Решение № 895 от 19.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 895 гр. София, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

Михаела П. Михова при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова в присъствието на прокурора Е. Р. З. като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100606906 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

С Присъда от 20.09.2024г., постановена по НОХД № 8978/2019г., по описа на Софийски районен съд, НО, 115-ти състав, подсъдимият Б. О. Б. е бил признат за НЕВИНЕН в това, че: На 09.05.2018г., в гр.София, ул.********, партер, ап.016, в съучастие като извършител, с неустановено по делото лице извършител, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот - счупване заключващия механизъм на входната врата на жилището, отнел чужди движими вещи на обща стойност 3320 лв. /три хиляди триста и двадесет лева/, от владението и собственост на И.И.Н., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на повторност - след като е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а именно с протоколно определение от 21.12.2015г. по н.о.х.д. № 17594/2014г., по описа на СРС, 109 състав, е признат за виновен за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК, първоинстанционният съд ГО е ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7, вр чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК.

1

С посочената присъда, Съдът е постановил веществените доказателства съответно: 1/един/ брой сак, иззет с протокол за претърсване и изземване от 16.05.2018г., да се върне на подсъдимия след влизане на присъдата в сила; 1 /един/ брой отвертка и 1 /един/ брой сиво долнище, да останат на съхранение по делото до влизане на присъдата в сила, след което, ако в едногодишен срок не бъдат потърсени от собственика им, да бъдат унищожени, като вещи без стойност.

На основание чл.190, ал.1 от НПК, първоинстанционният съд е постановил направените по делото разноски, в размер на 2468,74 /две хиляди четиристотин шестдесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки/ да бъдат възложени в тежест на държавата.

Срещу така постановената присъда е подаден протест от прокурор от СРП, както и допълнение към същия, в които се моли присъдата да бъде отменена, съответно – да бъде постановена осъдителна такава с налагане на справедливо наказание. В допълнението към протеста се изтъкват съображения за неправилно приложение на материалния закон от страна на първата инстанция, както и, че не са подложени на внимателна проверка събраните по делото доказателства и в тази връзка, неправилно не са кредитирани показанията на свидетелката Е.Й., което е довело до необоснованост на изводите на съда, като според представителя на СРП, от събрания доказателствен материал, се установява по безспорен начин, че подсъдимият Б. е осъществил, от обективна и субективна страна, деянието, за което е предаден на съд.

С определението си по чл.327 от НПК, въззивният съд е преценил, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото не се налага събиране на допълнителни доказателства.

В съдебно заседание, представителят на СГП не поддържа протеста, но и не го оттегля. Споделя изцяло анализа на доказателствения материал на първостепенния съд, което му е дало основание да приеме, че обвинението не се доказва по несъмнен и категоричен начин. Пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

Защитникът на подсъдимия Б. Б. - адв. Ю. моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда, изразявайки становище, че съвкупният анализ на доказателствата не само сочи на недоказаност на обвинението, но и го опровергава, като в тази връзка изтъква, че е установено местонахождението на подсъдимия в инкриминираната вечер и нищо не го свързва с местопрестъплението по обективен начин.

Подсъдимият Б. се присъединява към казаното от защитника си и заявява, че не е извършил вмененото му с повдигнатото обвинение деяние. В последната си дума, моли да бъде оправдан.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и, след като в съответствие с чл.314 от НПК, провери изцяло правилността на атакувания акт, намира, че първоинстанционната присъда е постановена при правилно изяснена 2 фактическа обстановка, а именно посочената по-долу, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, доказателствени средства и способи за събирането им, обсъдени в мотивите на присъдата.

Подсъдимият Б. О. Б. е роден на ********г. в гр.София, ЕГН:

**********, българин, български гражданин, със средно образование, осъждан, безработен, с адрес: гр. София, ул. „********.

В неустановен с точност период, подсъдимият Б. Б. и свидетелката Е.Й. били в интимна връзка, която приключила около две години преди 09.05.2018г., като от връзката си двамата имали общо дете.

Към 09.05.2018г., свидетелят И.Н. ползвал под наем апартамент № 016, находящ се в град София, ул.********, партер, където съхранявал свои собствени движими вещи. На посочения адрес живеела и свидетелката Е.Й., която към посочената дата била във фактическо съпружеско съжителство със свидетеля И.Н..

На 09.05.2018г., около 21:38 ч., две лица от мъжки пол с неустановена по делото самоличност, отишли до посочения апартамент, счупили заключващия механизъм на входната му врата и проникнали вътре, откъдето взели паричната сума в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева на монети; един чифт мъжки обувки марка „Адидас“ на стойност 210,00 /двеста и десет/ лева; един чифт мъжки обувки марка „Найк“ на стойност 270,00 /двеста и седемдесет/ лева; един брой мъжки часовник марка „Lindberg&sons“, инкрустиран с диамант на стойност 720,00 /седемстотин и двадесет/ лева; един брой мъжки часовник марка „Тисо“ на стойност 120,00 /сто и двадесет/ лева, или всички на обща стойност 3320,00 /три хиляди триста и двадесет/ лева, собственост на свидетеля И.Н.. Около 22:00 часа, свидетелят Е.Й., прибирайки се в посочения апартамент, заедно със свидетеля В.Д., забелязала, че вратата е била разбита и чула шум отвътре. Й. се насочила към изхода на кооперацията. На излизане видяла двамата извършители, като на изхода се опитала да им попречи да излязат, но едното от лицата я избутало, след което двамата извършители избягали от местопроизшествието, заедно с взетите от тях движими вещи.

Непосредствено след това, в 22:07ч., свидетелят Е.Й. се обадила на спешен телефон 112 и съобщила за извършената кражба, включително, че двете лица са носели сакове и че докато са бягали, са изпаднали монети.

За времето от 23:00 часа до 23:45 часа, в същия ден, бил извършен оглед на местопроизшествие в посочения апартамент, като входната врата била заварена отворена и с липсваща ключалка на бравата. На пода в стаята били намерени захвърлени кутии, върху леглото имало отворен куфар с вещи, като всички врати на шкафчета и на гардероба били отворени. Извън жилищната сграда били намерени и иззети един брой права отвертка с червено-черна дръжка и 32 броя монети.

Действията на извършителите били заснети от монтирани в жилищната сграда охранителни видеокамери, видеозаписите от които били приобщени по настоящото производство с протокол за доброволно предаване от 16.05.2018г. и били обект на изследване на изготвени по делото видео-технически 3 експертизи. Съгласно експертните заключения заснетите изображения са с недостатъчно качество и са негодни за целите на идентификация и фотосъпоставително изследване.

В хода на разследването, на 16.05.2018г., било извършено претърсване и изземване в жилището на подсъдимия - ет.3 в къща, находяща се в гр.София, ул.„********, ет.3, при което бил намерен и иззет сак, син на цвят, с бели елементи, бяла емблема и бял надпис „Bavaria yachts“.

Гореизложената правилно възприета от първоинстанционния съд фактическата обстановка е била безспорно установена от доказателствата по делото: показанията на свидетелите И.Н., Е.Й., В.Д., А.Х., Б.Т., С.П., А.-М.Б.; писмените доказателства и доказателствени средства - протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за претърсване и изземване ведно с фотоалбум, протокол за доброволно предаване от 16.05.2018 г., протокол за оглед на веществени доказателства, писмо от „ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с приложени справки на оптичен носител - данни за собственост и трафична информация, писмо от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с приложени справки, писмо от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с приложена справка, молби от адв.В.А. с приложени медицински документи на Г.А., справка за съдимост, заповед за задържане на лице от 16.05.2018г.; заключенията на съдебно-оценителна експертиза, техническа експертиза, видео-техническа и лицево идентификационна експертиза, съдебно-техническа експертиза на аудиозапис, комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, графическа експертиза, съдебно-медицинска експертиза по метода на ДНК профилиране; веществените доказателства - флаш памет, съдържаща видеозаписи и оптични носители (дискове).

Първоинстанционният съд е направил прецизен, детайлен и съдържателен доказателствен анализ. В мотивите си, поотделно и в цялост, е обсъдил доказателствата по делото, от които е извел коректната фактическа обстановка и е направил и правилен краен правен извод. Предвид обстоятелството, че въззивната инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционният съд относно доказателствения анализ и изведената от него фактическа обстановка и, тъй като не е достигнала до различни правни изводи, настоящият състав на СГС не намира за необходимо да преповтаря доказателствения анализ и изведеното от правна страна, на базата на приетата фактическа обстановка от СРС /в подкрепа Реш. №181 по н.д. №486/2012г., I н.о., ВКС и Реш. №343/06.12.2012г. по н.д. №960/2012г., I н.о., ВКС/.

Наличните доказателства по делото са достатъчни по своя обем и съдържание.

Районният съд правилно е констатирал извършването на инкриминираното деяние като време, място и механизъм на същото. По отношение на тези обстоятелства, събраните по делото относими доказателства са еднопосочни и не съдържат значими противоречия.

Безспорно е установено, че към 09.05.2018г., свидетелят И.Н. е ползвал под наем апартамент №016, находящ се в град София, ул. „********, вх.1, партер, както и, че около 22:05 часа на същата дата е получил обаждане от свидетелката Е.Й., с която живеел във фактическо съжителство и същата му е 4 съобщила, че от апартамента е извършена кражба. Установено е също така, че именно свидетелите Й. и Д. са отивали към мястото на деянието, забелязали са разбитата входна врата на апартамента и са напуснали сградата, след което от входа на жилищната сграда са излезли двама маскирани мъже, каквито са твърденията на свидетелката Й., потвърждаващи се и от заявеното от свидетелите В.Д. и А.Х.. Тези действия се потвърждават от приобщените по делото видеозаписи и изготвените видео-технически експертизи. Данни за извършването на кражбата и противозаконно отнетите вещи се съдържат и в показанията на свидетеля Николов, който след телефонното обаждане от свидетелката Й., е отишъл на място и възприел разбитата входна врата и съответните липси, а от заключението на изготвената по делото съдебнооценителна експертиза се установява стойността на инкриминираните вещи към датата на деянието, както поотделно, така и общата им стойност в размер на 3320,00 /три хиляди триста и двадесет/ лева.

За разлика от наличните непротиворечиви доказателства по делото относно противозаконното отнемане на инкриминираните движими вещи от процесното жилище, липсват категорични доказателства за авторството на извършеното деяние. В този смисъл по делото няма каквито и да е преки доказателства, доколкото повечето свидетели, разпитани по делото, са възприели единствено последиците от деянието, но не и самото му извършване.