Определение № 5 от 04.01.2024, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 344/2023
- Вид
- Определение № 5
- Подписан
- 04.01.2024
- В сила
- 04.01.2024
- Състав
- Анелия Маринова Йорданова, Атанас Дечков Христов, Светлана Кънчева Чолакова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№5 гр. Разград, 04.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Анелия М. Йорданова
Членове:
Атанас Д. Христов
Светлана К. Чолакова като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20233300500344 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на "СКУБА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 201857165, чрез пълномощника младши адвокат А.Р.С. от САК, против определение № 962 от 06.10.2023 г. по гражданско дело № 20223330101937 по описа за 2022 година на Районен съд – Разград.
С обжалваното определение съдът, на основание чл. 248, ал.1, пр.2.
ГПК, е изменил в частта му за разноските решение № 164 от 16.03.2023г. по гр.д. №1937/2022г. на РС-Разград, като намалил размерите на присъдените в полза на „СКУБА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 201857165 разноски по заповедното производство /ч.гр.д. № 1427/2022г. на РРС/ от 1123.58 лв. на 713.58 лв. /седемстотин и тринадесет лева и петдесет и осем стотинки/ и съдебните разноски по исковото производство /гр.д. № 1937/2022г. на РРС/ от 1 486 лв. на 1 190 лв. /хиляда сто и деветдесет лева/.
В частната жалба са въведени доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, поради което се иска отмяната му, и да бъде постановено определение, с което да бъде оставена без уважение молбата с правно основание чл. 248 ГПК подадена от ответника „ХИКСЕФ ТРАНС И ЛОГИСТИКА" ЕООД за изменение в частта му за разноските на решение №164/16.03.2023г. по гр.д. №1937/2022г. на РС-Разград. Частният жалбоподател сочи, че искането за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение поради прекомерност, е следвало да бъде направено устно до обявяване на делото за решаване или с писмена защита, депозирана до приключване на последното съдебно заседание, като се позовава на съдебна практика - Определение № 123 от 17.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7092/2014 г., I г. о., ГК и т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на 1
ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Сочи, че насрещната страна и молител в производството по чл. 248 ГПК - "ХИКСЕФ ТРАНС И ЛОГИСТИКА" ЕООД, в този срок не е направила искане за намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.
78, ал. 5 ГПК. Освен това излага подробни съображения, че заплатеното от него адвокатско възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Излага подробни съображения.
Другата страна – "ХИКСЕФ ТРАНС И ЛОГИСТИКА" ЕООД, не е депозирала отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Съдът, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима - подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.
1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна.
По заявление на ищеца, сега частен жалбоподател, срещу ответника "ХИКСЕФ ТРАНС И ЛОГИСТИКА" ЕООД е била издадена Заповед № 736 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.08.2022 г. по ч. гр. д.
№ 1427/2022 г. по описа на Районен съд – Разград, за сумата от 4 165.69 лв. за главница, 163.58 лв. за разноски за заплатена държавна такса и сумата от 960 лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, Тъй като длъжникът "ХИКСЕФ ТРАНС И ЛОГИСТИКА" ЕООД, на осн. чл. 414 ГПК е възразил срещу заповедта за изпълнение, то заявителя "СКУБА БЪЛГАРИЯ" ЕООД е предявил иск за съществуване на вземането по чл. 422 ГПК за сумата от 2 985.69 лв. – главница, като е посочил, че тъй като след издаването на горепосочената Заповед за изпълнение, на 10.08.2022г. ответникът е направил частично плащане в размер на 1 180 лв. Ето защо, ищецът претендира неплатения остатък.
С влязло в сила Решение № 164 от 16.03.2023г. по гр.д. №1937/2022г. на РС - Разград искът е уважен изцяло, като е прието за доказано, че разминаването на сумата по издадената заповед за изпълнение от 4 165.69 лв. и претендираната с исковата молба сума от 2 985.69 лв. се дължи на направеното плащане в размер на 1 180 лв. след издаването на заповедта за изпълнение.
В срока за обжалване на решението, ответникът "ХИКСЕФ ТРАНС И ЛОГИСТИКА" ЕООД е депозирал въззивна жалба срещу същото. В жалбата е инкорпорирана и молба по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Посочено е, че разноските следва да бъдат намалени в размер на уважената част от иска. Въззивната жалба е върната поради неотстраняване на нередовностите с Разпореждане № 1368 от 06.06.2023г. потвърдено с окончателното определение № 422 от 02.10.2023г. по въззивно частно гражданско дело № 20233300500265 по описа за 2023 година.
Със сега обжалваното определение РРС, въз основа на молбата по чл.
2
248 ГПК подадена от ответната страна, изменил решение №164/16.03.2023г. по гр.д. №1937/2022г. на РС-Разград в частта за разноските, като намалил размерите на присъдените в полза на „СКУБА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, разноски по заповедното производство /ч.гр.д.№1427/2022г. на РРС/ от 1 123.58 лв. на 713.58 лв. /седемстотин и тринадесет лева и петдесет и осем стотинки/ и съдебните разноски по исковото производство /гр.д. №1937/2022г. на РРС/ от 1 486 лв. на 1 190 лв. /хиляда сто и деветдесет лева/. За да постанови този акт, първоинстанционният съд приел, че заплатените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното и в исковото производства са прекомерни по смисъла на чл. 78, ал.5 ГПК.
Разградският окръжен съд, намира частната жалба за основателна поради следните съображения:
В молбата по чл. 248 ГПК инкорпорирана във въззивната жалба /л.
173 РРС/ ответникът е поискал на присъдените разноски да бъдат намалени в размер на уважената част от иска, но същата не съдържа възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК. В хода на производството ответникът "ХИКСЕФ ТРАНС И ЛОГИСТИКА" ЕООД не е направил възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК. Частичното плащане от страна на длъжника извършено след издаването на процесната Заповед за изпълнение, поради което заявителя не е предявил иск за цялата сума в заявлението, а само за неплатения остатък, не означава, че иска е частично уважен. Тъй като исковите претенции са уважени изцяло, то на осн. чл. 78, ал.1 ГПК правилно с първоинстанционното решение в полза на ищеца са присъдени всички сторени разноски включително и пълния размер на заплатените адвокатски възнаграждения. Както вече се посочи, според настоящия съдебен състав в молбата по чл. 248 ГПК не се съдържа възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и да се приеме, че в молбата по чл. 248 ГПК да се съдържа възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК, то тъй като молбата е подадена след постановяване на решението, то възражението по чл. 78, ал.5 ГПК се явява преклудирано. Искането по чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъде направено до приключване на устните състезания по делото, до който момент е ограничено упражняването на правото да се иска намаляване на адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна. Искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, заявено с молбата по чл. 248 ГПК, е преклудирано, ако за страната е съществувала процесуалната възможност да го заяви в откритото съдебно заседание, когато е бил представен списъкът по чл. 80 ГПК (така определение № 167/05.03.2012 г. по ч. т. д. № 119/2012 г. на ВКС, І ТО; определение № 263/02.05.2011 г. по ч. гр. д. № 188/2011 г. на ВКС, ІV ГО; определение № 372/16.05.2012 г. по ч. гр. д. № 223/2012 г. на ВКС, ІV ГО и много други). Така и Решение № 1851 от 12.07.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 6636/2021 г. Поради това и с оглед т.11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., 3
ОСГТК, възражение по чл. 78, ал.5 ГПК, изложено едва в производството по чл. 248 ГПК, се явява просрочено и не подлежи на разглеждане, като недопустимо. Така и Решение № 79 от 20.08.2015 г. на БАС по в. гр. д. № 149/2015 г.
Поради гореизложеното, обжалваното определение следва да се отмени, а молба по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Воден от горното, съдът, на осн. чл. 278 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 962 от 06.10.2023 г. по гражданско дело № 20223330101937 по описа за 2022 година на Районен съд – Разград, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с правно основание чл. 248, ал.1 ГПК на "ХИКСЕФ ТРАНС И ЛОГИСТИКА" ЕООД, ЕИК 204485713, седалище и адрес на управление: област Разград, община Разград, с. ******, с управител А.Г.Х., инкорпорирана във въззивна жалба с вх. № 3451 от 11.04.2023г. по описа на Районен съд – Разград, за изменение в частта му за разноските на решение № 164 от 16.03.2023г. по гр.д. № 1937/2022г. на РСРазград.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4