Определение № 13 от 14.01.2020, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 902/2019
- Вид
- Определение № 13
- Подписан
- 14.01.2020
- В сила
- 17.07.2020
- Състав
- КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ НЕНЧЕВ, МАРИАНА ИЛИЕВА ДИМИТРОВА, АЛБЕНА ГЕОРГИЕВА ПАЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.274 ал.1т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 ал. 3 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 ал. 1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 ал. 1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер: ……13…………. Година 2020г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ
На 14. 01. 2020 година
В публично( закрито) заседание , в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : АЛБЕНА
ПАЛОВА
МАРИАНА
ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР : ……………………….
ПРОКУРОР: ……………………… като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР
НЕНЧЕВ в. гр. д . № 902 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.1т.1 от ГПК във вр. с чл. 83 ал.2 от ГПК - въззивен контрол по отношение на определение на районния съд .
І.Развитие на съдебното производство .
Районен съд гр.П. е сезиран с иск за делба на недвижим имот между съделителите П.К.Б.,
ЕГН **********, от гр. П. и Д. Н.Н., ЕГН **********,***. На 17. 07. 2019г. районния съд е постановил решение по съществото на спора. Решението на съда е обжалвано с въззивна жалба от съделителя Д.Н.Н. . С Разпореждане от 07. 10.
2019г. районния съд е оставил“без движение „ въззивната жалба с указания в едноседмичен срок от съобщението да се внесе ДТ в размер на 40лв.
С молба вх. № 3548/07. 11. 2019г. съделителя
Д.Н.Н. е поискала от районния съд да бъде освободена от заплащането на ДТ и разноски по съдебното производство във всички инстанции до окончателното приключване на спора .
С Определение № 565/ 05. 12. 2019г. на Районен съд П. , постановено по гр. д. № 1025/2018г. по описа на същия съд, искането на ищеца за освобождаване от ДТ за въззивно обжалване е оставено без уважение.
В срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК против определението на съда е подадена частна жалба от съделителя в първоинстанционното производство Д. Н.Н., ЕГН **********,***. В частната жалба са изложени съображения за това ,че определението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно.Искането е да се отмени обжалваното определение и спора да се реши по същество от въззивната инстанция , като се освободи страната от заплащането на ДТ и разноски по гр. д. № 1025/2018г. до окончателното му приключване във всички инстанции до настъпване на обстоятелства за изменение или отмяна.
ІІ. Правни изводи .
Пазарджишкият окръжен съд,след като се запозна с мотивите на обжалваното определение и становището изразено в частната жалба,прие за установено следното :
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като :
-изхожда от активно процесуално легитимирана страна в процеса ( страна в производството пред районния съд );
-насочена е против съдебен акт , който подлежи на въззивен съдебен контрол ( чл. 274 ал. І т. 1 от ГПК във вр. с чл. 83 ал.2 от
ГПК ) ;
-подадена е в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275 ал.І от ГПК ( определението е съобщено на на страната на 11. 12. 2019г.,а частната жалба е подадена в районния съд на 18. 12. 2019г. ).
Разгледана по същество частната жалба е частично основателна .
Съгласно утвърдената съдебна практика ( виж Определение № 573/ 12.
07. 2011г. по ч. т. № 230/2011г. на
ІІ-ро т. отд. на ВКС ; Определение № 318/ 12. 07. 2012г. по ч. гр. № 293/2012г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС ; Определение № 442/ 19. 12. 2013г. по ч. гр. №
7440/2013г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС ; Определение № 496/ 10. 07. 2013г. по ч. т. № 2492/2013г. на ІІ-ро т. отд. на ВКС
; Определение № 603/ 02. 10. 2014г. по ч. т.
№ 2139/2014г. на ІІ-ро т. отд. на ВКС ; Определение № 342/ 10. 08.
2018г. по ч. гр. № 1790/2018г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС ; ) при направено искане за освобождаване от ДТ и разноски по делото съдът е длъжен да прецени следните обстоятелства :
1./Обстоятелствата ,посочени в чл. 83 ал. 2 от ГПК , а именно:
- доходите и имущественото състояние на лицето и на неговото семейство , удостоверени с декларация ;
- семейно положение ( има ли задължения за издръжка по закон към непълнолетни или пълнолетни лица );
- трудова заетост ( постоянна или временна ) ;
- възрастта на лицето ;
- здравословното състояние ( прави ли лицето разходи за лечение);
- други обстоятелства , които имат значение за основателността на искането ;
2./Правно значение за преценката на основателността на искането имат доходите на лицето към момента на искането . В този смисъл трябва да се има предвид следното:
- Преценката на съда не следва да се основава на евентуални и хипотетични възможности на лицето за реализиране на доходи за в бъдеще или за предходен период. Съдебната практика еднозначно приема ,че правно значение имат единствено установеното имущество и доходите на лицето към момента на искането.
-Приема се също така,че от имуществото си лицето трябва да реализира доходи,в противен случай притежаваното имущество няма правно значение за преценката по чл. 83 ал. 2 от ГПК.
-Няма правно значение също така и обстоятелства дали възрастта, професията и здравословното състояние на лицето му дават възможност въобще да реализира доходи или да реализира по-високи доходи от установените към момента.
3./Преценката на съда следва да се основава на възможността на лицето да заплати дължимата ДТ с оглед цената на иска ,както и разноските за цялото съдебно производство ,а не само за инстанцията пред която е направено искането .
Разяснения относно приложението на чл. 83 ал.2 от ГПК са дадени и в мотивите на т. 12 и т. 13 на
ТР № 6/ 2012г. от 06. 11. 2013г. по въпросите за разноските в съдебното производство .Посочено е следното:
1./ Искането на страната за освобождаването от ДТ и разноски следва да се преценява не само с оглед на конкретното задължение да се заплати ДТ или разноски ,а доколко страната разполага с достатъчно средства да заплати таксите и разноските в съдебното производство. Когато съдът установи ,че страната е материално затруднена по начин,че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото , я освобождава от заплащането им по чл. 83 ал. 2 от ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата .
2./При отказ на съда да освободи страната от заплащането на ДТ и разноски по делото ,страната има право да подаде нова молба по чл. 83 ал.2 от ГПК само при промяна в обстоятелствата ;
3./Компетентен да се произнесе по искането за освобождаване от ДТ и разноски по делото е съдът пред когото е направено искането. Когато искането за освобождаване от ДТ и разноски по делото е направено пред администриращия жалбата съд ,но той не се произнесъл , горната инстанция следва да върне делото за произнасяне на администриращия съд . Ако горната инстанция се произнесе по молбата , нейното определение няма да е процесуално недопустимо.
От представените към молбата по чл. 83 ал. 2 от ГПК писмени доказателства и от съдържанието на декларацията по чл.83 ал. 2 от ГПК е установена следната фактическа страна на спора :