Решение № 297 от 15.06.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Пловдив, 15.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20225001000194 по описа за 2022 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 21114 от 13.12.2021 година, постановено по т. дело № 94/2020 година по описа на Окръжен съд – К., е отхвърлен предявеният от Р.

Т. Т. от ****, ЕГН **********, против „С.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****, иск с правно основание чл.125, ал.3 от ТЗ за заплащане на сума в размер на 172 322, 24 лв., представляваща равностойност на дела на ищеца от имуществото на ответното дружество към 30.11.2018 г., ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на иска - 14.08.2020 г.

Решението съдържа и диспозитив, с който е признато за недоказано оспорването на автентичността на счетоводен баланс към 31.12.2018 г., отчет за приходите и разходите за 2018 г., справка за приходите и разходите по видове икономически дейности за 2018 г., отчет за паричните потоци по прекия метод за 2018 г., отчет за собственият капитал за 2018 г. и приложение от 07.03.2019 г., към годишният финансов отчет за 2018 год., по отношение на 1 положените подписи от И.К.Х. и Г.Я..

Осъден е Р. Т. Т., ЕГН **********, да заплати на „С.“ ООД, ЕИК *********, направените по делото разноски в размер на 9 425 лв.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Р. Т. Т.. Оплакванията са за нарушение на процесуалния и материалния закон и за необоснованост. Оспорен е изводът на съда, че не се касае за прекратяване на членството правоотношение на ищеца в ответното дружество при условията на чл. 125, ал. 2 от ТЗ, а за прехвърляне на дружествените дялове по реда на чл. 129 от ТЗ. Твърди се, че този извод е в нарушение на материалния закон и не съответства на събраните по делото доказателства и на фактите, установени с тях. Посочено е, че с молбата от 19.11.2018 година ищецът е подал предизвестие, че желае да прекрати участието си като съдружник и членственото си правоотношение, което било неговата действителна воля, неподлежаща на подмяна и превратно тълкуване. В протокола от проведеното ОС на съдружниците в ответното дружество от 19.11.2018 година в първа точка от дневния ред и във взетото решение по тази точка също било вписано, че съдружниците, сред които и ищеца, се освобождават поради молбаизвестие за напускане. Нормата на чл. 125 ал. 2 от ТЗ, уреждаща тримесечен срок за напускане след предизвестието според жалбоподателя била диспозитивна, в полза на търговското дружество и срокът можел да бъде съкращаван. Това обаче не променяло основанието за прекратяване на членственото правоотношение, а именно напускане на съдружника и изисквало уреждане на имуществените му отношения с дружеството съобразно императивната разпоредба на чл. 125 ал. 3 от ТЗ. Във въззивната жалба е посочено, че взетото от ОС на дружеството решение е за освобождаване на ищеца като съдружник по негово искане и предизвестие, съдържащо се в молбата. Посочено е също, че дружеството е взело решение делът от капитала, принадлежащ на ищеца, да не бъде изплащан на същия и съответно с тази сума да не бъде намаляван капитала, а дяловете му да бъдат поети от съдружника Х., като му бъдат прехвърлени по номинал.

Жалбоподателят поддържа, че това решение е второ по ред, след като съдружникът вече е освободен като такъв от Общото събрание и то единствено уточнявало начинът на уреждане на отношенията дружество – бивш съдружник по повод дела му в капитала. Според него то не се 2 разпростирало и не уреждало въпросът относно дела на ищеца от имуществото на дружеството, съответстващ на прехвърлените дялове от капитала, като в момента на освобождаването му за дружеството възникнало задължение да му изплати дела от имуществото съобразно закона и дружествения договор. Аргумент за това становище според жалбоподателя била поредността на номерата на извършените нотариални заверки, а именно първоначално била извършена заверка на подписите и съдържанието под протокола от Общото събрание, проведено на 19.11.2018 година, а след това на подписите под договора да прехвърляне на дружествените дялове от ищеца Р.Т. на съдружника И.Х.. Т.е. първо било взето решението за освобождаване на Р.Т., възникнало е задължение за ответника да му заплати дела от имуществото, съответстващ на дела му от капитала и едва след това бил определен начинът, по който ще се прехвърли неговия дял от капитала и бил сключен договор за същото. Въззивната жалба съдържа и доводи, свързани с разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от ТЗ и с размера на имуществения дял, който дружеството следва да заплати на ищеца съобразно баланса към 30.11.2018 година.

Искането, формулирано с въззивната жалба е да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови ново по същество, с което да се осъди ответното дружество да заплати на Р.Т. сумата от 172322,24 лева, представляваща равностойността на неговия дял от имуществото на дружеството към 30.11.2018 година, законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска, както и разноски за производството по делото пред първата и пред въззивната инстанция.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от ответника „С.“ ООД с изразено становище за нейната неоснователност. В отговора са изложени подробни съображения, свързани с различните основания за напускане на съдружник, а именно доброволно напускане с прехвърляне на дружествения дял при условията на чл. 129, ал. 2 от ТЗ и с писмено предизвестие при условията на чл. 125, ал. 2 от ТЗ, различния ред за тяхното осъществяване и различните правни последици, свързани с уреждане на имуществените отношения. Посочено е, че ищецът е прехвърлил дружествените си дялове при условията на чл. 129 ал. 2 от ТЗ, поради което не са налице предпоставките по чл. 125 ал. 3 от ТЗ за уреждане на имуществени отношения между него и дружеството. Искането е за 3 потвърждаване на решението и за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Страните не са направили нови доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Апелативният съд, като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните намира, че въззивната жалба е процесуално допустима. Тя е подадена от лице, имащо право на въззивно обжалване, а именно от ищеца в първоинстанционното производство срещу решението, с което е отхвърлен предявеният иск. При подаване на въззивната жалба е спазен предвидения в чл. 259 от ГПК двуседмичен срок.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

При проверка на правилността, съобразявайки правомощията си по чл.

269 от ГПК, респ. конкретните оплаквания във въззивната жалба,

Апелативният съд намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Основният спорен въпрос, очертан с въззивната жалба, е свързан с начина, по който е прекратено членственото правоотношение между ищеца и ответното дружество и с наличието или липсата на предпоставките по чл.

125 ал. 3 от ТЗ за уреждане на имуществени отношения след прекратяването му .

Изложените от ищеца Р.Т. обстоятелства в исковата молба, въз основа на която е образувано производството по делото, свързани с прекратяване на членственото му правоотношение с ответното дружество „С.“ ООД, са следните:

Твърди се, че до месец ноември 2018 година е бил съдружник в дружеството, което развивало активна търговска дейност. На 19.11.2018 година ищецът подал предизвестие, че желае да прекрати участието си като съдружник. По настояване на съдружника И.Х. и по решение на Общото събрание притежаваните дялове от капитала – 8 дяла били прехвърлени от ищеца на Х. по номиналната им стойност – за общо 800 лева. Посочено е, че след напускането му като съдружник не били уредени имуществените му отношения с ответника и че ответникът следвало да ги уреди съгласно чл. 125 от ТЗ. Ищецът няколко пъти канил ответника да си уредят отношенията, като му се изплати на основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ дължимата сума, но 4 ответникът отказвал да го направи. Въз основа на тези обстоятелства се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца размера на дела му от имуществото на дружеството, определен по междинен баланс към 30.11.2018 година. Останалите обстоятелства, изложени в исковата молба, както и в допълнителната искова молба, касаят не основанието на предявения иск по чл. 125 ал. 3 от ТЗ, а размера на дължимата сума.

В подкрепа на така изложените обстоятелства към исковата молба са представени следните писмени доказателства:

На 19.11.2018 година в ответното дружество „С.“ ООД е заведена молба от Р.Т. / стр. 18/. В нея е посочено, че той като съдружник желае да напусне дружеството и да прекрати членството си правоотношение. Второто изречение е, че желае да продаде всичките си дялове в дружеството, а именно осем дяла, всеки с номинална стойност 100 лева, на И.К.Х.. Молбата е дружеството да даде съгласие за сключване на описания по-горе договор за продажба на дружествени дялове и да освободи ищеца като съдружник в дружеството.

С тази молба не се установява твърдението на ищеца, че е подал предизвестие за прекратяване на участието си в дружеството. От нейното съдържание е видно, че не става дума за предизвестие по чл. 125 ал. 2 от ТЗ.

Според тази разпоредба съдружникът може да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, направено най-малко три месеца преди датата на прекратяването.

В молбата ясно е изразена волята му за прекратяване на членственото правоотношение, като се прехвърлят притежаваните от него дялове на друг съдружник – И.Х..

Доказателствата, свързани с последващите действия, предприети от ищеца и от ответното дружество подкрепят извода на съда, че не става дума за прекратяване на членственото правоотношение въз основа на писмено предизвестие по чл. 125 ал. 2 от ТЗ.

В деня на подаване на молбата от ищеца – 19.11.2018 година, е сключен договор за продажба на дружествен дял / стр. 19/, с който ищецът Р.

Т. Т. в качеството си на продавач е продал на И.К.Х. в качеството на купувач своите осем дяла от капитала на „С.“ ООД, всеки един от които с номинална стойност от 100 лева, за сумата от 800 лева. Договорът е с нотариална заверка 5 на подписите на страните и на съдържанието, извършена с регистрационни номера съответно ****/**** и ****/**** година на Нотариус Л.Д..

На същия ден – 19.11.2018 година е проведено и Общо събрание на съдружниците в „С.“ ООД. Протоколът с нотариална заверка на подписите под номер ****/**** година на Нотариус Л.Д. и на съдържанието под номер ****/**** година на същия Нотариус, е представен като доказателство по делото / стр. 14 и 15/. В това Общо събрание Р.Т. е участвал в качеството си на съдружник наред с останалите съдружници и е подписал протокола.

Точка първа от дневния ред на Общото събрание от 19.11.2018 година е: „Освобождаване на съдружници поради молба-известие за напускане“, а т.

2 – „Прехвърляне на дялове между съдружници“. Изрично е отразено, че след като е разгледана молбата за напускане на Р.Т. и на други двама съдружници и е взето предвид тяхното желание да продадат всичките притежавани от тях дялове с номинална стойност от 100 лева за всеки, е взето решение за освобождаване на съдружниците, включително на Р.Т., като е отразено, че се дава съгласие те да прехвърлят собствените си дялове на други съдружници, а конкретно за 8-те дяла на Р.Т. - на съдружника И.Х..

Видно от справката в ТРРЮЛНЦ по партидата на ответното дружество „С.“ ООД, след така извършените действия, със заявление А4 вх. № ************** изрично е поискано вписване на прехвърлянето на дружествените дялове, сред които тези на Р.Т. и заличаване като съдружници на прехвърлителите, включително на ищеца. Вписването е извършено по партидата на ответника под № **************.