Решение № 17803 от 03.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17803 гр. София, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20231110112529 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са пасивно субективно и обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми, претендирани спрямо ответниците, а именно: 2166,87 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва за период от 02.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 439,44 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 14.10.2021 г., 15,10 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2018 г. до 30.06.2019 г., ведно със законна лихва за период от 02.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 3,76 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2018 г. до 14.10.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ............ г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав, както следва:

И. Л. М. с ЕГН ********** - ½, а именно: 1083,44 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва за период от 02.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 219,72 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 14.10.2021 г., 7,55 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2018 г. до 30.06.2019 г., ведно със законна лихва за период от 02.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 1,88 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2018 г. до 14.10.2021 г.;

Р. К. Д. с ЕГН ********** - ½, а именно: 1083,44 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва за период от 02.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 219,72 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 14.10.2021 г., 7,55 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2018 г. до 30.06.2019 г., ведно със законна лихва за период от 02.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 1,88 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2018 г. до 14.10.2021 г.

1

Ищецът твърди, че между него и ответниците, като съсобственици на процесния имот с аб. № .............., находящ се в ......................, било налице облигационно отношение, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като последните не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена енергията. Поради което моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца процесните суми, като претендира и разноски по производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът - Р. К. Д., чрез назначения от съда особен представител адв. К., е депозирал отговори по чл. 131 ГПК, с които оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че не е собственик, респ. - ползвател на ТЕ и ДР и не дължи заплащането им. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът - И. Л. М. е депозирал отговори по чл. 131 ГПК, с които оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните. Твърди, че единствен ползвател на процесния имот е другият ответник - Р. К. Д., който съгласно доказателствата, приложени по делото е титуляр на ТЕ в имота. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца ..................“ ЕООД изразява становище за основателност на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 5 ЗН и чл.

86 ЗЗД. В тежест на всяка от страните е да докаже верността на наведените от нея твърдения, на които основава своите искания или възражения.

По иска за главница – в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между ищеца и наследодателя на ответниците, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена, както и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

По иска за лихви за забава – в тежест на ищеца е да докаже съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответната страна в забава, както и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника при доказване на горните обстоятелства е да докаже правопогасяващите си възражения, респективно погасяване на дължимите суми.

По възражението за изтекла погасителна давност ищецът следва да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давностния срок.

От приложения по делото Нотариален акт № 72, том 2, рег. № 1581, дело 257 от 1999 г. се установява, че имотът е придобит от Анна И. Д.а и Р. К. Д. в режим на СИО.

Със саморъчно завещание от 06.08.2013 г., обявено на 26.05.2014 г. Анна И. Д.а е завещала на сина си И. Л. М. цялото придобито от нея в режим на СИО движимо и недвижимо имущество. Не е спорно по делото, че Анна И. Д.а е починала на 14.05.2014 г. От Постановление за възлагане от 28.05.2019 г. се установява, че процесният имот, находящ се в ...................... е възложен на Таня Колева Димова и е с предходни съсобственици ответниците Р. К. Д. и И. Л. М..

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към 2 нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Предвид горното и при липса на твърдения и доказателства за противното, съдът приема, че през исковия период съсобственици на процесния имот при квоти по 1/2 са Р. К. Д. и И. Л. М.. Следователно ответниците се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди за имота през разглеждания период съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в която е предвидена хипотеза на договорно обвързване без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика. В тази хипотеза законът приравнява придобИ.ето на право на собственост върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.

Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало и съществувало през исковия период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „.........“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, без да е необходимо изричното им приемане. Договорът касае доставка на топлинна енергия до следния обект, находящ се в ....................... По силата на този договор те отговарят съобразно наследствената си квота – 1/2.

С доклада по делото, неоспорен от страните, са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че до процесния имот е реално доставена топлинна енергия в количества и стойности посочени в депозираната искова молба, за която се дължи възнаграждение в претедираните от ищеца размери. Спорен е въпросът дали вземанията са погасени по давност.

По възражението за погасяване на вземанията по давност съдът намира следното:

Съгласно задължителната съдебна практика вземанията на ищеца за доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. При преценката дали този срок е изтекъл следва да се вземе предвид нормата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение, според което спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при изчисляване на крайния момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен срок следва да се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято продължителност в случая е 69 дни (от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.).

Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа. В случая според общите условия (чл. 33, ал. 1) месечните суми за топлинна 3 енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни задължения с посочен в общите условия падеж. Следователно за претендираната от ищцовото дружество главница, касаеща процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срокът за нейното заплащане.

В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие, поради което неоснователни са доводите на ищеца, че изискуемостта незаплатените суми за настъпва в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Вземанията за месечните вноски се явяват погасени по давност, независимо от издаването на обща фактура, тъй като последващото издаване на обща фактура по реда на чл. 32 от общите условия за потребеното количество топлинна енергия за минал период въз основа на изравнителната сметка не променя падежа на начислените през отоплителния сезон месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата.