Решение № 217 от 24.06.2025, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Разлог, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Антонина Д. Якимова при участието на секретаря Х. Д. П. разгледа докладваното от Антонина Якимова, Гр. дело № 20221240100587 по описа за 2022 г.

Производството е образувано въз основа на постъпила ИМ, подадена от А.И.Ч., Ф.А.Ш., М.А.К. и Н.А.Ф., против ответника Х.А.Х..

С ИМ се иска от съда да постанови решение, с което на основание чл.124, ал.1 от ГПК, да признае за установено по отношение на ответника Х.А.Х. от с.Г.К., о.Б., о.Б., че ищците са собственици, при квоти - 1/8 ид. част за А.И.Ч., 1/12 ид. част за Ф.Ш., 1/12 ид. част за М.К. и 1/12 ид. част Н.К., на основание земед. реституция и наследствено правоприемство от М.М.С., роден на *, и починал на *, от ПИ с идентификатор *** по КККР на с.Г.К., о.Б., о.Б., одобрени със Заповед */19.04.2011 г. на ИД на АГКК с адрес: с.Г.К., м. „Б.р.“, с площ 1218 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, категория на земята при неполивни условия: 10, № по предходен план:

012006, при съседи: ПИ с идентификатори: ***; ***; ***;

***; ***; ***; ***; ***; ***; ***;

*** и от ПИ с идентификатор: *** по КККР на с.Г.К., о.Б., о.Б., одобрени със Заповед */19.04.2011 г. на ИД на АГКК с адрес: с.Г.К., м.„Д.“, с площ 2167 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, категория на земята при неполивни условия: 10, № по предходен план: 013004, при съседи: ПИ с идентификатори: ***;***; ***; ***; ***.

На основание чл.537, ал.2 от ГПК, се иска да бъде отменен Нот. акт за собственост в/у недвижим имот, издаден на основание чл.587, ал.2 от ГПК, №45, том I, рег.№641, дело 39 от 11.02.2020 г. на Нот. М.К., с район на действие Рг.РС, вписан в регистъра на Нот. камара под №553, който Нот. акт е вписан в СВп-Р. с вх. Рег. №403 от 11.02.2020 г., Акт. №192, том 1 дело №143, до р-ра на притежаваните от ицците ид. части.

Претендират се сторените съд.-делов. разноски.

В ИМ се твърди, че страните по делото са законни н-ци на М.М.С., б.ж. на с.К., о.Б., роден на *, и починал на *.

М.М.С. оставил за свои н-ци А.М.С., починал на *, М.М.С., починал на *, И.М.С., починал на *, и Х.М.К., починала на *.

След смъртта си, всяко от децата на общия наследодател М.М.С. оставил н-ци, като А.И.Ч. била н-к на И.М.С., а другите ищци били н-ци на Х.М.К.. Ответникът по делото Х.А.Х. била н-к на А.М.С..

С Решение №* от 04.06.1998 г. на ПК-Б., за възстановяване правото на собственост на земи в 1 съществуващи или възстановени стари реални граници в землището на с.Г.К., било възстановено правото на собственост на н-ците на М.М.С., б.ж. на с.К., в/у няколко имота, м/у които и ливада от 1,218 дка в землището на с.Г.К., 10 категория, м.„Б.р.“ и имот №* по т.10 от решението на ОСЗ-Б. и ливада от 2,167 дка в землището на с.Г.К., 10 категория, м.

„Д., имот №*, по т.11 от решението на ОСЗ-Б.

Решението за възстановяване правото на собственост било издадено въз основа на преписка по заявление вх. №* от 17.03.1992 г. и представени писмени доказателства от М.И.С., като същото било влязло в сила на 20.06.1998 г.

А.И.Ч., като н-к на М.М.С., от коляното на И.М.С., претендира собственически права, в/у процесиите имоти върху 1/8 ид. част. Останалите ищци от коляното на Х.М.К. претендират собственически права в/у процесните имоти, както следва: 1/12 ид. част за Ф.Ш., 1/12 ид. част за М.К. и 1/12 ид. част Н.К.

Твърди се, че след окончателното възстановяване на наследствените имоти, всички н-ци на М.М.С. ползвали процесните имоти. М/у н-ците на М.М.С. не била извършвана делба.

В началото на 2020 г. ищците установили, че Х.А.Х. се снабдила с документ за собственост Нот. акт за собственост в/у недвижим имот, издаден на основание чл.587, ал.2 от ГПК, №45, том I, рег.№641, дело №39 от 11.02.2020 г. на Нот. М.К., с район на действие Рг.РС, вписана в регистъра на Нот. камара под №553, който Нот. акт бил вписан в СВп-Р. с вх. Рег. №403 от 11.02.2020 г., Акт. №192, том 1 дело №143/2020 г.

Предвид обстоятелството, че Х.А.Х. се снабдила с констативен нот. акт, с който е призната за едноличен собственик по давностно владение на осн. чл.587, ал.2 ГПК, на процесните имоти, за ищците се породил правен интерес от предявяването на установителен иск за собственост.

Според ищците, ответникът по делото не била манифестирала явно и необезпокоявано владение спрямо процесните имоти за себе си. Тя упражнявала фактическа власт в/у имотите само на собствената си ид. част и била държател на ид. части на останалите н-ци.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът е упражнил правото си на отговор.

Счита предявените искове са допустими, но изцяло неоснователни. Твърди, че е придобила собствеността в/у гореописания недвижим имот изцяло добросъвестно и го е владяла необезпокоявано и неоспорвано от никого - никой от н-ците на М.С. не бил оспорил и възпротивил на осъщественото от нея владение, продължило повече от 10 г.

Прави възражение за изтекла придобивна давност съгласно чл.82 от ЗС. За периода от възстановяване на собствеността в/у имота до датата на депозиране на настоящата ИМ не била загубвала владението в/у имота.

Не оспорва факта, че имота бил собственост на общия наследодател на страните - М.С., б.ж. на с.К., о.Б., и собствеността била възстановена по силата на реституционния закон ЗСПЗЗ с приложеното решение от ищците.

Твърди, че с едностранни действия е превърнала държането на останалите съсобствени части във владение. Твърди, че е извършила действия, с които е обективирала спрямо останалите съсобственици-н-ци на общия наследодател намерението да владее техните ид. части за себе си.

Ето защо се поддържа искане за отхвърляне на претенцията в цялост. Претендират се съд.делов. разноски.

В СЗ ищците - редовно призовани, не се явяват. За ищците А.И.Ч., Ф.А.Ш. и Н.А.Ф. се явява упълномощен процесуален представител – адв. А.Д., която поддържа предявения иск, ангажира писмени и гласни доказателства. По същество изразява становище за доказаност и основателност на иска, като се иска уважаването му. Претендират се сторените по делото разноски с представен списък по чл.80 от ГПК.

В СЗ ответникът Х.А.Х. - редовно призована, не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който оспорва предявените искове, ангажира гласни и писмени доказателства. По същество изразява становище за недоказаност и неоснователност на 2 предявените искове, като се иска отхвърлянето им.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

При анализа на събраните по делото доказателства, настоящият съд. състав намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори м/у страните и се установява от приетите писмени доказателства Удостоверение за н-ци изх. №*/18.05.2022 г., издадено от О.Б., че ищците са н-ци на М.М.С., починал на *, както следва - А.И.Ч. е негова внучка, дъщеря е на починалия И.М.С., който е син на общия наследодател, а ищците Ф.А.Ш., Н.А.Ф., М.А.К. са негови внуци, дъщери и син на починалата Х.М.К., която е дъщеря на общия наследодател.

От същото удостоверение се установява и че ответницата Х.А.Х. е внучка на общия наследодател, тъй като е дъщеря на починалия А.М.С. – син на наследодателя М.М.С.

Няма спор и се установява от приетите по делото писмени доказателства - решение №*/04.06.1998 г. на ПК-Б. за възстановяване на правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с.Г.К., че със същото е възстановено правото на собственост на н-ците на М.М.С. в/у притежавани от същия приживе недвижими имоти, в/у няколко имота, м/у които и Ливада от 1,218 дка в землището на с.Г.К., 10 категория, м.„Б.р.“, имот №* по т.10 от решението на ОСЗ-Б. и на ливада от 2,167 дка в землището на с.Г.К., 10 категория, м. „Д., имот №*, по т.11 от решението на ОСЗБ.

Видно от представените по делото и приети 2 бр. скици на ПИ №*-28.07.2022 г. и №*28.07.2022 г. на СГКК-Б. е, че възстановените недвижими имоти понастоящем представляват:

1. ПИ с идентификатор №***, с адрес в с.Г.К., м.„Б.р.“ с площ 1218 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, категория на земята при неполивни условия: 10, № по предходен план: 012006, при съседи: ПИ с идентификатори: ***; ***; ***; ***; ***; ***;

***; ***; ***; ***; ***

2. ПИ с идентификатор *** по КККР на с.Г.К., о.Б., о.Б., одобрени със Заповед */19.04.2011 г. на ИД на АГКК с адрес в с.Г.К., м.„Д.“, с площ 2167 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, категория на земята при неполивни условия: 10, № по предходен план 013004, при съседи: ПИ с идентификатори: ***; ***; ***; ***; ***.

Видно от приетия по делото нот. акт, издаден на основание чл.587, ал.2 от ГПК, №45, том I, рег.№641, дело №39 от 11.02.2020 г. на Нот. М.К., с район на действие Рг.РС, вписана в регистъра на Нот. камара под №553, ответницата Х.Х. е призната за собственик на основание давностно владение на следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор *** по КККР на с.Г.К., о.Б., о.Б., одобрени със Заповед */19.04.2011 г. на ИД на АГКК с адрес в с.Г.К., м.„Д.“ с площ 2167 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, категория на земята при неполивни условия:

10, № по предходен план 013004, при съседи: ПИ с идентификатори: ***; ***;

***; ***; *** и ППИ с идентификатор №***, с адрес в с.Г.К., м.

„Б.р.“ с площ 1218 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, категория на земята при неполивни условия: 10, № по предходен план: 012006, при съседи: ПИ с идентификатори: ***; ***; ***;

***; ***; ***; ***; ***; ***; ***;

***.

По делото са събрани и гласни доказателства.

В показанията си свидетелката Д.С. - дъщеря на ищцата А.Ч., сочи че майка й Ч. притежава имоти в землището на с.Г.К., наследени от нейния баща и дядо. Свидетелката твърди, че един от тези имоти се намира в м.„Ч.д.“ /“Д.“/, с площ около 2 декара и представлява пасище. Поддържа, че този имот не е разделен м/у н-ците и се ползва на ротационен 3 принцип. Уточнява, че в момента имотът не се използва поради спорове от н-ците, които датират от възстановяването на имота през 1992 г. По отношение на другия имот, в м.„Б.р.“ се твърди, че представлява ливада, която може да се напоява, с площ около декар и двеста.

Заявява, че именно във вр. с поделянето на този имот н-ците са се скарали. Сочи, че Х.Х. заедно с мъжа си, започнала да обработва част от имота в „Б.р.“, макар другите н-ци да не били съгласни, като впоследствие Х. предоставила имота на дъщеря си Ф.Ш.. Поддържа, че последната също е обработвала само част от имота, а не целия имот, доколкото имало неразбирателство м/у н-ците.

Свидетелят Ю.С.Ю. е син на ищцата Ф.Ш.. Сочи, че неговата баба по м.л. Х.М.К. – дъщеря на първоначалния собственик М.М.С., е единственият пряк н-к към момента на възстановяване на имотите, като останалите били внуци. Свидетелят твърди, че имотът в м.

„Д.“ с площ около 2 декара, не е бил делен м/у н-ците. Никой от тях не го ползвал лично.

Обяснява, че жители на селото пасели животните си там. Отрича ответницата Х.Х. да е ползвала имота, въпреки близостта му до дома й. По отношение на имота в м. „Б.р.“ с площ около 1200 дка, свидетелят сочи, че е бил предоставен лично от наследодателя М.С. на дъщеря си Х.К.. След възстановяване на имота, баба му Х.К. започнала да ползва имота, като го отстъпила на дъщерите си Н. и Ф.. Сочи, че семейство Х., по-конкретно Р.Х., си присвоили половината от имота над вадата в „Б.р.“. Свидетелят В. твърди, че баба му – К. възразила, поради което лично посетила имота, и виждайки че същият се коси, попитала защо имотът се използва от Х. при положение, че й е даден от баща – М.С. – още докато той бил жив. Не получила обяснение, като вместо това й било отвърнато грубо да се занимава с внуците си. Според свидетеля, по този начин – със сила и без правно основание, било завзето ползването на половината от имота. Останалата част от имота е давана под наем от Ф. на лицето М.Б., който го използвал като ливада за животни.