Протокол № 27 от 12.05.2021, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 27 гр. Бургас , 10.05.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Пламен А. Синков

Галина Т. Канакиева

Благой Г. Потеров при участието на секретаря Петя Е. Помакова Нотева и прокурора Йовита Манолова Григорова (АП-Бургас)

Сложи за разглеждане докладваното от Благой Г. Потеров Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212000600060 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Подсъдимият Г. Р. Х., се явява лично и с упълномощения защитник адв. Т.Д..

Подсъдимата Б. Р. А., не се явява. Видно от върнатата призовка, отбелязано е, че лицето не е намерено на посочения адрес и няма близки, които да получат призовката.

Явява се упълномощеният защитник адв. Д.К..

Явява се преводачът от турски език на български език и обратно – П.

Г..

АДВ. К.: В телефонен разговор проведен преди празниците бях уведомен от Б.А., че няма да може да пътува за България предвид наложените ограничения в цялата Р.Т.. Доколкото разбрах, гражданите имат право да ходят само до хранителен магазин и аптека и не могат да напускат квартала, в който живеят. Това е причината да не се яви.

Уведомил съм я за датата и часа на делото много преди заседанието, 1 знае. Не възразявам делото да се гледа в нейно отсъствие. Тя е доволна от присъдата, не сме я обжалвали, приема я. Съгласна е с наложеното наказание.

Тя желае делото да се гледа в нейно отсъствие.

В И. живее, но не зная адреса на подсъдимата А. в Р.Т..

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да дадете ход на делото. Считам, че не са налице основанията за недаване ход на делото съобразно разпоредбите на чл. 269, ал. 1, и ал. 3 от НПК. Подсъдимата, видно от изявлението на нейния защитник, е редовно призована. Същата би могла в пълен обем да реализира своето право на защита, включително и чрез упълномощения от нея доброволно защитник.

Считам също така, че не е налице основанието за приложението на текста на чл. 270, ал. 2 от НПК за разпит на подсъдимото лице чрез видеоконферентна връзка в условието на обявено извънредно положение, епидемия и следващите хипотези от текста.

Моля в това отношение да кредитирате изцяло и обяснението на защитника на подсъдимата А..

АДВ. Д.: Моля да дадете ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

Съдът, като изслуша становищата на страните намери следното:

Видно от изложеното от упълномощения защитник на подсъдимата А., същата е редовно призована за настоящото съдебно заседание, но по обективни пречки свързани с наложени забрани в Р.Т. във връзка с епидемията от Ковид 19, не може да се яви в настоящото заседание.

От друга страна тя не е обжалвала присъдата, изявила е желание пред първоинстанционния съд за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, поради което разглеждането на въззивното дело в нейно отсъствие не би попречило за разкриване на обективната истина.

Тя е изразила и изрично съгласие за гледане на делото в нейно отсъствие пред своя упълномощен защитник-адвокат, който присъства в настоящото съдебно заседание.

2

Ето защо съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 269, ал. 3, т.4, б.“а“ от НПК, поради което съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ОСВОБОЖДАВА от присъствие в съдебната зала преводача П. Г., като определя възнаграждение в размер на 20 лева за явяване в съдебно заседание.

Съдията докладчик докладва делото.

Дава ход на съдебно следствие.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства. Нямам доказателствени искания. Да се приключи съдебното следствие.

АДВ. К.: Няма да соча доказателства. Нямам искания по доказателствата. Моля да се приключи съдебното следствие.

АДВ. Д.: Нямам искания по доказателствата.

Съдът, като изслуша становищата на страните

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА приложените към делото доказателства.

ПРИКЛЮЧВА събирането им и съдебното следствие.

ДАВА ход на съдебните прения.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии , макар и допустима, считам въззивната жалба на подсъдимия Г.Х. за неоснователна, поради следните съображения:

Напълно споделям изводите на Окръжен съд-Бургас по отношение на възприетата като доказана фактическата обстановка по делото и конкретно относно обстоятелството, касаещо навлизането на товарния автомобил 3 управляван от подсъдимия Х. в насрещната лента за движение на подсъдимата Б.А.. Именно това е отключващият момент за последващото навлизане на автомобила на подсъдимата А. в лентата за движение на подсъдимия Х. и отново неговото връщане в собствената лента за движение, в резултат на което е настъпил сблъсък преимуществено в челните части на двата автомобила, довел до съставомерните последици – смъртта на пострадалата Х.С. и средна телесна повреда на малолетния З..

В този смисъл обосновано съдът е кредитирал безпротиворечивите показания на свидетеля С.М., дадени както на досъдебното производство л.24, така и пред Окръжен съд-Бургас. В тази насока е безпротиворечивото обяснение на подсъдимата А. в съдебно заседание пред Окръжен съд-Бургас.

Отново в подкрепа на горното е и показанието на свидетеля Н.П. – младши автоконтрольор в Сектор „***“, но и съдържанието на констативния протокол за ПТП, съставен в деня на престъплението. Видно от текста на този протокол, подсъдимият Х., поради отклоняване на вниманието си при управление на товарния автомобил е навлязъл в насрещното платно, а подсъдимата А., възприемайки това навлизане в нейната лента за движение като опасност – вместо да спре, е навлязла в неговата лента за движение, където именно е и настъпило ПТП. Изрично е било посочено, че тези данни са получени по първоначална информация именно от подсъдимия Х.. В тази насока е и показанието на свидетеля А. – служител от ***. Показанията на тези свидетели не подлежат на съмнение по отношение на тяхната надежност и точност. Същите са безпротиворечиви, в тях се сочи информация получена непосредствено след настъпване на произшествието, но преди започване на производството, а впоследствие – в хода на досъдебното производство и пред Окръжен съд-Бургас. Всичко това е сторено в хода на един състезателен процес и информацията от всички тези, не само свидетели, но и писмени доказателствени средства, е по същество идентична.

Тук следва да се има предвид и приетото и неоспорено пред Окръжен съд-Бургас заключение на тройната автотехническа експертиза.

Според вещите лица, към момента на удара товарният автомобил е бил повече в лявата лента спрямо неговата посока, заемайки повече насрещната лента. И това е обективна находка, фиксирана включително и в протокола за оглед на местопроизшествието. Това кореспондира и с мястото на удара на 4 товарния автомобил – предимно в дясната му челна част, което още веднъж доказва, че от негова страна е имало навлизане в насрещната за него лента за движение – л. 5 от заключението на тройната автотехническа експертиза.

Същото обективно и на поредно място кореспондира с приетата от Окръжен съд-Бургас фактическа обстановка за причината за навлизане на лекия автомобил управляван от подсъдимата А. в насрещната за нея лента за движение.

Моля да кредитирате и обяснението на вещо лице професор К., че движението на товарния автомобил на подсъдимия преди удара е „теза и хипотеза без доказателства“ - л.15 от съдебно заседание на 09.02.2020 г. В този смисъл моля да разгледате именно и твърдението на защитата на подсъдимия Х. за изключителната му правомерност в движението на товарния микробус в периода преди удара, само като хипотеза. И това е така, т.к. не съществуват, освен обяснението на подсъдимия, други доказателства за това.

Ето защо, като е признал двамата подсъдими за виновни при независимо съпричиняване на тежкия вредоносен резултат, Окръжен съдБургас не е допуснал нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон.

По отношение на определените наказания считам, че изчерпателно съдебният състав е ценил смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и за двамата подсъдими, при това възприемайки хипотезата за обективно оказана помощ от страна на подсъдимия Х.. Ето защо, считам присъдата и за справедлива по отношение на индивидуализираните наказания и за двамата подсъдими с приложението на чл. 66 от НК. Тези наказания в най-голяма степен ще изпълнят целите на генералната и частна превенция.

Моля да потвърдите присъдата и по отношение на разноските в частта на направените такива на досъдебното производство и пред първоинстанционния съд. Моля и да потвърдите мерките за неотклонение и за двамата подсъдими.

В заключение, моля да потвърдите изцяло присъдата на Окръжен съд-Бургас като обоснована и законосъобразна.

5

АДВ. Д.: Уважаеми апелативни съдии, считам, че основният неизяснен според мен въпрос от фактическа страна е, навлизал ли е управляваният от подсъдимия Х. микробус в лентата за насрещно движение, ако е навлизал - при какви параметри, и довело ли е това до заплаха за движението на управлявания от подсъдимата Р. автомобил. Считам за категорично, че мястото на сблъсъка е в лентата за движение на подсъдимия Х., независимо от наличието в мотивите на присъдата на друго становище, че и двете МПС-та са навлезли към момента на удара в лентите за насрещно движение. Това не е истина, не кореспондира с експертизата и че съвсем категорично вещите лица са посочили, че ударът е станал на около 1 метър от разделителната линия между двете ленти в лентата за движение на микробуса и това, че той е предприел завой на ляво в момента преди удара, не е довело до навлизането му в лентата. Няма никакви обективни находки по делото за движението на микробуса преди ПТП. Както колоритно се изрази проф. К., „един господ знае, къде се е движил микробусът преди сблъсъка“. Това води до извода, че разсъждения за траекторията на микробуса непосредствено преди сблъсъка може да се прави на базата само на гласните доказателства.

В този смисъл считам, че казусът не е изяснен от фактическа страна в два аспекта. Първо, първоинстанционният съд не е разпитал всички потенциални свидетели на обстановката непосредствено след ПТП, а това са, както е посочил в съдебно заседание свидетелят П. на 09.01.2020 г. - полицаят стажант, който е присъствал с него и ръководителят на екипа от КАТ - Б.Ж..

На следващо място считам, че първоинстанционният съд не е обсъдил достатъчно задълбочено противоречивите гласни доказателства.

Единствените очевидци на ПТП са двамата подсъдими и всеки е изложил тезата си, която съдържа защитен елемент и за двамата.