Решение № 761 от 29.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 761 гр. Пловдив, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20245330200458 по описа за 2024 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

23-0438001083/12.01.2024г., издадено от началник сектор в ОДМВР- ПЛОВДИВ, РУ 03 Пловдив, с което на Ц. С. Х., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата и в съдебно заседание излага конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и моли за неговата отмяна.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок 14-дневен срок – НП е връчено на 12.01.2024г., а жалбата е подадена на 16.01.2024г., от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

1

Наказателното постановление е издадено за това, че на 28.12.2023г. в 21:01ч. жалбоподателят Х. управлявал МПС Даймлер Крайслер с рег. № **** в гр. Пловдив, бул. Дунав до номер 86 в посока изток-запад, с чуждестранно свидетелство за управление, без да е подменено след пребиваване повече от 3 месеца.

В хода на съдебното производство безспорно се установява гореизложената фактическа обстановка от представения АУАН, който има презумптивна доказателствена сила по чл. 189, ал. 2 от ЗАНН, а именно - че на процесните време и място, жалбоподателят е управлявал горепосоченото МПС, като този факт не се оспорва от жалбоподателя, нито са представени доказателства, оборващи тези факти. Описаното в АУАН се потвърждава и от св. Я. – актосъставител. От показанията на актосъставителя се установява и че водачът е представил свидетелство за управление английски образец, както и че същият е влязъл в страната на 23.07.2023г., което се потвърждава и от приложената по делото справка за задгранични пътувания.

От приложената справка е видно и че жалбоподателят е български гражданин. От събраните в хода на производството доказателства се установява и че жалбоподателят е и британски гражданин – видно от неговия паспорт и представения превод на същия, както и от превода на сертификатът му за натурализация.

Безспорно е и че към процесната дата жалбоподателят е разполагал единствено с издаденото му от *** СУМПС, като не е представил друго СУМПС, а предходно издаденото му българско СУМПС е било унищожено видно от справката му за нарушител/водач.

При така приетото от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност. Актосъставителят е материално компетентен съгласно т. 2.1. вр. т. 1.3.2. от посочената Заповед, а издателят на наказателното постановление е компетентен съгласно т. 3.9. от Заповедта, като компетентността не се оспорва от жалбоподателя.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не

2 са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 28.12.2023г., за нарушение, извършено на същата дата, а НП - на 12.01.2024г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за установена от съда, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП.

Фактическата обстановка, отразена в АУАН и НП, е пълна и точна, като в нея са описани фактите, които са били установени от административнонаказващия орган, и които дават възможност на съда да провери изводите му от фактическа и от правна страна. Липсата на вписване в АУАН и НП дали чуждестранното свидетелство е издадено или не от държава-членка на ЕС или от друга държава страна по споразумението за ЕИП или от Конфедерация Швейцария не прави обвинението неясно, след като жалбоподателят е имал възможност да прави възражения и да се събират доказателства за това какво е било представеното от него СУМПС. В случая твърденията са били, че свидетелството е било чуждестранно, като нито са изложени твърдения, нито са представени доказателства то да е било издадено от държава-членка на ЕС или от друга държава страна по споразумението за ЕИП или от Конфедерация Швейцария. Липсата на описание на коя дата жалбоподателят е влязъл на територията на страната също не представлява СПН, след като не са изложени твърдения или представени доказателства същият да е влязъл в срок по-кратък от предвидения 3-месечен срок преди датата на деянието 28.12.2023г., който именно е описан в АУАН и НП.

От правна страна съдът намери, че съгласно чл. 162, ал. 1 от ЗДвП българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.

В хода на производството се установи, че представеното от жалбоподателя свидетелство за управление, с което е управлявал процесното 3

МПС, е издадено от ***.

В случая безспорен е фактът, че Великобритания към датата на предприетото управление не е страна от Европейския съюз. Това е така, тъй като същата е напуснала Европейския съюз на 31 януари 2020 г., съгласно Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (2019/C 384 I/01).

Великобратния не се явява и страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство. Съгласно чл. 126 от Споразумението за европейското икономическо пространство, Споразумението се прилага на териториите, в които се прилагат Договорът за създаване на Европейската икономическа общност и Договорът за създаване на Европейската общност за въглища и стомана, при определените в тях условия, както и на териториите на Република Австрия, Република Финландия, Република Исландия, Княжество Лихтенщайн, Кралство Норвегия и Кралство Швеция. В тази връзка, с аргумент от посочения чл. 126, след излизането на Великобритания от Европейския съюз, за нея неприложимо се явява и Споразумението за европейското икономическо пространство, доколкото същата не е държава, в която се прилагат Договорът за създаване на Европейската икономическа общност и Договорът за създаване на Европейската общност за въглища и стомана, нито пък е някоя от изброените изчерпателно държави. Нещо повече, отношенията между Великобритания и останалите държави от ЕИП/ЕАСТ, нечленуващи в ЕС, са изчерпателно уредени в Споразумение относно договореностите между Исландия, Княжество Лихтенщайн, Кралство Норвегия и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, след оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз, Споразумението за ЕИП, както и другите споразумения, приложими между Обединеното кралство и държавите от ЕИП/ЕАСТ по силата на членството на Обединеното кралство в Европейския съюз, подписано в Лондон на 28 януари 2020 г. именно с оглед излизането на Великобритания както от ЕС, така и от ЕИП в съответствие с посочения чл. 126 от Споразумението за европейското икономическо пространство.

С оглед на посоченото, настоящият състав приема, че считано от 31 януари 2020 г. Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия 4

/"Обединеното кралство"/ не е член на ЕС и на Европейското икономическо пространство /ЕИП/. От посочената дата до 31 декември 2020 г. започва да тече 11-месечен преходен период, в който европейското законодателство продължава да действа на територията на Обединеното кралство. По време на преходния период двете страни имат възможност да договорят бъдещите си взаимоотношения, като в случай на необходимост, периодът може да бъде удължен еднократно при изявено желание от двете страни до 1 юли 2021 г.

С изтичането на 11-месечния преходен период, с оглед липсата на продължаване на периода, считано от 01.01.2021 г. Обединеното кралство се третира като трета страна извън ЕС и ЕИП и спрямо него и в него спира да се прилага правото на ЕС. Според информация, публикувана на страницата на Европейската комисия в интернет, достъпна на адрес: https://commission.europa.eu/system/files/2020-06/travelling_bg_6.pdf, Брюксел, 2 декември 2020 г., REV5, Известие относно пътуването между ЕС и Обединеното кралство (Великобритания), в точка 6.1. - Свидетелства за управление на МПС, е предвидено, че съгласно правото на Съюза, свидетелствата за управление на МПС, издадени от държави- членки на ЕС, се признават взаимно. Считано от края на преходния период (31.12.2020г.), това взаимно признаване повече няма да бъде задължително с оглед правото на ЕС по отношение на свидетелствата за управление на МПС, издадени от Обединеното кралство. Вместо това ще се прилага международно споразумение- Виенската конвенция за пътното движение. Обединеното кралство и всички, с изключение на четири държави членки (Ирландия, Кипър, Малта и Испания), са страни по тази конвенция, която предвижда признаването на националните свидетелства за управление на МПС и международните свидетелства за управление на МПС, които са издадени от договарящите държави в съответствие с тази конвенция. Тоест, за да продължи взаимното признаване на СУМПС, е необходим изричен акт на съответната държава. В случая такъв акт липсва, като нещо повече, според данните от Министерство на вътрешните работи, относно Брекзит на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия /www.mvr.bg/, в рамките на преходния период /до 31.12.2020 г. / свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от Обединеното кралство, се признава за СУМПС, издадено от държава членка на ЕС и лицата, притежаващи такова, могат да го ползват, до датата му на валидност или до 5 края на преходния период, в зависимост от това коя от двете дати настъпи най-напред.

Случаят касае дата 28.12.2023г. и пряка последица от изтичането на тримесечния срок, считано от влизането на жалбоподателя на 23.07.2023г., визиран в разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, е дерогиране валидността на чуждестранното свидетелството за управление на МПС за територията на Република България. Това не лишава водача от правоспособност да управлява МПС, но същият губи правото да управлява МПС на територията на страната, тъй като не притежава валидно СУМПС по смисъла на националното законодателство. Следователно, управлението на МПС от водач в хипотезата на чл. 162, ал. 1 ЗДвП – с чуждестранно СУМПС, след изтичане на тримесечния срок от датата на влизането му в страната, е идентично на управление на МПС без свидетелство за правоуправление. Издаването на СУМПС е предпоставено от придобиване на правоспособност, но за да управлява правомерно МПС, водачът трябва да притежава съответно свидетелство за управление, по арг. от чл. 150а ал. 1 ЗДвП.

При така изложеното, с изтичане на срока от три месеца, считано от датата на влизане на територията на страната, СУМПС, издадено от Великобритания, не съставлява валиден документ, удостоверяващ правоспособност за управление на МПС на територията на РБ.

Удостоверяване на правоспособността е посредством валидно СУМПС, а в случай, че водачът не притежава такова свидетелство, макар и придобил правоспособност, той е в невъзможност правомерно да я установи.

В този смисъл е и трайната практика на касационната инстанция, включително по административни дела, касаещи наложени принудителни административни мерки в сходни случаи - Решение № 4345 от 15.05.2024 г. на АдмС - Пловдив по адм. д. № 570/2024 г. (с което е отхвърлена жалбата на жалб. Х. срещу наложен му ЗППАМ), Решение № 75 от 13.01.2023 г. на АдмС - Пловдив по адм. д. № 2456/2022 г. , Решение № 2514 от 23.12.2022 г. на АдмС - Пловдив по адм. д. № 2716/2022 г. , Решение № 2378 от 13.12.2022 г. на АдмС - Пловдив по адм. д. № 1663/2022 г. , Решение № 1884 от 26.10.2022 г. на АдмС - Пловдив по адм. д. № 2448/2022 г. , Решение № 1808 от 20.10.2022 г. на АдмС - Пловдив по адм. д. № 1096/2022 г. , Решение № 1620 от 27.09.2022 г. на АдмС - Пловдив по адм. д. № 1874/2022 г. , Решение № 6