Решение № 23782 от 29.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23782 гр. София, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110107191 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, срещу Г. Л. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****, за установяване на вземания в следните размери, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК: за сумата 31,17 лв. дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.5.2020 г. до 31.10.2021 г. за имот с адрес: гр. София, ****, аб. № ***, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 10.04.2024 г. до окончателното й погасяване, 7,98 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от 16.10.2021 г. до 15.03.2024 г., 6,15 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 31.10.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 10.04.2025 г. до окончателното й погасяване, и 1,69 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 15.03.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.04.2024 г. по ч.гр.д.№ 21703/2024 г. по описа на СРС, 157 с-в.

Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че до процесния имот е доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.10.2021 г. на стойност 31,17 лв. и е 1 осъществявана услуга дялово разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 31.10.2021 г., за която не е заплатено дължимото възнаграждение в размер на 6,15 лв. Поддържа, че ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока за плащане на общите фактури, поради което твърди, че последният дължи заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 7,98 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 16.10.2021 г. до 15.03.2024 г., и обезщетение за забава в размер на 1,69 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода 16.10.2021 г. до 15.03.2024 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.04.2024 г. до окончателното й погасяване.

Ответникът Г. Л. К. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, чрез назначения особен представител, в който оспорва иска при възражения относно реалната доставка на претендираното количество топлинна енергия. Оспорва се да е налице облигационна връзка между ищцовото дружество и дружеството, извършващо услугата дялово разпределение в сградата от една страна, и от друга облигационна връзка между „Техем Сървисис“ ЕООД и етажните собственици. В тази връзка сочи, че представения договор между ЕС и топлинният счетоводител е сключен през 2002 г. и със срок на действие 2 години, който не е бил продължен, нито пък е взето решение за сключване на нов договор. Обръща внимание, че абонатния номер, посочен в приложеното към исковата молба споразумение между ответника и новият собственик на имота – Николай Иванов Кънчов се различава от абонатния номер за процесния имот, открит на името на ответника по данни в исковата молба. При тези възражения моли за отхвърляне на предявените искове.

Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД в предоставения му от съда срок изразява становище, че дяловото разпределение в процесния имот е извършвано в съответствие с всички действащи в процесния период нормативни актове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Нотариален акт за продажба на ***, том IV, рег. ***, дело № 557/21.10.2021 г., въз основа на който ответникът Г. Л. К. продава на трето на спора лице – *** недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се на адрес: гр. София, ****. За доказване на собствеността върху този имот при подписването на горния нотариален акт ответникът с представил на нотариуса Договор за продажба с *** на СНС и НА № 57, том VII, дело № 10828/1982 г., което е изрично упоменато в нотариалния акт.

На дата 21.10.2021 г. между купувача и продавача е сключено споразумение във връзка с чл. 65, ал. 2 от ОУ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребителите за битови нужди, съгласно което ответникът като продавач се задължава да заплати текущата сметка за месец октомври 2021 г., както и изравнителната сметка за периода 2020 г. – 2021 г.

Купувачът *** е подал заявление до ищцовото дружество за откриване на партида за доставка на топлинна енергия за закупения имот на дата 27.10.2021 г.

Представен е Договор от 13.09.2002 г. между етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. София, *** и третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД, за извършване от последното на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 06.08.2001 г., както и Договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лицепомагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

2

Представен списък на етажните собственици в сградата към дата 06.08.2001 г., представляващ приложение към протокола на ЕС за избор на дружество, което ще извършва дяловото разпределение, видно от който ответникът е бил вписан като собственик на ап. 20, с абонатен № ***, пълна кубатура на жилището 106 м3 и 2 бр. радиатори с 2 бр. разпределените.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.

По делото са представени съобщение към фактура № **** г., издадена след годишното изравнение с отразени количествата потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2021 г. – 31.10.2021 г. за сумата от 293,75 лв. след приспадане на платените суми, извлечение от сметка, в която са отразени дължимите суми за дялово разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 30.09.2022 г. индивидуална справка за използвана топлинна енергия, изготвени от третото лицепомагач и документ за отчет на показанията на измервателните уреди.

Според заключението на вещото лице инж. М. Т. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба. Установил е, че дяловото разпределение се осъществява от „Техем Сървисис“ ЕООД. За процесния период абонатът е осигурил достъп за отчет и главните отчети са подписания от същия. В имота според изравнителните сметки и главните отчети има 1 бр. радиатор с индивидуален разпределител на разходите за отопление и щранг – лира в банята без индивидуален разпределител на разходите за отопление. Според заключението абонатът заплаща и Топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като в случая отопляемия обем на процесния имот, съгласно Акта за разпределение на кубатурата е 106,3 м3. За процесния период топлинната енергия за битово гореща вода е начислявана според показанията на 1 бр. водомерза топла вода в имота. Вещото лице е установило, че топломерите, въз основа на които е отчитана топлинната енергия са изправни. Вещото лице и установило, че начислената от ищеца ТЕ за щранг-лира отговаря на изчисленията, направени от вещито лице според размерите му. От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 206,41 лева. Вещото лице е заключило, че сумите за топлинна енергия са начислени съгласно изискванията на действаща нормативна уредба в областта на енергетиката – Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от 3 топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на друго облигационно основание.

Предвид изложеното и видно от представените по делото писмени доказателства (Нотариален акт за продажба на ***, том IV, рег. ***, дело № 557/21.10.2021 г. и Списък на етажните собственици), може да се обоснове извод, че през процесния период до 21.10.2021 г. ответникът е бил собственик на процесния имот и в това си качество е сключил договор за доставка на топлинна енергия с ищеца, следователно същият е имал качеството потребител на топлинна енергия за процесния имот за посочения в исковата молба период и отговаря за задълженията, свързани с доставката на топлинна енергия. За да достигне до този извод съдът на първо място съобрази, че прехвърляйки имота на дата 21.10.2021 г. ответникът се е легитимирал като собственик на имота, а предвид представените на нотариуса доказателства за правото му на собственост, същият се е легитимирал като такъв още през 1982 г., когато се е снабдил с Нотариален акт № 57, том VII, дело № 10828/1982 г., представен при сключването на продажбата. Същевременно съдът съобрази, че именно ответникът фигурира като собственик на имота към дата 06.08.2002 г., когато е проведено ОС на етажните собственици на сградата за избор на дружество, което да осъществява услугата дялово разпределение, видно от приетия по делото списък на ЕС. Следователно може да се обоснове несъмнен извод, че през порцесния период ответникът е бил собственик на топлоснабдения имот и между страните е съществувала валидна облигационна връзка по повод доставката на топлинна енергия.