Решение № 38 от 17.06.2025, Районен съд - Дряново
- Съд
- Районен съд - Дряново
- Дело
- Гражданско дело 299/2024
- Вид
- Решение № 38
- Подписан
- 17.06.2025
- В сила
- 16.07.2025
- Състав
- Мариета Спасова
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 98а · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 38 гр. Дряново, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мариета Спасова при участието на секретаря Гергана Генева като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело № 20244220100299 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 3 от ГПК.
Ищецът “Енерго – про продажби” АД основава исковата си претенция на обстоятелството, че ответницата А. А. С. била техен клиент с клиентски номер кл. № ***, във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление, заведен с абонатен номер аб. № ***, находящ се на адрес ***. Тези облигационни отношения били регламентирани от Общи условия за продажба на електрическа енергия на „ЕнергоПро Продажби" АД, които били приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР към момента). На основание чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕНЕРГО-ПРО Продажби АД (ОУДПЕЕ), приложими към настоящия момент, „потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия". Сроковете били регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично било посочено, че потребителят се считал за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали бил получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това положение потребителят изпадал в забава след настъпване на 1 падежа на съответната фактура, без да било необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към "Енерго - Про Продажби" АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден".
Предвид горното и на основание чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката на 09.05.2024г. в Районен съд Дряново било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата, в резултат на което било образувано ч. гр. дело № 164/2024г. Към датата на подаване на заявлението потребителят имал неизплатени задължения в общ размер на общ размер на 228,99 лв. за обект на потребление, заведен с абонатен номер аб.№ ***. В посочената сума били включени неплатените фактури в размер на 170,82 лв., представляваща главница за консумирана ел.енергия по фактури издадени в периода 14.04.2021 - 28.04.2021, както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 58,17 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 09.05.2024г.
Моли съда да установи със силата на присъдено нещо, че ответникът дължи заплащане на сумата от 228,99 лв. за обект на потребление, заведен с абонатен номер ***. В посочената сума били включени неплатените фактури в размер на 170,82 лв., представляваща главница за ел. енергия по фактури, издадени в периода 14.04.2021г. 28.04.2021г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 58,17 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 09.05.2024г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № *** към същата дата, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените съдебни разноски по настоящото дело. Моли да им бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г.
В дадения от съда срок е депозиран отговор от особения представител на ответницата адв. А. от АК - Габрово. В същия се посочва, че съгласно справка в имотния регистър ответницата в периода от 23.11.2015г. до 21.04.2021г. била собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.3, представляващ жилище с административен адрес *** В исковата молба и приложените към нея фактури адресът на потребление бил посочен като ***, като това била многофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, в която били разположени шест самостоятелни обекта. Поради което счита, че липсвал идентитет между обекта, собственост на ответницата в процесния период, и обекта, посочен в исковата молба.
Относно дължимата главница в размер на 83,44 лева по фактура № ***/ 14.04.2021г. с падеж 05.05.2021г. прави възражение за изтекла тригодишна погасителна 2 давност по чл. 111, б. „в" от ЗЗД, тъй като производството по ч. гр. дело № 164/ 2024г. на Pайонен съд Дряново било образувано на 10.05.2024г., повече от три години от настъпване на падежа.
Относно иска за заплащане на мораторна лихва (обезщетение за забавено плащане) в размер на 58,17 лева за периода от падежа на всяка от фактурите до 09.05.2024г. оспорва основателността на иска, тъй като от страна на ищеца не били представени доказателства за изпращането на приложените към исковата молба фактури до ответницата, поради което тя не била изпаднала в забава за плащане. Не било доказано и обявяването на график за плащане на интернет страницата на дружеството и в центровете за обслужване на клиенти. Съгласно чл. 18а, ал. 1 от ОУ дължимите от потребителя суми се съобщават от продавача чрез фактурата, изпращана до потребителя на адреса за кореспонденция, заявен от клиента. При изрично заявено желание на клиента „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД изпраща фактурата в електронен вид на декларирания от клиента адрес на електронна поща. В този смисъл били и мотивите на решение № 33/ 16.02.2015г. по в. търг. дело № 728 по описа за 2014 г.
Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч. гр. дело № 164/ 2024г. по описа на съда се установява, че по заявление на „Енерго-про продажби” АД, гр. Варна против длъжника А. А. С. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 62/ 10.05.2024 г., като е разпоредено да заплати сумата 170,82 лв. – главница за незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода от 14.04.2021г. до 28.04.2021г. за обект с абонатен № ***, ***, клиентски номер ***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда (10.05.2024г.) до изплащане на вземането, сумата 58,17 лв. – мораторна лихва за периода от 05.05.2021г. до 09.05.2024г., както и сумата 75 лв. – разноски, от които 25 лв. платена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: Незаплатена електрическа енергия по фактури, както следва :
Документ № ФП***/ 14.04.2021г. с падеж 05.05.2021г. за сума на документа 83,44 лв., неплатен остатък 83,44 лв. за период от 21.02.2021г. до 21.03.2021г. и лихва към 09.05.2024г. 28,57 лв., сума за плащане 112,01 лв., документ № ФП***/ 28.04.2021г. с падеж 18.05.2021г. за сума на документа 87,38 лв., неплатен остатък 87,38 лв. за период от 22.03.2021г. до 23.04.2021г. и лихва към 09.05.2021г. 29,60 лв., сума за плащане 116,98 лв., Общо 170,82 лв., неплатен остатък 170,82 лв. и лихва към 09.05.2024г. – 58,17 лв. Сума за плащане 228,99 лв.
С разпореждане от 26.06.2024г. съдът е констатирал, че заповедта е връчена на ответника А. А. С. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание чл. 415, 3 ал. 2, т. 2 от ГПК е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по отношение на длъжника.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил срещу ответницата А. А. С. настоящият иск за установяване на вземането му по заповедта за изпълнение.
Приложено е решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (понастоящем КЕВР), с което са одобрени общи условия за договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България продажби“ АД. По делото са представени „Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про продажби“ АД, за които не са представени доказателства да са били одобрени от КЕВР. Според чл. 4, ал. 1 от общите условия потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, което ползва електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от дружеството. В чл. 17, т. 2 от ОУ е предвидено задължение за потребителя да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в срок и начин, подробно уредени в общите условия.
Представен е договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Енерго-про мрежи“ АД при общи условия № ***/ 07.12.2015г., сключен между „Енерго-про мрежи“ Ад и ответницата А. А. С. за обект *** с абонатен номер ***.
От представените по делото доказателства съ д ъ т установи, че ищцовото дружество издало фактури № № ***/ 14.04.2021г. и ***/ 28.04.2021г. за консумирана електрическа енергия за периода 21.02.2021г. 23.04.2021г. на обща стойност 170,82 лв.
Във всички фактури като получател е посочена А. А. С. с адрес *** за обект № *** с адрес на обекта ***.
Представена е справка за потреблението през последните 12/ 24/ 36 м. към дата 04.07.2024г. за клиент А. А. С. за обект ***, от която е видно, че за периода от 22.03.2019г. до 22.03.2021г. са издадени 25 броя фактури. От извлечение за фактури и плащания за периода към дата 02.07.2024г. се установи, че за периода 13.03.2019г. до 28.04.2021г. ответницата е заплатила сумите по всички издадени фактури с изключение на фактура от 14.04.2021г. на стойност 83,44 лв. и от 28.04.2021г. на стойност 87,38 лв.
Представена е справка за потреблението през последните 12/ 24/ 36 м. към дата 04.07.2024г. за клиент А. С. С. за обект ***, от която е видно, че за периода от 24.04.2021г. до 06.05.2024г. са издадени 39 броя фактури.
С отговора е представена справка № ***/ 23.12.2024г. чрез отдалечен достъп по данни за физическо/ юридическо лице за вписвания, отбелязвания и заличавания от 01.01.2002г. до 23.12.2024г. за А. А. С. на 20.04.2021г. е вписана покупко-продажба на недвижим имот с нотариален акт, по силата на който ищцата е продала на А. С. С.
4 недвижим имот с идентификатор ***.3, представляващ самостоятелен обект в сграда с адрес ***.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК.
Потребител на ел. енергия за битови нужди по силата на разпоредбата на чл. 4 , ал. 1 от общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на ищеца е физическо лице собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Енерго Про мрежи“ АД, което ползва ел. енергия за домакинството си и е снабдявано или закупува същата от ищеца. Основанието за плащане на електрическата енергия е нейното ползване, поради което потребителят дължи плащане на цената на реално доставената му и получена от него електрическа енергия за конкретен обект на потребление по открита на негово име партида, отчетена по надлежния за това ред със СТИ – електромер за същия обект на потребление. Съгласно чл. 26, ал. 6 от Общите условия неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му да заплати дължимата сума в срок.
Между страните след представянето от ищцовото дружество н а справки към 04.07.2024г. не се спори, че ответницата е потребител на електроенергия и е изразходила процесната електроенергия така, както е отразено в исковата молба и в издадените фактури за посочения период. Според представената справка от Агенция по вписванията на 20.04.2021г. ответницата е продала процесния имот в *** на А. С. С. и към настоящия момент не е негов собственик. За периода на потребената електроенергия по фактури № № ***/ 14.04.2021г. и ***/ 28.04.2021г. за периода от 21.02.2021г. до 23.04.2021г. обаче същата е била собственик на имота. Затова и на основание на чл. 4 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“АД – гр. Варна е б и л а потребител на електрическа енергия, като дължи процесните суми. Дължимостта на посочените суми не се оспорва от особения представител на ответницата по размер, като с оглед на спестяването на значителни допълнителни разноски и по искане на страните не е допусната съдебно – счетоводна експертиза.
Разпечатката съдържа 30 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/584ecea5-c307-4104-bb93-0bc214704bd9