Решение № 2776 от 30.05.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 9985/2022
- Вид
- Решение № 2776
- Подписан
- 30.05.2023
- В сила
- 30.05.2023
- Състав
- Виолета Йовчева, Мариана Георгиева, Димитър Ковачев
Цитирани разпоредби
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179, ал. 1, пр. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 5, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 5, 6 и 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 5, 6 и 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 189, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 234, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 46, ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 37, ал. 2 · Закон за правната помощ
- чл. 130, ал. 2 · Закон за съдебната власт
- чл. 69 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 69, ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 9, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
№ 2776 гр. София, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Виолета Йовчева
Членове:
Мариана Г.а
Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Г.а Въззивно гражданско дело № 20221100509985 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 13.06.2022г., постановено по гр.дело № 13739/2020г. по описа на СРС, ГО, 177 състав, са уважени обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. чл. 178, ал. 1, т.
3 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предявени от Б. Н. Н. срещу Областна дирекция на МВР, гр. София, за осъждане на ответника да заплати следните суми: сумата от 1 242, 24 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд по служебно правоотношение за периода от 09.03.2017г. до 09.03.2020г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен такъв, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и за сумата от 50, 47 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 09.03.2017г. до 09.03.2020г. Със същото решение са отхвърлени предявените искове за главница за разликата над сумата от 1 242, 24 лева до пълния предявен размер от 1 498 лева и за акцесорното вземане за обезщетение за забава за разликата над сумата от 50, 47 лева до пълния предявен размер от 200 лева.
1
Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена въззивна жалба от ответника Областна дирекция на МВР, гр. София, в която са релевирани оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон. Сочи, че в решението не са изложени мотиви защо съдът е приел, че ищецът е положил извънреден труд, който не му е заплатен. Поддържа неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че в процесния случай приложение следва да намери Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, а не подзаконовите нормативни актове, издадени по делегация от специалния закон – ЗМВР. Излага, че законодателят е делегирал на министъра на вътрешните работи да определя условията, редът и размера на допълнителните възнаграждения на държавни служители – полицейски органи. Навеждат се доводи, че в действащите през процесния период подзаконови нормативни актове не е налице празнота относно преобразуването на часовете положен нощен труд към дневен и в този смисъл не следва да се прилага субсидиарно чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят в цялост.
Насрещната страна в производството Б. Н. Н. не изразява становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 176 ЗМВР вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. с чл. 179, ал. 1 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. По изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на същото намира следното:
От представените по делото неоспорени доказателства се установява, че 2 ищецът е бил назначен в системата на МВР на длъжност старши полицай в “Охранителна полиция” към РУ-Елин Пелин при ОДМВР-София със заповед № 517з-3538/12.10.2018г., считано от 09.11.2018г. Със заповед № 517з1894/17.04.2019г. той е бил назначен на длъжност младши оперативен дежурен в ОДЧ на Елин Пелин при ОДМВР – София, считано от 30.04.2019г., която длъжност заема и понастоящем. Установено е също, че за исковия период Б. Н. е полагал труд на смени при 12-часови дежурства, от които 8 часа /между 22, 00 часа до 06, 00 часа/ през нощта, които се отчитат сумирано на тримесечие.
Спорните между страните въпроси са свързани с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд - чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР (доп.
ДВ бр. 13 от 7.02.2017г.) нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5дневна работна седмица. Съгласно ал. 3 на същата норма работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
Определянето на 24-часова смяна е по изключение. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (ал. 3, изр. 3). Съгласно чл. 187, ал. 5 от ЗМВР в приложимата редакция /сега ал. 7/ работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден, възнаграждение 3 за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, като възнаграждението за този труд е в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Предвидено е плащане на възнаграждение за положен нощен труд в чл. 179, ал. 1, пр. 2 ЗМВР, според който за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 часа се изплащат допълнителни възнаграждения при условия и по ред, които са различни от този за извънредния труд. Съгласно чл. 179, ал. 2 ЗМВР, условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед.
През исковия период на основание чл. 187, ал. 9 ЗМВР са издадени и приложими Наредба № 81213-776/29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./, отменена с решение от 10.12.2019г. по адм. д. № 8601/2019г. на ВАС /влязло в сила и обнародвано на 14.01.2020г. с ДВ, бр. 4/, и Наредба № 8121з-36/07.01.2020г. за реда, организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 3 от 10.01.2020г., в сила от 10.01.2020г., изм., бр. 41 от 08.05.2020г., отм., бр. 93 от 30.10.2020г.). И в двете наредби фигурира разпоредба в чл. 3, съгласно която за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 06, 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
През релевантния по делото период на основание чл. 179, ал. 2 ЗМВР са издадени и действали Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. / издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 67 от 14.08.2018г., в сила от 14.08.2018г., отм., бр. 78 от 04.10.2019г., в сила от 04.10.2019г./ и Наредба № 8121з-1059/26.09.2019г. /издадена от министъра на вътрешните работи, oбн., ДВ, бр. 78 от 04.10.2019г., в сила от 04.10.2019г./ за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22, 00 до 06, 00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности. В чл. 9 от Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. е предвидено, че за 4 всеки отработен нощен час или за част от него от 22, 00 до 06,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд. Идентична и е разпоредбата на чл. 9 от Наредба № 8121з1059/26.09.2019г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., изм. и доп., бр. 99 от 13.12.2016г., в сила от 13.12.2016г., отм., бр. 3 от 10.01.2020г., в сила от 10.01.2020г. ), възнагражденията за труд извън редовното работно време се включват в месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ отчетния период, при своевременно предоставяне на протоколите във финансовите звена.
В цитираните подзаконови нормативни актове не е предвидено правило за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такова правило е било регламентирано в чл. 31, ал. 2 на Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи - действала в периода 19.08.2014г. 02.08.2016г., съгласно която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 06,00 часа за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. След отмяната на посочената наредба, са приети Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. /отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/2016г., в сила от 11.07.2016г./ и Наредба № 8121з776/29.07.2016г. /в сила от 02.08.2016г./, които обаче не съдържат аналогична разпоредба на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба от 11.08.2014г., предвиждаща увеличаване на реално отработените часове нощен труд с посочения коефициент, а е уреден само редът за отчитането на часовете нощен труд.
Съгласно задължителните за органите на съдебната власт разяснения 5
/чл. 130, ал. 2 ЗСВ/, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023г. по тълкувателно дело № 1/2020г. на ОСГК на ВКС, при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В мотивите на цитираното тълкувателно решение е прието, че не е налице нормативна празнота по смисъла на чл. 46, ал. 2 ЗН, която да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл. 9, ал. 2 от общата НСОРЗ (обн. ДВ, бр.
49 от 29.06.2012г., в сила от 01.07.2012г.), поради което следва да намери приложение Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. /в сила от 02.08.2016г./, която обаче не съдържат аналогична разпоредба на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба от 11.08.2014г., предвиждаща увеличаване на реално отработените часове нощен труд с посочения коефициент. Следователно е налице липса на законодателна воля за преобразуване на нощни часове в дневни. Посочено е още, че при разработването и приемането на ЗМВР, законодателя т е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по- голям основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по – благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др. В мотивите на тълкувателното решение е изразено становище, че това разрешение съответствува и на правото на ЕС, доколкото по образувано дело от Съда на Европейския съюз № С-262/20 по направено запитване от български съд, е налице произнасяне по относими към настоящото тълкувателно дело въпроси.