Решение № 13929 от 13.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13929 гр. С.. 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20261110102150 по описа за 2026 година

Съдът е сезиран с обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит №...г., сключен между страните по спора; евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. второ и трето ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 11, ал. 1 от договор за потребителски кредит №...г., сключен между страните по спора; евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. второ и трето ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 3, ал. 1, т. 7 от договор за потребителски кредит №...г., сключен между страните по спора; иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 034,85 евро, представляваща заплатени суми по договора при начална липса на основание, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на ...г. сключил с ответното дружество договор за кредит №.... при следните условия: размер на предоставената главница – 5 000 лева; годишен лихвен процент – 50%; годишен процент на разходите – 65,61 %, общ размер на дължимите суми по кредита – 5 671,83 лева. Ищецът поел задължение в тридневен срок от сключването на договора за предостави обезпечение чрез осигуряване на поръчител или предоставяне на банкова гаранция, отговарящи на подробно предвидените изисквания в съдържанието на договора за кредит и общите условия към него. Съгласно чл. 11 от договора при неизпълнение на поетото задължение за предоставяне на обезпечение потребителят дължи на кредитора неустойка. Ищецът оспорва действителността на сключения договор за потребителски кредит, като излага обстойни доводи в обстоятелствената част на исковата молба. Посочва, че предвиденият ГПР от 65,61 % не съответствал на реално приложимия ГПР, т. к. при формиране на действителния ГПР се включвала и дължимата неустойка по чл. 11 от договора. Предвидената неустойка имала за цел скрито заобикаляне на императивните ограничения, предвидени в чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК. Така предвидената неустойка била уговорена при накърняване на добрите нрави, доколкото не се характеризирала с присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, водела 1 до скрито оскъпяване на кредита и осигурявала сигурна печалба за заемодателя, като основната й цел се състояла в неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя. Ищецът оспорва сключения договор за потребителски кредит като нищожен поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК. Ищецът оспорва като недействителна посочената клауза на чл. 11 от договора, като твърди, че същата е уговорена в противоречие в добрите нрави. Сочи, че оспорената договорна клауза е уговорена в нарушение на принципа на добросъвестност и принципа на справедливост, същата прикрива способ за акумулиране на допълнителна възнаградителна лихва за кредитодателя. Оспорва като недействителна клаузата на чл. 3, ал. 1, т. 7 от договора, предвиждаща задължение за заплащане на възнаградителна лихва, като твърди, че същата е уговорена в противоречие с добрите нрави. Ищецът твърди, че е извършил погасителни плащания по кредита над размера на предоставената главница за сумата от 1 034,85 евро, които счита за недължимо платени предвид посочената недействителност на кредитното правоотношение. Въз основа на изложените фактически твърдения и правни доводи моли за прогласяване на договор за потребителски кредит №...г, сключен между страните по спора, за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, т. 10 ЗПК. В условията на евентуалност претендира за прогласяване на нищожността на клаузите на чл. 11 и на чл. 3, ал. 1, т. 7 от договора. Претендира за осъждане на ответника да заплати сумата от 1 034,85 евро, представляваща общата стойност на извършени плащания за начислена възнаградителна лихва по договора и неустойка към дружеството при начална липса на основание по договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане. Претендира за сторените съдебни разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва факта, че между страните по спора е възникнало договорно правоотношение по силата на сключен договор за потребителски кредит от ...г., че съгласно договора е предоставил в заем сумата от 5000 лева, усвоена от ищеца към датата на сключване на договора, както и че е получил погасителни плащания от кредитополучателя за сумата от 1 034,85 евро. Ответникът е изложил съображения за упражнена злоупотреба с процесуални права от ищеца, изразяваща се в завеждане на множество искови производства за прогласяване недействителността на договори за кредит, сключени от ищеца, основани на твърдения за допуснати сходни нарушения при сключване на договора по смисъла на ЗПК.

Посочва, че клаузата за неустойка не е част от същественото съдържание на договора, поради което евентуалната й недействителност няма за последица прогласяване недействителността на договора в цялост. Клаузата, предвиждаща начисляване на неустойка, отговаряла на всички нормативни изисквания. При сключване на договора на ищеца била предоставена преддоговорна информация за дължимите суми, размера на главницата, броя и размер на дължимите погасителни вноски, падеж, размер на лихвения процент, ГПР, изискване за предоставяне на обезпечение. Уговорената неустойка представлявала предварително уговорено обезщетение, поради което включването при формиране размера на дължимите погасителни вноски съответствало на законовите изисквания. Предвидената неустойка изпълнявала присъщите й функции, не водела до неоснователно обогатяване и не противоречала на добрите нрави. Оспорва твърденията на ищеца да недействителност на клаузата на чл. 11 от договора, в частност твърденията, че същата прикрива допълнително начислена възнаградителна лихва по кредита. Оспорва твърденията на ищеца за недействителност на клаузата, предвиждаща задължение за кредитополучателя за заплащане на възнаградителна лихва. Посочената клауза била уговорена индивидуално, нямала за последица настъпването на вреди за потребителя, съответства на изискванията за добросъвестност и не водела до значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Посочва, че след сключване на договора ищецът разполагал със законово предвидена възможност да се откаже от договора по реда на чл. 29 ЗПК, която му била разяснена в получения Стандартен европейски формуляр. Ищецът разполагал с възможност да отправи искане за удължаване на срока за предоставяне на обезпечение или да представи заместващо обезпечение, които той не реализирал. Оспорва наличието на сочения от ищеца порок – накърняване на добрите нрави, като изтъква обстоятелството, че предоставеният кредит е необезпечен, периодът на дължимост на неустойката е определен с начален и краен момент в рамките на срока за договора за кредит. Оспорва доводите за неравноправен характер на клаузата на чл. 11 от договора. Ответникът заявява, че в договора да предвидени условията на предоставяне на кредита, а стойността на дължимата неустойка е ясно посочена в предоставения СЕФ. Посочва се, че ищецът разполагал с предварителна запознатост с условията по договора и евентуалните последици при непредоставяне на 2 уговореното обезпечение поради наличието на множество сключени кредитни сделки, съдържащи уговорка за неустойка при непредоставяне на обезпечение. При така изложените съображения ответникът моли за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и за присъждане на сторените съдебни разноски в производството.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За провеждането на успешна защита по предявения иск с правно основание чл. 26, ал.

1, предл. първо и трето ЗЗД ищецът следва да докаже сключването на процесния договор за потребителски кредит с посоченото съдържание, а ответникът следва да докаже, че е изпълнил изискванията на ЗПК относно предоставянето на информация на потребителя, съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на ГПР, както и клаузите на чл. 11, ал. 1 и чл. 3, ал. 1, т. 7 от договора са индивидуално договорени.

Настоящият състав намира, че договор за кредит ... г. е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Съдът е приел като безспорни и ненуждаещи се от доказване факта на сключване на Договор за кредит №.... от ...г. съгласно предвидените условия; факта, че кредитополучателят е усвоил предоставената в заем парична сума по договора в размер на 5 000 лева, както и факта, че ищецът е заплати на ответника „С. К.“ ООД сумата от 1 034,85 евро за погасяване на задълженията по договор за кредит №.... от ...г.

От съдържанието на Договор за кредит №.... от ...г., приет като писмено доказателство по делото, се установява, че съгласно чл. 5 заемателят се задължава в срок от три дни, считано от сключване на договора, да предостави обезпечение по начина и реда, отговарящи на условията на чл. 5: поръчител/двама поръчители или банкова гаранция. Съгласно клаузата на чл. 11, ал. 1 при неизпълнение на чл. 5 заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 2 838,17 лева, която се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на договора заемателят се счита за уведомен за нейното начисляване.

Начислената неустойка следва да се заплаща разсрочено съгласно включения в настоящия договор погасителен план.

По делото са представени и приети като писмени доказателства искане за сключване на договора за кредит №....г., както и стандартен европейски формуляр, предоставен на ищеца при сключване на процесния договор

От представеното извлечение за извършени и предстоящи плащания по договора от 23.01.2026г., издадено от ответното дружество, се установява, че ищецът е заплатил по договора сума в общ размер от 3 768,22 евро, като остатъкът на дължимите суми възлиза общо на сумата от 738,94 евро.

Настоящият съдебен състав приема, че оспорената клауза на чл. чл. 11, ал. 1 от договора, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка при непредоставяне на едно от предложените при условията на алтернативност договорни обезпечения – поръчителство или безусловна банкова гаранция, в действителност прикриват способ на кредитора да начисли допълнителни разходи по кредита за кредитополучателя, респективно да реализира по-висока печалба.