Решение № 66 от 21.01.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Плевен, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Ст. Томов при участието на секретаря Петя Ст. Иванова като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело № 20254430106647 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от Г. Р. Д. от с. *** против „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр. София. В молбата се твърди, че ищецът е имал нужда от парични средства, поради което посетил офис на ответното дружество с тази цел. Твърди се, че на ищеца е бил представен за подпис директно процесния договор за потребителски кредит № ************ от 07. 10. 2024 год., заедно с приложения изцяло изготвени от ответното дружество. Твърди се, че преди полагането на подписа, ответното дружество в качеството си на финансова институция, предоставяща кредити, не е предоставило точна преддоговорна информация на ищеца, която да включва особеностите и условията по договора за потребителски кредит. Твърди се, че обратното, представена е била заблуждаваща и невярна преддоговорна информация.

Твърди се, че по- внимателен анализ на Стандартния европейски формуляр за преддоговорна информация сочи на извода, че ищецът е бил подведен в редица отношения. Твърди се, че касателно фундаменталния параметъргодишен процент на разходите (ГПР) легалната дефиниция на последния е дадена в Директива(ЕС) 2023/222. Твърди се, че съгласно чл. 3 ал. 7 от последната „годишен процент на разходите" означава общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент спрямо главницата.

Твърди се, че в случая е посочено, че на ищеца ще бъде предоставена сумата 1 от 4 000 лв. Твърди се, че е било записано, че общата сума, която следва да бъде върната е 7 004, 34 лв. при ГПР 49, 26 %. Твърди се, че бърза справка в раздел VI от договора обаче показва, че общият размер на задължението по кредита e 11 964, 34 лв. Твърди се, че следователно ГПР е бил заблуждаващ намален във формуляра. Твърди се, че това се отнася и до размера на вноската, която спрямо формуляра е 194, 57 лв., а в договора е посочена 332, 35 лв.

Твърди се, че от горното се установява, че процесният договор е сключен в сериозно противоречие с чл. 5 ал. 1 от ЗПК. Твърди се, че в предоставения Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация са представени подвеждащи и неверни параметри на договора, като неправилно е отразена дължимата сума по кредита, ГПР и размера на вноската. Твърди се, че отделно от това ответното дружество не е изпълнило задължението си по чл. 6 от ЗПК за разясняване на преддоговорната информация, включително да обясни на потребителя защо е необходимо при кредит от 4 000, 00 лв. да получава услуги (Фаст и Флекси) на обща стойност 4 960, 00 лв. Твърди се, че сумата за услугите е по- голяма от самия кредит. Твърди се, че неизпълнението на горните задължения обуславят проява на нелоялна търговска практика от финансовата институция относно задълженията преди потребителят да бъде обвързан от договор за потребителски кредит да му бъде представена точна и ясна информация относно кредитния продукт, без да го въвежда в заблуждение. Твърди се, че последното го поставя в неизгодно пазарно положение относно взимането на решение с кой търговец да сключи договор и при какви условия. Твърди се, че само на това основание процесният договор за кредит би следвало да се прогласи за нищожен поради противоречието му с добрите нрави и практиката на съда на ЕС (C-186/16). Твърди се, че в договора липсва яснота относно един от задължителните реквизити на договора за потребителски кредит, а именно- „общия размер на кредита“. Твърди се, че в процесния договор изобщо липсва такъв посочен параметър, като единствено е посочено „сума по кредита“ в раздел VI от същия. Твърди се, че оттделно от това не е посочено какъв е годишния лихвен процент- фиксиран или променлив. Твърди се, че в раздел VI срещу годишен процент на разходите е изписано единствено числото 41. 00 %. Твърди се, че в договора не е използван и задължителният легален термин: „Обща сума дължима от потребителя“, като вместо нея ответното дружество е посочило „дължима сума по кредита“ в раздел VI и „общо задължение“ в раздел VII. Твърди се, че 2 в случая се използват различни термини за едно и също нещо, за да може потребителят да бъде объркан относно това каква е крайната сума, която следва да заплати по кредита. Твърди се, че гореизложеното води към правния извод, че е нарушен чл. 11 ал. 1 от Закона за потребителския кредит, въвеждащ изискването за използването на ясна, разбираема и недвусмислена легална терминология в договора. Твърди се, че това е самостоятелно основание за недействителност на целия договор в съответствие с чл. 22 от ЗПК. Твърди се, че в договора въобще не фигурира параметъра „общ размера на кредита “, като липсва и посочване на условията за усвояване на кредита. Твърди се, че с това е нарушен императива на чл. 11 ал. 1 т. 7 от ЗПК, което също е основание за недействителност на целия договор за потребителски кредит. Твърди се, че ГПР е задължителен елемент на всички договори за потребителски кредит, чието значение многократно е подчертавано в практиката на СЕС. Твърди се, че целта е осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор (в този смисъл съображение 19 от Директива 2008/48, C-76/10, т. 7, C 42/15, т. 67 и 70 на СЕС). Твърди се, че предвид същественото значение, което посочването на ГПР в договор за кредит има за потребителя, СЕС e постановил, че националният съд може служебно да прилага национална правна уредба, която предвижда, че при непосочване или невярно посочване на ГПР предоставеният кредит се счита за освободен от всички останали разходи по кредита, с изключение на главницата (вж. в този смисъл дело C-714/22, т. 53; C 76/10, т. 77 на СЕС). Твърди се, че следователно обуславящ изхода на спора е дали разходите за услугите „Фаст“ и „Флекси“ следва да бъдат включите в годишния процент на разходите (ГПР).

Твърди се, че Съдът на Европейския съюз вече е отговорил на този въпрос.

Твърди се, че в постановките на т. 1 и т. 5 от Решение по дело C-714/22 на СЕС, е възприето, че "Член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието " годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато те 3 представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Твърди се, че в настоящия случай е налице парекселанс конструкция за прикриване на действителните разходи по кредита, с цел формално спазване на изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК.

Твърди се, че клаузите, касаещи допълнителните услуги Факс и Флекси, са предварително изцяло изготвени от финансовата институция, като практически са били задължително условие за сключване на договора и ищецът не е имал възможност да влияе на неговото съдържание. Твърди се, че ако ответното дружество бе включило възнаграждението по „допълнителни услуги“ в „общия разход по кредита за потребителя “, в съответствие с практиката на СЕС, това би означавало, че ГПР възлиза на около 144. 68 %, което очевидно нахвърля допустимия размер от петкратния размер на законната лихва. Твърди се, че поради това приложимо е правилото на чл. 22 във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 10 във вр. с чл. 19 ал. 4 от ЗПК. В заключение ищецът моли съда да прогласи за недействителен сключения между страните договор за потребителски кредит № ************/ 07. 10. 2024 год. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът не е взел становище по исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

Безспорно по делото е, че на 07. 10. 2024 год. между „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр. София като кредитор и Г. Р. Д. от с. *** като клиент е бил сключен договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № ************. Видно е, че съгласно договора на ищеца е бил предоставен кредит от 4 000 лв. Видно е, че лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 41. 00 %, а годишният процент на разходите е в размер на 49. 26 %. Видно е, че при сключването на договора за кредит ищецът е закупил и две допълнителни услуги: Фаст- предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и Флексипредоставяща право на промяна на погасителния план на потребителския кредит. Видно е, че възнаграждението, което се дължи за първата закупена услуга, е в размер на 1 800 лв., а възнаграждението, което се дължи за втората закупена услуга, е в размер на 3 160, 00 лв.

Основателни са доводите на процесуалния представител на ищеца, 4 касаещи действителността на сключения между страните договор. Съгласно чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 (към закона) начин. В процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран. От друга страна в годишния процент на разходите не е отчетен размерът на дължимото се от кредитополучателя възнаграждение за закупени услуги Фаст и Флекси, като при включване на същото в ГПР по процесния договор за кредит същият ще надвиши многократно пет пъти законната лихва. Тук е мястото да се отбележи, че във връзка с постъпило преюдициално запитване от български съд е постановено решение на СЕС по дело № С- 714/ 22, чиито основни правни положения могат да се обобщат по следния начин: член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Оттук член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и 5 разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Конкретният случай попада в горната хипотеза, доколкото действителният годишен процент на разходите по процесния договор надвишава значително посочения в договора и законоустановения с императивна правна норма. Неспазването на всички посочени по- горе изисквания води до нищожност на процесния договор за кредит- чл. 22 от ЗПК, а оттам кредитополучателят по договора дължи връщане само на чистата стойност на заема, но не и лихва и други разходи /чл. 23 от ЗПК/.