Решение № 380 от 17.08.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. Ловеч, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА при участието на секретаря ИРИНА ЦВ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело № 20254310101317 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод подадена молба от Н. В. Я. против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД за отричане право на принуда за вземания изпълнителен лист.

В молбата се твърди, че в производството по ч. гр. д. № 166/2012 г. по описа на РС Ловеч срещу ищеца е издаден изпълнителен лис за вземания по главница в размер на 1 582,82 лв., ведно със законната лихва от 16.12.2021 г. да изплащането й и разноски в размер на 717,64 лв.

Въз основа на издадения изпълнителен пред ЧСИ Д. Ц. е образувано изп. д. № 824/2012 г., прекратено поради настъпила перемция.

Ищецът поддържа, че до прекратяване на делото по него не са извършвани изпълнителни действия.

Вземанията по изпълнителния лист са изкупени от ответника, а през 2019 г. за събирането им е образувано изп. д. № 949/2019 г. по описа на ЧСИ Р.

Д..

По делото на ищеца е връчена покана от 23.12.2024 г. с насрочен опис и оценка на имущество за 20.01.2025 г.

Ищецът отправя искане за отричане право на принуда за вземания в размер на 1 585,82 лв. – главница, 2 182,50 лв. - лихва за периода 16.12.20211 г. до 23.12.2024 г., 717,64 лв. –разноски, провеждано въз основа на изпълнителен лист от 15.03.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 166/2012 г. на РС Ловеч.

В депозиран по делото отговор ответникът поддържа, че между ищецът и дружеството „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е сключен договор за кредит. Въз основа на подадена молба от кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД пред ЧСИ Д. Ц. е образувано изп. д. № 824/2012 г. за събиране на вземания по изпълнителен лист от 15.03.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 1

166/2012 на РС Ловеч срещу ищеца.

С подаването на молбата взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител извършването на действия по него.

На 15.01.2015 г. вземанията по изпълнителния лист са прехвърлени с договор от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на ответника, а за прехвърлянето ищецът е уведомен срещу разписка.

Ответникът поддържа, че в периода след 26.06.2015 г. по делото са извършвани изпълнителни действия, които са прекъсвали давността. През м. юли 2015 г. ответникът е подал молба за конституирането му като взискател по делото. Със същата молба той е поискал насрочването на опис на движими вещи. Такова искане по делото е направено и с молба от март 2016 г.

Ответникът не оспорва, че през м. април 2019 г. производството по делото е прекратено поради настъпила перемпция.

През м. юни 2019 г. ответникът твърди, че е подал молба за образуване на изпълнителен дело пред ЧСИ Р. Д., а въз основа на нея е образувано изп. д.

№ 949/2019 г.

С молбата е поискано от ЧСИ Д. извършването на справка и са му е възложено извършването на действия по движение на делото.

В периода на обявеното в страната извънредно положение ответникът поддържа, че давността е спряла да тече.

С молби от април 2020 г., август 2021 г., януари 2023 г. и октомври 2024 г. ответникът е отправял искания до съдебния изпълнител за справки до БНБ и налагане на запори върху вземания на ищеца по открити на негово име смети и за насрочване опис на движими вещи на длъжника.

В хода на производството ищецът се представлява от адв. Н., който по същество излага становище за основателност на заявената претенция.

Представителят на ищецът поддържа, че за времето от образуването на изп. д.

№ 824/2012 г. по описа на ЧСИ Д. Ц., до момента на образуване на изп. д. № 949/2019 г. по описа на ЧСИ Р. Д., изпълнителни действия не са извършвани.

На следващо място той счита, че първото изпълнително производството е образуване пред съдебен изпълнител, който не е местно компетентен да провежда действия по принуда, тъй като адреса на длъжника не се е намирал в района на действията му, поради което образуването на производството не можело да прекъсне давността. В писмени бележки представителя на ищеца оспорва да е доказано, че ответникът е правоприемник на лицето, в полза на което е издаден изпълнителния лист.

Ответникът не участва чрез свой представител в хода на производството, а становище за неоснователност на претенцията заявява в молба от 19.12.2025 г.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид становищата на страните и техните представители, намира за установено следното от фактическа страна.

Между страните не е спорно, че въз основа на изпълнителен лист от 15.03.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 166/2012 на РС Ловеч пред ЧСИ Д. Ц. е образувано изп. д. № 824/2012 г. С изпълнителния лист, издаден въз основа на 2 заповед за изпълнение от 31.01.2012 г., е разпоредено на Н. В. П. да заплати на „БНП Париба Пърсънъл ФАйнес“ ЕАД сумата от 1 585,82 лв. – главница по договор за кредит, 302,57 лв. – възнаградителна лихва периода 15.03.2010 г. до 15.09.2011 г., 271,86 лв. – обезщетение за забава за периода 15.04.2010 г. до 28.11.2011 г., ведно със законната лихва от 16.12.2012 г. до изплащане на главното вземане и разноски в размер на 143,21 лв.

Не е спорно между страните, че с постановление от 29.05.2019 г. производството по изп. д. № 824/2012 г. по описа на ЧСИ Д. Ц. е прекратено поради настъпила перемпция, което се установява и от постъпило писмо от ЧСИ Ц., в която тя посочва, че изпълнително дело е унищожено.

Не е спорно, че вземанията по издадения срещу ищеца изпълнителен лист е изкупено от ответника (това се установи и от представения договор за продажба на вземания, ведно с приложение на вземанията, които са прехвърлят с него, в като под № 27090 са посочени вземания срещу Н. В. П., възложени за събиране по изп. д. № 824/2012 г. на Д. Ц.), а въз основа на подадена от него молба е образувано изп. д. № 949/2019 г. по описа на ЧСИ Р.

Д. за събиране на вземанията по изпълнителен лист от 15.03.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 166/2012 на РС Ловеч.

Молбата за образуване на производството е регистрирана от ЧСИ Д. на 21.08.2019 г. В нея взискателят, като правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл ФАйнес“ ЕАД, е поискал образуването на изпълнително производство за събиране на вземанията по издадения изпълнителни лист и насрочване опис на движими вещи в дома на длъжника. В същата молба взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител на основание чл. 18 ЗЧСИ извършването на действия по движене на делото.

На 12.09.2019 г. до длъжника П. е изготвено съобщение за образуването изпълнително дело, с посочване размера на задълженията и датата на насрочен опис на движими вещи за 08.10.2019 г. от 10,00 часа. Съобщението е връчено чрез залепване на уведомление на 09.10.2019 г. след три посещения и събрани данни, че адресата се намира в чужбина.

В молба до ЧСИ Д., заведена на 13.10.2020 г., взискателят е поискал да се направи справка за банкови сметки на името на длъжника в електронните регистри на БНБ и да се наложи запор върху него вземания от тях.

В молба от 24.08.2021 г., адресирана до ЧСИ Д., взискателят е поискал да се извърши нова справка за открити на името на длъжника сметки и да се наложи запор върху вземанията от тях, а в случай, че не се наложи запор да се насрочи опис н движими вещи в дома на длъжника.

След извършена справка в регистрите на БНБ на 07.10.2021 г. до длъжника П. е изготвена призовка за принудително изпълнение, с датата на насрочен опис на движими вещи за 08.11.2021 г. от 10,00 часа и 11,00 часа.

Съобщението е връчено чрез залепване на уведомление на 08.11.2021 г. след три посещения и събрани данни, че адресата не познат на адреса.

В молба от 27.01.2023 г., адресирана до ЧСИ Д., взискателят е поискал да се извърши нова справка за открити на името на длъжника сметки от банки, финансови институции и платежни институции и да се наложи запор върху вземанията от тях, а в случай, че не се наложи запор да се насрочи опис на движими вещи в дома на длъжника.

3

След извършена справка в регистрите на БНБ на 06.02.2023 г. до длъжника П. е изготвена призовка за принудително изпълнение, с датата на насрочен опис на движими вещи за 07.03.2023 г. от 10,00 часа и 11,00 часа.

Съобщението е връчено чрез залепване на уведомление на 06.03.2023 г. след три посещения и събрани данни, че адресата се намира в чужбина.

В молба от 16.10.2024 г., адресирана до ЧСИ Д., взискателят е поискал да се извърши нова справка за открити на името на длъжника сметки от банки, финансови институции и платежни институции и да се наложи запор върху вземанията от тях а в случай, че не се наложи запор да се насрочи опис н движими вещи в дома на длъжника.

След извършена справка в регистрите на БНБ на 17.12.2024 г. до длъжника П. е изготвена призовка за принудително изпълнение, с датата на насрочен опис на движими вещи за 20.01.2025 г. от 10,00 часа и 11,00 часа.

Съобщението е връчено чрез залепване на уведомление на 18.01.2025 г. след три посещения и събрани данни, че адресата се намира в чужбина.

При установените факти съдът прави следните изводи от правна страна.

Предявен е иск за отричане право на принуда с правна квалификация чл.

439 ГПК.

Вземанията, за които ищецът заявява искания за отричането им, произтичат от заповеди за изпълнение. Срещу изпълнението на заповедите той не подал възражения в срока по чл. 414 ГПК, с оглед на което тя се е стабилизирала.

След стабилизираното за вземанията по заповедта и издадения въз основа на нея изпълнителен лист е започнала да тече нова давност, която е петгодишна (чл. 117, ал. 2 ЗЗД). В случая чл. 117, ал. 2 ЗЗД е приложим, защото последиците на влязлата в сила заповед относно вземането са приравнени на тези, които настъпват от съдебното решение за установяване на вземането по заповедта (чл. 416 ГПК).

Принудата срещу ищеца е провеждана въз основа на изпълнителен лист, издадени в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. След издаването на изпълнителния лист вземанията по него са прехвърлени в полза на ответника. На основание чл. 429, ал. 1 ГПК е настъпило правоприемство в изпълнителни лист в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД за вземанията, предмет на принуда.

Изпълнителното производството за събиране на вземанията по издадения изпълнителни лист е образувано през 2012 г пред ЧСИ Ц.. За действията, извършено в рамките на това производство, доказателства не са събрани по делото, тъй като, поради изтичане на срока за съхранение, то е унищожено.

Съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г. образуването на изпълнителното дело прекъсва погасителната давност, а докато продължава производството давност не тече. В постановката на т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015 г., постановено по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е застъпено различно становище, а именно, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. В ТР № 3/28.03.2023 г. по ТД № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС се възприе становището, че постановката на т. 10 на ТР № 4

2/2015 г. се прилага от 26.06.2015г., когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.

Предвид доказаната висящност на изпълнителното дело за принудително събиране на процесните вземания към 26.06.2015 г. и при съобразяване коментираната по-горе задължителна съдебна практика, съдът приема, че 5-годишната погасителна давност по изпълнителното делото е започнала да тече на 26.06.2015г. (с постановяване на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Ищецът поддържа, че изпълнителното производството през ЧСИ Ц. е образувано и водено пред некомпетентен съдебен изпълнител, а извършените по него действия не прекъсват давността. Това възражение е наведено в хода на устните състезания. То почива на фактически твърдения, за които по делото не са събрани доказателства (няма данни за постоянния адрес на длъжника в изпълнителното производство към датата на образуването му).

Същевременно, следва да се има предвид, че за прилагането на правилата на местна компетентност съдебния изпълнител е задължен да следи служебно едва след измененията в разпоредбата на чл. 427, ал. 4 ГПК (измененията са обнародвани в бр. 86/27.10.2017 г. на ДВ) и ако установи, че обстоятелствата по чл. 427, ал. 1, т. 5 ГПК от значение за местната подсъдност са настъпили преди подаването на молбата той следва да откаже образуването или ако го е образувал да го изпрати на компетентния съдебен изпълнител, избран от взискателя. Основателността на това възражение (местна некомпетентност на съдебния изпълнител) би имала значение за ангажиране дисциплинарната отговорност на съдебния изпълнител за вреди, но не основание да се заключи, че с образуването на производството давността не е прекъсната и че тя (давността) започва да тече в рамките на общия 5-годишен срок от 26.06.2015 г. След тази дата няма данни по делото са извършени действия по изпълнение от ЧСИ Ц., в светлината на които съдът да извърши преценка дали те са прекъснали давността или не.