Решение № 316 от 09.10.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. Перник, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА Въззивно гражданско дело № 20261700500707 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесета от ГПК /чл. 258- 273 ГПК, Въззивно обжалване/ вр. глава двадесет и пета от ГПК /чл. 310- 317 ГПК - Бързо производство/.

Образувано е по въззивна жалба вх. на ПРС № 12934/09.04.2026 г., подадена от „ЕВРОХОТЕЛи“ АД, гр. София, ул. „Перуника“ № 1А, с ЕИК: 121475777 чрез адвокат К. П. от САК, срещу решение № 202/12.03.2026 г., постановено по гр. д. № 2745/2025 г. по описа на Районен съд - Перник, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, вр. чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ, вр. чл. 333 КТ е признато за незаконно уволнението на М. С. М. и са отменени предизвестие № *** за прекратяване на трудов договор № *** и Заповед № ***, издадени от „Еврохотели“ АД, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ М. С. М. е възстановена на предишната работа на длъжността „***“ при „Еврохотели“ АД, на основание чл. 225, ал. 1 КТ „Еврохотели“ АД е осъдено да заплати на М. С. М. сумата 3 400,73 евро, равностойна на 6 651,25 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 24.05.2025 г. до 24.11.2025 г. като „Еврохотели“ АД е осъдено да заплати на Районен съд - Перник сумата 473,46 евро, представляваща разноски по делото, както и на М. С. М. сумата 1 212,88 евро, представляваща разноски съобразно уважената част от исковите претенции.

Във въззивната жалба се поддържа, че решението в обжалваните части е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, при непълното им обсъждане и при нарушение на относимите материалноправни норми.

Въззивникът оспорва изводите на първоинстанционния съд относно липсата на достатъчна конкретизация на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, както и извода за липса на реално съкращаване на щата. Поддържа, че съкращението е реално, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата длъжността се изпълнява от останалите трима 1 рецепционисти и че работодателят е извършил надлежен подбор по чл. 329 КТ. Оспорва се и приетото от районния съд наличие на предварителна закрила по чл. 333 КТ, като се поддържа, че не е доказано Експертно решение № *** на ТЕЛК да е било влязло в сила и представено на работодателя преди уволнението. Въззивникът счита за неправилен и извода за основателност на иска по чл. 225, ал. 1 КТ, като се позовава на свидетелски показания, според които ищцата е започнала работа при друг работодател в рамките на претендирания шестмесечен период.

По изложените съображения въззивникът моли Окръжен съд - Перник да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявените от М. С. М. искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата М. С. М. не е подала отговор на въззивната жалба.

По делото е постъпила и частна жалба вх. на ПРС № 24027/07.07.2026 г., подадена от „Еврохотели“ АД чрез адвокат К. Г. П. срещу Определение № 1844/03.06.2026 г., постановено по гр. д. № 2745/2025 г. на Районен съд - Перник, с което е оставена без уважение молбата на ответника от 09.04.2026 г., уточнена с молба от 28.04.2026 г., за изменение на решение № 202/12.03.2026 г. в частта за присъдените в полза на ищцата разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, като се оспорва изводът на районния съд относно фактическата и правна сложност на делото. Твърди се, че присъденото в полза на ищцата адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед характера на спора, обусловеността на съединените искове и действително извършената от процесуалния представител работа. По изложените съображения се претендира обжалваното определение да бъде отменено и присъденото в полза на М. С. М. адвокатско възнаграждение да бъде намалено съобразно направените с молбите от 09.04.2026 г. и 28.04.2026 г. възражения.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК М. С. М. не е подала отговор на частната жалба.

Окръжен съд - Перник, в настоящия си съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбите за процесуално допустими, подадени са в законоустановения срок за обжалване от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледани по същество, намира следното:

Производството пред Районен съд - Перник е образувано по искова молба на М. С.

М.-Р., чрез адв. А., срещу „ЕВРОХОТЕЛИ“ АД, ЕИК 121475777, с обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1- 3, вр. чл. 328, ал. 1, т. 2 и чл. 225, ал. 1 КТ. Ищцата твърди, че е работила при ответника на длъжност „***“, код по НКПД ***, по трудов договор № *** На 24.04.2025 г. работодателят връчил едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 24.05.2025 г.

Според ищцата в предизвестието не е посочено конкретното фактическо основание закриване на част от предприятието или съкращаване на щата. На 27.05.2025 г., след изтичане на срока на предизвестието, била връчена Заповед № ***, в която като причина за прекратяване било посочено закриване на щата. Ищцата поддържа, че трудовото правоотношение вече е било прекратено с изтичането на предизвестието и не е могло да бъде прекратено повторно с последваща заповед. Твърди се още, че уволнението е извършено в нарушение на предварителната закрила по чл. 333 КТ, тъй като работодателят не е изискал становище от ТЕЛК и предварително разрешение от Инспекцията по труда.

Оспорва се извършването и законосъобразността на подбора по чл. 329, ал. 1 КТ. Ищцата поддържа, че трудовите функции продължават да се изпълняват от друг работник, поради което е налице фиктивно съкращаване на щата. Релевира твърдение за злоупотреба с право по чл. 8 КТ, като се сочи, че действителната причина за уволнението била ползваният от нея продължителен отпуск по болест.

Ответното дружество „ЕВРОХОТЕЛИ“ АД, ЕИК 121475777 е оспорило така 2 предявените искове като неоснователни и недоказани. В отговора на исковата молба поддържа, че трудовото правоотношение е законосъобразно прекратено поради съкращаване на щата и че е извършен подбор съобразно изискванията на чл. 329 КТ. Посочва още, че ищцата не е представила решение на ТЕЛК, удостоверяващо заболяване, включено в Наредба № 5/20.02.1987 г., а при отправено запитване е отказала да предостави необходимите данни. Поради това ответникът счита, че не е възникнало задължение за спазване на предварителната закрила по чл. 333 КТ и моли исковете да бъдат отхвърлени, с присъждане на разноските.

Пернишкият окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо в обжалваната му част постановено от законен съдебен състав в императивно изискващата се от закона писмена форма и в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда, който се е произнесъл по същество по предявените процесуално допустими искове с правно основание чл. 344, ал.

1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД. Относно правилността на решението в обжалваната му част, въззивният съд извърши преценка в рамките на релевираните с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че между ищцата М. С. М.-Р., и ответното дружество „ЕВРОХОТЕЛИ“ АД, ЕИК 121475777 е съществувало трудово правоотношение по трудов договор № ***, по силата на което М. С. М.-Р. е заемала длъжността „***“. На следващо място се установява, че на 24.04.2025 г. на служителката е връчено предизвестие № *** за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, с едномесечен срок. В документа работодателят е посочил, че трудовият договор ще бъде прекратен „на основание чл. 328, ал.

1, т. 2 от КТ“, без да е обозначено кое от двете самостоятелни основания, съдържащи се в нормата, се упражнява и без да са изложени фактически обстоятелства, от които това да може да бъде установено.

На 27.05.2025 г. е връчена и Заповед № ***, в която вече е посочено, че прекратяването е „поради закриване на щата“. От приетата съдебно- счетоводна експертиза в първоинстанционното производство, която не е оспорена се установява, че към 24.04.2025 г. в щатното разписание е отразено намаляване на бройките за длъжността „***“ от 4 на 3.

Същевременно, вещото лице е дало категорично заключение, че трудовите функции по тази длъжност не могат да бъдат изпълнявани от трима служители при непрекъснат 24- часов режим на работа и сумирано изчисляване на работното време, като е налице недостиг от 3120 часа годишно и не са изплащани суми за извънреден труд, както и, че дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода 24.05.2025 г. - 24.11.2025 г. възлиза на 3400,73 евро. Свидетелските показания, обективирани в разказа на свидетелката П. и свидетелката Г., преценени в съвкупност с експертизата, не опровергават тези данни. По делото са представени експертни решения на ТЕЛК, включително ЕР № ***, от което е видно, че ищцата е с 46 % трайно намалена работоспособност за срок до 01.02.2028 г., както и противопоказни условия на труд. По делото са събрани доказателства и относно извършен от работодателя подбор между служителите, заемащи длъжността „***“. От показанията на свидетелката П. се установява, че при оценяването са използвани показатели, свързани с рейтинг, мнения на клиенти и „сътрудничество“. От трудовата книжка на ищцата и заключението на съдебно- счетоводната експертиза не се установява тя да е постъпила на друга работа през периода, за който е присъдено обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ. Предвид изложеното и след самостоятелна съвкупна преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд приема за установена описаната по- горе фактическа обстановка.

Въззивният съд намира, че крайният извод на районния съд за незаконност на уволнението е правилен, но не споделя всички съображения, въз основа на които първата инстанция е достигнала до него.

На първо място, следва да се определи актът, с който е упражнено потестативното право на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 335, ал.

2, т. 1 КТ при прекратяване с предизвестие трудовият договор се прекратява с изтичането на 3 срока на предизвестието. Поради това именно предизвестието от 24.04.2025 г. съдържа прекратителното волеизявление на работодателя, а последващата заповед, връчена на 27.05.2025 г., след изтичането на срока, няма самостоятелно конститутивно действие. Тя не може да измени или допълни със задна дата съдържанието на вече отправеното и породило действие изявление.

Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ урежда две различни основания за прекратяване - закриване на част от предприятието и съкращаване в щата. Самото посочване на общата правна норма не води във всички случаи до незаконност на уволнението. Когато в писменото изявление са изложени достатъчно фактически обстоятелства, от които адресатът може еднозначно да установи кое основание е упражнено, липсата на цифрово или словесно обозначаване на съответното предложение не е решаваща. Когато работодателят прекратява трудов договор с предизвестие, конкретното основание следва да бъде посочено ясно и недвусмислено. В разглеждания случай обаче предизвестието не съдържа такава фактическа конкретизация. Във връченото на ищцата предизвестие от 24.04.2025 г. е посочен единствено чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, без данни за закриване на организационно звено, за изменение на щатното разписание, за намаляване на щатни бройки или за друг факт, който да индивидуализира упражненото основание. Тази неопределеност е съществена, защото двете основания имат различен фактически състав и предполагат различна защита на работника. Въззивният съд приема, че това представлява съществен порок на волеизявлението за прекратяване, тъй като засяга правото на защита на работника. Този извод съответства на трайната практика на ВКС, според която основанието за прекратяване следва да бъде индивидуализирано така, че адресатът да разбере фактическата причина за уволнението. Последващо разясняване от работодателя не може да замести дължимото писмено конкретизиране на основанието за прекратяване /в този смисъл Решение № 93 от 08.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1141/2010 г., III г. о., ГК, както и Определение № 293 от 19.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3311/2021 г., IV г. о., ГК/. В същата насока е и Решение № 219 от 12.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 248/2016 г., IV г. о., ГК.