Решение № 8 от 26.01.2022, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Бургас, 25.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Петя Ив. Петрова Дакова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева в присъствието на прокурора Елг. Янч. Ч. като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212000600182 по описа за 2021 година

С присъда № 10/29.06.2021 год., постановена по НОХД № 262/2020 год., Окръжен съд-Сливен е признал подсъдимия М. Й. М., ЕГН:**********, за виновен в това, че на 02.02.2020 г. в гр. Сливен, на бул. „П.Х.“, при управление на МПС - джип марка „Рейндж Роувър“ с per. № СВ ... АХ, в пияно състояние - 0,63 промила алкохол в кръвта, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М.С. М., на ... години от гр.

Сливен, поради което и на основание чл.343, ал.3, предл.1, б.„б“ предд.1, вр. чл.342, ал.1 и чл.54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от пет години, което да изтърпи при първоначален „общ” режим.

На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият М.М. е бил задържан под стража с постановление на ОП Сливен, считано от 07.02.2020 г. до 10.02.2020 г. включително, както и времето, през което спрямо последния е била взета мярка за неотклонение домашен арест съгласно определение от 10.02.2020г. г. по ЧНД № 61/20г. на СлОС – до 08.04.2020г., включително.

1

На основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК, съдът е лишил подсъдимия М. Й. М. от правото да управлява моторно превозно средство за срок от шест години, като на основание чл. 59, ал.4 от НК е приспаднал времето, през което същият е бил лишен по реда на чл.69а от НК от възможността да упражнява това право, считано от датата на изземване на СУМПС - 14.02.2020г.

На основание чл.68, ал.2 от НК съдът е привел в изпълнение наложеното на подсъдимия М. Й. М. с присъда по НОХД № 341/2017 г. по описа на Районен съд — Сливен наказание от четири месеца лишаване от свобода, за което е постановил да се изтърпи изцяло и отделно при първоначален „общ“ режим.

Осъдил е на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия М. Й. М. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД МВР Сливен направените в досъдебното производство разноски в размер на 1360,80 лева, както и по сметка на ОС-Сливен сума в размер на 523,50 лева, съдебни разноски.

На същото основание е осъдил подсъдимия М. Й. М. да заплати на всеки от частните обвинители – СВ. М. М. и ЦВ. М. М. сума от по 1000 лева, направени от тях разноски за повереник.

ОС-Сливен се е произнесъл и по веществените доказателства, като е разпоредил лек автомобил „Рейндж Роувър“ с per. № СВ ... АХ, оставен на съхранение в КАТ при ОД МВР-Сливен – да се върне на собственика „Кристи 12“ ЕООД гр.София, след влизане на присъдата в сила.

Срещу присъдата в законоустановения срок са постъпили въззивни жалби от адвокат Д.Д. от АК-Сливен, упълномощен защитник на подсъдимия М. Й. М. и от адвокат Н.К. от АК-Сливен в качеството му на повереник на частните обвинители СВ. М. М. и ЦВ. М. М..

В подадената от защитника на подсъдимия жалба е направено оплакване за неправилност на постановения съдебен акт поради необоснованост на фактическите констатации, неточно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани със събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства. Твърди се, че обстоятелствата по делото са останали неизяснени. Направено е искане пред въззивния съд да отмени присъдата и да постанови нова такава, с която подс.М. да бъде признат за 2 невинен и оправдан по предявеното му обвинение за извършено транспортно престъпление.

Подробни съображения в подкрепа на заявените в жалбата оплаквания са развити в депозирано от защитника в срока по чл. 320 ал.4 от НПК допълнително писмено изложение, акцент в което се поставя върху анализа и оценката, извършени от съда на изготвените по делото автотехническа експертиза и три съдебномедицински експертизи по писмени данни, имащи за предмет изследване концентрацията на етилов алкохол в кръвта на водача.

Поддържа се, че фактическите изводи на първата инстанция почиват на непълен и едностранчив анализ на доказателствата. Нарушенията в оценъчната дейност на съда се твърди, че са довели до неправилно приложение на закона, с осъждане на подсъдимия по обвинение, което не е доказано по изискуемия по чл. 303 от НПК несъмнен начин. Изтъква се, че съдът без основание е пренебрегнал установената по реда на чл.3 и чл.6 от Наредба №1 концентрация на алкохол в кръвта на водача от 0,44 промила, вместо които отчетени резултати се е позовал на изведените такива от допълнително изготвената по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни, на основата на които е приел, че деецът е бил в пияно състояние. С позоваване на Постановление №1/1983г. на ППВС, се защитава становище, че основен способ, чрез който следва да се установи употребата на алкохол от водача, е химическото изследване като най-точен научен метод, докато останалите способи се явяват алтернативни такива и прилагането им е само в случай, че е невъзможно да се извърши химическо изследване. Сочи се, че СМЕ не представлява медицинско изследване по смисъла на цитираното Постановление на ППВС. Изтъква се, че в разглеждания случай всяка от изготвените в хода на ДП две химически експертизи, установяващи концентрация на алкохол в кръвта на водача, съответно 0,48 промила и 0,44 промила, е извършена по правилата на Наредбата, като същите не са оспорени от страните. Поради това и независимо от разликата в стойностите, които показват, не е налице основание за тяхното изключване от доказателствената маса, както това е сторил съдът. Застъпва се по-нататък и алтернативно становище, че доколкото като правилни и обосновани двете химически експертизи представят различни стойности за концентрацията на алкохол в изследваната кръв, то изводите относно този обективен елемент от престъпния състав, по който е повдигнато обвинение на подсъдимия, не могат 3 да бъдат категорични, а остават в сферата на предположенията – обстоятелство, което по силата на чл. 303 от НПК не допуска осъждане на подсъдимия съобразно параметрите на предявеното му обвинение /шофиране в пияно състояние/. В аспекта на горното се поддържа, че съдът неправилно е кредитирал и поставил в основата на изводите си по фактите изготвените от вещото лице Ч. три СМЕ, вместо заключенията по химическите експертизи.

Изтъква се, че в случая данните по делото не разкриват допуснати нарушения на уредената в Наредба №30/2001г. процедура относно вземане на кръвна проба от подсъдимия и нейното изследване, поради което и концентрацията на алкохол в кръвта на водача не се налага да бъде изследвана посредством медицинска експертиза, както това е приел окръжният съд. Сочи се също, че вещото лице Ч. не притежава специални знания в областта на биохимията, фармацията, фармакологията и ендокринологията, които именно специални знания са необходими за изследване процесите на метаболизма, влияещи върху резорбцията и елиминацията на етиловия алкохол в човешкия организъм. Оспорвайки правилността и обосноваността на представените СМЕ, защитникът твърди, че вещото лице Ч. не е могло да даде конкретни отговори на поставените му в съдебно заседание въпроси, както и не е защитил становищата си, ангажирани в писмените заключения. Поддържайки твърдение, че разясненията на експерта относно използваната от него методика на изследване и анализ, са непълноценни, защитникът изтъква също, че съдът го е лишил от възможността да му постави всички релевантни въпроси, което е довело до нарушаване правото на защита на подсъдимия. С представяне на теоретична постановка на метода Видмарк и преразказ на поставените в съдебно заседание към вещото лице въпроси и получените отговори, се обосновава наличието на множество недостатъци на изготвените от него СМЕ, в каквато връзка и се претендира неправилен подход на съда в оценката на същите. Оспорване защитникът прави и на изготвената по делото АТЕ, като изтъква, че всички изчисления на скоростта и на движението на участниците в ПТП са направени на база произволно избрано местоположение на същите, като овен това самите изчисления не кореспондират помежду си. Поради това и счита, че позоваването от съда на заключението на АТЕ е неправилно. Твърди се, че в хода на процеса не се е достигнало до установяване на точното време на настъпване на ПТП, което рефлектира върху правото на защита на подсъдимия. Възразява се на 4 следващо място срещу оценъчния подход на съда на фактите, свидетелстващи за оказана от подсъдимия първа помощ на пострадалия, като се поддържа, че същите без основание не са взети предвид при квалифицирането на деянието.

Като допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила се изтъква също отказът на последния да уважи направено искане за назначаване на комисионна медицинска експертиза, която да отговори на конкретно поставени задачи, касаещи медицинското обслужване на пострадалия М. М. при приемането му в болничното заведение от гледна точка на неговата своевременност, адекватност и съобразяване с медицинските стандарти.

Ангажирането на експертно становище по въпроса за навременната и адекватно оказана медицинска помощ на пострадалия се претендира, че е необходимо предвид установената часова разлика от приемането му в спешно отделение до настаняването му в ОАИЛ за интензивно лечение, както и липсата на компетентно и детайлно разяснение на вещото лице Ч. по повод на конкретно поставените му в съдебно заседание въпроси в тази насока. В общ план и без конкретизация се навеждат също възражения за допуснати в хода на ДП съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства, за които се твърди, че са били пренебрегнати от първата инстанция.

С горните съображения се мотивира необоснованост на възприетите от съда изводи по фактите и следващите ги правни такива, имащо за последица осъждане на подсъдимия за деяние, което е несъставомерно по текста на повдигнатото му обвинение. Изтъква се необходимост от допълнителна експертна намеса във връзка с изясняване на релевантните за процеса факти допускане и назначаване по делото на тройна автотехническа експертиза, която да отговори на въпросите, поставени на единичната такава; назначаване на съдебно-химическа експертиза, която да даде отговор на конкретно формулирани въпроси, свързани с процесите на резорбция и елиминация на етиловия алкохол в кръвта на водача М. от гледна точка на получените резултатите за алкохолното съдържание в изследваната проба кръв от последния, както и назначаване по делото на комисионна съдебномедицинска експертиза по писмени данни, с оглед установяване на независимо съпричиняване на настъпилите общественоопасни последици.

В подадената от повереника на частните обвинители жалба и 5 допълнението към нея са изложени доводи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, като се поддържа теза, че при индивидуализацията му съдът не е съобразил високата степен на обществена опасност на деянието с оглед конкретно проявените му характеристики и престъпен резултат, както и наличните по делото данни, установяващи завишена степен на обществена опасност на личността на дееца, изразена в допуснати от последния като водач на МПС множество нарушения на правилата за движение по пътищата. Изтъква се, че никоя от предприетите до момента репресивни мерки спрямо подсъдимия не е оказала своето положително въздействие в насока на поправянето му, което очертава личността на последния като такава, с изключително висока степен на обществена опасност. Оспорват се изводите на съда за установено на основата на доказателствата по делото поведение на водача М., насочено към спасяване живота на пострадалия. Твърди се, че действията на последния, упражнени спрямо пострадалия, характеризиращи се като „сърдечен масаж“, е много вероятно да са влошили неговото състояние предвид установените посредством медицинското заключение травматични увреждания по тялото му. Направено е искане пред въззивния съд да упражни правомощието си по чл. 337 ал.2 т.1 от НПК и да увеличи размера на наказанието от пет на единадесет години лишаване от свобода, в какъвто срок да бъде отмерено и наказанието по чл. 343г от НК.