Решение № 237 от 30.12.2025, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 434/2025
- Вид
- Решение № 237
- Подписан
- 30.12.2025
- В сила
- 24.02.2026
- Състав
- Юлия Русева Бажлекова, Деспина Георгиева Георгиева, Росица Славчова Станчева
Други актове по делото
- Определение № 598 от 03.09.2025 · Николина Петрова Дамянова, Деспина Георгиева Георгиева, Юлия Русева Бажлекова
Цитирани разпоредби
- чл.131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.164 ал.1 т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.582 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 237 гр. Варна, 30.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Юлия Р. Бажлекова
Членове:
Деспина Г. Георгиева
Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20253000500434 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивната жалба с вх.№ 5668/30.07.2025г от М. А., гражданин на Република Т., род.**.**.****г., ЛНЧ **********, с постоянен адрес в гр.Варна ул.„* *" № **, чрез адв. Х. Т. Х. от АК–Варна, против Решението на ОС-Варна № 477/ 30.04.2025г. по гр.д.№ 2262/2024г., с което е отхвърлен искът му срещу З. Ш.
З. ЕГН ********** с пост. адрес: гр.Варна ул.„*“ № ** ет.* ап.*, за връщане на сумата от 27 868,20лв, представляваща сбор от суми, предоставени по договор за заем от 11.01.2023г. за заплащане на лизингови вноски, на осн.чл.240 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на иска – 5.11.2024г., до окончателното й изплащане.
Счита постановеното решение за неправилно.
По делото било доказано обстоятелството, че процесният автомобил „Джип Компас“ с рег.№ **** ** бил собственост на дружеството „Мистър Коко“ ООД и след като ответникът разбрал, че ищецът М. А. искал да го продаде, изявил желание да го закупи, но тъй като нямал нужните пари, на 15.09.2022г. сключил договор, по силата на който „Мистър Коко“ ООД, продава автомобила за сумата от 42 000лв на дружеството „Финансисти“ ЕАД, като в чл.1 ал.3 от същия изрично било уговорено между страните, че купувачът „Финансисти“ ЕАД закупува автомобила с цел предоставянето му за ползване по силата на Договор за финансов лизинг № 1
02007763/00001/15.09.2022г. на своя клиент З. Ш. З., в качеството му на лизингополучател.
Ответникът-въззиваем З. в качеството му на лизингополучател започнал да изплаща лизинговите вноски лично на 10.10.2022. Впоследствие помолил въззивника М. А. да му помогне, като последният заплаща вместо него лизинговите вноски с обяснението, че очаквал да получи пари от продажбата на наследствен имот. След продажбата на имота щял да върне всички средства, които М. А. бил заплатил вместо него като лизингови вноски.
Поради приятелските отношения между страните М. А. се съгласил и няколко месеца по-късно, от 11.01.2023г., в качеството си на физическо лице и не от името на дружеството - продавач „Мистър Коко“ ООД започнал да заплаща лизинговите вноски за закупения от ответника автомобил.
Впоследствие разбрал от З., че наследственият имот не можел да се продаде поради отказ от страна на останалите наследници и затова поискал да бъде назначен на работа в дружеството „Мистър Коко“ ООД, без да получава работна заплата, за да можел полагащото му се трудово възнаграждение да погаси заплатените от М. А. лизингови вноски. В допълнение предложил, ако бъде назначен на работа, щял да има възможност да получи банков кредит и така да уредял окончателно отношенията си с лизингодателя и М. А..
От представените по делото писмени доказателства се установявало по убедителен начин, че ищецът се бил съгласил с предложеното от З. и в качеството си на физическо лице заплащал дължимите от ответника лизингови вноски за периода 11.01.2023г.–12.03.2024г..
На 12.04.2024г. автомобилът бил продаден лично от ответника на дружеството „Ий Ес Ауто“ ЕООД.
Въззивникът М. А. счита за изцяло неоснователно изложеното от ответника, неговата съпруга свид. З.а и неговия приятел свид. Р., че след продажбата автомобилът останал в държане на „Мистър Коко“ ООД, тъй като по силата на чл.3 от договора бил предаден от дружеството-купувач лично на него и продавачът бил заплатил продажната цена и го регистрирал в КАТ.
За това, че лизингодателят бил станал собственик на автомобила било видно от молбата, изходяща от З. до директора на „Финансисти“ ЕАД, приложена с ПО по делото. В нея ответникът лично е посочил, че финансовият лизинг към лизингодателя бил погасен и лично той желаел автомобилът да бъде продаден на дружеството „Ий Ес Ауто“ ЕООД.
По делото не се установявало кога тази продажба се случила, тъй като във връзка с твърдяната продажба на автомобила по делото нямало представен такъв договор от ответника, от който да е видно на каква цена бил продаден, на коя дата, на кого и кой е получил продажната цена.
При твърдение от страна на ответника, че е продал процесния автомобил на дружеството „Ий Ес Ауто“ ЕООД и че е получил продажната цена, следва, че автомобилът е бил в негово държане. Щом като не може да 2 установи на кого е продал автомобила, каква реална цена е получил, то безспорно З. се е обогатил неоснователно с получената от него продажна цена, тъй като лизинговите вноски за придобиването му са били заплатени от ищеца.
Твърди се от въззивника М. А., че при подписването по молба на З.
Ш.З. на декларация от М. А. с рег. № 1531/5.04.2024 на н-с Д. С., в която същият е декларирал, че е заплатил всички лизингови вноски за л.а. „Джип компас“ с рег.№ **** ** и че отв. З. няма и нямало да има никакви финансови задължения към ищеца по отношение този автомобил, бил предварително замислен план, чрез който М. А. е бил изцяло подведен и излъган от З. и свидетеля А. Ю..
Тъй като М. А. не разбирал български език и се доверил на З., който му казал, че го води при нотариус да подпише декларация за обстоятелството, че е заплатил лизинговите вноски на автомобила, която щяла да послужи на З. пред НАП, банки и трети лица във връзка с получаването на кредит.
Така З. умишлено прикрил обстоятелството, че според текста на декларацията З. нямал и за в бъдеще нямало да има никакви финансови задължения към него относно заплатените лизингови вноски.
От показанията на свид. А. Ю. и от представените от него при разпита документи се установявало, че Ю. и З. били близки приятели и че З. помолил Ю. да изготви процесната декларация и същата да бъде подписана от М. А. пред нотариус Д. С. без З. лично да присъства, от което се установява, че М. А. бил подведен да подпише декларация, неизготвена от него и на език, който не разбирал. При изготвянето на декларацията от 5.04.2024 не е бил спазен чл.582 ГПК и затова същата некоректно била изготвена и незаконосъобразно заверена от нотариус.
Неоснователно ВОС е приел, че ищецът М. А. е бил запознат с текста на декларацията. М. А. не е могъл да предполага, че З. щял да заведе дело пред РС–Варна за заплащане на трудовите му възнаграждения по сключения на 9.05.2023г трудов договор между З. и дружеството „Мистър Коко“ ООД за длъжността „Ръководител отдел по продажбите“. Сключването на този договор е било във връзка с възникналото задължение на З. към М. А. като управител на „Мистър Коко“ООД по повод заплатените от него лизингови вноски за закупения от З. автомобил.
Счита за доказано обстоятелството, че З. желаел заплатените от М. А. лизингови вноски да бъдат прихванати от трудовото му възнаграждение в „Мистър Коко“ ООД, в което дружество ответникът реално не бил полагал труд.
Процесната декларация била подписана от М. А. на 5.04.2024, а трудовият договор на З. с Коко“ ООД бил прекратен на 2.05.2024, т.е. месец и половина след спиране заплащането на лизинговите вноски и около месец след подписването на декларацията.
3
Гр.д.№ 10425/2024 на ВРС за претендираното трудово възнаграждение е било образувано на 16.08.2024г. Следователно, според М. А. е ясно, че З. е целял да се обогати за сметка на М. А. и представляваното от него дружество „Мистър Коко“ООД, като предяви претенция за незаплатените му трудови възнаграждения и не върне сумата от 26 210,85лв – сбор от заплатените от М. А. лизингови вноски.
Оспорва се изводът на съда за по-голяма убедителност на гласните доказателства, събрани по искане на отв.З., от които се установява, че страните целели прехвърляне на процесния автомобил с цел осигуряване средства за дейността на дружеството „Мистър Коко“ ООД, както и че по делото не било доказано от ищеца чрез заключение от лингвист дали при подписването на процесната декларация М. А. да не е разбирал български език.
Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и за осъждането на З. З. да заплати претендираните суми.
Претендира се и присъждане на сторените по делото съдебноделоводни разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от З. Ш. З. чрез адв.Б. З. от АК Варна със становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване решението като правилно и законосъобразно.
Счита, че жалбата не съдържа оплаквания от процесуален характер, нито такива по приложението на материалния закон, а единствено преповтаря фактическата обстановка. Същата била изследвана и установена от ВОС.
От своя страна поддържа подробно изложените още с писмения отговор възражения по фактите, като в допълнение излага, че отношенията по повод лизинговия договор продължили до пролетта на 2024г, когато М. А. заявил на З. З., че бил в невъзможност да продължи да изплаща задълженията си по лизинга и трябвало да продаде автомобила, за да се покрие дългът.
На 12.04.2024 бил сключен договор за покупко-продажба на МПС, по силата на който л.а. бил продаден на „Ий Ес Ауто“ЕООД, а договорената цена на автомобила била изплатена на лизинговата компания с цел пълното погасяване на задълженията на З. по договора за лизинг.
Изложената фактическа обстановка счита за подкрепена от писмените и гласни доказателства по делото. Никакви доказателства не подкрепяли твърдяното от М. А., освен показанията на водения от него свид. М. Г., които съдът правилно не кредитирал, тъй като били изолирани от целия останал доказателствен материал.
Поддържа се възражението, че М. А. разбирал български език и смисъла на декларацията, подписана от него, в която ясно и недвусмислено е потвърдил неизгоден за него факт, че З. няма никакви финансови задължения към него.
4
Поради изложеното моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Претендира заплащане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В исковата си молба вх.№ 27926/05.11.2024г. М. А. излага, че с отв.
З. Ш. З. били в близки приятелски отношения.
В началото на 2023г. З. го помолил да заплаща вместо него лизинговите вноски относно закупения от ответника л.а., като му обяснил, че очаквал да получи пари от продажбата на наследствен имот и че след продажбата му щял да върне всички суми, заплатени от ищеца по лизинговите вноски.
Ищецът се съгласил и от 11.01.2023г. започнал да превежда от банковата си сметка в „Т. б.“АД като физическо лице сумите за погасяване на лизинговите вноски, дължими от ответника.
Близо два месеца по-късно М. А. споделил на З.З., че иска да назначи на работа отговорен човек на длъжността „Ръководител отдел продажби“. З. му предложил свой познат.
По-късно, 15-20 дни след това, в началото на м.април 2024г., З. поискал среща с М. А., на която му споделил, че се отказал да продава имота и затова нямал възможност да върне сумата за заплатените лизингови вноски.
Затова предложил да бъде назначен на длъжността „ръководител отдел продажби“ /за която му бил предложил свой познат/, като нямало да получава работна заплата, а същата да бъдела прихваната срещу сумите за лизинговите вноски за л.а., заплатени вместо него от М.Ал. След като сумите по лизинга и уговореното възнаграждение от 2 500лв се уравнят, страните да прекратят трудовия договор по взаимно съгласие. След това М. А. можел да назначи на длъжността друг човек.
Първоначално М. А. отказал, но поради близките приятелски отношения между страните и непрестанните молби от страна на З. се съгласил и с Трудов договор № 25/9.05.2023г З. бил назначен на работа в „Мистър Коко“ ООД на длъжност „Ръководител отдел по продажбите“.
Така М. А. продължил да заплаща лизинговите вноски на З., а последният започнал работа в „Мистър Коко“ООД от 9.05.2023г.
За периода от една година /11.01.2023г до 12.03.2024г/ ищецът бил превел от банковата си сметка в „Т. б.“ АД за закупения на лизинг от З. Ш. З. л.а. суми общо в размер на 27868,20лв, което било с 6572,75лв повече от дължимите суми за месечни заплати. Въпреки това разликата М. А. заявил, че нямал да има парични претенции към З. за закупения от последния л.а. джип „Компас“ с рег. № ******. Прихващане на двете суми не се осъществило.
Разпечатката съдържа 54 от 170 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/584ea16a-8287-4838-a353-38b8bf0d59e4