Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 547 от 06.06.2025, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Гражданско дело 156/2025
Вид
Определение № 547
Подписан
06.06.2025
В сила
13.06.2025
Състав
ПОЛЯ ДАНКОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10,ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 10,ал.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2б, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 195 · Закон за съдебната власт
  • чл. 213 · Закон за съдебната власт
  • чл. 129,ал.1 · Конституция на Република България

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 547 гр. Ловеч, 06.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Гражданско дело № 20254300100156 по описа за 2025 година взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 248 от ГПК

Подадена е писмена молба вх. № 2866/22.04.2025 г. Районен съд – Велико Търново, с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на Определение №398 от 15.04.2025 г., с което е прекратено делото, в частта за разноските. Направено е искане да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на Районен съд – Велико Търново, в размер определен от съда.

С Разпореждане от 28.04.2025 г., съдът е разпоредил препис от молбата да се връчи на ищеца по делото Д. Х. Г.. Съобщението е изпратено чрез ССЕВ на 29.04.2025 г., получено от ищцата на 07.05.2025 г. В дадения едноседмичен срок тя не е изразила становище по подадената от РС – Велико Търново молба.

По гражданско дело №156/2025 г. Окръжен съд - Ловеч е постановил Определение №398 от 15.04.2025 г., с което производството по делото е прекратено по отношение на Окръжен съд – Велико Търново и Районен съд – Велико Търново, поради недопустимост на исковете. Причината за това е наличие на отрицателна процесуална предпоставка – висящ правен спор между същите страни и на същото основание. По отношение на Окръжен съд – Габрово производството е прекратено и изпратено на Районен съд – Добрич, за присъединяване по гр.д. №3740/2024 г. по описа на РС – Добрич, като след указание на съда, ищцата да конкретизира размера на исковата претенция и да бъде преценена родовата компетентност по спора.

С исковата молба, ищцата е насочила претенцията си срещу ОС Велико Търново, РС Велико Търново и ОС Габрово, за изплащане на претърпени неимуществени вреди, с посочено правно основание чл. 2б, ал. 1 във вр. с чл.

4, ал. 2 от ЗОДОВ.

С отговора на исковата молба РС – Велико Търново е направил искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по делото. В срока за обжалване на определението за 1 прекратяване е постъпило искане по молба вх. № 2866/22.04.2025 г. с правно основание чл. 248 от ГПК, за допълване на определението и присъждане на разноски в полза на РС – Велико Търново.

Ловешки окръжен съд намира,че молба вх. № 2866/22.04.2025 г. от Районен съд – Велико Търново, с правно основание чл. 248 от ГПК е допустима, но неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, тъй като съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК във вр. с чл. 10,ал.4 от ЗОДОВ съдът може да присъди в полза на юридически лица възнаграждение, само ако те са били представлявани от юрисконсулт или съдебен помощник. В случая процесуалното представителство на Районен съд – Велико Търново е осъществено не от юрисконсулт, а от съдия в този съд – съдия Г. Г., надлежно упълномощен от административния ръководител на съда – председателя М.Д. с пълномощно без дата /л.21 по гр.д.ч.х. № 126/2025 г. на ЛОС/. Исковата претенция е по чл. 2б,ал.1 от ЗОДОВ и следователно е приложима разпоредбата на чл. 10,ал.4 от специалния закон.

Разпоредбата на чл. 10 ,ал.4 от ЗОДОВ е приета на второ гласуване на пленарно заседание на 21.11.2019 г. на Народното събрание и обнародвана в ДВ бр. 94/28.11.2019 г. Първоначалната редакция на чл. 10,ал.2 от ЗОДОВ /обн. ДВ, бр. 60 от 1988 г./е предвиждала при отхвърляне на иска да бъде осъден ищецът да заплати само такси и разноски. Като отчита динамиката на обществените отношения и увеличаване на исковете по ЗОДОВ, законодателят е доразвил разпоредбата - обн. В ДВ бр. 43 от 2008 г. като е предвидена нова алинея и уредено заплащането на разноски при уважаване на иска изцяло или частично от ответника на ищеца. Освен дължимите разноски в производството, е определено ответникът да заплати на ищеца внесената държавна такса,както и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Законодателната идея да бъдат уредени максимално правилата за разпределение и заплащане на разноските в производствата по ЗОДОВ и се обхванат максимално възможните хипотези , е довела до изменението на чл. 10 с приемане на ал. 4 – параграф 5,т.2 от ЗИДЗОДОВ. Мотивите за изменение са били свързани с предложението,че уредбата следва практиката при такива казуси и при отхвърляне на иска ищецът изцяло или частично да дължи разноски, съобразно отхвърлената част от иска. В действащата редакция на чл. 10,ал.4 от ЗОДОВ е въведено присъждането на възнаграждение в полза на юридическите лица , ако те са били защитавани от юрисконсулт при отхвърляне на иска. Нещо повече в специалния закон чрез бланкетна правна норма е установен и размера на дължимото за юрисконсулт възнаграждение, което не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело ,определен по реда на чл. 37 от ЗДП. С развитие на съдебната практика /Определение № 744 от 17.02.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2422/2024 г., Определение № 184 от 17.01.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4675/2024 г./понастоящем има разширително тълкуване на разпоредбата и еднозначно се приема, че освен юрисконсултите и съдебните помощници могат да представляват съдилищата и да получават, на основание чл. 10,ал.4 от ЗОДОВ възнаграждение за проц.представителство. Основните елементи при преценка на представителство на съдилищата касаят съществуването на трудови правоотношения със служителя, юридическо образование на представителя и надлежно упълномощаване.

Настоящата инстанция счита, че съдиите не попадат в кръга на лицата/ 2 които могат да представляват съдилищата по водените срещу последните граждански дела/ определени по чл. 10, ал.4 от ЗОДОВ във вр. с чл. 32,т.3 от ГПК като лица с юридическо образование по трудово правоотношение.

Дейността на съдията е правораздавателна, като предвид това на основание чл. 195 от ЗСВ е въведен принцип на несъвместимост на така заеманата длъжност с определени дейности,в т.ч. да упражнява свободна професия. От друга страна магистратските функции не възникват по силата на трудов договор, а произтичат от властническо правомощие на специален орган- ВСС, който назначава съдиите- чл. 129,ал.1 от КРБ,чл. 16,ал.1,чл. 30,ал.5,т.1,чл. 160 от ЗСВ. В такава насока е имал повод да се произнесе Конституционния съд в Решение № 2 от 21.02.2019 г. на КС по к. д. № 2/2018 г., „Правоотношенията на съдии, прокурори и следователи (магистратските правоотношения) не са трудови, защото се пораждат, променят и прекратяват не от трудов договор – институт на частното, а от институт на публичното право – индивидуален административен, т. е. властнически акт (инвеститура), на съответната колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС). Това са самостоятелен и специфичен вид административни правоотношения при осъществяването на съдебната власт като проявление на държавната власт по смисъла на чл. 8 от Конституцията.“/к.ц./ Съдиите не могат да дават правни консултации , предвид разпоредбата на чл. 213 от ЗСВ,а по аргумент от по силното основание не следва да осъществяват и функцията по процесуално представителство в дела за съдилищата, в които работят. Навлизането на съдиите в процеса чрез упълномощаване за представителство на съдилищата извежда извършване на дейност извън правомощията им по правораздаване и би създало неяснота относно присъщите им функции.

Ловешки окръжен съд намира ,че искането по молба вх. № 2866/22.04.2025 г. от Районен съд – Велико Търново, с правно основание чл.

248 от ГПК, за допълване на Определение №398/15.04.2025 г. на ЛОС по гр.д.

№156/2025 г. в частта за разноските и присъждане на възнаграждение е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Водим от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователно искането по молба вх. № 2866/22.04.2025 г. от Районен съд – Велико Търново, с правно основание чл. 248 от ГПК, за допълване на Определение №398/15.04.2025 г. на ЛОС по гр.д. №156/2025 г. в частта за разноските и присъждане на юрисконсултско възнаграждение на съдия Г.Г. като представител на РС-В.Търново.

Определението е обжалваемо, на основание чл. 248,ал.3 от ГПК ,в двуседмичен срок от съобщение на страните, пред Апелативен съд – Велико Търново.

Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________ 3