Определение № 1697 от 25.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1697 гр. Пловдив, 24.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева А.

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20245300501631 по описа за 2024 година Производството е по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Л. А. П., чрез адв.С. Н. от АК Пловдив срещу определение № 6933/06.06.2024г. по гр.д. № 8098/2024г. на РС Пловдив, ХХІ гр.с., с което е върната исковата молба на Л. А. П. против «Изи Асет мениджмънт» АД като недопустима.

Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди, че е налице по въпроса решение на СЕС по дело С 321/22г. на СЕС. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275 ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

ПРС приема, че е предявен иск за наличие на правоотношение по договор за паричен заем, по който клаузата за дължима неустойка от 191,84 лева – при непредоставено обезпечение - била нищожна, при което се иска прогласяването й за такава. Изрично се поддържа, че цялата сума за неустойка е платена. ПРС приема, че ищецът няма интерес единствено от установителен иск за признаване нищожността на клаузата, тъй като е изпълнил изцяло по нея. Фактическият негатив в имуществения му патримониум е настъпил, поради намаляването, чрез плащане на сумата за неустойка. Тоест – неговите права могат да бъдат правно защитими, чрез 1 претенция за връщане на дадено поради липса на основание, но не и чрез самостоятелно предявяване на установителен иск за нищожност на клаузата.

ПРС сочи, че да се приеме противното означава принципно и да се даде неограничена възможност за каскадно роене на процеси, т.к. евентуалното уважаване на иска /самостоятелно предявен/, чрез прогласяване нищожност на клаузата, по която е платено всичко, на практика би довело до предявяване на нов, осъдителен иск за връщане на недължимо платената сума, по който обаче на доказване ще подлежи само фактът на плащане, който се поддържа още в наст. ИМ - което води единствено до допълнителни разноски, но се явява безпредметно, при положение, че едни и същи твърдения – за нарушен материален закон, ще се преценяват като част от основанието и на двата иска, но по този по чл. 55 ЗЗД ще е налице и СПН за дължимост или не на платена неустойка по договора.

Въззивният съд за да се произнесе взе предвид следното. С решение от 23.11.2023г. по дело С-321/22г. СЕС е решил, че член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разглеждан във връзка с принципа на ефективност, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби от националното право, съгласно тълкуването им в съдебната практика, изискващи доказването на правен интерес, за да може да се уважи съдебен иск на потребител за установяване на непротивопоставимостта на неравноправна клауза, съдържаща се в сключен с продавач или доставчик договор, тъй като се счита, че такъв интерес липсва, когато потребителят разполага с иск за връщане на недължима престация или когато той може да се позове на тази непротивопоставимост при защитата си от насрещен иск за изпълнение, предявен срещу него от този продавач или доставчик въз основа на същата клауза. Аргументите за това са че отхвърлянето на иска на потребителя за установяване на неравноправността на договорните клаузи поради липса на годен правен интерес, а не на всякакъв правен интерес, и осъждането му да заплати съдебните разноски, като бъде пренасочен към по-благоприятно средство за защита, означава в процедурите, с които се цели на потребителите да се предостави исканата от Директива 93/13 защита, да се въведе източник на ненужни сложност, утежняване, разходи и правна несигурност, който може да ги разубеди да предявят правата си, които черпят от тази директива, в нарушение на принципа на ефективност. Ето защо в казуса предявения установителен иск за твърдяна неравноправна клауза в потребителски 2 договор базиран на правни норми хармонизирани с Директива 93/13 е допустим, на база горното решение на СЕС по дело С-321/22г.

Мотивиран така съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 6933/06.06.2024г. по гр.д. № 8098/2024г. на РС Пловдив, ХХІ гр.с., с което е върната исковата молба на Л. А. П. против «Изи Асет мениджмънт» АД като недопустима и ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.

Определението е окончателно и подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3