Решение № 111 от 31.05.2021, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 508/2020
- Вид
- Решение № 111
- Подписан
- 31.05.2021
- В сила
- 26.06.2021
- Състав
- Аглика Гавраилова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл.29 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.129 · Наказателен кодекс
- чл.183 · Наказателен кодекс
- чл.325 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 111 гр. Русе , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Аглика Гавраилова при участието на секретаря Недялка Неделчева като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Гражданско дело № 20204500100508 по описа за 2020 година
Ищците К. Б. Н., от гр.Пловдив и Н. Б. К., от гр.Русе, твърдят, че са наследници на Б Н. Б, починал на 10.04.2020г.-негови син и дъщеря. През 1994г. родителите им – Б Б и Д.С. Ба придобили собствеността върху следния недвижим имот : ***, подробно описан в исковата молба и в представения нотариален акт, със застроена площ от 95,41кв.м, с избено помещение №18, заедно с 2,699%ид.ч от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж.През 2002г. майка им Д Ба заминала на работа в Р Гърция. Баща им създал връзка с друга жена и се развел. Твърдят, че майка им научила за развода, след като се върнала в Р България.Тъй като нито един от двамата родители не притежавал друг жилищен имот, всички останали да живеят в процесния апартамент.Ищцата Н.К. напуснала жилището на семейството, след като се омъжила, а ищецът К.Б. – през м.януари 2020г. Причината ищецът да напусне апартамента и да се премести в гр.Пловдив била, че баща им завел в това жилище новата си приятелка А. Д. М.. Това обстоятелство наложило една абсурдна ситуация - майката на ищците да живее в една от стаите, баща им със своята нова приятелка – в друга и в третата стая ищецът и неговото семейство.
Ищците твърдят, че приживе наследодателят им е бил в добро 1 здравословно състояние - никога н е им се е оплаквал, че страда от някакви болести. Починал е на 10.04.2020 г., за което те разбрали от телефонен разговор на 11.04.2020 г., в който съпругата на техния чичо съобщила, че на 1 0 .04. баща им е починал. Един месец след смъртта на баща им, жената с която е живял – А М., заедно с дъщеря си - ответницата по делото Д. М. Н., посетили майката на ищците и показали нотариален акт за прехвърляне н ½ ид.ч. от имота на баща им в полза на Н. срещу поето задължение за гледане и издръжка. На 20.07.2020 г. майката на ищците получила и искова молба за делба на процесния апартамент, при равни права за нея и за ответницата Д.Н..
С исковата молба получили и препис от Нотариален акт № 56 от 18.04.2019 г. по описа на нотариус ГГ, вписан в СлВп с вх. рег. № *** акт 173 том 12, дело № 2466 от 18.04.2019 г., с който баща им е прехвърлил ½ ид.ч. от апартамент №4, вх. Е, ет. 2 в бл.“*** който е бил придобил приживе, заедно с майка им Д.С., на приобретателката Д. М. Н. срещу задължение да гледа и издържа лично или чрез трети лица прехвърлителя Б Б и своята майка А. Д. М., като прехвърлителят си е запазил право на безвъзмездно ползване върху имота.
Със същия нотариален акт Д.Н. учредила пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху прехвърлената и идеална част от недвижимия имот на майка си А М.. Ищците твърдят, че от майка си Д разбрали, че около датата на прехвърляне на имота, баща им е бил вече диагностициран с онкологично заболяване. Твърдят, че независимо от диагнозата той не е бил на легло.
Живеел нормално, имал е доходи и не се е нуждаел от гледане и издръжка. На 16.01.2020 г. празнувал рождения си ден в компания. Лекуван е в Онкодиспансера за кратко и е изписан в добро състояние. Твърдят, че след смъртта му в стаята му открили 7 опаковки с диазепам, като 8-мата липсвала.
От аптекарката разбрали, че със зелена рецепта, изписана от личния лекар на А.М., последната се е снабдила с трАвиланта на 01.04.2020 г., като на 10.04.2020 г. е обявена смъртта на баща им. Ищците считат, че баща им е починал при неизяснени обстоятелства. Твърдят, че ответницата като приобретател на ½ ид.ч. от имота не е полагала никакви грижи за него, тъй като той е бил в състояние и се е грижел сам за себе си. Имал е доходи, с които е издържал и себе си и майката на приобретателката А.М.. Ответницата не е престирала никакви грижи, гледане и издръжка.
Искат договорът да бъде развален на основание чл.87, ал. 3 от ЗЗД, 2 поради неизпълнение отстрана на приобретателя. Претендират разноски.
Ответницата Д. М. Н., от гр.Русе, изразява становище, че искът е допустим, но разгледан по същество – неоснователен.Твърди, че през месец април 2018 г.се запознала с Б Н. Б, който имал връзка с нейната майка А. Д.
М.. Той е поканил майка да живеят заедно в недвижим имот представляващ Апартамент № 4, вх. Е, б. Е, ет. 2, в ж. блок „*** в гр. Русе. Признава обстоятелството, че Б Б е придобил правото на собственост върху този недвижим имот през 1994 г. в режим на съпружеска имуществена общност с Д.И., като гражданският им брак е прекратен с решение от 22.11.2002 г.
Твърди, че ищецът К.Н. отишъл да живее в процесния апартамент през 2019 г. и ползвал частта обитавана от неговата майка Д. Отношенията между ищеца и баща му не били добри, много често имало скандали между тях.
Ответницата изнася данни за случай, при който Б забелязал, че му липсват пари от дебитната карта и от камерите в бА „ДСК“-ЕАД било установено, че някаква жена е теглила пари от бАовата му карта , а при разпознаването се установило, че жената от камерите е приятелката на сина му К. Б. Н.. През м. януари 2020 г. ищецът се преместил да живее в гр. Пловдив. Ответницата заявява, че още през м. юни 2018 г. Б престанал да поддържа връзки и с дъщеря си – втората ищца Н.К.. Той дори бил изтрил телефонните номера на децата си, защото не се разбирал с тях.Тъй като децата му не го уважавали и не го зачитали като баща, имало период през който Б поискал да живее в Дом за стари хора в гр.Русе.Когато ответницата се запознала с Б и двамата изпитали взаимна симпатия. С цел да си осигури старините той и предложил да прехвърли неговата част от апартамента.Здравословното м у състояние не било добро и той искал да разчита на някого относно грижи и издръжка.
През м. май-юни 2019 г. трябвало да претърпи операция, но лекарите вместо нея назначили химиотерапия. Ответницата лично го е водила в болницата в гр. Плевен, където бил включен в нова швейцарска програма за лечение.
Независимо от положените усилия за лечения и направените химиотерапии Б започнал много да отслабва и се чувствал постоянно отпаднал. Ответницата го водела на разходки на чист въздух, за да събира сили. Между нея и наследодателя на ищците винаги е имало отношения на доверие, топли чувства и привързаност.Ищците, обратно, не проявявали никакъв интерес 3 към живота на баща си и никаква съпричастност.
Относно изложеното в исковата молба за лекарството диазепам, Н. заявява, че същото е било в процесното жилище, тъй като е изписано и се приема от нейната майка.На 10.04.2020 г. Б Б е починал в апартамента в гр.
Русе“*** като бившата му съпруга и децата му знаели за смъртта, но не пожелали да присъстват на погребението.За оправдание посочили противоепидемичните мерки и извънредното положение във връзка с Covid 19.
Ответницата моли съда да отхвърли иска при законните последици.
След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено следното :
Предвид изложените в исковата молба фактически обстоятелства и правни твърдения и предявения петитум, съдът квалифицира иска за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка и учредяване право на ползване, поради неизпълнение от страна на приобретателя, като иск с правно основание 87,ал.3 от ЗЗД.Следва да се посочи, че с исковата молба е предявен и иск по чл.29 от ЗЗД, като след депозиране на отговора по чл.131 ГПК, но преди първото по делото съдебно заседание, ищците са оттеглили иска. Производството в тази част е прекратено с влязло в сила определение.
В настоящото производство в тежест на ответницата – приобретател е, да установи, че изпълнението покрива задълженията й по договора за издръжка и гледане, за осигуряване на всичко, което е било необходимо на приобретателя за осигуряване на един сносен и спокоен живот, да докаже изпълнение на задълженията в техния вид и обем, съобразно сключения договор. В тежест на ищците е да докажат факта на сключване на договора и качеството си на наследници на приобретателя. С оглед разпределената в доклада по чл.146 ГПК доказателствена тежест, страните по делото са посочили писмени и гласни доказателства, допустими и относими към предмета на спора.
По делото е представен нотариален акт №56 от 18.04.2019г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка и 4 учредяване право на ползване, т.II, рег.№4195, дело №179/18.04.2019г. на нотариус ГГ, рег.№*** на НК, вписан в СлВп с вх.рег. № *** акт 173/18.04.2019г.,том 12, дело 2466, с който е сключен следния договор : прехвърлителя Б Н. Б, ЕГН***, от гр.Русе, прехвърля на Д. М. Н., ЕГН **********, от с.гр. собствената си 1/2ид.ч от недвижим имот, представляващ апартамент №4 във вх.“Е“, ет.2, ж.бл.“*** състоящ се от две стаи, дневна, кухненски бокс-столова, баня, тоалетна, килер, коридор, балкон на юг и балкон на север, със застроена площ от 95,41кв.м, с избено помещение №18 от 7,28кв.м , заедно с 2,699%ид.ч от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** срещу задължението на приобретателя Д. М. Н. да гледа и издържа лично или чрез трети лица прехвърлителя Б Н. Б и А. Д. М., като им осигури нормален живот, какъвто са живели досега до края на живота им, както и погребение по християнски обичаи, като прехвърлителят си запазва правото на безвъзмеднно ползуване върху този имот и добивите от него до края на живота си.Приобретателят Д. М. Н. учредява пожизнено безвъзмездно право но ползване върху прехвърлената й идеална част от описания имот на А. Д. М..
От представеното удостоверение за наследници изх.№2-1852 /29.04.2020г., издадено от Община Русе, се установява, че Б Н. Б, б.ж. на гр.Русе е починал на 10.04.2020г. и е оставил за свои законни наследници – низходящи К. Б. Н.-син и Н. Б. К. – дъщеря, ищците по делото.
По делото не е било спорно и от нотариален акт за замяна на недвижими имоти №134 от 29.04.1994г. на РН е видно, че гореописания апартамент е бил придобит от Б Н. Б и съпругата му Д.С. Ба, по време на брака им. С решение №339 от 22.11.2002г. по гр.д.№Б-268/02г. на Русенския районен съд, гражданският брак между Б Б и Д Ба, сключен на 28.09.1969г., е прекратен по иск на Б, с развод, като по делото Д Ба е била призовавана чрез ДВ.
Свидетелката Д. С. И. /бивша Ба/, майка на ищците, заявява, че с баща им Б Б на практика са живели заедно от 1969г. до м.септември 2019г.Уточнява, че през 1998г. отишла на работа в Гърция и с кратки прекъсвания работила там до м. 2013 г.През 2006 г. разбрала, че е разведена – Б криел този факт и от 5 нея, и от децата.Когато се прибрала окончателно в България, свидетелката живеела в процесния апартамент – с бившия й съпруг се разбрали как до го ползуват. Твърди, че си поделяли разходите за данъци и консумативи.
Започнали да правят ремонт, за който и двамата давали пари. На И. е известно, че Б известно време бил в Старчески дом – според нея - през есента и зимата на 2014г. Това обстоятелство свидетелката си обяснява с желанието на Б около него непрекъснато да има лекари. Имал голям страх от болести.
Още преди И. да се върне от Гърция, той бил подал молба за Старческия дом.Докато пребивавал там, всеки ден бил посещаван от дъщеря си, която живеела наблизо до дома. Свидетелката също често го посещавала. Той от своя страна ходел в апартамента в събота и в неделя.През годините Б често създавал връзки с жени, но с И. се били разбрали, тя като се върне в жилището около 17.00ч, там да няма друга жена. Независимо дали са разведени или не, те много добре се разбирали - купували заедно печка, ходили заедно на пазар, подготвяли заедно зимнина. Тези отношения били преди да се появи А /св.А.М., майка на ответницата/.През м.май 2018г. в апартамента дошла А, с една ръчна чанта. И така си останала две години – „само с тази ръчна чанта като багаж“, но имала претенции за всичко.
Свидетелката споделя, че А се смятала за нещо повече от нея.Когато отишла в жилището, накарали свидетелката да се измести от хола в една малка стаичка с три легла и два гардероба - две от тези легла били за внуците на Би.