Решение № 13573 от 08.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13573 гр. София, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110148006 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на подадена от Е. С. А. срещу „Ти Би Ай Банк“ АД искова молба.

Ищцата твърди, че на 24.04.2023г. е сключила с ответното дружество Договор за потребителски кредит №053438705 по силата на който й бил предоставен кредит в размер на 20 000 лева, за срок от 60 месеца, при лихвен процент 30,39%, годишен процент на разходите /„ГПР“/ в размер на 34,88% и общ размер на застрахователната премия от 5 999,98 лева. Счита, че същият е недействителен, като излага подробни аргументи в тази насока. Поддържа, че договорът не е съставен по ясен и разбираем за потребителя начин, тъй като не е ясно как е формирана всяка месечна вноски, какво включва- само главница или и застрахователна премия, нито как е изчислен посоченият ГПР от 34,88%, при положение че предоставената сума е в размер на 20 000 лева, а дължимата сума- 50 844,48 лева. Обосновава, че в последния не е включена като разход начислената застрахователна премия. Намира, че неяснотата относно начина, по който ГПР е формиран води до невъзможност за извършване на преценка дали същият е в рамките на определения от закона максимум. Твърди, че в договора за кредит липсва и ясно посочен лихвен процент на ден, което също е в противоречие с изискванията на закона. Излага съображения относно недействителността на клаузата, предвиждаща сключването на застраховка, като счита, че същата е задължително условие за получаване на кредита, не е уговорена индивидуално и представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1, т.10 ЗЗП. Счита, че нищожна поради противоречие с добрите нрави е и клаузата, в която възнаградителната лихва е фиксирана в размер на 30,39%, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва. По изложените съображения отправя искане за уважаване на предявения иск и прогласяване нищожността на целия договор, а в условията на евентуалностнищожността на посочените клаузи. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорват предявените искове. Признава се неговото сключване, като се 1 обосновава неговата действителност. Потвърждава се, че застрахователната премия не е включена в общите разходи, които формират ГПР, но се поддържа, че същата не следва да бъде отчитана в тях, доколкото сключването на застраховката не е задължително условие за получаване на кредита. Обосновава се изпълнение и на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за посочване на ГПР и обща дължима сума, както и на изискването на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 ЗПК относно погасителния план. Твърди се също, че не е налице и неяснота относно начина на формиране на годишния лихвен процент и неговото прилагане, а именно- на годишна основа към сумата на усвоения кредит. Въз основа на изложеното се отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените от страните доводи и възражения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен от Е. С. А. срещу „Ти Би Ай Банк“ АД установителен иск с правно основание по чл.26, ал.1, предл.1 вр. чл.22 ЗПК за признаване за установено между страните, че Договор за потребителски кредит №7053438705 от 24.04.2023г. е недействителен поради противоречието му със закона, а при условията на евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 и ал.3 ЗЗД за признаване за установено между страните, че клаузата, предвиждаща сключване на застраховка е недействителна поради противоречието й със закона /чл.19/, съответно клаузата, уреждаща лихвен процент в размер на 30,39% е недействителна поради накърняване на добрите нрави /чл.9.1/.

По така предявените искове в доказателствена тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване сключване на процесния договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и релевираните в исковата молба основания за неговата недействителност, съответно уговаряне на клаузите, предвиждащи сключване на застраховка и уреждащи размера на възнаградителната лихва, а в доказателствена тежест на ответника е да установи валидността на договора и възраженията си в тази връзка.

С Определението по чл.140 ГПК съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че същите са сключили Договор за потребителски кредит №7053438705 от 24.04.2023г. със соченото в исковата молба съдържание, както и че в посочения в него ГПР не е включена като разход дължимата от ищцата застрахователна премия.

Наличието на облигационно правоотношение между страните се потвърждава и от представените по делото доказателства, от които се установява, че със сключения от тях Договор за потребителски кредит №7053438705 от 24.04.2023г. същите са уговорили предоставянето на заем при следните параметри: размер на кредита- 20 000 лева, общ размер на застрахователната премия- 5 999,98 лева, общ размер на кредита25 999,98 лева, срок – 25.04.2028г., ГПР- 34,88%, лихвен процент- 30,39% и обща сума за плащане- 50 844,48лева. Предвид отбелязаната от ищцата в договора „цел на деловите взаимоотношения с банката“, а именно- потребителски паричен кредит, както и липсата на твърдения и доказателства отпуснатата сума да е използвана за търговски цели, съдът намира, че сключеният договор за заем представлява по своето естество договор за потребителски кредит, спрямо който приложение намират предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК изисквания относно неговата форма и съдържание, неспазването на които съгласно императивната норма на чл.22 ЗПК води до недействителност на договора.

2

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК част от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит е посочването на годишния процент на разходите /“ГПР“/. В §1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии, в случаите когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В процесния договор за паричен заем е посочен ГПР –34,88%, но от неговото съдържание не може да бъде направен несъмнен извод за това кои точно разходи са отчетени. В чл.10 от договора е посочено формално кои са взетите предвид допускания при изчисление на размера на ГПР, но не и кои са конкретните разходи, които са съобразени при изчисляването му. Посоченото обстоятелство не само води до неяснота относно всички разходи по кредита и тяхната относителна тежест, но също така препятства възможността да бъде извършена преценка относно съответствието им с уредения в чл.19, ал.4 ЗПК /прил. ред./ максимален размер на ГПР. Съгласно т.66 от мотивите на Решение от 20.09.2018г. по дело С-448/17г. на СЕС на непосочен в договора ГПР се приравнява и хипотеза, в която договорът съдържа само математическа формула за изчисление, но без да се предоставят необходимите данни за изчислението. В Определение №1369/27.05.2024г. по т.д. №333/2024г. на II Т.О. на ВКС пък е посочено, че доколкото ГПР е част от основния предмет на договора, то неговата структура трябва да бъде посочена ясно и разбираемо за средния потребител на кредитни услуги, вкл. и чрез изясняване на обстоятелството от какъв вид и стойност на лихвените и нелихвените разноски се състои, а при неяснота относно начина на формиране на неговата стойност- договорът за потребителски кредит е нищожен. В тази връзка следва да бъде посочено, че с процесния договор страните са уговорили освен заплащането на възнаградителна лихва, която несъмнено представлява разход по кредита, също и застрахователна премия в общ размер на 5 999,98 лева, заплащането на която е разсрочено с погасителните вноски по кредита.

Предвид липсата на посочена в договора информация относно компонентите, взети предвид при изчисляване на ГПР, съдът намира, че потребителят не е в състояние да прецени дали начислената застрахователна премия се включва в същите, което ограничава възможността му да извърши реална преценка относно финансовата тежест на предвидените в договора задължения, съответно да направи информиран избор относно сключването му.

Наред с горното, настоящият съдебен състав намира, че не е спазено и изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в посочения в договора за кредит ГПР не са отчетени всички разходи по кредита, които следва да бъдат включени при неговото изчисляване, конкретно предвидената в договора застрахователна премия. От съдържащата се в §1, т.1 от ДР на ЗПК дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ може да бъде направен извод, че уговорените в договора за потребителски кредит застрахователни премии представляват общ разход по кредита за потребителя, който следва да бъде включен в ГПР в случаите, в които сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаване на кредита или задължително условие за ползване на кредита при конкретните параметри /напр. срок 3 на договора, размер на възнаградителната лихва и на допълнителните разходи и пр./.

Също така следва изводът, че при наличие на посочените от закона условия, застрахователната премия представлява разход по кредита за потребителя независимо от това дали тя се заплаща пряко от потребителя на застрахователя, или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от търговеца-кредитор за сметка на потребителя. Законът не провежда разграничение между тези две хипотези, защото и в двата случая плащането на премията е за сметка на потребителя и оскъпява размера на получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи. Въпросът дали сключването на застрахователния договор, респективно присъединяването на потребителя към съществуващите застрахователни програми е необходима предпоставка за отпускане на кредита изобщо или за отпускането му при предоставените с договора параметри, подлежи на изследване въз основа на всички обстоятелства по сключването договора, а не само въз основа на съдържанието на предварително изготвените от търговеца клаузи. В този смисъл обстоятелството, че в чл.7.2.3 и чл.19 от договора за кредит застраховката е опредЕ. като незадължителна допълнителна услуга, която не е условие за сключване на договора, е лишено от правно значение за преценката на съда, ако от останалите обстоятелства, свързани със сключването на процесния договор, се установява противното. Това е така, доколкото посочените клаузи са част от предварително изготвения от кредитора текст на договора, върху който потребителят не е имал възможност да влияе, като същите имат изцяло декларативен характер. В случая при отчитане на обстоятелството, че размерът на застрахователната премия е предварително определен в договора за кредит към датата на неговото сключване, както и че подписаната от ищцата декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване към застрахователната програма „Защита за 66+“ за кредитополучателите на потребителски кредити, получавани от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“ предоставена от Mediaguide Internationa и договорът за кредит са от една и съща дата- 24.04.2023г., като при сключването на договора кредиторът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е действал в качеството на застрахователен агент, съдът приема, че сключването на застраховката е представлявало условие за отпускане на процесния кредит и съгласно нормата на чл.19, ал.1 ЗПК вр. §1, т.1 от ДР на ЗПК размерът на застрахователната премия е следвало да бъде включен в годишния процент на разходите – в този смисъл са Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 г. по дело C-714/22, Решение №5231/11.08.2025г. по в. гр. д. №812/2025г. на СГС, II-В въззивен състав, Решение №395 от 22.01.2024г., постановено по в.гр.д. №5786/2023г. по описа на СГС, II-Ж въззивен състав и др. Доколкото обаче между страните не е спорно, че при изчисление на отразения в договора ГПР застрахователната премия не е отчетена като разход, съдът намира, че същият не отговаря на действителния размер на разходите по кредита и нарушава изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.