Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4513 от 14.10.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 9478/2024
Вид
Решение № 4513
Подписан
14.10.2024
В сила
14.12.2024
Състав
МАРГАРИТА ДИМИТРОВА ДИМИТРОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 165, ал. 2, т. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 2, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 1 и ал. 12 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 1 и ал. 12 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189з · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 34 · Закон за движението по пътищата
  • §6, т. 49 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 62 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 4513 гр. София, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20241110209478 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Й. Г. Е., ЕГН **********, адрес гр. В., ул. „Г.

Л.“ ********, срещу Наказателно постановление /НП/ № *************** г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП са наложени административно наказание "глоба" в размер на 800 лева и административно наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят навежда твърдения, че издаденото постановление е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил правонарушението, за което му е наложено наказание, поради което иска наложеното административно наказание да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата, но с придружително писмо прави изрично възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери 1 законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

На 01.11.2023 г. И. П. Б. – мл. автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено на 15.11.2022 нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП в присъствие на нарушителя и на двама свидетели. Нарушителят подписал АУАН, като не посочил възражения срещу така съставения акт. В преклузивния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не били депозирани писмени възражения.

Въз основа на АУАН на 20.03.2024 г. Гергана Владимирова Борисова – началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР издала наказателното постановление, предмет на проверка в настоящото производство.

Следва да се посочи, че редът за ангажиране административнонаказателната отговорност на нарушителя по чл. 189, ал. 4 ЗДвП с издаване на електронен фиш е неприложим в случая, тъй като същият може да се издаде само за нарушения, които се наказват с административно наказание глоба, а на конкретния нарушител са наложени две отделни административни наказания- глоба и лишаване от право да управлява МПС съгласно чл. 182, ал. 5 от ЗДвП.

В изпълнение на контролните си правомощия съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП и в срока по чл. 34 от ЗАНН. Доколкото към момента на установяване на нарушението, не било известно кой управлявал процесното МПС, респективно нарушителят не бил открит по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, то тримесечният срок за съставяне на АУАН не започнал да тече. "ОткрИ.ето" на нарушителя е станало едва на 19.10.2023 г., когато жалбоподателят попълнил декларация, в която е посочил, че именно той е управлявал МПС в посочения ден и час, поради което съдът намира, че АУАН е съставен в предвидения от закона преклузивен срок.

Формата и съдържанието на АУАН и НП съответстват на изискванията на чл.

42 и чл. 57 от ЗАНН, като ясно са посочени и актовете, с които жалбоподателят е санкциониран за предходни нарушения на ЗДвП. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна на НП на процесуално основание.

По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:

На 15.11.2022 г. около 14: 49 ч., в гр. София жалбоподателят управлявал лек автомобил марка "Фолксваген", модел „Пасат“ с рег. № ВР 2683 СС по бул. "Пейо К. Яворов" с посока на движение от бул. "Симеоновско шосе" към бул. „Черни връх“, като до № 58, скоростта му на движение била 89 2 км/ч след приспаднат толеранс от -3% в полза на водача от 92 км/ч, при ограничение на скоростта от 50 км. /ч. за населено място.

Движението и скоростта на лекия автомобил били установени и заснети с АТСС „Cordon- M”2, представляващо одобрен тип преносима автоматизирана система. Системата за видеоконтрол била с фабричен № MD1196 и била вписана под № В-46 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване на 06.07.2018 г. със срок на валидност на одобрението до 13.06.2027 г. Към датата на извършване на нарушението преносимата система била преминала периодична техническа проверка на 15.03.2022 г., като срокът на валидност на проверката е едногодишен.

С електронен фиш/ ЕФ/, серия К 3673217 от 2020 г., връчен на 07.12.2021 г. на Й. Е. на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като глобата не е платена, а фишът е влязъл в сила на 22.12.2021 г.

С ЕФ, серия К 3633041 от 2020 г., връчен на 07.12.2021 г. на Й. Е. на основание чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 600 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като глобата не е платена, а фишът е влязъл в сила на 22.12.2021 г.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на показанията на свидетеля И. П. Б., приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – декларация по чл. 188 от ЗДвП, справка картон на водача относно жалбоподателя, протокол за използване на АТСС, Заповеди на Министъра на вътрешните работи за определяне на длъжностни лица, които имат правото да съставят актове за установяване на административни нарушения и да издават наказателни постановления по ЗДвП и такива на директора на СДВР, протокол за проверката на АТСС, извлечение за вписан тип средство за измерване, копие на Решение за одобрен тип средство за измерване, ежедневна форма на отчет за 15.11.2022г. АУАН както и снимков материал, създаден от АТСС, копия на 2 бр. ЕФ и други.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Събраните в настоящото производство доказателства не оборват констатациите в АУАН, напротив потвърждават същите като последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. Въз основа на тях може да се направи несъмнен извод относно гореизложената фактическа обстановка като по арг. от чл. 305, ал. , изр. 2 от НПК не е необходимо детайлното им обсъждане.

Съобразно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство.

Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното 3 превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.

Използваното в случая за констатиране на нарушението АТСС е одобрен тип за измерване, преминало последваща проверка към датата на нарушението, като за ползването му е съставен протокол по образец и са генерирани снимки, които потвърждават движението на посоченото в НП МПС в описания ден и час и на посоченото в НП място.

Следва да се посочи, че срокът на валидност на удостоверението за одобрен тип средство за измерване изтича на 13.06.2027 г., а нарушението е било заснето на 15.11.2022 г., въпреки това с протокол от проверка №08-СГИСИС/ 15.03.2022 на мобилна система за видеоконтрол „Cordon- M”2, с фабричен № MD1196, се установява, че същата съответства на одобрения тип.

От свидетелските показания и приетите по делото преписи от ЕФ и справка картон на водача се установяват и предходните нарушения на жалбоподателя, връчването на ЕФ, както и статусът на наложените глоби.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят от обективна и субективна страна е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. С въпросната разпоредба е въведена забрана за водачите на ППС да превишават изрично посочените стойности, съобразно категорията на съответното МПС. Максимално позволената в рамките на населено място скорост за посоченото ППС е 50 км/ч.

В разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП (към датата на извършване на нарушението) е предвидено, че за превишаване с 31 до 40 км/ч. разрешената скорост в населено място нарушителят се наказва с глоба 400 лв.

Съгласно чл. 182, ал. 5 от ЗДвП, обаче когато нарушението по ал. 1, т. 4 - 6, ал. 2, т. 4 - 6 и ал. 3, т. 4 - 6 е системно, водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер (т. е. 800 лв. при нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца.

Законодателят в §6, т. 62 от ЗДВП е дал дефиниция на терминът "системно", като го е определил като нарушение, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.

Съдът намира, че не са нужни специални познания, за да се установи, че описаното в НП място на извършване на нарушението, попада в посочената дефиницияза населено място в §6, т. 49 от ДР на ЗДвП, а именно- бул. "Пейо К.

Яворов" се намира в административните рамки на гр. София.

По делото не се твърди и не се спори, а и от доказателствените материали не се установява, че на процесната дата, място и час да е имало нарочен пътен знак, въвеждащ ограничение на скоростта за движение, различно от общоустановената за населено място, следователно приложими са общите ограничения в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП 4

Измерената скорост на движение на автомобила е 92 км/ч.

Допустимата грешка при измерването в тези случаи, съобразно Протокол за проверка №08- СГ-ИСИС/15.03.2022г. е +/- 3 км/ч. до 100 км/ч и +/- 3 % над 100 км/ч. В процесното НП е отразено, че е приспаднат толеранс от “ +/- 3 % в полза на водача“, а установената скорост е под 100 км/ч, поради което следва да бъде отчетен толеранс от +/- 3 км/ч, а не +/- 3 % . Зачетената скорост в процесното наказателно постановление е именно 3 км/ч, поради което съдът намира, че скоростта, приетата за установена и заради която е санкциониран жалбоподателя е определена в законосъобразните граници и е намалена на 89 км. /ч., с оглед на което, водачът на процесното МПС е превишил разрешената максимална скорост на движение с 39 км. /ч.

Субект на процесното нарушение е водачът на МПС, като доколкото се презумира, че собственикът на МПС е лицето, което го управлява, съгласно чл. 188, ал. 1 ЗДвП отговорността за извършеното нарушение се понася от собственика или този, на когото е предоставено моторно превозно средство.

Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случая жалбоподателят е попълнил декларация, в която е отбелязал, че именно той е управлявал лекия автомобил на процесната дата и час. Поради това правилно и законосъобразно е прието, че жалбоподателят Й.

Е. е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП.

Както бе споменато по- горе с ЕФ, серия К 3673217 от 2020 г., на Й. Е. на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като фишът е влязъл в сила на 22.12.2021 г. Аналогично с ЕФ, серия К 3633041 от 2020 г., на Й. Е. на основание чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 600 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като фишът е влязъл в сила на 22.12.2021 г.