Решение № 873 от 03.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 873 гр. Бургас, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20252120106076 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к.

****, представлявано от Ц.В.М., срещу В. В. З., роден на *** г., и Н. Ф. З., родена на *** г, граждани на Руската федерация, адрес: гр. Бургас, ****, с която се претендира разделното им осъждането за заплащане на следните суми, а именно: 78. 28 лева с равностойност от 40. 03 евро – главница, представляваща сбор от неизплатена сума по фактура № **********/25.10.2022 г. с падеж на 24.11.2022 г. за доставена, отведена и пречистена вода за имот, находящ се в гр. Бургас, ****, с абонатен № ***, в периода от 12.10.2021 г. до 12.10.2022 г., ведно с мораторна лихва от 27. 65 лева с равностойност от 14. 14 евро за периода от 25.11.2022 г. до 13.08.2024 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 14.08.2025 г., до изплащането й. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски, в това число и на юрисконсултско възнаграждение.

Основанията за дължимост на горните суми се основават на твърдения, че ответниците са потребители на ВиК услуги, титуляри по партида за обект, находящ се в гр. Бургас, **** – абонатен № ***, като се сочи, че задължението по горепосочената фактура не е заплатено.

1

Правното основание на предявените искове е чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му особен представител адвокат Н. Б.- А., с който исковете се оспорват, като се излага , че липсват доказателства за съществуваща между страните облигационна връзка, като от приложената справка от Агенцията по вписванията, се установявало, че имотът е продаден на трети лица още през 2007 г.

Излага се също така, че липсват надлежни доказателства за откриване на процесната партида на името на ответниците, като с горните мотиви се моли за отхвърлянето на исковете. В съдебно заседание депозира възражение за изтекла погасителна давност.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно представеното извлечение от Агенцията по вписванията ответниците са придобили процесния водоснабден имот, находящ се в гр. Бургас, ****, чрез покупко-продажба от 31.10.2022 г., като няма данни след това да са се разпореждали с него. Извършеното от тях разпореждане през 2007 г. касае друг имот, находящ се в същия блок * в ж.к. ***, но на ет. *, ап. *.

За процесния отчетен период от 12.10.2021 г. до 12.10.2022 г. за него са начислени 26 куб.м., видно от справките извлечение с мобилно устройство за водомери 852/797, 852/798 и 852/795, по представени данни от клиента, който са остойностени в процесната фактура № **********/25.10.2022 г. на стойност от 78. 29 лв. с ДДС, с падеж на 24.11.2022 г.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

За да се установи основателността на претенциите следва да се изследва облигационната връзка между страните и дали ответникът респективно ответниците са собственици на водоснабдения имот.

В тази връзка съгласно §1, ал. 1, т. 2, букви ”а” и „б” от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги „потребители” са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.

Разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи също определя като потребители на услугите В и К следните категории лица: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право 2 на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Аналогично е и съдържанието на отменената Наредба № 9 от 1994 г., която е определяла като абонати юридически или физически лица, които са собственици на съответния водоснабдяван имот или съответно отделните собственици на имоти в етажната собственост.

При това съдът приема, че потребител и съответно в облигационни отношения със съответното дружество, осъществяващо услугите по водоснабдяване и канализация е собственикът, съответно носителят на право на строеж, респективно право на ползване, ако са учредени подобни ограничени вещни права, на самостоятелен обект, или в случая ответниците, които са собственици на процесния водоснабден имот, като след получаване на правото на собственост чрез покупкопродажба през 2002 г. няма данни да са се разпореждали с него респективно да са учредявали вещно право на ползване на трето лице, което е видно от справката в Агенцията по вписванията на името на всеки от тях.

Наред с това по делото се установи, че в периода на претенцията е била изразходвана вода за процесното жилище, възлизаща на заявената от ищеца стойност, въз основа на извлечение от клиента съгласно представените справки-извлечение по партидата на водоснабдения имот. Ето защо съдът намира, че исковете като основателни и доказани следва да бъдат уважени, при все че не са представени доказателства за плащането на търсената главница, при което съответно дължими са и мораторните лихви /аргумент чл. 33, ал. 2 от общите условия на ВиК оператора/, както и законната лихва от датата на депозиране на заявлението.

Депозираното възражение за давност не следва да се обсъжда, тъй като не е своевременно заявено с отговора на исковата молба съгласно чл. 133 от ГПК.

При този изход на делото основателна се явява претенцията на ищцовото дружество за присъждане на направените по настоящото дело разноски и следва да се осъди ответника да му заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 500 лв. с равностойност от 255. 65 евро, включваща заплатена държавна такса в размер на 100 лв., депозит за особен представител в размер на 200 лв. и юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 200 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на материалния интерес и степента на фактическата и правната сложност по делото.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

3

РЕШИ:

Осъжда В. В. З., роден на *** г., и Н. Ф. З., родена на *** г, граждани на Руската федерация, адрес: гр. Бургас, ****, да заплатят разделно на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к.

****, представлявано от Ц.В.М., следните суми, а именно: 78. 28 лева с равностойност от 40. 03 € /четиридесет евро и три евроцента/ – главница, представляваща сбор от неизплатена и дължима сума по фактура № **********/25.10.2022 г. с падеж на 24.11.2022 г. за доставена, отведена и пречистена вода за имот, находящ се в гр. Бургас, ****, с абонатен № ***, в периода от 12.10.2021 г. до 12.10.2022 г., ведно с мораторна лихва от 27. 65 лева с равностойност от 14. 14 € /четиринадесет евро и четиринадесет евро цента/ за периода от 25.11.2022 г. до 13.08.2024 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 14.08.2025 г., до изплащането й, както и сумата от 255.

6 5 € /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента/ за направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4