Решение № 31 от 15.10.2021, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно административно наказателно дело 377/2021
- Вид
- Решение № 31
- Подписан
- 15.10.2021
- В сила
- 13.10.2021
- Състав
- Пламен Димитров Петков, Яника Тенева Бозаджиева, Анелия Маринова Игнатова
Цитирани разпоредби
- чл.325 · Наказателен кодекс
- чл.325, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.325, ал.3, пр.1 · Наказателен кодекс
- чл.37,т.7 · Наказателен кодекс
- чл. 78А · Наказателен кодекс
- чл.14, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.325, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.337,ал.1 т.1 и 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.337,ал.1 т.1 и 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 31 гр. С., 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Пламен Д. Петков
Членове:
Яника Т. Бозаджиева
Анелия М. Игнатова при участието на секретаря В. Ем. К. в присъствието на прокурора М. А. М. (ОП-С.) като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно административно наказателно дело № 20211800600377 по описа за 2021 година
Софийски ОС, в качеството си на инстанция по въззивен контрол е сезиран с въззивна жалба и протест срещу решение от 10.11.2020г., постановено по АНД № 28/2020г. по описа на РС Е. П., по силата на което съдът е признал обвиняемия К. ИВ. СТ., ЕГН-**********, р. в гр. Б. д., с постоянен адрес, гр. С., жк „И.“, бл.,вх., ет., ап., живущ в с. М., общ. Б. д. ул.
„Р.“ №, българин, български гражданин, с основно образование, работи като снабдител във фирма “А.Л.“ ЕООД , разведен, неосъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 28.04.2019 г., около 17:14 ч., на автомагистрала „Хемус“, в участъка преди тунел „Витиня“ е посока на движение от гр. Б. към гр. С., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - отнел предимството на автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с регистрационен номер ., ударил с автомобила си горепосочения автомобил в задната му част, слязъл и ударил с юмрук предната лява врата на автомобила, крещял по адрес на М. Н. Н.:
„Тиий...Луд ли си, бе, палячоооо, луд ли си бе?! На къв се направи, бе? Майка 1 ти ше еба, ей! Ела, ела, ела, ела, ела, ела, ела, нема, нема, майка ти ти еба!
Кажи, бе, тарикат?! Кажи бе! Айде, бе! Да ти еба майката! Кой, кой, кой се бута да ме изпревари, бе, тъпак! Аре, бе! Аре, бе! Аре, бе, аре, бе, тъпак, аре карай, бе!“, нанесъл удари с ръце на М. Н. Н., в резултат на които му причинил наранявания, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, избутал напред с управлявания от него автомобил М. Н.
Н. и И. П. С., като деянието е извършено при управление на моторно превозно средство - автомобил марка „Рено“, модел „Мастер,“ с регистрационен номер ., КАТО НА ОСНОВАНИЕ чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 вр. е чл. 78А от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000 (две хиляди) лева в полза на държавата .
В тежест на обвиняемия С. са възложени съдебните и деловодни разноски.
Това решение е атакувано с протест от ЕРП, като постановено в нарушение на закона.В протеста се съдържа оплакване, че РС не е наложил предвиденото кумулативно наказание, съгл. чл.325, ал.3, вр. ал.1 НК – лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Налагането на това наказание е задължително с оглед на тежестта и обществената опасност на деянието и на неговия извършител обвиняемия – т.к. хулиганските действия са намерили най- разнообразни проявления, а с.т. са осъществени при управляване на МПС, посочения в предложението автомобил. В протеста се съдържа искане за налагане на това наказание наред с основното в максимален размер.
Решението е атакувано и от обвиняемия С. чрез подадена жалба от упълномощения от него защитник- адв. Г., с оплаквания за необоснованост на фактическите изводи и неправилно прилагане на материалния закон. Според защитата, съдът е основал решението си единствено на доказателства, подкрепящи обвинителната теза , а е игнорирал и пренебрегнал изцяло обясненията на обвиняемия, които освен средство за защита са и доказателствено средство.От записа изготвен с техническо средствоавтомобилен регистратор се установява действителната фактическа обстановка по делото и се опровергават фактическите констатации на първия съд. Обвиняемия по делото С. е бил провокиран с поведението на другия 2 участник в движението – Н., а освен това от записа е видно, че и двамата са си разменяли удари с юмруци. Възразява срещу приетата от съда квалификация на деянието на привлеченото към отговорност лице, като застъпва становище, че отсъстват съставомерни признаци от обективна страна – поради личния мотив на извършване на деянието и от субективна страна – като не е налице изискуемия от закона пряк или евентуален умисъл.
В жалбата се съдържа искане за отмяна на постановеното решение на РС Е. П. и за постановяване на друго такова – по силата на което да бъде признат за невиновен и изцяло оправдан обв. С. за извършено престъпление по чл.325, ал.3 НПК и алтернативно- да бъде намален размерът на наказанието глоба до минималния такъв, предвиден в закона.
В жалбата се съдържа доказателствено искане- да бъде изгледан от въззивния състав записът, изготвен на техническо устройство- автомобилен регистратор.
Въззивният съд прие да бъде открито въззивно съдебно следствие под формата на приемане и защита на заключението на видеотехническата експертиза, изготвена на досъдебното производство, тъй като инкриминираният запис, отразяващ действията на двамата участници в конфликта е бил обект на експертно изследване от изготвена видеотехническа експертиза, заключението на която обаче не е било прието чрез изслушване и защита от страна на вещото лице в съдебно заседание.
В съдебно заседание представителят на обвинителната власт пледира да се уважи протеста, като се наложи допълнителното кумулативно предвидено наказание по ал.3 пр.1 на чл.325 НК- когато хулиганските действия са осъществени при управление на моторно превозно средство.
Защитата на подсъдимия, осъществявана от адв. Г., по съществото на делото застъпва становище, че в хода на откритото въззивно съдебно следствие, при изслушване и приемане на заключението на вещото лице, описващо всички установени с категоричност действия на участниците в конфликта, състоял се на АМ „Хемус“, че не се установиха релевантните за обвинението факти, вменени като хулиганско поведение на обвиняемия, поради което моли същият да бъде оправдан изцяло по повдигнатото му 3 обвинение. Алтернативно- моли да не бъде уважен протеста и да бъде намалено наказанието глоба в размер на 2000 лева до минималния размер, предвиден в закона.
В осъществената лична защита по същество на делото обвиняемият К.
ИВ. СТ. се присъединява изцяло към становището на защитника си и към доводите, които го обосновават.
В последната си дума моли да бъде оправдан.
Въззивният съд, след като разгледа жалбата и протеста на заявените основания и след като сам осъществи цялостен служебен контрол по отношение на обжалваното решение по чл.314, ал.1 НПК, в съответствие с доказателствата и приложимия закон, прие за установено следното:
Съдебното производство пред РС Е. П. е осъществено в съответствие с процесуалния закон, при стриктно съблюдаване на правата на страните и техните процесуални представители.
Допуснатата в хода на съдебното дирене пред първия съд – РС-Е. П. непълнота на доказателствата бе преодоляна при откритото въззивно съдебно следствие с приемане на заключението на вещото лице- З.М. по изготвената видеохетническа експертиза, коментираща видеоизображение, отразяващо конфликта и действията на участниците в него, както и аудиозапис на словестните реплики на противоположните страни в същия – от една странапривлеченото към отговорност лице К.С. и от друга- св. М. Н..
Без да пренебрегва принципа на липса на предварително определена сила на конкретно доказателство и доказателствено средство по делото – по чл.14, ал.2 НПК, съдът счита, че възпроизведеният и коментиран от заключението запис е с най- голям доказателствен принос към разкриване на истината за случилото си, поради естеството си- точно и прецизно, обективно отразяване на събитията, създаващи фактическа основа на обвинението. За разлика от свидетелските показания, особено на участниците в конфликта и техните спътници, които не биха могли да бъдат лишени от субективност и пристрастност, което не би могло да бъде пренебрегнато при дължимата от съда преценка за надеждност и достоверност на доказателствените източници при взаимната им конкуренция.
4
Най- съществено е, че вещото лице М. с категоричност е установило автентичността на записа, а именно- че същият не е бил обект на вторично техническо въздействие и манипулация след изготвянето му.
Установеното в хода на въззивното съдебно следствие във връзка с изслушването на вещото лице и приемане на заключението налага в известна степен ревизия на изводите на първия съд, досежно действията на участниците в конфликта и най- вече- що се касае до поведението на привлечения към отговорност С., действията му, субсумирани под квалификацията на инкриминирано поведение по чл.325, ал.3, пр.1 вр. чл.325, ал.1 НК. Вещото лице, изследвало по експертен път записа в съдебно заседание пред въззивния съд с категоричност заяви, че не е констатирал следи от удар по превозните средства. При приемане на заключението с.т. не се установи някои от водачите да е „засичал“, с автомобила си другото превозно средство, обв. С. като водач да е отнемал предимството на другия водач, нито пък обвиняемият с управлявания от него автомобил м. „Рено“, модел „Мастер“ да е избутвал стоящи пешеходци на пътното платно- св. М.
Н. и И. С.. Въззивният съд държи да отбележи, че по отношения на действията –„отнемане на предимство“ и нанасяне на удар с управлявания от него „Рено Мастер“ в задната част на „Рено Меган“, управляван от Н., не само няма данни от видеозаписа, коментиран от в.л.М., но и с оглед на формалната логика двете вменени деяния на обвиняемия по своето естество логически взаимно се изключват- в случай, че С. е отнел предимството на Н. като водач, той е преминал с автомобила си пред неговия автомобил, тогава няма как да е възможно да му нанесе удар в задната част, тъй като пространствено автомобилът, управляван от С. се намира пред автомобила с водач Н., а не зад него.
Действително, от кадрите и словесните изрази на участниците в конфликта е видно , че е възникнал спор между С. и Н., кой от двамата участници пръв да премине през стеснения участък от платното по автомагистрала, който е дал мотив за по-нататъшните действия на двамата – изразили се в удар с ръка в предната врата на автомобила „Рено Меган“ от страна на обв. С., спиране на превозните средства, слизане на двамата водачи и приближаването им един към друг, словесна размяна на обидни реплики и 5 физическа саморазправа с взаимна размяна на удари между обв. К.С. и св. М.
Н.. Двамата са били разтървани от други водачи, пътуващи по АМ „Хемус“.
Съвкупната преценка на доказателствата, в т.ч. и тези- събрани в хода на въззивното съдебно следствие, обосновават приемане на по-различна фактическа обстановка, в сравнение с приетата от РС Е. П., а именно:
Обвиняемият К. ИВ. СТ. е роден в гр. Б. д., е постоянен адрес: гр. С., ж.к. И., бл. , вх. , ет. , ап., живущ на адрес: е. М., Община Б. д., ул. „Р.“ № ., българин, български гражданин, разведен, е основно образование, снабдител във фирма “А.Л.“ ЕООД и е с ЕГН **********. Видно е от справка за съдимост от 28.09.2020 г., че обвиняемият К. ИВ. СТ. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а НК.
На 28.04.2019г. около 17:14 ч., свидетелят М. Н. Н. пътувал с личния си лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с регистрационен номер . по автомагистрала „Хемус“ с посока на движение от гр. Б. към гр. С.. В автомобила заедно е него били съпругата му свидетелката И. П. С. и малолетното им дете М., който бил на 7 години. Заради ремонтни дейности преди тунел „Витиня“ движението на автомобилите се стеснявало в една лента, разположена в най-дясната му част. Непосредствено до дясната страна на платното имало висока няколко метра бетонна стена. Свидетелят М. Н. Н. управлявал лекия си автомобил в най-дясната част на пътното платно, а от лявата му страна се движили автомобилите, които трябвало да се престрояват вдясно.
Обвиняемият К. ИВ. СТ. се е движел в същата посока, като управлявал автомобил марка „Рено“, модел „Мастер,“ с регистрационен номер . в лявата лента –предназначена за изпреварване от платното на движение. В автомобила заедно с него били свидетелката Р. П. (сестра на обвиняемия С.) и свидетелят И. К. С. (баща на обвиняемия). В един момент, в който двамата автомобили се изравнили с предните си части, между водачите възникнала конкуренция, кой да премине пръв през тесния участък. Управляваният от св.