Определение № 5524 от 10.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5524 гр. София, 10.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251100507318 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал.1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ИМОТИ ТРЪСТ” ЕООД, подадена чрез пълномощник адв. С. В., срещу определение № 12815/18.03.2025 г., постановено по гр.д. № 54658/2023 г. на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя, инкорпорирана във въззивна жалба вх. № 315806/08.10.2024 г., за изменение на постановеното по делото решение № 16146/27.08.2024 г. в частта за разноските.

Жалбоподателят излага възражение, че неправилно районният съд е определил размера на адвокатския хонорар за заповедното производство на 50 лева, от които е приспаднал сума пропорционално на уважения иск за дялово разпределение. Изтъква се, че така определеният от съда размер на адвокатското възнаграждение не е съобразен с разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази хипотеза на било направено разграничение дали се касае за хонорара на подаващия заявлението за издаване на заповед за изпълнение или на лицето, срещу което е издадена заповед за изпълнение, като в посочената разпоредба бил уреден минималния размер на адвокатския хонорар за всички участници в производството по издаване на заповед за изпълнение, включително и за лицето, което подава възражение, в случая „Имоти тръст” ЕООД. Сочи се, че договореният между длъжника и пълномощника му и заплатен адвокатски хонорар в размер на 400 лв. за заповедното производство е съобразен с правилото на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Изтъква се, че не се касае само до попълване на бланка, тъй като, за да посъветва своя клиент дали е разумно да подава възражение, по повод на което ще се образува исково производство, е необходимо адвокатът да е проучил неговите документи, свързани с казуса, т.е. подаването на възражение не било само една техническа работа, а с проучване на целия казус и даване на становище за вероятната основателност на подаването на възражението и последиците му.

1

Иска се да се измени постановеното решение в частта за разноските чрез осъждане на ищеца да заплати на жалбоподателя всички направени по делото разноски пред първоинстанционния съд съгласно представения списък за разноски.

Ответникът по частната жалба „Топлофикация София” ЕАД не е представил отговор на частната жалба.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявени от „Топлофикация София” ЕАД срещу „Имоти Тръст” ЕООД искове по чл. 422 от ГПК за признаване съществуването на вземания по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 27393/2023 г. на Софийски районен съд.

С постановеното по делото решение № 16146/27.08.2024 г. исковете са частично уважени – признато е за установено, че „Имоти Тръст” ЕООД дължи на „Топлофикация София” на основание чл. 59, ал.1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 3,60 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга дялово разпределение, с която длъжникът се е обогатил, за периода от 01.07.2020 г. до 31.10.2020 г., ведно със законната лихва от 19.05.2023 г. до изплащане на вземането, за топлоснабден имот – апартамент № 8, находящ се в гр. София, ж.к. „********, аб. № 429585, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 27393/2023 г. на СРС, като е отхвърлен иска за сумата 448,58 лв., представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия, с която длъжникът се е обогатил, за периода от м. 05.2020 г. до м. 12.2020 г. и от м. 01.2022 г. до м.

04.2022 г., и за сумата 64,15 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2020 г. до 10.05.2023 г., както и за сумата 1,04 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 31.08.2020 г. до 10.05.2023 г.

С решението ищецът „Топлофикация София” ЕАД е осъден да заплати на ответника „Имоти Тръст” ЕООД сумата 49,50 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Съдът е приел /след направено от насрещната страна възражение за прекомерност на заплатеното от ответника възнаграждение/, че заплатеното възнаграждение от длъжника в заповедното производство от 400 лв. е прекомерно, като е намалил същото на 50 лв. - при прилагане на разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата й редакция към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие /ДВ, бр. 68/31.07.2020 г./.

Искането на ответника за изменение на решението в частта му разноските – чрез присъждане на пълния размер на заплатеното от длъжника адвокатско възнаграждение в заповедното производство, е инкорпорирано във въззивната му жалба срещу решението.

С обжалваното определение № 12815/18.03.2025 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, съдът е приел, че не са налице основания за изменение на решението в частта му за разноските досежно присъдените на ответника разноски за заповедното производство, като допълнително е изложил мотив, че по делото няма доказателства, че пълномощникът на 2 длъжника е извършвал справки и пр., а самото възражение е бланкетно и в него не са въведени възражения, които биха могли да се обсъдят в исковия процес.

Частната жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Жалбоподателят претендира да му се присъдят разноските за заплатеното адвокатско възнаграждение за защита в заповедното производство в пълния му размер от 400 лв. съгласно представения към подаденото от него възражение срещу издадената заповед за изпълнение договор за правна защита и съдействие, и приложения в исковото производство списък по чл. 80 от ГПК. Възражението срещу заповедта за изпълнение е било подадено чрез адв. В.П. и към него е приложен договор за правна защита е съдействие, с който е договорено възнаграждение в производството по ч.гр. № 27393/2023 г. на СРС в размер на 400 лв., като е посочено, че същото е заплатено изцяло и в брой.

Подаването на възражение по чл. 414 от ГПК по начало е формално и елементарно процесуално действие. В закона няма изискване за мотивиране на възражението и ако същото е изготвено по утвърдения от министъра на правосъдието образец /бланката се изпраща на длъжника заедно със заповедта за изпълнение/, достатъчно е същото да е подписано от длъжника, за да е редовно. За определяне на размера на дължимите от заявителя на длъжника разноски следва да се отчетат спецификите на заповедното производство и обусловените от тях предназначение на възражението. Заповедното производство е специално производство с едностранен характер. Подаването на възражението създава единствено предпоставка за образуване на исково производство чрез предявяване на установителен иск от заявителя – кредитор за установяване на вземането му.

В заповедното производство защитата на кредитора се изчерпва с възможността за подаване на възражението, като извършването на това формално процесуално действие от упълномощен представител на длъжника не може да се отъждестви със същинското процесуално представителство по смисъла на ГПК и чл. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Поради това размерът на заплатеното от длъжника възнаграждение за изготвяне и подаване на възражение от упълномощен от него адвокат /вкл. и размерът на дължимото на адвоката възнаграждение по чл. 38 от ЗА/ не е обвързано от материалния интерес и за него не е приложим чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Подаването на възражение по чл. 414 от ГПК като процесуално действие е най-близко по съдържание до изготвяне на молба по дело без процесуално представителство по чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2004 г., приложим по аналогия съгласно § 1 от ДР на същата наредбата. Минималният предвиден в чл. 6, ал.1, т. 5 от Наредба № 1/2004 г., в редакцията на разпоредбата, действаща към момента на упълномощаването на адвоката /ДВ, бр. 68/2020 г./ е в размер на 50 лв.

Определянето на размера на възнаграждението на пълномощника на длъжника за извършване на това процесуално действие зависи от съдържанието на възражението. Макар и да няма изискване за обосноваване на възражението, изложените в него оспорвания се съобразяват при разглеждането на спора за дължимостта на вземанията в исковото производство. Ако е подадено изцяло бланкетно възражение /каквото е настоящото/ 3 възнаграждението следва да е в минималния размер по чл. 6, т. 5 от Наредбата.

На следващо място, оглед решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, постановено по преюдициалното запитване, при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения. Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, и действително извършената работа. В този смисъл е и актуалната практика на ВКС след постановяване на посоченото решение на СЕС.

С оглед на това разрешение изцяло приложими са горепосочените съображения относно размера на адвокатското възнаграждение за подаване на възражение срещу издадена заповед за изпълнение. В конкретния случай възнаграждение в размер на 50 лв. е адекватно на извършената от адвоката работа, изразяваща се в подаване на бланкетно възражение по образец.

С оглед на горното обжалваното определение, с което е отхвърлена молбата на ответника „Имоти Тръст” ЕООД /инкорпорирана във въззивната му жалба срещу постановеното по делото решение № 16146/27.08.2024 г./, за изменение на решението в частта му за разноските чрез присъждане на пълния размер на адвокатското възнаграждение от 400 лв. за защита в заповедното производство, следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 12815/18.03.2025 г., постановено по гр.д. № 54658/2023 г. на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на „Имоти Тръст” ЕООД за изменение на постановеното по делото решение № 16146/27.08.2024 г. в частта за разноските, инкорпорирана във въззивна жалба вх. № 315806/08.10.2024 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4