правилен извод за основателност на предявения иск и справедлив размер на дължимото обезщетение. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и необоснована, а първоинстанционното решение –потвърдено в обжалваната част, както и да им бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:

3

Производството е образувано по иск с правно основание чл.49 във вр. чл.45 ЗЗД, предявен от Д. Д. К., ЕГН: **********, срещу Община Варна, за заплащане на сумата от 1000.00 лева - част от претенция, цялата в размер на 10 000 лева / по искова молба/, съответно 20 000лв. /уточнена в първо о.с.з./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, произтичащи от травматично увреждане на лява раменна кост, настъпило на 11.11.2018 г. в гр. Варна, в резултат на падане поради спъване в счупена плочка на тротоар по ул. „****“, от ляво в посока Морска градина, ведно със законната лихва, считано от 11.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски. Според изложеното в исковата молба, на 11.11.2018г. докато вървяла по тротоара по ул. „Н. В.“ в посока към Морската градина, ищцата се спънала счупена тротоарна плочка, като кракът попаднал в образувалата се дупка. В резултат на което тя загубила равновесие, паднала на лявата си страна при което ударила ръката си в областта на лявото рамо. Тъй като в последствие болката се засилила, на следващия ден ищцата потърсила медицинска помощ. На 16.11.2018 г. ищцата била оперирана с цел извършване на частично ендопротезиране – смяна на лява раменна става и имобилизация в ортеза за период от 50 дни. Назначени били обезболяващи медикаменти, и рехабилитация – кинезитерапия и физиотерапевтични процедури. В периода от 31.01.2019г. до 07.02.2019 г. , и от 26.03.2019г. до 02.04.2019 г. била в болнично заведение за рехабилитационни процедури.

Предписани били още няколко такива през май, юни и август 2019г. След преглед при специалист, проведен на 01.08.2019г., е установено нарушена сетивност на двете ръце. Твърди още, че непосредствено преди оперативната интервенция, на 15.11.2018г., ищцата закупила система за еднопосочно протезиране на раменна става, на стойност 4500 лева, а на 21.11.2018г.заплатила и сумата от 52.20 лева – стойност на болнично лечение. Ищцата излага, че непосредствено след падането изпитвала силна болка, а приемането и в болнично заведение – провокирало стрес и ужас. По време на лечението, продължило повече от шест месеца, била разстроена, изпитвала чувство за безпомощност и потиснатост. Травмата и извършените в последствие медицински интервенции обусловили невъзможност за К. да се обслужва сама. Твърди се, че настъпването инцидента, обусловил травматичното увреждане, е в резултат на бездействието на служители на ответника, чието 4 нормативно задължение, е да поддържа целостта и изправността на тротоарната настилка. В о.с.з. чрез процесуалния си представител уточнява, че в резултат на претърпените телесни повреди все още не може да спи на страната, на която е счупено рамото, не може да вдига с тази ръка повече от 3 кг - 4 кг и всъщност до настоящия момент ръката й не се движи като здрава, т. е не е пълноценна, и не е максимално функционална. По изложените съображения моли предявеният от нея иск да бъде уважен като основателен и доказан.

Ответникът – Община Варна, чрез депозирания писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК и в ос.з. чрез пълномощника си излага съображения за неоснователност на иска. Оспорва твърденията за наличие на счупена тротоарна плочка с дупка под същата, на посочените от ищцата дата и място, а също и настъпване на инцидента (падане) при описания в исковата молба механизъм, в резултат на който са получени конкретните травматични увреждания. Възразява, че дори и да е съществувала счупена плочка, същата не е обусловила инцидента, тъй като само по себе си, наличието на счупена плочка не обуславя опасност за пешеходците, като падане, респ. травматично увреждане, като такова е възможно да настъпи и при изправна настилка. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

От приетите по делото медицински документи се установява, че на 12.11.2018 г. ищцата постъпва в болнично заведение за оперативна интервенция – частична смяна на раменна става на 16.11.2018г., след което е изписана на 21.11.2018 г.

От приобщената епикриза и лист за преглед, се установява, че на 31.01.2019г. ищцата е приета в Клиниката по физикална и рехабилитационна медицина в МБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна, за провеждане на лечение на последиците от счупване на горен десен крайник, по терапевтична схема, като е изписана на 07.02.2019 г.

5

От заключението на приетата по делото СМЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че ищцата е получила счупване на лявата раменна кост в горна трета – многофрагментно; описаното травматично увреждане е резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет, отговаря добре да бъде получено при падане и удар в подлежащата настилка, т.е. по начин отразен в исковата молба. Приложените медицински документи са във връзка с получените травматични увреждания на 11.11.2018г.; описаното травматично увреждане е обусловило трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за период не по-малък от 5-6 месеца; непосредствено след получаването на такова травматично нараняване е налице болка, силно намалена функция на левия горен крайник, като същите се проявяват в рамките на 25-30 дни след получаването на травмата; към настоящия момент е налице белег от проведеното оперативно лечение, налице са ограничения в отвеждането на левия горен крайник напред, встрани и назад; според експерта тези ограничения няма да отшумят.

В о.с.з, проведено на 10.11.2020г., е разпитан свидетелят Г. Й. А., който бил в непосредствена близост до мястото на инцидента. След като чува викове, видял ищцата, паднала, като лицето е било покрито с кръв. Ищцата се обадила по телефона на съпруга си който дошъл след няколко минути.