Решение № 260357 от 04.11.2021, Районен съд - Асеновград

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 04.11.2021 г. гр. Асеновград

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АСЕНОВГРАДСКИ

РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на шестнадесети септември две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ ТЕРЗИЕВА секретар

Йорданка Тянева като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 2726 по описа за 2019 г. и като обсъди:

Обективно съединени искове с правно основание 432, ал.1 от КЗ, чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът П.Н.Р., чрез пълномощника и адвокат Д. твърди, че на 22.09.2016 г. около 9.25 ч. е предприела пресичане на пешеходна пътека, при зелен сигнал на светофара в град Пловдив, на бул.“Никола Вапцаров“ при кръстовището с бул.“Македония“. В същия момент била ударена от л.а „Мерцедес А 140“ с рег.№ РВ 0341 РХ, собственост на В.К.И., управляван от В.Н.Й., които е нарушил правила за движение по пътищата. За ПТП-то са уведомени служители от ОД МВР Пловдив, които са извършили оглед, съставили констативен протокол, а в следствие на същото е получила множество телесни увреждания /подробно изброени в молбата/. Ищцата твърди, че е била настанена за лечение в МБАЛ „Свети Георги Пловдив, месеци наред е лекувана в дома си, провеждано било раздвижване и рехабилитация, както и санаториално лечение. За месеците на лечението ищцата не могла да се обслужва сама, което е наложило същата да бъде подпомагана от близките си. За този период животът и се преобърнал изцяло, не можела: да живее нормално, да работи, да излиза от дома си, да се среща и общува с хора, да се грижи за себе си и домакинството и да се забавлява. Преживяла силно притеснение и стрес, които и до настоящият момент не може да преодолее. Твърди, че и до днес изпитва напрежение и страх когато се движи по улиците, страхува се да пресича сама. В следствие на ПТП-то е претърпяла и имуществени вреди в размер на 250 лв. общо. За автомобила, които е предизвикал ПТП-то е имало сключена задължителна застраховка „ГО“ при ответника. Ищцата е подала заявление пред ЗД „Бул инс“ АД за изплащане на обезщетение, било и е съобщено че ще получи такова в размер на 5000 лв., но по сметката и е било приведено обезщетение в размер на 1000 лв. Ето защо моли ответникът ЗД

„Бул инс“ АД да бъде осъден да и заплати сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за търпените телесни увреждания от ПТП на 22.09.2016 г., която сума представлява частичен иск от обезщетение 100 000 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 22.09.2016 г. до окончателното й изплащане, като да бъде осъден ответника да и заплати сумата 250 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди в следствие на ПТП, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 22.09.2016 г. до окончателното й изплащане. Ангажира доказателства, претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника ЗД „Бул инс“

АД, които оспорва иска. Оспорва механизма на ПТП-то и представения констативен протокол. Оспорва твърденията за виновно противоправно поведение и за причинно следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените травматични увреждания, за които ищцата претендира да и бъда заплатено обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Твърди, че управлението и ползването на автомобила, предизвикал ПТП-то е станало без съгласието на собственика. Прави възражение за прекомерност на предявената претенция за вреди. Ангажира доказателства, претендира направените по делото разноски.

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

От ангажираните доказателства се установява, че на 22.09.2016 г. на бул.“Никола Вапцаров“ в град Пловдив, при кръстовището с бул.“Македония“, лек автомобил „Мерцедес А 140“ с рег.№ РВ 0341 РХ, собственост на В.И., управляван от В.Н.Й. е реализирал ПТП, като е ударил на пешеходна пътека (пресичащата на зелен сигнал) ищца П.Р..

От ищеца по делото са представени: констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 22.09.2016 г., Епикриза, Амбулаторни листове, Болнични листове, Лична амбулаторна карта на ищцата, Съдебно-медицинско удостоверение, Трудова книжка, Заявление за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, Отчет по сметка и фактури.

По делото е представено копие от

АУАН, връчено на 14.02.2017 г., с което е реализирана наказателна отговорност спрямо В.Н.Й., за ПТП настъпило на 22.09.2016 г.

От заключението по съдебно-автотехническата експертиза на вещото лице инж. С.М., оспорена от страните се установява, че водачът В.Й.е управлявал л.а. Мерцедес А 140“ с рег.№ РВ 0341 РХ по платното за движение на ул.“Македония“ в посока от юг на север, като е предприел маневра – завой на дясно към бул.“Никола Вапцаров“ в посока на запад. През това време пешеходката П.Р. е пресичала платното за движение на бул.“Никола Вапцаров“ в посока от севера на юг, от ляво на дясно пред л.а. Мерцедес А 140“ с рег.№ 0341 РФ. Настъпил е удар в предната част на лекия автомобил и в дясната страна на тялото на пешеходката П.Р.. След удара автомобила се е установил на платното за движение, а пешеходката П.Н.Р. е паднала на платното за движение пред автомобила.

От заключението по съдебно-медицинската експертиза на вещото лице д-р Т.Д., неоспорена от страните - която съдът кредитира като компетентно изготвена се установява, че при ПТП-то на 22.09.2016 г. на П.Н.Р. е било причинено: счупване на шийката на лявата бедрена кост, разкъсно контузна рана на главата, контузия на гръдния кош и корема, контузия на слезката и контузия в поясната област. Травматичното увреждане: счупване на шийката на лявата бедрена кост е лекувано консервативно и е затруднило основната функция на левия долен крайник, която законодателят защитава, (хватателна функция) на дясната ръка, включително и движенията й, за срок който е по-дълъг от 30 дни. Поради това тази травма е в състава на чл.129 от НК.

Механизмът на причиняване на уврежданията е процес на въздействие на травмиращия предмет върху тялото на човека, довеждащ до възникване на определени наранявания. Въз основа на данните, получени от приложените в делото материали и от медицинската документация се приема, че травматичните увреждания по тялото на П.Р. са причинени от действието на твърд, тъп предмет – удар, и/или върху такъв. Начинът на причиняване на уврежданията е съвкупност от обстоятелствата на произшествието за причиняване на уврежданията, като тук се включват както медицинските данни, така и данните получени от досъдебните и съдебни материали.

Ето защо по време и начин е напълно възможно тези травматични увреждания да са получени така, както е отразено в представените по делото материали. Такава по същност травма оздравява за около 8-10 месеца, при обичаен ход на болестта и на оздравителните процеси. Болките, страданията, неудобствата, дикомфортът, ограниченията са значителни при такъв вид травми, те са особено силни в началните моменти, в острия период на травмата и постепенно намаляват с напредването на оздравителните процеси. Засилват се отново при всяка манипулация – операция, започване на ЛФК и други. По литературни данни болки и страдания след описаните по-горе травми оздравяват за около 6-8 месеца, при обичаен ход на болестта и на оздравителните процеси. Прогнозата на това травматично заболяване е добра, оптимистична. При своевременно и правилно провеждане на лечение, ЛФК, физиотерапия, балнеолечение и т.н. пациентът практически възвръща засегнатата (загубена за определен период) основна функция на левия долен крайник, която Правилника защитава. При такъв вид травми винаги на края на оздравителните процеси и след това съществуват определени ограничения в движението на засегнатата анатомична област. Именно поради тази причина се прилага своевременно ЛФК и физиотерапия под контрола на специалисти, както и балнеолечение с такива възможности, за да се преодолее евентуално затрудняване на движението. На първо място това зависи от самия пациент, от биологична гледна точна са строго индивидуални. Не е възможно да се измерят количествено, както и основния им признак – болката, която остава да манифестира във времето, е също строго индивидуална – поносимостта, прагът на чувствителност и т.н. са различни за всеки индивид. В този процес пряко влияние оказва и нервно-психическото здраве на пациента, който въпрос обаче не е от компетентността на вещото лице.

Извършването на физиопроцедури и ЛФК е един от водещите фактори за правилното протичане на болестния и оздравителния процеси. В медицинските документи, приложени по делото не са открити данни за провеждани такива процедури. В делото няма данни за протрихирано, удължено протичане на болестните и оздравителни процеси при П.Р.. Тъй като изминалото време от инцидента до изготвянето на експертизата е значително, от вещото лице е преценено, че специализиран преглед не е необходим.

От заключението по съдебно-автотехническата експертиза на вещото лице инж. П.П., неоспорена от страните - която съдът кредитира като компетентно изготвена се установява, че ПТП-то е нестъпило поради неправилна техническа оценка от страна на водача на условията в зоната на местопроизшествието и/или на вероятно закъсняла реакция от негова страна на опасността, породени от пресичащата пешеходка. На 22.09.2016 г. в град Пловдив, л.а „Мерцедес А 140“ с рег.№ РВ 0341РХ, управляван от В.Й.се е движил с посока от юг на север по бул.“Македония“. В района на кръстовището а ул.“Македония“ с бул. „Никола Вапцаров“ водачът предприема завой на дясно в посока изток по южното платно на бул.“Н.Вапцаров“. В този момент по пешеходната пътека, в югоизточния край на кръстовището пешеходката П.Р. е пресичала северното платна на бул.“Н.Вапцаров“. Вероятната скорост на пешеходката е била в интервал от скорости, съответстващи на описанието от „бавен ход“ до описанието „бърз ход“. Водачът на автомобила е имал техническа възможност да види пострадалата, да я възприеме като потенциална или непосредствена опасност и да предприеме действия за предотвратяване на ПТП.

Това той е направил, но е допуснал значително закъснение в действията си и поради това е настъпи удар, при който пострадалата е била ударена с предната част на автомобила, била е възкачена (най вероятно частично) върху предния капак на автомобила, след което е паднала пред автомобила. В резултат на произшествието, пешеходката е получила телесни увреждания, някои от които са получени от непосредственото въздействие на автомобила, а други – в резултат на нейното падане в/у асфалтовата настилка.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Съгласно разрешенията, дадени в ТР № 5 от 05.04.2006г. по т.д. № 5/2005г. на ОСГК и ОСТК на ВКС, ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение, решение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд съгласно чл. 413 НПК и чл. 300 ГПК са задължителни за гражданския съд. Следователно в гражданския процес е изключена свободната преценка относно осъществяването или неосъществяването на фактите, които съставляват елементи от престъпния състав, който е установен с влязла в сила присъда, респ. споразумение или решение.

Не е спорно между страните, че пътно-транспортното произшествие е станало на 22.09.2016 г., в срока на действие на договора за застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран в полица BG

02116002347789, със срок на действие от 03.09.2016 г. до 02.09.2017 г., сключена за л.а. „Мерцедес 140 А“ с рег.№ РВ 0341 РХ – собственост на В.К.И., със застрахователно дружество ЗК „Бул инс“ АД. По време на произшествието автомобила е бил управляван от В.Н.Й., на когото на 22.09.2016 г. е съставен АКТ (които към деня на съставяне на акта е нямал възражения), а на 20.10.2016 г. е издадено наказателно постановление, с което на В.Й.са наложени глоби в размер на 210 лева, за това че на 22.09.2016 г. на кръстовището на бул.“Никола Вапцаров“ при кръстовището с бул.“Македония“ в град Пловдив, управлявайки посочения автомобил: 1. При завой на дясно не пропуска преминаващия по пешеходна пътека и неразрешаващ светофар, пешеходна П.Н.Р., като я блъска, допускайки ПТП, 2. Не представя СУМПС и контролен талон.

Разпечатката съдържа 33 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/584b748e-12e9-4977-ad94-77a78b85d14a