Решение № 47 от 20.02.2020, Административен съд - Кърджали

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ … … .. град Кърджали, 20.02.2020 год.

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Кърджалийският административен съд, ……. в публично заседание …….... на двадесет и първи януари

……………………...................……………………………….... през 2020/две хиляди и двадесета/ година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИКТОР АТАНАСОВ при секретаря …………………………...…. Мелиха Халил, ……………………………..…. като разгледа докладваното от ............ съдията

Виктор Атанасов .......................... административно дело №426 …………. по описа .......... за 2019 год. ........................ и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е административно, по реда на Раздел І на Глава Х /чл.145 и следв./ от АПК, във връзка с чл.139б, ал.6, във връзка с ал.1, т.2 и във връзка с чл.139, ал.1,т.3а от Закона за ветеринарномедицинската дейност/ЗВМД/.

Делото е образувано по повод жалба от И.И.Б., с посочен постоянен адрес ***, против Разпореждане за отнемане на животни в полза на държавата и насочването им за клане в кланица с №*** от *** год., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните/ОДБХ/ - град Кърджали, с което е разпоредено да бъдат отнети в полза на държавата и насочени за клане в кланица на ЕТ „Шенел-Ш.

Ш.” ***, №***, 3/три/ броя говеда, с посочените идентификационни номера, отглеждани в животновъден обект с рег.№***, находящ се в ***.

Жалбодателят заявява, че не е съгласен с Разпореждане за отнемане на животни в полза на държавата и насочването им за клане в кланица №***/*** год., издадено от директора на ОДБХ - Кърджали, получено от него на 11.11.2019 год., с което, на основание чл.139б, ал.1, т.2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност(ЗВД), е разпоредено да бъдат отнети в полза на държавата и насочени за клане в кланица на ЕТ „Шенел - Ш. Ш.” ***, ***, 3(три) броя говеда, със следните идентификационни номера: ***; *** и ***, с мотива, че са били пуснати без придружител, извън животновъдния му обект №***, находящ се в ***. Счита, че обжалваното разпореждане е необосновано, немотивирано и незако­носъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, пора­ди което го обжалва в законовия срок, като твърди най-напред, че при съставянето му не било записано точното място на вмененото му нарушение, а било посочено единствено, че процесиите животни били пуснати без придружител. Твърди, на следващо място, че липсвали приложени към обжалваното разпореждане други документи, от които да са видни мотивите за налагането на най-тежката мярка, а именно - умъртвяването на животните му, която към настоящия момент била изпълнена. Сочи, че съгласно чл.139, ал.1 от ЗВД, „При установяване на нарушения по чл.139, ал.1, т.3 и т.3а, констатирани при животни от които се добиват суровини и храни, официалните ветеринарни лекари извършват проверка за извършена официална идентифика­ция и за изпълнение на мерките, предвидени в програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози и клиничен преглед на животните и незабавно писмено уведомяват директора на ОДБХ, който в зависимост от резултатите от проверката и прегледа: т.2 „издава разпореждане по образец за отнемане на животните в полза на държавата и за насочването им за клане в кланица - при наличие на официална идентификация, при изпълнение на мерките, предвидени в програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози и липса на отклонения в здравния статус на животните.”. В тази връзка, жалбодателят твърди, че в настоящия случай, в обжалваното разпореждане липсвала информация за извършен преглед на животните му, били ли са те добре и какво е наложило умъртвяването им и въпреки, че разполагали с идентификационните номера на животните му и лесно могли да установят чия собственост са, от ОДБХ - Кърджали дори не благоволили да му се обадят и да го попитат, какво се случва с тях. Твърди, че същия ден, ограденото място, в което били животните в животновъдния му обект №***, било отворено от човек, който явно бил безотговорен и вредител, като за вредителството разбрал много късно, когато *** С., *** Ф. и *** му казаха, че животните са били натоварени на автомобил. Твърди също, че за отворената врата на двора му казал и *** Е. К., а *** на община Момчилград Р. (на когото не знаел трите имена) и който отговарял за помещението, където затварят безнадзорни животни, му казал, че видял как една жена *** подкарала кравите му с пръчка в ръка да вървят в посока към центъра на град Момчилград. Жалбодателят заявява, че не симпатизира на управляващата партия в Момчилград и счита, че обаждането от общината спрямо неговите животни било и отмъщение за антипатията му към тях и че недоумява, при положение, че имали телефона ми (при регистрацията на животновъдния обект), защо не му се обадили и да го чуят, как животните му са се оказали безнадзорни и едва тогава да предприемат каквито и да било действия спрямо тези животни, които били бременни. С оглед на изложеното, моли съда да отме­ни изцяло Разпореждане за отнемане на животни в полза на държавата и насочва­нето им за клане в кланица №*** от *** год., издадено от директора на ОДБХ - Кърджали, като необосновано, немотивирано, незаконосъобразно, постановено при противоречие с материалния и процесуалния закон и осъди ОДБХ - Кърджали да заплати стойността на животните, които оценявал на 3000 лева.

Жалбодателят И.И.Б. от ***, редовно призован за съдебното заседание, се явява лично и с редовно упълномощен процесуален представител - адв.А.С. от АК-***, който заявява, че поддържа изцяло жалбата, така, както е депозирана и на основанията, посочени в същата. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че действително животните са отнети и конфискувани в полза на държавата, като от тях е реализирана продукция, която е предадена на специално учреждение. Счита, че издаденото разпореждане е незаконосъобразно, тъй като законът предвиждал такава мярка, но за да бъде приложена и да се отнемат тези животни действително, следвало да бъдат изяснени всички обстоятелства по установяване на причините, поради които тези животни са били безнадзорни, а именно, да се осъществи контакт със собственика на животните и да се вземат обяснения от същия и съответно да е налице причина, животните да се окажат на място, където не следва да бъдат. Сочи, че такива действия от страна на административния орган не са извършени, за да се установи поради какви причини тези животни са там, нито били взети обяснения на място, а директно, въз основа на заявлението, подадено от кмета на община Момчилград, били предприети действия за изземване на тези животни, съответно тяхното конфискуване и унищожаване. Счита, че това е следвало да направи ответникът – Областна дирекция за безопасност на храните, в хода на административното производство и когато установи, че е налице вина у собственика на животните, да предприеме тази крайна мярка. Сочи, че законодателят е предвидил такава мярка и тя е законосъобразна за приложение, но за всеки един конкретен случай, административният орган следва да предприеме съответните действия за установяване на причините, след което да се пристъпи към изпълнението на цитираната процедура, а в настоящия случай това не било направено. Намира, освен това, че не били без значение и обстоятелствата, които е следвало да бъдат изяснени, а именно - защо животните са се намирали в парка на град Момчилград и след като това не било направено счита, че са нарушени разпоредбите на закона за отнемане и конфискуване на тези животни. Моли съда да постанови решение, с което да отмени Разпореждане №***/*** год. за отнемане на животни в полза на държавата и насочването им за клане в кланица, издадено от директора на ОДБХ – Кърджали, като държи да отбележи, че настоящият случай бил единичен и явно за първи път се подхождало по този начин, но счита, че каквито и да са били реакциите на администрацията, тя е следвало да изясни обстоятелството, защо се е стигнало до там, че животните са се оказали в парка на град Момчилград. Моли за решение в този смисъл, както и моли да бъдат присъдени в полза на жалбодателя направените разноски, за които представя списък.

Жалбодателят И.И.Б. завява, че поддържа изложеното от процесуалния си представител, като мисли, че причината за отнемането на животните му е обстоятелството, че не бил симпатизант на ПП „ДПС”.

Ответникът по жалбата – директорът на Областна дирекция по безопасност на храните – град Кърджали, редовно призован за съденото заседание, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител - юрк.Л. К. К., който оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Счита, че безспорно е установено от местните власти от Общинска администрация – Момчилград нерегламентирано движение на животни в парка на град Момчилград, като сочи, че служители на Общинска администрация – Момчилград са съставили уведомление, адресирано до директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Кърджали, съставен е протокол и съответно е изготвен доклад. Сочи също, че е изяснено, че нарушението е по чл.139 от ЗВМД, като директорът е предприел процесуално-правни действия, като законосъобразно е издал процесното разпореждане.

Поради това, моли съда да постанови решение, с което да отхвърлите жалбата, подадена от И.Б., против оспореното разпореждане, като неоснователна и недоказана. По делото, преди съдебното заседание, е представен и отговор на жалбата, изготвен от упълномощения процесуален представител на ответника - юрк.Л. К. К., в която са изложени доводи и съображения в подкрепа на оспореното разпореждане.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно чл.139б, ал.6 от ЗВМД, разпореждането по ал.1/т.е. от вида на процесното/ може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението, т.е. разпореждането може да се обжалва в законоустановения в чл.149 от АПК,

14-дневен срок, считано от получаването му. Оспореното Разпореждане за отнемане на животни в полза на държавата и насочването им за клане в кланица с №*** от *** год., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните/ОДБХ/ - град Кърджали, е получено от жалбодателя Б. на датата 11.11.2019 год., видно от приложената по преписката с разписка с баркод *** на куриерска фирма „БулПост”/л.7/. Жалбата против разпореждането е подадена по пощата, с препоръчана пощенска пратка, с баркод на пощенския плик ***, на датата 20.11.2019 год., видно и от пощенското клеймо, положено върху плика/л.4/, като същата е адресирана чрез административния орган, до Административен съд – Кърджали, получена и регистрирана в деловодството на ОДБХ - Кърджали с Вх.№*** от *** год., видно от положения щемпел върху същата/л.3/. От горното следва, че жалбата против Разпореждане за отнемане на животни в полза на държавата и насочването им за клане в кланица с №*** от *** год., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните/ОДБХ/ - град Кърджали, е подадена на

9-ия/деветия/ ден след получаването му, т.е. спазен е предвидения в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/ - дневен срок за оспорването на ИАА, пред съответния административен съд, по реда на АПК. Жалбата е подадена от лице, което се легитимира като собственик на отнетите в полза на държавата три броя животни/говеда/, което обуславя правния интерес на жалбодателя от оспорването, тъй като с този отказ се засягат пряко негови права и законни интереси. Ето защо съдът намира, че така подадената жалба е допустима – като подадена в срок, по предвидения в закона ред и в предвидената писмена форма, от лице - надлежна страна, която с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.

Административният съд, след като взе предвид представените и събрани по делото писмени доказателства, след техния анализ и преценка и като съобрази становищата на страните, изразени в хода по същество, прие за установено от фактическа страна следното: