Решение № 1219 от 10.03.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 9214/2022
- Вид
- Решение № 1219
- Подписан
- 10.03.2023
- В сила
- 10.03.2023
- Състав
- Теменужка Симеонова, Хрипсиме Киркор Мъгърдичян, Яна Борисова
Цитирани разпоредби
- чл.195, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.2, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.133 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.250 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.123, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 83, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл.98а, ал.2, т.6 · Закон за енергетиката
- чл. 183 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 и сл. · Закон за защита на потребителите
- § 12а · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 1219 гр. София, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Теменужка Симеонова
Членове:
Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221100509214 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 12.01.2022 г. по гр.дело № 76062/17 г., СРС, І ГО, 174 с-в е отхвърлил на основание чл.55 и чл.82 ЗЗД предявените от Д. Д. Г., ЕГН ********** срещу ЧЕЗ „Е.Б.“ АД, ЕИК ******* иск за сумата от 1978,29 лв., представляваща служебно начислена по фактура № 0183999424/10.03.2016 г.главница за корекция на сметки за периода 29.11.2015 г. - 26.02.2016 г., за обект с адрес: кв. Манастирски ливади, ул. „********* *******, сумата от 38 лв., представляваща такса за експресно възстановяване на електрозахранването в обект с адрес: кв. Манастирски ливади, ул. „******* на 26.04.2016 г., както и сумата от 358,57 лв., представляваща загуби и пропуснати ползи от курсови разлики и банкови такси за теглене и плащане на дължимата сума по гореописаната фактура. Осъдил е на основание чл. 82 ЗЗД „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, ЕИК ******* да плати на Д. Д. Г., ЕГН **********, действащ чрез баща си Д. Д. Г., ЕГН ********** сумата в размер на 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неизпълнение на договорно задължение - прекъсване на ел. захранването в обект с адрес: кв. Манастирски ливади, ул. „******* на 26.04.2016 г. Осъдил 1 е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, ЕИК ******* да плати на Д.
Д. Г., ЕГН ********** сумата в размер на 74,33 лв., представляваща разноски за исковото производство. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. Д. Г., ЕГН ********** да заплати на ЧЕЗ Е.Б. АД, ЕИК ******* сумата в размер на 377 лв., представляваща разноски за исковото производство.
Решението е обжалвано с две въззивни жалби:
С въззивна жалба вх. № 25019266 от 08.03.2022 г. от ищеца Д. Д. Г., ЕГН ********** с адрес: гр.София, ул.“******* в частта, в която СРС, І ГО, 174 с-в е отхвърлил на основание чл.55 и чл.82 ЗЗД предявените от Д. Д. Г., ЕГН ********** срещу ЧЕЗ „Е.Б.“ АД, ЕИК ******* иск за сумата от 1978,29 лв., представляваща служебно начислена по фактура № 0183999424/10.03.2016 г.- главница за корекция на сметки за периода 29.11.2015 г. - 26.02.2016 г., за обект с адрес: кв. Манастирски ливади, ул.
„********* *******, сумата от 38 лв., представляваща такса за експресно възстановяване на електрозахранването в обект с адрес: кв. Манастирски ливади, ул. „******* на 26.04.2016г., както и сумата от 358,57 лв., представляваща загуби и пропуснати ползи от курсови разлики и банкови такси за теглене и плащане на дължимата сума по гореописаната фактура, с мотиви, изложени в жалбата. Твърди, че решението на СРС е непълно, тъй като съдът не се е произнесъл по два от исковете в петитума на исковата молба, а именно по отношение Констативния протокол № 1014133/26.02.2016 за признаване за установено, че същият е неверен, невалиден и фалшифициран и по отношение на прекъсването на елекрозахранването, за признаване за установено, че същото е било преустановено неправомерно и незаконно на 26.04.2016 г. и не е спазен срока, даден от ответника във фактура № 0186257374/23.04.2016 г., според която елекрозахранването може да бъде преустановено след 8 часа на 28.05.2016 г. Относно протокола се твърди, че е безспорно установено, че е невалиден документ, върху него са правени поправки и че не е издаден от ответника, че е подписан само от един и то зависим свидетел, а вторият такъв не съществува и подписът му е фалшифициран. Не е спазена формата на протокола, част от реквизитите липсват, или са непълни и поправяни. От свидетелските показания на служител на МВР се установява, че тя не си спомня за „т.н. проверка“, че подписът е неин, но не помни кога и при какви обстоятелства го е положила.
Установено е, че този протокол не е официален документ и никъде не е 2 заведен в системата на МВР. Подпис на служител на МВР има само на трета страница, но останалите, които са го подписали, са направили това на всяка страница.
Според въззивника, по делото е доказано, че ответникът не го е уведомил за проверката по надлежен начин. Не му е било изпратено копие от протокола нито по елекронен път, нито на адреса, посочен за валидна кореспонденция. Безспорни са неизпълнение на изискванията на чл.49, ал.4 от ПИКЕЕ, чл.98 а, ал.2, т.6 от ЗЕ и чл.17, ал.2 от ОУ на ответника. Ето защо не могат да бъдат приложени чл.48-51 от ПИКЕЕ, тъй като не са спазени изискванията за защита интереса на потребителя. Твърди още, че видно от приложените по делото фактури за потребление на електричество и природен газ, то и след процесния период потреблението на ищеца не се е променило, поради което може да се направи извод, че той не е потребявал неотчетена енергия в процесния период. Неправилно се явява решението на съда в частта, в която е приел, че претърпените вреди от банкови такси и курсови разлики не са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
Напротив, те са пряка и непосредствена последица, защото ищецът не би извършил тези ирационални действия, ако не е бил принуден да ги направи.
Не е било възможно да предвиди последиците, при положение, че към този момент не е били уведомен за задължението си и че то е падежирало. Найнакрая се оспорва валидността на подадения отговор по чл.131 от ГПК от ответника, като подаден от лице без представителна власт.
Сочи се, че приложеното пълномощно е невалидно, тъй като не съдържа реквизитите, които се изискват от ГПК. За да бъде валидно, е било необходимо пълномощникът да представи валиден трудов договор към датата на използване на пълномощното. При тези данни счита, че отговорът по чл.131 ГПК заедно с приложените към него доказателства не следва да се считат като част от делото и следва да не приемат от съда.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в обжалваната част и исковете да бъдат уважени.
Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Въззиваемото дружесто/ответник „Е.П.“ АД, ЕИК *******/ с предишно наименование „ЧЕЗ Елетро България“ АД/, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“*******, район „Младост“, бл.“Марк Бизнес 3 център“, чрез пълномощника юрисконсулт Л.М. в депозирания отговор оспорва въззивната жалба и моли същата да да бъде оставена без уважение.
Претендира разноски за настоящата инстанция.
Подадена е и въззивна жалба вх. 25011984 от 15.02.2022 г. от „ЧЕЗ Елетро България“ АД, със сегашно наименование „Е.П.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“*******, район „Младост“, бл.“Марк Бизнес център“, чрез пълномощника юрисконсулт Л.М., със съдебен адрес: гр.Кюстендил, ул.“******* срещу решение от 12.01.2022 г. по гр.дело № 76062/17 г., в частта, в която СРС, І ГО, 174 състав е осъдил на основание чл. 82 ЗЗД „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, ЕИК ******* да плати на Д. Д. Г., ЕГН **********, действащ чрез баща си Д. Д. Г., ЕГН ********** сумата в размер на 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неизпълнение на договорно задължение-прекъсване на ел.захранването в обект с адрес: кв. Манастирски ливади, ул. „******* на 26.04.2016 г., като моли да бъде отменено в обжалваната част като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Сочи се, че по делото не е установено прекъсване на ел. захранването на 26.04.2016 г., но дори и да се приеме, че е установено, то съдът не е взел предвид, че упражненана от ответника мярка е правомерна, тъй като се явява последица от неизпълнението на договорното задрължение на ищеца да заплати потребената от него ел. енергия. Ищецът не е изпълнил договорното си задължение да изплати в срок потребената за процесния адрес ел. енергия и по-конкретно задължението си по фактурата от 10.03.2016 г. на стойност 1961,92 лв. с ДДС и падеж на плащане до 22.03.2016 г. Твърди се, че потребителят е уведомен за издадената фактура, изпратена от ответното дружество, като в нея е посочен срок за плащане. В приетото по делото писмо изх. № **********/11.03.2016г. са посочени последиците при неплащане. На електронния адрес на ищеца допълнително са изпращани уведомления на 31.03.2016г. и 11.04.2016г. за наличие на неплатено задължения с изтекъл срок за плащане, както и че при неплащане електрозахранването може да бъзе преустановено. Счита, че при тези данни не са налице предпоставите предвидени в чл.82 от ЗЗД. Потребителят е бил уведомен за последиците при неизпълнение на договорното му задължение за заплащане в срок цената за ползвана ел. енергия. Така за исковия период 26.04.2016г., когато се твърди, че е преустановено електрозахранването, до по-късен час на същата дата 4
26.04.2016г. - твърдяната дата на възстановяването му, са били налице условията за прекъсване, предвидени в разпоредбата на чл.123, ал.1 от Закона за енергетиката. Неплащането в срок на процесните задължения за ел.енергия е основание и право на доставчика по чл.123, ал.1 от ЗЕ да поиска от електроразпределителното дружество „ЧЕЗ Разпределение България“ АД да прекъсне преноса на ел. енергия до обекта на потребление. Ето защо при формиране на решаващия извод, съдът не взел предвид, че по делото е установено неизпълнено в срок задължение за плащане от потребителя, както и че ищецът не е изправна страна по сключения договор за продажба на електрическа енергия, но въпреки това съдът е приел, че ответникът е преустановил снабдяването и поведението му следва да бъде оценено като виновно. Счита, че пред първата инстанция не се ангажирани доказателства, които да установяват наличието на предпоставките за уважаване на иска. а именно: не е доказано виновно поведение /неизпълнение на договора от страна на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД; не е доказано наличие на възражение до „ЧЕЗ Е.Б.“ АД за това че потребителят е с прекъсната доставка на ел. енергия и отказ за възстановяване; не е доказан размера на претърпените вреди; не е доказана изправност на ищеца. Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в обжалваната част и искът бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Въззиваемият по тази въззивна жалба Д. Д. Г., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител Д. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“******* оспорва същата като неоснователна.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията5 постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД и чл.82 ЗЗД от Д. Д. Г. срещу ЧЕЗ „Е.Б.“ АД за осъждане на ответника да заплати на ищеца Д. Д. Г. платени без основание суми: сумата от 1978,29 лв., представляваща дължима сума по фактура от 10.03.2016 г. и лихва за забава и сумата от 38 лв., представляваща такса за експресно възстановяване на електрозахранването, с правно основание чл. 82 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца Д. Д. Е. сумата в размер на 358,57 лв.представляваща обезщетение за загуби и пропуснати ползи от курсови разлики и банкови такси и иск с правно основание чл.82, вр. с чл.79 ЗЗД от Д. Д. Г., малолетен, представляван от своя баща и законен представител Д. Д.
Разпечатката съдържа 32 от 106 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/58472d1b-bbf2-4274-9e9b-d8899721a083