Решение № 9464 от 23.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9464 гр. София, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря Ц. ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20241110149431 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на з срещу **, с която са предявени обективно, кумулативно съединени осъдително искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 7506,06 лева, представляваща непогасена част от регресно вземане на ищеца за възстановяване на платено по договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт“, застрахователно обезщетение за вреди, причинени на л.а. „БМВ“, модел „540Д ХДрайв“, с per. № **, вследствие на ПТП, настъпило на 08.08.2023 г. в гр. Варна, и ликвидационни разходи за неговото определяне, ведно със законната лихва от 21.08.2024 г. до окончателното плащане, и сумата от 467 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 06.03.2024 г. до 20.08.2024 г.

Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 08.08.2023 г. в гр. Варна на ** водачът на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с per. № **, при извършване на маневра обратен завой предизвикал ПТП, в резултат на което били причинени вреди на движещия се в съседна пътна лента л.а. „БМВ“, модел „540Д ХДрайв“, с per. № **.

Навежда доводи, че за увреденото МПС бил сключен при ищеца договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт“, обективирана в застрахователна полица № 4704210820000716, с период на застрахователно покритие от 29.09.2021 г. до 28.09.2025 г. Излага съображения, че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 470422232343808 от 20.10.2023 г., във връзка с която били извършени ликвидационни разходи в размер на 25,00 лева, като бил извършен ремонт на увредения автомобил, а на сервиза извършил ремонта на 24.10.2023 г. била изплатена сумата от 15377,12 лева. Твърди, че към момента на настъпване на ПТП-то, гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поддържа, че със заплащането на застрахователно обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател. Поддържа, че е поканил ответниката да заплати претендираното регресно вземане, но последният заплатил само 7896,06 лева, като 1 дължими останали 7506,06 лева. По така изложените съображения предявява разглеждания иск и моли за неговото уважаване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който оспорва предявения иск по основание и размер. Поддържа, че обезщетението за обезвреда реално възлиза на сумата от 7896,06 лева, която е заплатил на ищеца по регресната му претенция. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорва размера на определеното от ищеца застрахователно обезщетение като завишен и несъответен на действителната стойност на причинените от процесното ПТП вреди. Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

1. По иска с правно основание чл. 411 КЗ:

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

Съдът, като взе предвид доводите на страните намира, че между последните не се спори по отношение на следните правнорелевантни обстоятелства: 1) че на 08.08.2023 г. в ** е настъпило ПТП между л л.а. „БМВ“, модел „540Д ХДрайв“, с per. № **, с водач Д. Б., и л.а. марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с per. № **, с водач Кристиян Г.;

2) че за л.а. „БМВ“, модел „540Д ХДрайв“, с per. № **, бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт“, обективирана в застрахователна полица № 4704210820000716, с период на застрахователно покритие от 29.09.2021 г. до 28.09.2025 г.; 2) че във връзка с ПТП-то при ищцовото застрахователно дружество била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 470422232343808 от 20.10.2023 г., във връзка с която били извършени ликвидационни разходи в размер на 25,00 лева, като бил извършен ремонт на увредения автомобил, а на сервиза извършил ремонта на 24.10.2023 г. била изплатена сумата от 15377,12 лева; 3) че към момента на настъпване на ПТП-то, гражданската отговорност на водача на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с per. № **, е била покрит застрахователен риск от ответника по застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ № 2

BG/30/123000761700; 4) че ответникът е извършил плащане на сумата от 7896,06 лева в погашение на дълга. Посочените обстоятелства са обявени на основание чл. 146, ал.

1, т. 3 и 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване с постановено по делото определение от 16.01.2025 г., като се подкрепят и от представените по делото писмени доказателства.

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства –Двустранен констативен протокол за ПТП от 08.08.2023 г., заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 09.03.2023 г., протокол от проведен на 09.08.2023 г. оглед на увреденото МПС, опис на претенция, опис-заключение по претенция, приемопредавателен протокол, доклад по щета, както и събраните по делото гласни доказателства и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, съдът приема, че процесното ПТП е настъпило по следния механизъм: на 08.08.2023 г., около 18:30 часа, в **, водачът на лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № **, предприема на маневра завой наляво, при което траекторията му на движение се пресича с тази на движещия се по същото време в лявата пътна лента лек автомобил „БМВ 540Д Хдрайв“, с рег. № **, при което му нанася материални вреди.

Двустранният констативен протокол за ПТП, изготвен по надлежния ред от участниците в произшествието, оправомощени съгласно чл. 123, ал. 1 ЗДвП да установят настъпването на същото, когато вредите от него са само имуществени, съставлява частен диспозитивен документ, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила по чл. 179 ГПК относно вписаните обстоятелства по настъпване на произшествието и вредите от същото, като тяхното установяване подлежи на доказване по общите правила на ГПК. В тази връзка, по делото са събрани гласни доказателства чрез проведените в открито съдебно заседание с участие на страните разпити на преките участници в произшествието – Д. Б., управлявал лек автомобил „БМВ 540Д Хдрайв“, с рег. № **, и К. Г., управлявал лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № **, като е изслушано и прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза.

От показанията на свидетеля Б. се установява, че същият се е движил с управлявания от него лек автомобил „БМВ 540Д Хдрайв“, с рег. № **, по ** в лява пътна лента, когато друг автомобил, излизащ от кв. Чайка, се включил в движението по дясната пътна автобусна лента пред движещите се в нея автомобили, които рязко спрели. Свидетелят започнал да спира движението на своя автомобил, като посочва, че същият почти бил спрял, когато другият автомобил навлязъл в неговата пътна лента в опит да направи обратен завой, след което настъпил удар между двете МПС.

Свидетелят изяснява, че преди удара се е движил с около 10-15 км/ч., а преди да започне да намалява скоростта на автомобила с около 50 км/ч. Посочва, че цялата дясна част на управлявания от него автомобил била охлузена, като нямал спомен дали същият по това време е бил в гаранция.

От показанията на свидетеля Г. се установява, че при настъпване на процесния инцидент същият, управлявайки лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № **, е имал намерение да извърши маневра обратен завой от ** в посока към кварталите на гр.

Варна. Същият посочва, че се е намирал в грешната лента. Изяснява, че се е движел в автобусната лента със скорост от около 15 км/ч., като е изчаквал да се престрои, като при поглеждане в страничното огледало не е имало друг автомобил в съседната пътна лента. Посочва, че другият участник го е ударил с много висока скорост, извън разрешените в този участък от пътя 50 км/ч. Уврежданията по управляваното от него МПС били по страничното ляво огледало, вратата, калника и предната броня. При предявяване на протокола от ПТП свидетелят потвърждава, че подписът за участник „А“ е негов, като той е попълнил т.11 и т.14 от документа.

3

При преценка на събраните по делото гласни доказателства, съобразно правилата на чл. 172 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че следва да даде вяра на показанията на свидетеля Б., доколкото, от една страна, същите са последователни, житейски, правно логични, а от друга не се разколебават от останалия събран по делото доказателствен материал. Описаните от свидетеля факти около реализиране на процесното ПТП, както и причината за това, са идентични на тези, заявени пред ищцовото застрахователно дружество посредством заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 09.03.2023 г., вкл. съдържащата се в него схема на ПТП, както и на удостовереното от двамата водачи в схемата към двустранния констативен протокол за ПТП от 08.08.2024 г. Същественото в случая е, че при така установения механизъм е изготвено и заключението на вещото лице по съдебноавтотехническата експертиза, което е достигнало до идентичен извод относно конкретните обстоятелства, при които се е осъществило то. Непренебрежим е и фактът на извършеното от ответника частично плащане на сумата от 7896,06 лева, което по естеството си представлява конклудентно признание относно наличието на дълг на посоченото основание, доколкото той не бил сторил това в случай, че е считал, че застрахованият при него водач на лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № **, не е имал вина за настъпване на процесното ПТП. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Г. в частта относно поведението на пътя към момента на настъпване на ПТП на водача на лек автомобил „БМВ 540Д Хдрайв“, с рег. № **. Най напред, в т.14 от представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП се съдържа собственоръчно написано от свидетеля Г. признание за вина за настъпване на процесния инцидент, като същият документ носи и неговия подпис, обстоятелство което е потвърдено от свидетеля в открито съдебно заседание под страх от наказателна отговорност. От първостепенно значение в случая е, че от събраните по делото доказателства, в частност от експертните изводи на вещото лице по САТЕ, не може да се изведе дори най-малка индикация за укоримо поведение от страна на водача лек автомобил „БМВ 540Д Хдрайв“, с рег. № **, за каквото излага твърдения свидетеля Г..