Решение № 554 от 06.12.2021, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 554 гр. Стара Загора, 06.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, X-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Милена Костова Колева при участието на секретаря Лазарина Ф. Лазарова като разгледа докладваното от Милена Костова Колева Гражданско дело № 20215530103848 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът М. Т. К. твърди в исковата си молба, че е страна по Договор за паричен заем № 5633197, подписан с ответното дружество „Вива Кредит“ ООД. Съгласно чл. 3 от договора за паричен заем, ищцата трябвало да върне сумата по кредита в размер на 831,60 лева, при сума на получаване в размер на 700 лева, при ГПР 49.38%, годишен лихвен процент 40.32 % и лихвен процент на ден 0,11 при срок на кредита от 44 седмици.

Съгласно чл.1, ал. 3 от договора, ищцата трябвало да заплати такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 385 лева. Наред с това в чл.5, ал.2 от договора било предвидено и заплащането на неустойка в размер на 256,52 лева. По този начин общата сума, която ищцата следвало да заплати била в размер на 1473,12 лева.

Счита, че клаузата съдържаща се в чл.1, ал. 3 от Договор за паричен заем № 5633197, сключен между ищцата и „Вива Кредит“ ООД, която предвиждала заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер на 385 лева и клаузата съдържаща се в чл.5, ал.2 от Договор за паричен заем № 5633197, сключен между ищцата и „Вива Кредит“ ООД, която предвиждала заплащането на неустойка в размер на 256,52 лева, били нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че били сключени при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, съображенията и за това били следните:

В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.З то, вр. от ЗЗД било налице именно, когато 1 се нарушавал правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл била практика на ВКС /Решение № 4/2009г. по т.д.№ 395/2008г., Решение № 1270/2009г. по гр.д.№ 5093/2007г., определение№ 877 по т.д.№ 662/2012г. и др/. Такъв основен принцип бил добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, бил да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която бил прокаран този принцип бил чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение - чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали бил нарушен някой от посочените основни правни принципи се правила от съда във всеки конкретен случай, за да се дадял отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.З от ЗЗД.

Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на подзащитния ми с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, била нищожна. Предвидените клаузи в чл.1, ал. 3 и чл.5, ал.2 от Договор за паричен заем № 5633197 били и неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същите били необосновано високи.

В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл било съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. По посочения начин се заобикалял чл. 33, ал.

1 от ЗПК. С процесните клаузи предвиждащи заплащането на „такса за експресно разглеждане на документи“ и „неустойка“ в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително възнаграждение в размер на над размера на отпуснатия кредит. По този начин, клаузите предвиждащи заплащането на допълнителни услуги били неравноправни по смисъла на чл.143,т.5 от ЗЗП, тъй като същите били необосновано високи. Основната цел на така уговорената клауза била да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. В същия смисъл и решение № 511 от 17.04.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 324/2018 г. Последователна била и практиката, че неустойка която била уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции , била нищожна, поради противоречие с добрите нрави: Решение № 107 от 25.06.2010г., на ВКС по т.д.№ 818/2009г., II т.о, Решение № 511 от 17.04.2018г., на Окръжен съд Пловдив по в. гр.д.№

324/2018г.

2

С предвиждането за заплащане на „такса за експресно разглеждане на документи“ и „неустойка“се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало да били включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявало общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по допълнителните услуги се нарушавал изискването ГПР да не бъдел по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите.

С преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлявало един от елементите, на които можело да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП.

В тази насока била последователната и непротиворечива практика на съдилищата в страната: Решение № 353 от 31.01.2018 г. на PC- Пловдив по гр. д. № 8333/2017 г., Решение № 1445 от 07.06.2019 г. на PC- Бургас по гр. д. № 6370/2018 г., Решение № 373 от 14.11.2018 г. на P C - Габрово по гр. д. № 1114/2018 г., Решение № 1081 от 24.07.2019 г. на PCПазарджик по гр. д. № 3618/2018 г., Решение № 1411 ог 15.04..2019 г. на PC- Пловдив по гр. д. № 18339/2018 г., Решение № 425 от 04.05.2018 г. на PC- Шумен по гр. д. № 51/2018 г., Решение № 95 от 12.03.2020 г. на ОС- Пазарджик по в.гр. д. № 88/2020 г.

Същевременно - посочването на по - нисък от действителния ГПР, представлявало невярна информация относно общите разходи по кредита и следвало да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означавало, че клаузата за неустойка и такса експресно разглеждане били неравноправни по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО, /Решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/.

Също така имало и нарушение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското 3 законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи били договорни клаузи, които не били индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създавали в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. В Директива 93/13/ЕИО било регламентирано, че не се счита за индивидуално уговорена клауза, която била съставена предварително и следователно потребителят нямал възможност да влияе на нейното съдържание, каквито били клаузите за заплащане на „такса за експресно разглеждане на документи“ и „неустойка“. В тази насока била и практиката на Съда на Европейския съюз- Решение по дело С-618/10, Решение по дело С-415/11, и цитираната в него практика.

Не на последно място, следвало да бъде посочено и още едно нарушение, а именно на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочила, че договорът трябвало да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит; като се посочвали взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Годишният процент на разходите следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислявала по специална формула. Спазването на това изчисление, давало информация на потребителя как бил образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В процесния договор била посочена само абсолютна стойност на ГПР.

Липсвало ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно били включени в него и как се формирал същият/.

Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да били инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които били пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсвала. Следвало да се има предвид, че ГПР била величина, чийто алгоритъм бил императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, било недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както било посочено и погоре, оставали неизвестни, при което се създавали предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкотобила предвидена дължимост на „такса за експресно разглеждане на документи“ и „неустойка“ От изложеното не можело да се направи еднозначен извод, че разходите били включени при формиране на ГПР, нито че 4 същите били изключени. Ето защо, не било ясно по какъв начин бил формиран, неясни били както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формирало годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни компоненти, които го оскъпявали, следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно било включено в тях. Именно и поради това, Договор за паричен заем бил недействителен, а от там и недействителни били и клаузите предвиждащи „такса за експресно разглеждане на документи“ и „неустойка“, поради неспазване на изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.