Решение № 113 от 24.09.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Пазарджик, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело № 20255200900088 по описа за 2025 година

Производството е образувано по субективно кумулативно съединени искове от Д. З. Ж., ЕГН **********, К. А. А., ЕГН **********, Ж. А. Ж., ЕГН **********, М. А. Ж., ЕГН ********** и К. А. Ж., ЕГН **********, всички с адрес: гр. П, ул. „С“ № **, чрез адв. Г. Х. от С, със съдебен адрес: гр. С, район С, ул. „К“ №*, срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ж. к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ №*, за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 75 000 евро (след допуснато изменение по чл. 214, ал. 1 от ГПК), частично от по 102 258.38 евро (равностойността на 200 000 лева) за всеки ищец, претърпени от смъртта на техния съпруг и баща А Н Ж., починал на *** г., вследствие на настъпило на 04.12.2024 г. ПТП по вина на водача А. И.

П., управлявал а л. а. Сеат Леон, рег. № ***, ведно със законната лихва от 09.01.2025 г. до окончателното плащане, н а основание чл. 432, ал. 1 от КЗ .

Претендират се и направените по делото разноски.

Исковете се основават на следните фактически твърдения:

На 04.12.2024 г., около 10.40 ч., на път ІІ-37, в района на км. 136+700 м., водачът на л. а. Сеат Леон, рег. № ***, А. И. П. губи контрол над управляваното от нея МПС, навлиза в насрещното движение и се блъска челно с т. а. Форд Транзит, рег. № ****, управляван от А Н Ж.. На *** г. в резултат на тежките травми Ж. почива в МБАЛ – Пазарджик АД. Съставен е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Образувано е и ДП № 1204/2024 г. по описа на РУ – Пазарджик, респ. прокурорска преписка № 7400/2024 г. на РП – Пазарджик. Ищците са съпруга и деца на починалия.

1

Подробно се описват търпените от ищците болки и страдания вследствие загубата на своя съпруг и баща. Отговорността за причинените от водача вреди са покрити от ответното застрахователно дружество, съгласно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. На 09.01.2025 г. ищците са предявили претенция пред застрахователя за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, съгласно чл. 380 от КЗ, но в тримесечния срок няма платено или определено такова. Съдът е допуснал изменение на исковете по размер с определение № 137 от 27.04.2026 г. Моли се за уважаване на исковете, ведно със законната лихва от датата на завеждане на претенцията до окончателното плащане. Претендират разноски. Посочена е банкова сметка с *********, открита в *** АД с титуляр – адв. Г. Х., надлежно упълномощен да получава обезщетение от името на ищците.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, чрез юрисконсулт Ц. Б, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва всички искове, поради което се моли за отхвърлянето им с присъждане на разноски. Признава се съществуването на валидно застрахователно правоотношение между водача на л. а. Сеат Леон, рег. № ***, и ответното дружество. Не са налице нито една от предпоставките на фактическия състав на деликта по чл. 45 от ЗЗД. Твърди се, че пострадалият е починал в резултат на стари и съпътстващи заболявания на сърцето, както и в резултат на действията на лекарите. Оспорва се механизма на ПТП. Твърди се, че 90 % вина за настъпването му има именно пострадалият, който е шофирал върху или близо до осевата линия, а не възможно най – вдясно на лентата за движение. Претенцията е и прекомерна по размер. Прави се възражение за съпричиняване поради непоставен предпазен колан от пострадалия. Оспорва се и началният момент на претендираната лихва.

В срок е постъпила допълнителна искова молба, с която се отговаря на възраженията на ответника.

В срок е постъпил допълнителен отговор на ДИМ, с който се поддържа заявеното в отговора на ИМ.

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника.

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и 6 от ГПК.

Съдът счита, че в случая претенцията за присъждане на законната лихва за забава представлява последица от евентуалното уважаване на иска за обезщетение, не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД и затова ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва.

Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото ищците са провели описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като са го сезирали с искане 2 за заплащане на обезщетение на 09.01.2025 г. Искът е предявен на 11.04.2025 г., т. е. след изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ, в който няма произнасяне от застрахователя.

Производството по настоящото дело е възобновено след влизане в сила на постановената присъда по наказателното дело, образувано по ДП № 1204/2024 г. на РУ – Пазарджик, респ. прокурорска преписка № 7400/2024 г. на РП – Пазарджик.

Съдът приема от фактическа страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ответното дружество и водача на л. а. Сеат Леон, рег. № ***, е сключена застрахователна полица за застраховка „ГО на автомобилистите“, валидна към момента на процесното ПТП; че ищците са отправили претенция пред застрахователя на 09.01.2025 г. за заплащане на обезщетение по повод процесното ПТП, като застрахователят не се е произнесъл по претенцията в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ.

По делото е приет Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен след посещение на място.

Както се посочи вече, наказателното производство по образуваното ДП № 1204/2024 г. по описа на РУ – Пазарджик, респ. прокурорска преписка № 7400/2024 г. на РП – Пазарджик е приключило с влязла в сила на 04.04.2026 г. присъда по НОХД № 118/2026 г. по описа на ОС – Пазарджик, с която А. И.

П., родена на ***** г., е призната за виновна в това, че на 04.12.2024 г., на път ІІ-37, в района на км. 136+700 м., при управление на л. а. Сеат Леон, рег. № ***, не е контролирала непрекъснато управляваното от нея превозно средство – нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинила смъртта на А Н Ж., поч. на *** г. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл.

342, ал. 1 от НК вр. чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.

От удостоверение за наследници се установява, че А Н Ж., ЕГН **********, е починал на *** г. и е оставил законни наследници Д. З. Ж. – съпруга, К. А. А. – дъщеря, Ж. А. Ж. – дъщеря, М. А. Ж. – дъщеря и К. А. Ж. – син.

От събраните по делото гласни доказателства се установява следното:

Свидетелят А. И. П. дава показания, че е водачът на автомобила, с който е предизвикана процесната катастрофа. Знае, че е имало пострадал човек, но заявява, че не е виждала друг ударен автомобил. Твърди, че причина за инцидента е обстоятелството, че е получила замайване и премрежване на очите.

Свидетелят Е Д А, съпруг на ищцата К. А., излага, че познава семейство Ж.и, откакто е бил на 7 – 8 години, тъй като неговият чичо е женен за лелята на К.. Поддържа, че са много добро и сплотено семейство, в което ищецът А бил авторитет и всички него слушали. Излага, че при ***** патриархат. Всичко командва А, всеки се допитва до него. Построил къща на 3

К., а на М. дал наследствената къща от баща си. Ж. живее в неговата къща. Д. му е жена от около ** години, от *** г. са заедно. Свидетелят разказва, че семейството редовно се събирало по празниците, независимо че 2-3 години преди инцидента М. започнала работа в С, а К. в А.

Поддържа, че Д. и до момента е неадекватна, постоянно го чакала да се прибере. Тотално се променила, вече не била толкова активна, както преди.

К. е най-малката дъщеря. Любимката на баща си. Твърди, че психически не била добре, след инцидента пиела антидепресанти. Преди инцидента, когато имали събиране, тя най-много танцувала и се смеела. Сега е напълно затворена.

М. припаднала като разбрала, че баща й е починал. Също не говорила дълго след инцидента. Била много зле. Спряла да работи. Сега пак е в С за малко, но ще се върне в Б..

К. като разбрал за смъртта имал проблеми с краката, не можел да си стои на краката – три пъти идвала линейка да му бие инжекция. От самия шок, от самата новина за смъртта на баща си. И К. станал много затворен, не общувал, както преди. Свидетелят разказва, че му е звънял, но К. не вдигал, много се променил, нямало за какво да си говорят.

Свидетелят А С Г излага, че познава семейство Ж.и от дете. Счита ги за много сплотено и добро семейство. Приятел е с К., израснали са заедно от деца. Твърди, че всички от семейството много тежко преживели смъртта на А.

Жената на А била най-зле от всички. Много се затворила в себе си. К. бил силно депресиран. Не си чувствал краката от притеснение. Ж. била вече „изкукуригала“, изобщо не го поздравявала. Не била с всичкия си, откакто баща й починал. Живеела в къщата на баща си. М. също приела много тежко новината за смъртта на баща си. А й оставил бащината си къща. Коренно се променило цялото семейство. Преди били общителни, поздравявали всеки, нямали проблеми с никой. Вече нямало веселба, всички били много тъжни. Не са превъзмогнали смъртта още. К. работел в чужбина преди, сега се прибрал и живее с майка си Д..

От изслушаното заключение по допуснатата от съда комплексна съдебноавтотехническа и съдебномедицинска експертиза с вещи лица д-р П.

М. и инж. В. Ф., прието от съда за пълно, обосновано и компетентно изготвено, се установява следното:

На 04.12.2024 г. в светлата част на денонощието при мокра и чиста асфалтова настилка, л. а. Сеат Леон, управляван от А. П., се движил по път ІІ37 в посока от с. Радилово към с. Главиница, а т. а. Форд Транзит, управляван от А Ж. се движил по същия път, но в обратна посока. П. управлявала автомобила си със скорост от около 80 км/ч. В края на крива на ляв за нея лек завой същата губи контрол над управлението на автомобила и навлиза в лентата за насрещно движение, където в този момент се движил т. а. Форд Транзит със скорост от около 81 км/ч. В момента на видимото отклонение към 4 лентата за насрещно движение и навлизането на автомобила Сеат в лентата за насрещно движение, автомобилът Форд отстои на 20,6 метра от мястото на удара. Водачите нямат техническата възможност да спрат движението на автомобилите и настъпва масивен ексцентричен челен – кос удар при определените скорости. Ударът настъпва между предна лява част на л. а. Сеат Леон и предна лява част на т. а. Форд Транзит. Вследствие от удара са причините телесни повреди на водачите на двата автомобила. Експертът е категоричен, че ударът е бил непредотвратим за водача на т. а. Форд Транзит А Ж., тъй като разстоянието в момента, в който лекият автомобил започва да се отклонява и да навлиза в насрещната пътна лента за движение, е било както се изложи 20,6 метра. Причината за ПТП, според автоексперта, е обстоятелството, че водачът А. П. е допуснала навлизане на автомобила в лентата за насрещно движение, като загубата на контрол над автомобила найвероятно се дължи на фактори, като неправилно боравене с уредите за управление (газ, спирачка, волан), отклонение на вниманието, болестно състояние и други.

Безспорно е установено, че смъртта на А Ж. е настъпила в резултат на травмите, които същият е получил от процесния пътен инцидент – в частност от дълбоката венозна тромбоза на левия долен крайник, увреден при ПТП и развилата се впоследствие масивна белодробна тромбемболия. Изразено е категоричното становище, че при пострадалия е налице типичната „коланна травма“, т. е. няма съмнение, че А Ж. е управлявал товарния автомобил с правилно поставен предпазен колан.

Правни изводи:

Предявени са искове по ч л. 432, ал. 1 от КЗ.

Съгласно посочената разпоредба, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.