Решение № 4343 от 24.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4343 гр. София, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20261100501159 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20645/13.11.2025 г., постановено по гр.д. № 39842/2025 г. на СРС, ГО, 76 състав, е отхвърлен предявеният от С. С. С., ЕГН **********, срещу ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено от работодателя със Заповед № 414/08.05.2025г. за прекратяване на трудовото наложено със Заповед № 0000-681/07.05.2025г. дисциплинарно наказание „Уволнение“. С решението С.

С. С., ЕГН **********, е осъдена да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 5 ГПК, сумата от 2400 лева – сторени разноски в първоинстанционното производство за заплатено адвокатско възнаграждение.

С определение № 50820/11.12.2025 г., постановено по гр.д. № 39842/2025 г. на СРС, ГО, 76 състав, е оставена без уважение молба вх. № 389880/27.11.2025 г. от ищеца С. С. С. с искане по реда на чл. 248 ГПК за изменение в частта за разноските на решение № 20645/13.11.2025 г., постановено по гр. д. № 39842/2025 г. по описа на СРС, 76-ти състав.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство С. С. С., в която се твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че неправилно 1 първоинстанционният съд е приел, че ищцата виновно нарушила трудовите си задължения и Вътрешните правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Въззивницата поддържа, че не са били налице предпоставките за иницииране на Разширена комплексна проверка / РКП/ към момента на транзакциите. Твърди се, че съгласно т. 3.18 от Вътрешните правила. „Клиент с висок риск“ е дефинитивно понятие, което включва лица, които в процеса на автоматична оценка на риска са класифицирани като такива. Към датата на процесните трансакции 13.03.2025 г. и следващите дни, клиентът Д.Д. не е бил класифициран от системата на банката като „клиент с висок риск“, нито е попадал в категорията на видна политическа личност. Поддържа се, че ищцата няма правомощието и техническата възможност еднолично да променя рисковия статус, който се генерира автоматично от специализирания софтуер, поради което основанието за задължителна РКП на база висок риск обективно не е съществувало. Поддържа се, че съгласно Инструкцията за прилагане на РКП, която изисква такава проверка при безкасова операция на стойност над 500 000 евро, като в случая нито една от индивидуалните транзакции не надвишава този праг. Въззивницата твърди, че механичното кумулиране на сумите от страна на работодателя с цел обосноваване на нарушение постфактум е недопустим подход, тъй като задълженията на служителя се преценяват спрямо конкретната операция в момента на извършването й, а след като системата не е генерирала автоматичен сигнал за спиране или проверка, ищцата е действала в условията на оправдано доверие в техническата обезпеченост на работния процес. Отделно се сочи, че ищцата е предприела активни действия по изясняване на ситуацията, - с водена кореспонденция с другия клон на банката – ФЦ „Тодор Каблешков“, където се води клиентското досие на лицето, като изготвената впоследствие разширена проверка е била изпратена именно до този клон за съгласуване и допълване. В жалбата се сочи, че обстоятелството, че тази проверка е извършена и администрирана, макар и на по-късен етап, когато системата го е изискала технически на касата, показва, че служителите не са игнорирали задълженията си, а са следвали системните индикации, което опровергава твърдението на работодателя за непълна проверка, като към момента на попълването й данните са отговаряли на наличната информация, включително и на факта, че клиентът вече не е бил собственик на цитираната фирма.

Оспорва се приетото от първоинстанционния съд, че ищцата не е уведомила компетентните звена на банката, доколкото този извод се опровергава от показанията на свидетелката Д.В. - управител на клон и пряк ръководител на ищцата, от чийто показания се установява, че ищцата не е действала изолирано, незабавно е уведомила прекия си ръководител за всички свои действия и за всяка една от поредицата трансакции. В жалбата се твърди, че фактът, че прекият ръководител е бил уведомен за всички действия и не ги е спрял, а напротив - поел е ангажимент за координация с висшестоящите, освобождава редовия служител от отговорност, а в допълнение са налични 2 данни за получена обратна връзка - имейл от Централно управление, включващ отдели „Преводи“ и „Анти мъни'‘ (AML), с които се е искало единствено потвърждение за автентичност, което доказва, че специализираните звена за контрол са били информирани за потока от средства и въпреки това не са дали указания за блокиране. Въззивницата твърди, че първооинстанционният съд е кредитирал едностранчиво показанията на свидетелите на ответника, конто са извършили последващ контрол, и е игнорирал показанията на преките очевидци свидетелите А.Х. и Д.В.. Сочи, че свидетелката Х. категорично заявява, че поведението на клиента е било спокойно и не е будило подозрение, както и че системата не е дала индикация за риск, а свидетелят А. /доведен от ответника/, началник на отдел ЗМИП е направил признание, че по обективни критерии системата на банката не е изисквала такава проверка.

В жалбата се поддържа, че вредата за банката е настъпила не вследствие на подписа на ищцата, а поради тежък технически пробив в системите на работодателя, които са позволили теглене на средства, за които не е имало реална наличност - ако банковият софтуер функционираше коректно, трансакциите щели да бъдат автоматично отхвърлени независимо от действията на служителите в клона. Навежда се, че работодателят е злоупотребил с правото си на дисциплинарна власт по смисъла на чл. 8, ал. 1 от КТ, тъй като налагането на най-тежкото наказание не преследва легитимна дисциплинарна цел, а цели единствено прехвърляне на отговорността за собствените системни дефицити на банката върху дългогодишен служител с безупречно минало. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен, като бъдат присъдени и строените по делото разноски.

Въззиваемият „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД оспорва подадената въззивна жалба. Сочи, че от показанията на свидетелите А. и А. се установява, че ищцата е имала задължение да извърши разширена комплексна разширена проверка. Поддържа се, че ищцата не е извършила проверка на декларирания произход на средствата, не е направила разширена комплексна проверка, нито е възложила извършването на такава, при очевидни индикации за рискови операции на клиента Д.Д., както и не е уведомила управление „Правомерност“ на банката, които дейности са изрично вменени в длъжностната характеристика на ищцата. В отговора се навежда, че независимо дали и други служители са допуснали пропуски или са възникнали технически проблеми, ищцата като мениджър оперативен риск и качествено обслужване е имала задължение да осъществи контрол, да потвърди коректността на документите и да предприеме действия за предотвратяване на потенциални нарушения, като неправомерното бездействие е самостоятелно основание за дисциплинарно наказание. Твърди се, че ищцата е действала като контролиращ служител с права на „трети подпис“ и е трябвало да провери и потвърди транзакциите с висока стойност.

Поддържа се, че задълженията на ищцата не се свеждат единствено до 3 пасивно следване на автоматизираните системи, а включва активна оценка на рисковете, преценка на извършваните операции и предприемане на контролни действия при наличие на подозрителни или необичайни операции, дори когато автоматичен сигнал не е генериран, като това произтича от длъжностната й характеристика и от вътрешните правила на банката, които изрично поставят отговорност върху служителя да упражнява професионална преценка.

Поддържа се, че поведението на клиента Д.Д. и серията от транзакции представляват именно необичайна активност, която сама по себе си активира задължението за допълнителна проверка, независимо от това дали автоматичната система е посочила клиента като високо рисков. Въззиваемият твърди, че инструкцията за прилагане на РКП не изисква наличие на транзакции над определен праг, за да се активират задълженията по контрол, като кумулативната оценка на транзакциите е стандартен инструмент за оценка на риск при последователни трансфери. Сочи, че ищцата е имала задължение да активира РКП, тъй като обективните характеристики на извършените от Д.Д. операции са съставлявали рисков профил, активиращ нейните контролни правомощия. Поддържа се, че предприетите действия от ищцата са след извършване на транзакциите във висок риск и в значителен обем, а задълженията на ищцата са били да предотврати вече настъпилото събитие. Въззиваемият твърди, че предприетите действия от ищцата освен че са закъснели, не отговарят и на минималните стандарти – изготвената РКП била непълна и не съдържала изискуемата по правилата информация.

Поддържа, че при извършването на процесните операции ищцата е действала без да спре транзакциите, без да поиска разяснения от клиента и без да изиска документи, удостоверяващи произхода на средствата или икономическата логика на операциите, което е в противоречие с длъжностната характеристика на ищцата и A M L контрола. В отговора се навежда, че обсъждането от ищцата на въпроса с прекия й ръководител не означава, че са били спазени изискванията за незабавно уведомяване на отдел

„Правомерност“ или другите звена, натоварени с правомощия по контрол на подозрителни операции. Поддържа се, че имейл комуникацията със специализираните звена не представлява уведомяване по смисъла на ЗМИП и Вътрешните правила на банката, а информиране на свидетелката Д.В. няма правна стойност при липса на последващи мерки. Оспорва се твърдението за липса на причинно – следствена връзка между действията на ищцата и настъпилата вреда, доколкото системата на банката само подпомага служителя, който остава ключовия носител на отговорност. Оспорва се твърдението на ищцата за злоупотреба с власт и за избирателно насочван на дисциплинарната власт срещу ищцата, доколкото тези твърдения нямат фактическа опора. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените по делото разноски.

Срещу определение, постановено по реда на чл.248 ГПК, е постъпила частна жалба вх. 9070/14.01.2026 г. от въззивника С. С. С.. Сочи, че са се провели повече открити съдебни заседания поради факта, че ответникът не е 4 представил своевременно вътрешната кореспонденция и доклади, с оглед на което и провеждането на второ открито съдебно заседание е в резултат изцяло на бездействието на ответника. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че делото се отличава с фактическа и правна сложност над средната, доколкото се касае за типични за дисциплинарно уволнение въпроси, а отделно следва да се прецени и бездействието на ответника своевременно да представи изисканите писмени доказателства.

Въззиваемият „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД оспорва подадената частна жалба. Оспорва се твърдението на въззивника, че делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност. Моли се за потвърждаване на обжалваното определение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.