Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 445 от 01.07.2025, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно частно гражданско дело 298/2025
Вид
Определение № 445
Подписан
01.07.2025
В сила
01.07.2025
Състав
Аделина Троева, Албена Миронова, Аделина Тушева

Цитирани разпоредби

  • чл. 262 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 389 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 63 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 445 гр. Монтана, 01.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Албена Миронова като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно частно гражданско дело № 20251600500298 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 от ГПК, образувано по частна жалба на Д. Г. С. против определение № 25/07.01.2025 г. по гр. д. № 1462/2024 г. по описа на Районен съд - Монтана.

Делото се разглежда след обезсилване на определение № 273/27.03.2025 г. по в. ч. гр. д. № 95/2025 г. на МОС от Софийския апелативен съд с определение № 1585/17.06.2025 г. по ч. гр. д. № 1524/2025 г.

Жалбоподателят Д. Г. С. чрез адв. З. А. твърди в частната жалба, че определението на МРС прегражда по-нататъшното развитие на процеса и го лишава от възможността да защити правата си като ответник по иска, заведен от М. Г. И.. Развива доводи и за неправилност на опредление № 4242/11.11.2024 г. на МРС, с което е оставена без уважение молба за възстановяване срок за обжалване.

МОС като разгледа частната жалба във връзка с доказателствата по делото, намира за устаноевно следното:

Частната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в срока по чл.

275, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима, а по същество е основателна.

Производството по гр. д. № 1462/2024 г. по описа на Районен съд – Монтана е било образувано по иск на М. И. против Д. С. с правно сонование чл. 439 от ГПК.

Съдът е допуснал обезпечение на иска чрез спиране на приндителното изпълнение по изп. д. № 76/2024 г. по описа на СИС при МРС. Ответникът Д. С. е обжалвал определението по чл. 389 от ГПК, а след поредица от разпореждания, с които МРС е давал указания за отстраняване на неясноти по частната жалба, С. я е оттеглил. МРС е постановил разпореждане № 4242/11.11.2025 г., с което е върнал частната жалба.

1

На 12 декември 2024 г. пълномощникът на Д. С. - адв. З. А., е подала молба за продължаване на срока за обжалване на разпореждането за връщане. Като е посочил, че сроковете за обжалване не подлежат на продължаване и възстановяване, МРС е оставил молбата без уважение с определение № 1689/204 г. На 20 декември 2024 г. адв.

А. е депозирала частна жалба срещу това определение.

С обжалваното определение № 25/07.01.2025 г. първоинстанционният съд е върнал частната жалба против определение № 1689, с което се оставя без уважение молба по чл. 63 от ГПК.

МОС намира обжалваното определение за незаконосъобразно, затова го отменя.

Първоинстанционният съд е длъжен да администрира частна жалба, като парвомощията му са ограничени до проверка на нейната редовност. Чл. 275, ал. 2 от ГПК препраща към чл. 262 от ГПК, според който първоинстанционният съд контролира редовността на жалбата относно задължителните реквизити: име и адрес на жалбоподателя, означение на обжалвания акт и подис на жалбоподателя; както и дали съдържа указание в какво се състои порочността на акта и дали са приложени преписи, пълномощно и документ за внесена държавна такса. Ако някое от тези изисквания не е спазено, съдът е длъжен да остави без движение жалбата и да даде указания за отстраняване на нередовностите.

ГПК регламентира само две хипотези, при които първоинстанционният съд връща жалбата: когато е просрочена и когато не са изпълнени указанията за отстраняване на нередовности.

В случая МРС е върнал частната жалба като е извършил проверка за допустимост и е изложил мотиви, че актът не подлежи на обжалване. Тази проверка е от компетентността на въззивния съд. С определението, предмет на частната жалба, първоинстанционният съд е посочил, че то не подлежи на обжалване. Ако страната въпреки това подаде частна жалба, то тя следва да се изпрати на въззивния съд, който да се произнесе по нейната допустимост.

МОС намира определение № 25/2025 г. за незаконосъобразно, поради което го отменя и връща делото на МРС за администриране на частна жалба на Д. С. против определение № 1689/2024 г.

В частната жалба до МОС, предмет на настоящото производство, адв. З. А. е развила и съображения за неправилност на разпореждане № 4242/11.11.2024 г., с което е върната друга частна жалба. Тези доводи са неотносими към предмета на настоящото производство, те биха били предмет на обсъждане, едва ако се стигне до уважаване на молбата по чл. 63 от ГПК и то в друго производство.

На основание горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 25/07.01.2025 г. по гр. д. № 146282024 г. по описа на Районен съд – Монтана и ВРЪЩА делото на МРС за администриране на частна жалба вх. № 5560/20.12.2024 г., подадена от Д. Г. С. против определение № 1689/16.12.2924 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3