Решение № 707 от 13.06.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 707 гр. Варна, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. П.а

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20233100501176 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 09308/09.05.2023 г. н а „Пенемат“ ООД, с. Ветрино, обл. Варна против Разпореждане от 24.04.2023 г. на ЧСИ Станимира Костова – Данова, рег.

№ 718 на КЧСИ, с район на действие ВОС по изп. дело № 20237180400279, с което е постановено отказ за отмяна на наложените обезпечителни мерки – запори върху вземания на длъжника от трети лица.

Счита, че с обжалваното разпореждане ЧС И нарушава разпоредбата на чл. 442а от ГПК, като допуска свръхобезпеченост на кредитора за задълженията на длъжника. Отправя искане съдът да отмени обжалвания акт и да постанови отмяна на горните обезпечителни мерки.

Ответникът по жалбата А. Е. Р. – взискател по изп. дело не депозира отговор на жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК.

ЧСИ Станимира Костова – Данова, рег. № 718 на КЧСИ, с район на действие ВОС депозира мотиви, на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с които излага съображения за неоснователност на жалбата.

След като се запозна с изпълнителното дело, доводите на жалбоподателя и мотивите на частния съдебен изпълнител, настоящият състав намира следното:

Изпълнително дело № 20237180400279 на ЧСИ Станимира Костова – Данова, рег. № 718 на КЧСИ, с район на действие ВОС е образувано по искане на А. Е. Р. въз основа на изпълнителен лист № 97/12.01.2023 г., издадена по Заповед за изпълнение № 769/2022 г. по 1 ч.гр.д. № 1325/2022 г. по описа на ПРС, II състав за заплащане на парично задължение.

В хода на изпълнителното производство е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, като са наложени обезпечителни мерки - запор върху вземания на длъжника от трети лица, по изрична молба от взискателя, а именно: от „Оливия“ ЕООД, „Иритех“ ООД, „Чернев“ ЕООД, „Анто 97“ ООД, „Цветелина – 04“ ООД, „Жар – Месо и месни продукти“ ЕООД, „Делфис-67“ ЕООД, „Агенция за ремонт и строителство“ ЕООД и „Татлъ транс“ ЕООД.

С изрично възражение от длъжника „Пенемат“ ООД, депозирано по и з п . д № 20237180400279 по описа на ЧСИ на 23.03.2023 г., е поискано от съдебния изпълнител да вдигне наложената обезпечителна мярка- запор върху вземанията на длъжника от трети лица, тъй като е налице явна несъразмерност на наложеното обезпечение на вземането на взискателя, в сравнение с обезпеченото задължение на длъжника. В тази връзка поддържа се, че е налице нарушаване на разпоредбата на чл. 442а, ал. 1 от ГПК.

С обжалваното Разпореждане от 24.04.2023 г. по изп.д № 20237180400279, ЧСИ е постановил отказ да отмени наложените обезпечителни мерки – запори върху вземания на длъжника от трети лица, по съображения че не е налице свръхобезпеченост по смисъла на чл. 442а от ГПК.

При така изложеното от фактическа страна, настоящият състав на Варненски окръжен съд, излага следните правни съображения:

Депозираната жалба е редовна, доколкото съдържа всички изискуеми от закона реквизити съобразно разпоредбите на чл. 260, 261 и 262 от ГПК, като жалбоподателят „Пенемат“ ООД, като страна по изпълнителното дело, е процесуално легитимиран да подава жалби срещу незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител, като е надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване на валиден, подлежащ на обжалване акт на ЧСИ по образуваното изп.д № 20237180400279.

С разпоредбата на чл. 435 от ГПК обаче законодателят съществено ограничава предметния обхват на обжалването срещу незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител, като лимитивно и изчерпателно определя, както лицата с право на жалба, така и изпълнителните действия срещу които същата може да бъде насочена. Съгласно приетото с т. 1 от ТР № 2/26.05.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, принудителното изпълнение се насочва срещу отделен имуществен обект на длъжника, с налагането на запор или възбрана върху този обект от съдебния изпълнител. Запорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежат на обжалване по реда на чл. 435 от ГПК.

Самостоятелното им обжалване е недопустимо.

Жалбата на „Пенемат“ ООД, в която е направено оплакване че при налагане на запорите върху вземания на длъжника от трети лица от ЧСИ, не е спазена разпоредбата на чл. 422а от ГПК за съразмерност на наложеното обезпечение с размера на задължението по изпълнителното дело, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

2

Законодателят в разпоредбата на чл. 435 от ГПК ограничава възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, както по отношение на активно легитимираните лица, така и по отношение на действията, които могат да се обжалват и основанията за обжалване. Разпоредбите са императивни и лимитативни, поради което и разширителното им тълкуване е недопустимо.

В нормата на чл. 435, ал. 2 от ГПК не е уредена изрично правната възможност за длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител да вдигне наложените обезпечителни мерки, като конкретно изпълнително действие. Такава възможност не е предвидена изрично и в разпоредбата на чл. 442а от ГПК, на която се позовава жалбоподателят. Въпреки това, невъзможността за обжалване на отделни изпълнителни действия, непопадащи в обхвата на чл. 435 от ГПК, не е пречка да се извършва преценка относно тяхната законосъобразност в други производства, включително и в производства по иск за вреди от действия на частния съдебен изпълнител.

Действително със ЗИД на ГПК /ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г. / е приета новата разпоредба на чл. 442а от ГПК, с която е въведено изрично изискване за съразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи с размера на задължението. Несъобразяването на принудителното изпълнение с това изискване води до неговата незаконосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 441, ал. 2 от ГПК. С оглед на това е предвидена и защита на длъжника срещу процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение при несъразмерност, като на същия е предоставена възможността по чл. 442а, ал. 2 от ГПК да релевира несъразмерността чрез възражение пред съдебния изпълнител, който при установяване на такава вдига съответните обезпечителни мерки.

Следователно, процесуалното средство за защита, с което разполага длъжникът съгласно горецитираната разпоредба, е да отнесе несъразмерността чрез възражение до съдебния изпълнител, като при евентуален отказ по така релевираното възражение, длъжникът би могъл да ангажира отговорността на съдебния изпълнител за вреди по общия исков ред по глава XXXII, раздел II от ГПК. В този смисъл са Определение № 3022/19.09.2019 г. на САС по в. гр. д. № 4176/2019 г.; Определение 1598/15.05.2019 г. по в. гр. д. № 1773/2019 г. на САС, Определение 2189/13.07.2018 г. по в. гр. д. № 3189/2018 г. на САС; Определение № 357/22.10.2018 г. по в. ч. гр. д. № 318/2018 г. на БАС; Определение № 477/31.10.2018 г. по в.ч. гр. д. № 526/2018 г. на ПАС; Определение № 230/15.06.2018 г. по в. гр. д. № 160/2018 г. На ОС – Шумен, Определение № 1292/28.11.2018 г. по в. гр. д. № 670/2018 г. на ОС – Русе,Определение № 77/25.01.2018 г. по в. гр. д. № 25/2018 г. на ОС – Смолян, Решение № 423/12.03.2018 г. по в. гр. д. № 2355/2017 г. на ОС – Варна, Решение 319/25.10.2018 г. по в. гр. д. № 1357/2018 г. на ОС – Стара Загора. , Определение № 420 от 25.06.2019 г. на ВнАС по в. ч. гр. д. № 297/2019 г.

Според константната съдебна практика, разпоредбата на чл. 422а от ГПК предвижда защита на длъжника срещу несъразмерно предприети от съдебния изпълнител действия, но тази защита следва да се осъществи по исков ред, съобразно предвиденото в чл. 441, ал. 2 от ГПК. Това следва, както от систематичното място на нормата в раздел II – "Защита по исков 3 ред", така и от самия текст на чл. 442а, ал. 1 от ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, наличието на несъразмерност на изпълнителните действия се преценява след като бъдат отчетени всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено, а за извършването на такава преценка е необходимо спорът да бъде решен по същество след събиране на съответните доказателства и при съобразяване с интереса на взискателя, който е водещ в изпълнителното производство, а това не може да стане в производството по обжалване действията на съдебния изпълнител.

С оглед изложеното жалбата на „Пенемат“ ООД, с. Ветрино, обл. Варна следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима , а образуваното въз основа на нея производство да се прекрати.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 09308/09.05.2023 г. н а „Пенемат“ ООД, ЕИК 148096171, със седалище и адрес на управление: с. Ветрино, обл. Варна, ул. „Хан Омуртаг“ № 16 против Разпореждане от 24.04.2023 г. на ЧСИ Станимира Костова – Данова, рег. № 718 на КЧСИ, с район на действие ВОС по изп. дело № 20237180400279, с което е постановено отказ за отмяна на наложените обезпечителни мерки – запори върху вземания на длъжника от трети лица.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 1176/2023 г. по описа на ВОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред Варненски апелативен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4