Решение № 2228 от 16.04.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 3018/2023
- Вид
- Решение № 2228
- Подписан
- 16.04.2024
- Състав
- Росен Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 2228 гр. София, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Росен Д. при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Росен Д. Гражданско дело № 20231100103018 по описа за 2023 година
Предявени са главен иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС от „Е.“ ЕООД, ЕИК ******* против „К.И. 2004“ ООД, ЕИК *******, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 40 968.08 лева за закупени материали,ползвани услуги и извършени неотложни ремонтни дейности в сграда, от която ответното дружество притежава ¼ ид. ч., находяща се в гр. София, с идентификатор ***, район „Възраждане“, ул. „арх.
******* / бивша ул. “******* парцел 10, в кв. 34 по плана на гр. София, евентуален на главния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и евентуален на последния иск по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД за сторените разходи за закупени материали и извършени неотложни ремонтни дейности в описаната сграда в същия размер, както и разноските по делото.
Ищцовото дружество „Е.“ ЕООД поддържа, че притежава ¾ ид. ч. от описания имот, а останалата ¼ ид. ч. е собственост на ответника. Реалното ползване на имота било разпределено още с титула за собственост. Владението върху имота било предадено на 27.04.2022 г. Сградата била заварена в недобро общо състояние, което наложило възлагане на конструктивна експертиза. Въз основа на изготвеното на 01.06.2022 г. конструктивно становище от инженер конструктор се установило, че сградата е в много лошо състояние корозирали видими стоманени елементи, кондензи, допринасящи допълнително за корозията на всички носещи елементи по конструкцията; налагал се спешен ремонт на покрива поради течове от дъжд. След като не се стигнало до общо решение с ответното дружество, в опит за запазване състоянието на имота „Е.“ започнало да извършва частични спешни ремонти.
Твърди, че ответното дружество възразило на изпратена от тях проформ фактура №1/22.07.2022 г. с основание „СМР по реконструкция на обект“ за закупените материали и извършените неотложни ремонтни дейности, поради недължимост на сумата и несъгласие с 1 извършения ремонт, тъй като сградата не се нуждаела от СМР.
На 05.09.2022 г. изпратили уведомително писмо с изх. № 19 до ответното дружество с молба за изхвърляне на натрупаните пред разпределената им част от сградата строителни отпадъци, намирали се там още преди предаването на владението на ищеца и за заплащане на направените за СМР до момента разходи, съобразно притежаваните идеални части.
На 05.12.2022 г. с уведомително писмо с приложени проформа фактура №2/05.12.2022 г. и Протокол Образец 19 отправили молба ответното дружество в 14-дневен срок да заплати сумата от 40 968.08 лева, представляваща ¼ част от направените разходи по извършените неотложи СМР в общ размер от 163 872.32 лв.
До момента на подаването на исковата молба „К.И. 2004“ не участвало в направените разходи и така се обогатило за сметка на „Е.“, поради което ищцовото дружество моли ответното да бъде осъдено да заплати сторените разходи.
Ищцовата страна поддържа исковете така, както са предявени и моли съдът да ги уважи изцяло. Претендира присъждане на разноски.
ОТВЕТНОТО ДРУЖЕСТВО „К.И. 2004“ ООД в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК и след предоставената възможност за това оспорва така предявените искове по основание и размер.
Възразява, че разпределението на ползването, отразено в нотариалния акт, не се спазвало от „Е.“, което извършило ненужни ремонтни дейности в съсобствената сграда, включително и в разпределената част на „К.И. 2004“, без да търси неговото съгласие или становище. Противопоставя се на твърденията на ищеца за направени усилия за договаряне на съвместни действия за извършване на ремонтите.
Твърди, че не са били своевременно уведомени за намеренията на ищеца за процесните СМР, не били запознати с работния проект, по който се извършват и че не им е било предоставяно процесното конструктивно становище за състоянието на сградата, налагащо ремонтите. Оспорва наложителността и необходимостта на извършените ремонтни дейности. Сочи, че монтажът на термопанели представлява луксозно подобрение.
Възразява и срещу искането за разходи за почистване, тъй като сами полагали необходимата грижа.
Претендира разноски по делото.
И двете страни правят възражения за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение на противната страна. Представили са писмени защити в предоставения от съда 14-дневен срок.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Постановление за възлагане на недвижим имот с Изх. № С220022-0910000379 от 04.04.2022 г. по изпълнително дело № 22150024730/2015 г. и Нотариален акт за 2 продажба на недвижим имот №146, том. I, рег. №3015 по дело №136 от 18.12.2014 г. „Е.“ ЕООД процесният имот се притежава в съсобственост от „К.И. 2004“ ООД и „Е.“ ЕООД.
„Е.“ е придобил собствеността върху съответната идеална част от предишния съсобственик „С.“ АД, ЕИК******* чрез публична продажба, проведена на 30.03.2022 г. В нотариалния акт е извършено разпределение на ползването между съсобствениците, която уговорка е отразена и в описаното постановление за възлагане на недвижимия имот. Съгласно нея дружеството съсобственик „КА И. 2004“ ООД ще ползва реално едно обособено помещение разположено в северната част на I-вия етаж на сградата, със застроена площ 108.46 кв. м. и със самостоятелен вход откъм северната страна на сградата, под външното стълбище за втория етаж; От II-рия етаж на сградата, купувачът ще ползва реално част, разположена в северната страна на сградата, със застроена площ 364.80 кв. м., състояща се от дванадесет помещения, два самостоятелни санитарни възела и коридор, със самостоятелен вход по външно стълбище изградено от северната страна на сградата, над входа за помещението от първия етаж, определено за реално ползване за купувача по този нотариален акт.
Продавачът „С.“ АД ще ползва реално останалата част от сградата. Направеното разпределение задължително за всички техни законни или договорни правоприемници, както и за бъдещи прехвърлителни сделки с трети лица, всяка от страните по акта е длъжна в прехвърлителния титул изрично да включва клауза, която да вменява на последващия приобретател така определения по този акт начин на реално ползване.
Съгласно нотариалния акт „К.И. 2004“ притежава 473.20/1848 ид. ч. от процесния имот. В постановлението за възлагане е отразена продажбата на ¾ ид. ч. на „Е.“.
След придобИ.е на съответните ид. ч. през 2022 г. ищцовото дружество започнало да прави ремонти на сградата. Видно от представеното по делото възражение на ответника срещу Проформа фактура 1/22.07.2022 г. за сума от 30 600 лева с основание „СМР по реконструкция на обект гр. София, ул. *******, получена с обратна разписка на 26.07.2022 г. и с оглед показанията на свидетеля К., ремонтите до този момент са извършени при липса на съгласие от ответното дружество. Във възражението ответното дружество се противопоставя срещу извършването на каквито и да е СМР без да е ангажирано неговото съдействие и експертиза.
Не се спори, че с Уведомително писмо от 05.12.2022 г. на ответното дружество е връчена нова проформ фактура №2 за крайната сума за извършени СМР на стойност 40 968.09 лева, към което е приложен протокол за установяване на завършването и заплащането на натурални видове СМР към 05.12.2022 г. от „Е.“. Претендираната сума представлява 25% от общия размер на разходите по протокола, съгласно припадащата се на ответното дружество част от имота.
Видно от експертното заключение по проведената по делото съдебно-техническа експертиза на място са установени следните количества СМР и съответната им стойност, съобразно пазарните цени:
Стенен панел SUPERWALLL ML-40мм – 890,00 кв. м., 52236 лева .
3
Ремонт на покрив – 95,00 кв. м., 2278.86 лева без ДДС;
Дограма – 257,00 кв. м., 41806.70 лева без ДДС;
Общата сума за видимо изразходваните материали и положения труд за посочените СМР съгласно пазарните цени възлиза на 96321 лева с вкл. ДДС за цялата сграда.
Експертизата установява, че е извършен частичен ремонт на покрива, частична облицовка със стенни панели и смяна на дограма. Неизвършването на процесните СМР не би застрашило сградата от погИ.е в кратък срок от 1 година.
При изслушване на вещото лице по делото са събрани гласни доказателствени средства, които установяват, че без извършения ремонт на покрива качеството на сградата е щяло да се влоши. Кръпките на покрива са добре изпълнени и към момента няма течове.
Смяната на дограмата и монтирането на термопанели имат значение за целостта на сградата, доколкото не допускат навлизането на вода от дъжд и сняг, които да увреждат по някакъв начин конструкцията, но нямат отношение към укрепването на конструкцията и не участват в носещата конструкция.
Според представеното по делото конструктивно становище битумната изолация на покрива била нарушена на много места, което създавало условия за течове. От показанията на свидетеля Р.Ч., консултант на ищцовото дружество, се установява, че преди ремонта на покрива на много места е имало видими течове.
Не се установи безспорно стойността на вложените стоманени профили и окомплектовки, както и какви са разноските за почистване на терена и коя страна ги е сторила.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Публичната продажба на недвижим имот е деривативен способ, поради което ищцовото дружество е получило припадащата се на праводателя „С.“ АД част, а именно 1374,80/1848 ид. ч. Ответното дружество притежава останалите 473,20/1848 ид. ч.
Възраженията на ответното дружество, че процесните СМР не са извършени в частта от имота, която му е разпределена, поради което разходите за тях не следва да се заплащат от ответната страна е неоснователно, тъй като извършеното с нотариалния акт разпределение няма характер на делба, а се отнася до реалното ползване на имота и не отменя приложимостта на чл. 30, ал. 3 от ЗС.
По главния иск с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС:
Съгласно посочената разпоредба всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. За необходимите разноски за запазване на вещта, без които тя би погинала или би се повредило нейното качество не е необходимо съгласието на останалите съсобственици. Разноските се дължат така, както са били направени, съразмерно с частта на съответния съсобственик.
Установи се, че е налице съсобственост върху процесния недвижим имот като 4 ищцовото дружество притежава 1374,80/1848 ид. ч., а ответното - 473,20/1848 ид. ч.
Установено е и извършването на СМР в процесната сграда от страна и по възложение от ищеца, в които се включват и монтаж на стенни панели, на дограма , ремонт на покрив и изхвърляне на отпадък.
За стойността на тези СМР по делото е представена само една фактура от 05.12.2022 г. – за заплащане от ответника на ¼ от разходите за ремонта,а именно на 40 968.09 лева, към което е приложен протокол за установяване на завършването и заплащането на натурални видове СМР към 05.12.2022 г.
Твърденията на ищеца за предходна фактура от м.юли 2022 год. с по-малка стойност не са доказани, доколкото такава фактура по делото не е представена.За действителни цени на ремонтните дейности съдът възприема дадените такива от СТЕ относно ремонта на покрива и поставените термопанели.
По извършените дейности:
Не се установи безспорно дали смяната на дограмата и поставянето на термопанели е било необходимо за предпазване на сградата от увреждане и понижаване на нейната стойност, поради което съдът счита, че в случая те не представляват необходими разноски.
Съдът намира, че единствено частичният ремонт на покрива има характера на необходим за предотвратяване на течове в процесната сграда и съответно увреждане на качеството й, макар и тя да не е била застрашена от погИ.е. Достатъчно е, че състоянието на покрива е довело до появата на течове и е създало опасност от появата на нови такива, което обективно би попречило за нормалното и безпрепятствено ползване на имота. Затова искът в тази част следва да бъде уважен като основателен до размера на сумата от 570 лева, съобразно частта на „К.И. 2004“ ООД в съсобствеността и следва да се уважи, като над него до претендирания размер от 40 968.08 лева следва да бъде отхвърлен.