Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7 от 20.02.2023, Районен съд - Своге

Съд
Районен съд - Своге
Дело
Административно наказателно дело 88/2022
Вид
Решение № 7
Подписан
20.02.2023
Състав
Румен Атанасов Стойнов

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 193, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 118, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • § 1, т. 41 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№7 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря Мария Н. Т.ова Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Административно наказателно дело № 20221880200088 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 5 8д – чл. 63д о т Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 193, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по жалба подадена от Б. И. Н. от с. Б., общ. С. , ул. „...” № , ЕГН **********, чрез пълномощник, против Наказателно постановление № 630026-F644607 от 25.03.2022 г. , издадено от началника на отдел „Оперативни дейности” – София, дирекция „Оперативни дейности” в Главна дирекция „Фискален контрол” към Централното управление на Националната агенция по приходите (НАП), упълномощен със заповед ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. С обжалваното наказателно постановление н а жалбоподателя, за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. За регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални апарати (Наредбата) във вр. с чл. 118, ал. 4 ЗДДС, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева – на основание чл.

185, ал. 2 ЗДДС.

В жалбата, както и в писмена защита, защитникът поддържа, че наказателното постановление (НП) е незаконосъобразно и неправилно, като се иска от съда да го отмени. Излага подробни съображения, че същото противоречи на материалноправните разпоредби и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Длъжностното лице изпълняващо функциите на административнонаказващ орган, чрез процесуален представител, в писмено становище изразява мотивирано становище, че жалбата е неоснователна.

1

Към делото е приобщена административнонаказателната преписка, приети са писмени доказателства и са разпитани двама свидетели.

От събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна :

На 03.03.2022 г. около 11:05 ч., разпитаните по делото свидетели Г. и В., служители на ..., извършили проверка по спазване на данъчното законодателство в търговски обект, по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, находящ се на централния площад в с. (гара) Бов. Проверяващите установили, че жалбоподателят извършва продажба на скара (кебапчета, кюфтета и питки), като приема плащания в брой и декларира налични 103,42 лева от продажби. В същото време в обекта не е налично фискално устройство, което да е функциониращо и с изградена дистанционна връзка с НАП. За приетите плащания продавачът не издава фискални бонове от фискално устройство, нито касови бележки от кочан или друг документ.

Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН), в който извършеното от жалбоподателя е квалифицирано като нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредбата. Актът е подписан от актосъставителя, жалбоподателя и свидетеля. Н. се е запознал със съдържанието на акта и е бил е уведомен за правото в 3-дневен срок да направи допълнителни възражения и обяснения, което е удостоверено с подписа му. Подал е възражение, в което е посочил, че постъпленията от извършените от него продажби са предназначени за благотворителност. Същото е заявил и при съставянето от проверяващите на констативен протокол. В съдебна фаза е представил платежен документ от 07.03.2022 г., видно от който е превел на лицето Р. Л. сумата от 2820,81 лева – получени от продажба на скара и сувенири, извършена на Националния празник в гара Бов. Представени са и доказателства, че благотворителната инициатива е била обявено публично много преди проверката. Издаденото на 25.03.2022 г. НП съдържа всички необходими елементи по чл. 57 ЗАНН, като е редовно връчено на 31.03.2022 г., а жалбата е постъпила в Районен съд Своге на 12.04.2022 г.

Въз основа на установеното по делото съдът приема, че актът и наказателното постановление са съставени, съгласно изискванията на ЗАНН.

Фактическите констатации, отразени в тях, не се опровергават от събраните и относими доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като те са безпротиворечиви, логически издържани и кореспондират с другите доказателства и установени факти по делото. В същото време съдът приема за напълно доказано и възражението на жалбоподателя, че се касае за благотворително мероприятие и постъпилите парични средства са преведени на нуждаещо се лице.

При така установеното от фактическа страна настоящият състав на съда намира от правна страна, че формално е осъществен от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 185, ал. 2 ЗДДС, за което е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. За случай като настоящият в нормативната уредба не е предвидено изключение от задължението по чл. 7, ал. 1 от Наредбата. От друга страна обаче се установява, че парите придобити от продажбите са 2 използвани за благотворителност, като това обстоятелство е било публично обявено много преди извършване на проверката. Съвкупната преценка на описаните факти, както и на обстоятелствата при които са проявени, налага извод за значително по-ниска обществена опасност на конкретно извършеното нарушение, спрямо други нарушения от същия вид, а това обосновава квалификацията му като маловажен случай, при който прилагането на чл. 28 ЗАНН би постигнало целите на специалната превенция, предвидени в чл. 12 ЗАНН. В допълнителните разпоредби на ЗАНН е дадено определение за маловажен случай, като това е деяние, което поради липсата или незначителността на вредните последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

Настоящият случай е именно такъв, като макар и формално да е осъществен състава на административно нарушение, с оглед посочените по-горе факти и обстоятелства, деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При това положение налагането на глоба в размер от триста лева се явява несъразмерно тежко наказание, спрямо степента на обществената опасност на деянието и пряко противоречи на основния за административния процес принцип на съразмерност. До този извод съдът стига, след като съобрази спецификата на конкретното нарушение, с оглед на обществените отношения, които са засегнати, с целта на санкцията, предвидена от законодателя, както и със обстоятелствата на конкретния случай – жалбоподателят е загубил почивния си ден ангажирайки се с благотворителна кауза, подпомогнал е за събиране на средства за семейство пострадало при пожар, като в първия работен ден след празника е превел парите на нуждаещото се лице. Подобно поведение не би следвало да подлежи на санкция, само поради липса на изричен текст в нормативната уредба който да урежда подобни случаи. От друга страна обаче, спазването на действащите закони е задължение на гражданите, поради което извършеното е нарушение, макар и маловажен случай по смисъла на ЗАНН.

По отношение на претенцията за заплащане на адвокатско възнаграждение съдът съобрази, че то е при условията на Закона за адвокатурата – оказана безплатна адвокатска помощ. Възнаграждение от 300 лева е под определеното в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, поради което възражението за прекомерност е неоснователно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 и чл. 63, ал. 4 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление № 630026-F644607 от 25.03.2022 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности” – София, дирекция „Оперативни дейности” в Главна дирекция „Фискален контрол” към Централното управление на Националната агенция по приходите , с което на Б. И. Н. от с. Б., общ. С., ул. „...” № , ЕГН **********, на основание чл. 185, 3 ал. 2 ЗДДС е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева, като предупреждава нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на настоящото решение, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Осъжда Националната агенция по приходите, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Княз Дондуков” № 51, Булстат 131063188, представлявана от изпълнителния директор, да заплати на адв. Г. Р. Г. от гр.

С., ул. „.....” № , Булстат ..... , сумата от 300 лева – за оказана безплатна адвокатска помощ.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез РС Своге.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 4