Решение № 405 от 03.12.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 405 гр. Плевен, 03.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА Въззивно гражданско дело № 20214400500829 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

С решение № 679 от 7.07.2021 г по гр. дело № 4515/2020г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е отхвърлил предявения иск на осн. Чл.

415 от ГПК от Топлофикация – Плевен ЕАД против Д.Л.Д.. като неоснователен.

Въззивна жалба срещу решението е постъпила от Топлофикация Плевен ЕАД , в която се възразява, че решението е незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че въззивникът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Л.Д. Д.а на 10.03.2020г, но на 16.032020г същата е починала и е оставила за свой единствен наследник Д.Д. – син. С оглед указанията на съда за подаване на искова молба в едномесечен срок същата е подадена срещу единствения наследник Д.Д.. Налице е заявление от Д.а за откриване на партида, както и нотариални актове, установяващи собствеността върху имота, който е топлофициран в полза на Л. Д.а. Според въззивника след смъртта на Д.а имотът е собственост на нейния единствен наследник. Въззивникът възразява, че неправилно РС е приел, че няма договор между страните и искът е неоснователен. Твърди се, че другата 1 страна е собственик на топлофициран имот в сграда етажна собственост и по смисъла на чл. 153 ал.1 от ЗЕ е клиент за предоставяне на топлинна енергия.

Продажбата на топлинна енергия се извършва съгласно общи условия, които са публично известни и са одобрени от ДКЕВР.В тези общи условия е регламентиран начина на заплащане на доставената топлинна енергия .

Представени са доказателства за публикуването на общите условия, както и 15 бр. фактури за процесния период, установяващи задълженията към Топлофикация Плевен ЕАД. Твърди се ,че правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор,сключен при публично известни общи условия. Съгласно чл. 153 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственик и титуляр на вещно право. Налице са доказателства за присъединяване на сградата етажна собственост към топлопреносната мрежа.

В открито съдебно заседание ответникът е заявил, че не оспорва счетоводните записвания и параметрите от техническата част, поради което въззивникът и ищец пред първата инстанция не е подкрепил искането си за назначаване на експертиза.

Претендира се отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с което да се уважи иска в предявения размер.

Въззиваемата страна чрез особения представител оспорва жалбата като неоснователна и възразява, че РС е обсъдил всички обстоятелства по делото и е постановил правилно и законосъобразно решение.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:

СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят качеството на въззиваемата страна като клиент за доставена топлинна енергия, вид и размер на задълженията ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА И ОСНОВАТЕЛНА

РС е приел, че основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането са следните: като собственик /ползвател/ на топлоснабденимот, находящ се в гр. Плевен, ответникът е клиент на топлиннаенергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153. (1) (Изм. ДВ,бр. 54 от 2012 г.. в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и 2 титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство вобластта на енергетиката.Съгласно чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 п, в сила от17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерскисъвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие ипотребителите на топлинна енергия без да е необходимо изричнописмено приемане от клиентите.Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник Нощентруд от дата 13-14.12.2007 г. и във вестник Посоки бр. 239 / 13. 12.2007 г. С тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,разпределение и заплащане па топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г.„Заплащане на ТЕ" е определен реда и срока, по който купувачите наТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължимисуми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, закойто се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника зазаплащане на дължимите от него суми в размера, посочен вежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума,като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.В законосъобразния едномесечен срок от получаване на съобщението е предявявен иск относно вземането .

Според РС исковата молба е допустима, но неоснователна.Описаните в исковата молба обстоятелства, на които претенциите на ищеца се базират, не отговарят на действителното положение между страните, а именно:На първо място:Съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ „Всички собствениции титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,присъединени към 3 абонатна станция или към нейно самостоятелноотклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлиннаенергия при условията и по реда, определени в съответната наредба почл. 36, ал. 3." По този начин законодателят ясно и изчерпателно е посочил кои лица са клиенти на топлинна енергия и съответно дължат заплащане на такава. С аргумент на противното всички несобствениции неползватели не дължат заплащане на цената на топлинна енергия.Съобразно волята на законодателя и изчерпателното изброяване на субектите, които са клиенти - ползватели на топлинна енергия, следва при всяко едно производство по чл.422 от ГПК да бъде установяван първо основния факт има ли лицето, против което се води иска качеството на собственик или ползвател на имота. След като няма подадена от тях молба за топлоснабдяване на имота и на последно място, след като никоя от двете ответнички реално не е ползвател на имота и собственик, нямат качеството на клиент - ползвател на топлинна енергия и следователно не дължат нейното заплащане.На второ място: Подадено е заявление по ч.410 от ГПК и е издадена Заповед за парично изпълнение по ч.гр.д. № 1326 / 2020 г. по описа на РС Плевен против Л.Д. Д.а, видно от представените по делото доказателства е починала на 16.03.2020г.

Същата е сестра и дъщеря на ответниците и единственият й наследник е Д.Л.Д.., ЕГН **********, отгр.Плевен, ул. Кресна №13 ет.4 ап. 8 вх. Б, против когото е и депозирана и исковата молба. Видно от доказателства по делото е, че същият е жив. Според РС буди недоумение, защо ищовата страна е поискала удостоверение за наследници на Д.Л. Д. с ЕГН **********/ , същият не е страна нито в Заповедното, нито в исковото производство/, който е баща и съпруг на ответниците и е дядо на ответника, съобразно ИМ Д.Л. Д. с ЕГН **********. Следвало е да бъде поискано и издадено удостоверение за наследници на Л.Д. Д.а,ЕГН **********, видно от което да е видно кои са явяват нейнинаследници. Недопустимо е да се изиска и представя по това производство удостоверение за наследници на лице, което няма нищо общо с предмета на делото.От проведените съдебни заседания и от представените доказателствапо делото е видно, е допусната грешка, като лицето Д.Л.Д.. с ЕГН ********** -ответник в настоящето производство е объркано с лицето ДечкоЛюбенов Д. с ЕГН **********, който е починал и 4 оставил катосвои наследници:1.Ася Дечкова Цокова ЕГН ********** дъщеря2.Лили Асенова Д.а ЕГН ********** – съпруга 3.Л.Д. Д.а с ЕГН ********** - дъщеря починала на16.03.20гВидно е било , според РС, че след смъртта на Д.Л. Д., ЕГН**********, починал на 04.12.2014г, същият е оставил като неговинаследници:1. Ася Дечкова Цокова ЕГН ********** дъщеря2. Лили Асенова Д.а ЕГН ********** - съпруга3. Л.Д. Д.а с ЕГН **********.Ася Цокова и Лили Д.а са дарили 2/3 на Л. Д.а от собствен придобит по наследство недвижим имот находящ сегр.Плевен, ул. Кресна №13, ет.4, ап. 8 вх. Б, през 2015г. От 2015 до дата на смъртта 16.03.20г. единствен собственик е Л. Д.а,неин законен наследник се явява синът и Д.Л.Д.. с ЕГН **********. Никога не са ползвали и не са живеели в процесното жилище и оспорват конституирането ни като ответна страна впроизводството. Заявление по чл.410 от ГПК е подадено против собственика на процесното жилище Л. Д.а починала през 2020г. и следва исковата молба да се подаде против нейните наследници, а именно Д.Л.Д.. с ЕГН **********,видно от кориците на делото. Защо е поискано и представено по делото удостоверение за наследници на Д.Л. Д. с ЕГН********** и едва във второ съдебно заседание са конституираникато страна, не става ясно. Според РС допусната е грешка при пръв прочит на имената на ответника и по исканото удостоверение за наследници, като се е взело за едно и също лице, но в действителност има разлика.На трето място: Предявеният иск е установителен за вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение.

Всяко вземане се индивидуализира със страни, основание и размер.

Основанието е юридическия факт, от който вземането е възникнало. Затова за редовността на заявлението по чл. 410 ГПК е необходимо заявителят да посочи обстоятелствата, от които произтича вземането. Исковата молба по чл.

422 ГПК следва да съдържа идентичност на основанието,заявено в заповедното производство. Видно от подадената искова молба, ищецът претендира суми, които произтичат от облигационни отношения, но не е представен сключен между страните договор за предоставяне на топлинна енергия и ползване на същата от ответното дружество и в исковата молба се сочи, че такъв договор няма.Едновременно се претендира лихвата, също е на договорно основание,като търговски договор между ответното дружество и ищцовото дружество няма и същото време не са представят фактури, от които да е видно какво претендира ищовото дружество - топлинна енергия,сградна 5 инсталация или друго.По делото са представени копия от фактури, което са издадени на името на Л. Д.а, видно е че същата е подала заявление за смяна на партида, единствен собственик, а неин наследник е Д.Л.Д.., ЕГН **********.

Според РС ищецът споменава, че Общите условия от 2007год. са публикувани във вестник „Нощен труд" от дата 13-14.12.2007год. и във вестник „Посоки", бр.239/13.12.2007 год. С тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството : правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.Не са представени - публикуването на Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация Плевен" ЕАД на потребители за битови нужди в гр.Плевен, одобрени с Решение на ДКЕВР, в един централен и в един местен всекидневник. Правната характеристика на общоизвестен факт по смисъла на чл. 155 от ГПК общите условия придобиват едва след публикуването им в съответните всекидневници, но публикацията /извън осъществяваната такава в "Държавен вестник"/ не е ноторна, поради което подлежи на пълно доказване от ищеца в процеса /вж. в т. см. Решение №104/05.07.2010г. на ВКС по т.д. №885/2009г., II т. о., ТК и Решение №29/15.07.2011г. на ВКС по т. д. №225/2010г., II т. о., ТК, постановени по чл. 290 от ГПК, и Определение №83/12.02.2009г. на ВКС по т. д. № 541/2008г., II т. о.,ТК/. Предвид тези изводи на РС искът е отхвърлен.