Решение № 1536 от 02.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1536 гр. Варна, 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивалена Д. при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Д. Гражданско дело №

20233110108737 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от Т. Д. В., ЕГН **********, с адрес: с.**** срещу ****със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. *** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата НЕ дължи на ответното дружество сумата от 3638,62 лева, представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на електроенергия за периода от 23.01.2023 г. до 22.04.2023 г. за обект на потребление, находящ се в с. ***, м-т ***, клиентски № ***, абонатен № ***, за която сума е издадена фактура № 0109044315 от 25.04.2023 г.

В исковата молба ищцата излага, че не е потребител на ел. енергия за обект, находящ се в *** по партида с клиентски № ***и абонатен № ***. Твърди, че за посочения обект няма сключен договор при общи условия за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа между нея и ответното дружество. Заявява, че недвижимият имот, съответстващ на гореописания обект на потребление, е продаден от нея на ***в на 08.12.2006 г. Твърди, че е изпълнила задължението да уведоми електроразпределителното дружество в 30-дневен срок за промяната на собствеността, като счита, че дори посоченото задължение да не е изпълнено, това не я квалифицира като длъжник по вземане за доставена в имота електроенергия. Сочи, че е получила Констативен протокол № 5201215 от 22.04.2023 г. на *** Справка № 65070_F5B7 за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел. енергия за корекция, извършена в съответствие с чл. 50, ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ, както и издадената от ответното дружество 1 фактура № 0109044315 от 25.04.2023 г. на стойност 3638,62 лева, представляваща корекция на сметка за потребена ел. енергия в резултат на констатирано неточно измерване на електромер за периода от 23.01.2023 г. до 22.04.2023 г. Счита, че не дължи сумата по така издадената фактура.

Оспорва по съдържание и форма горецитирания констативен протокол, както и вписаните в последния констатации. Счита, че не са спазени законовите изисквания при съставяне на протокола. Оспорва законосъобразността на извършената проверка.

Предвид изложеното, настоява искът да бъде уважен. Претендира и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна „***, чрез адв. Х.

И., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Заявява, че към датата на извършване на процесната проверка титуляр на партидата в системата на дружеството била ищцата Т. В.. Сочи, че едва на 26.04.2023 г., четири дни след извършване на проверката, са депозирани Искане № 6478545 и Искане № 6478557 от ищцата, с които същата заявявала желание за прекратяване на договорните отношения с дружеството. Позовава се на чл. 17, т.

3 от ОУ на „***

Твърди, че извършената корекционната процедура е уредена в ПИКЕЕ (ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.). В изпълнение на чл. 45 ПИКЕЕ била извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на абоната, при която било установено неправомерно присъединяване/свързване към електроразпределителната мрежа. Сочи се, че свързването е било осъществено в РКЗ чрез меден проводник тип СВТ 2х6мм2, като едното жило се ползва за фаза, а другото за нула, оттам подземно влиза в имота на абоната и захранва ел. инсталацията му. Измерен бил моментен товар 10,6 А. По този начин консумираната ел. енергия не преминавала през СТИ, не се измервала от същото и съответно не се заплащала от абоната. За извършената проверка, в съответствие с чл. 49 ПИКЕЕ, бил съставен констативен протокол. Поради невъзможността неотчетената част от потребената електроенергия да бъде измерена точно, е приложена корекционна процедура за фикционно изчисление за доставеното количество енергия за предходните на датата на проверката 3 месеца в съответствие с чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ.

Настоява се за отхвърляне на иска; претендират се разноски.

В съдебно заседание ищцата Т. Д. В. не се явява лично, представлява се от адв. И. З. от АК - Сливен. Поддържа въззивната жалба, оспорва депозирания отговор на същата.

В съдебно заседание ответната страна *** се представлява от адв. Х. И.. Оспорва исковата молба, поддържа отговора на същата.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от Фактура № 0109044315 от 25.04.2023 г. , издадена от ***с получател Т. Д.

В., със същата е начислена сумата от 3638,62 лева с включен ДДС - цена по технологичен разход, пренос и достъп високо напрежение, пренос ниско напрежение и достъп средно/ниско напрежение за 5544 кВтч електроенергия за периода от 23.01.2023 г. до 22.04.2023 г. за обект на потребление с адрес: с.*** клиентски № ***, абонатен № ***.

Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***г., на 08.12.2006 г. Т. Д. В., ЕГН **********, и *** последният чрез пълномощник Т. Д. В., са продали на *** следния недвижим имот, придобит в СИО, а именно: поземлен имот с площ от 595 кв. м, представляващ новообразуван имот № 18 от кадастрален район 90 по ПНИ на местност ***, с Бенковски, общ. *** заедно с изградената в него жилищна сграда със застроена площ от 35 кв. м.

2

Установява се от горния нотариален акт, че към периода, за който е начислена сумата по фактура № ***от 25.04.2023 г., ищцата не е била собственик на процесния имот.

С ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, с което е извършено нормативно тълкуване на разпоредбите от Закона за енергетиката, е прието, че ЗЕ свързва качеството на длъжник на цената на доставена топлинна енергия за битови нужди с качеството на собственик на имота, съответно с качеството на носител на ограниченото вещно право на ползване, когато за същия имот няма сключен договор между ползвателя на договорно основание и доставчика на топлинна енергия. Начинът, по който Законът урежда договора за продажба на електроенергия за битови нужди, е сходен с този, по който регламентира договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно чл. 97, ал.1, т. 4 от ЗЕ, сделките с ел. енергия по регулирани от КЕВР цени се сключват между крайните снабдители и битови крайни клиенти за обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик. Съгласно §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Чрез цитираните разпоредби ЗЕ свързва качеството на длъжник на цената с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е за собствени битови нужди.

Съответно, при прехвърляне на правото на собственост на имота, длъжник е новият собственик, тъй като се касае за законово заместване на страната в правоотношението по регламентираната от закона сделка (така Решение № 205 от 28.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 439/2018 г., III г. о., ГК.).

От изложеното следва, че ищцата не дължи начислената по фактура № 0109044315 от 25.04.2023 г. сума.

При доказано ненадлежно определяне на длъжника, законосъобразността или съответно незаконосъобразността на корекционната процедура, касаеща процесния обект, са неотносими към решаването на конкретния казус.

Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на „Електроразпределение Север“ АД, че правото на дружеството да начисли процесното количество електроенергия именно на ищцата възниква от качеството на последната като титуляр на партидата за обект с абонатен № ***, както и от неизпълнението й на задължението по чл. 17, т. 3 от ОУ на „*** Видно обаче от сочените Общи условия, същите са одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-060 от 07.11.2007 г. - т. е. към датата на продажбата на имота за ищцата възникнало от тях задължение няма как да е било налично.

Отделно, дори и да е имала такова задължение, неизпълнението му би я квалифицирало като неизправна страна по договора, но не и като длъжник на вземането за цена на начислената за имота електроенергия.

Искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

Относно съдебно-деловодните разноски:

При този изход на спора, разноски се следват на ищцата. Процесуалният й представител със списък по чл. 80 от ГПК претендира сторени такива в размер на 153,16 лева - внесена държавна такса, 5 лева – такса за съдебно удостоверение, и 750 лева – платено в брой адвокатско възнаграждение.

Видно обаче от преводното нареждане за сумата от 153,16 лева, същото е с основание: държавна такса 145,60 лева и 5 лева за съдебно удостоверение. Остатъкът от 3 сумата в размер на 2,56 лева е платена на „Изипей“ АД такса за извършения превод, която не е съдебна такса и не следва да бъде присъждана. По делото не е налично друго платежно нареждане за такса съдебно удостоверение.

За заплащането на адвокатското възнаграждение е представена разписка, която обаче не е подписана от адвоката, поради което не може да бъде счетена от съда за доказателство за извършено плащане. Съгласно т. 1 по Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по т. д. № 6/2012 г., съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат само когато страната е заплатила възнаграждението и е представила доказателства за заплащането му. С оглед на това, сумата от 750 лева, претендирана за адвокатско възнаграждение, не следва да бъде присъждана.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, в отношенията между страните, че ищцата Т. Д. В., ЕГН **********, с адрес: с. ***, не дължи на ответника „***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. *** сумата от 3638,62 лева (Три хиляди шестстотин тридесет и осем лева и 62 ст.), представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на електроенергия за периода от 23.01.2023 г. до 22.04.2023 г. за обект на потребление, находящ се в с.***, клиентски № ***, абонатен № ***, за която сума е издадена фактура № 0109044315 от 25.04.2023 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, да заплати на Т. Д. В., ЕГН **********, с адрес: с. ***, сумата от 150,60 лева (Сто и петдесет лева и 60 ст.), представляваща сторени в производството съдебноделоводни разноски, включващи държавна такса и такса за издаване на съдебно удостоверение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4