Решение № 3051 от 12.08.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3051 гр. Варна, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Виляна Н. Михалева Гражданско дело № 20233110107819 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава „Тринадесета” от ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от К. С. Д., ЕГН **********, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на „С. к.“ ООД, ЕИК *********, че е недействителен договор за потребителски кредит №833194/23.03.2023 г. поради противоречието му с императивни правни норми от ЗПК, ЗЗП, ЗЗД и с добрите нрави, и в условието на евентуалност, че е нищожна клаузата от договора за неустойка по договора в размер на 8109,80 лв. на същите основания.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: На 23.03.2023 г. между ищеца като заемателпотребител и ответника като заемодател /кредитор/ бил сключен договор за потребителски кредит, от който не било представено копие на заемателя. По него усвоената сума била в размер на 4000 лв. В погасителния план била начислена неустойка в размер на 8109,80 лв. разсрочени на равни части към всяка от погасителните вноски. Сочи се, че клаузата за неустойка била нищожна на осн. чл. 21 ал. 1 ЗПК като противоречаща на императивните норми на чл. 19, ал. 5, вр. ал. 4, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 33, ал.1 ЗПК, тъй като стойността й не била включена в ГПР. Счита, че противоречала и на добрите нрави по см. на чл. 26 ал. 1 пр. 3 ЗЗД, поради значителна нееквивалентност на престациите. Твърди се нищожност на осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗП поради противоречие с чл. 143, ал. 2, т. 5 и чл. 147 ЗЗП като уговорени във вреда на потребителя и водещи до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. Сочи, че по договора била платила 752,10 лв. Претендира разноски.

1

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник, с който изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва наличието на сключен между страните договор за потребителски кредит №833194/23.03.2023г. и уговорената с него неустойка в размер на 8109,80 лв., разсрочени на равни части към всяка от погасителните вноски. Излага доводи, че договорът за кредит не противоречал на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, тъй като отговарял на установените с тях правила.

Уговарянето на обезпечение в полза на заемодателя, респ. на неустойка при непредставянето му, съответствало на характера на процесния заем, отпуснат при наличието на висок риск и на чл. 92 ЗЗД. Задължението за неустойка не било включено в ГПР, тъй като било условно и било включено в разсрочените погасителни вноски само за улеснение на заемателя. Сочи, че уговорената неустойка не противоречала на добрите нрави, тъй като не нарушавала определен морален принцип. Ако клаузата бъде приета за нищожна, счита, че това не водело до нищожност на целия договор. Признава плащането на сумата от 757,10 лв. по договора, от които 133,50 лв. били отнесени за погасяване на възнаградителни лихви и 628,50 лв. за неустойка. Претендира разноски.

В срока за отговор е предявен насрещен иск за главницата по договора за заем в размер на 4000 лв. и 777,83 лв. – сбор от неплатените вноските за възнаградителна лихви за периода от 23.05.2023 г. до 23.10.2023 г. по погасителен план. Претендира разноски.

От първоначалния ищец е подаден отговор на насрещния иск, с който го оспорва в частта до размер от 757,10 лв., които са платени от него, но неправилно били отнесени за погасяване на неустойка. Твърди, че с тях е погасил част от главницата. Сочи, че не е станал причина за предявяване на насрещния иск и моли за присъждане на разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Представен е договор за паричен заем

Кредидирект

№833194/23.03.2023г., по силата на който „С. к.“ ООД е предоставило на К. С.

Д. кредит в размер на 4000 лв., а Д. се е задължила да върне предоставения кредитен ресурс в срок от 18 месеца. Страните са уговорили договорна лихва в размер на 40,05% на годишна база, ГПР в размер на 47,91% и обща сума за плащане в размер на 5611,10 лв. В договора се съдържа уговорения между страните погасителен план.

Видно от приобщеното по делото извлечение за извършените и предстоящи плащания по договор за паричен заем №833194/23.03.2023 г. на 24.04.2023 г. е погасена сума в размер на 757,10 лв.

От приетото по делото заключение по съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Р. С., което съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява, че размерът на непогасената главница по договор за потребителски кредит №833194/23.03.2023 г. е 4000 лв. Размерът на непогасената възнаградителна лихва по договора за периода от 24.04.2023 г. до 22.09.2024 г. е 1472,70 лв. В случай че плащанията в размер на 757,10 лв. са отнесени единствено за погасяване на главница и договорна лихва, без да се погасява с тях неустойка, биха били погасени всички погасителни вноски до падежна дата 24.07.2023 г., като от погасителна вноска с падежна дата 2

23.08.2023 г. цялата дължима лихва би била погасена, а от дължимата главница 228,80 лв. би се погасила сума в размер на 89,60 лв. и остатък за плащане по главницата за тази погасителна вноска 139,20 лв. В случай че плащанията в размер на 757,10 лв. са отнесени за погасяване на главница и договорна лихва, без да се погасява с тях неустойка, дължимата лихва по погасителни вноски за периода от 23.08.2023 г. до 22.09.2024 г. би била в размер на 938,70 лв. В случай че плащанията в размер на 757,10 лв. се отнесат за погасяване на договорните лихви за периода от 23.05.2023 г. до 23.10.2023 г. и за главница, без да се погасява с тях неустойка при спазване редът на погасяване съгласно ЗЗД, дължимата главница по погасителни вноски за периода от 23.08.2023 г. до 23.09.2024 г. би била в размер на 3910,40 лв. При изчисляване на ГПР при обща дължима сума по кредита в размер на 5606,20 лв., която сума включва главница и лихва, ГПР е 47,91%, а при изчисляването му при обща дължима сума по кредита в размер на 13716,80 лв., която сума включва главница, лихва и неустойка – 566,58%

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Предявеният главен установителен иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Предявеният евентуален установителен иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 26 ал. 1 пр. 3 ЗЗД.

Предявен е и евентуален установителен иск относно неустоена клауза в договор, който намира правното си основание в разпоредбата на чл. 26 ал. 1 пр. 1 ЗЗД.

Предявените насрещни осъдителни искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 9 ЗПК.

Между страните по делото не е спорно, че на 23.03.2023 г. са сключили договор за паричен заем №833194, по силата на който „С. к.“ ООД е предоставило на К. С. Д. кредит в размер на 4000 лв., а Д. се е задължила да върне предоставения кредитен ресурс в срок от 18 месеца.

Липсва спор, че заемната сума е усвоена от ищцата.

Безспорно е и, че в погасителния план е начислена неустойка в размер на 8109,80 лв., разсрочена на равни части към всяка от погасителните вноски.

Спорни са въпросите относно действителността на процесния договор и отделни уговорки от него и относно дължимостта на вземанията на заемодателя.

По първоначалния иск:

Сключеният между страните договор за паричен заем по своята правна характеристика отговаря на договор за потребителски кредит по см. на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Следователно длъжникът се ползва от регламентацията на потребителската закрила, уредена в ЗЗП – арг. чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 – 148 ЗЗП.

Съобразно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Процесният договор е с предмет заемане на парична сума в размер на 4000 лв., като при възникване на облигационното правоотношение страните са уговорили договорна лихва в размер на 40,05% на годишна база и ГПР в 3 размер на 47,91%.

Съдът намира, че формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т.

10 ГПК, доколкото посочения в договора размер на ГПР не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Същевременно обаче той не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – неустойката.

В т. 6.2. от договор за заем Кредидирект №833194/23.03.2023 г. е предвидено, че при неизпълнение на т. 6.1 заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 8104,90 лв. Неустойката се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на договора за заем заемателят се счита за уведомен за нейното начисляване. Начислената неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план. Според т. 6.1 от договора заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума да предостави обезпечение по начина и реда, отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 от ОУ: поръчител или банкова гаранция.

Неустойка за неизпълнение на задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит - арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от разпоредбата на §1, т. 1 ДР ЗПК и от начина, по който тази клауза е уговорена между страните.

Неустойката се начислява автоматично от заемодателя и следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

С уговорената между страните по делото неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на процесната заемна сума - т. нар "скрита възнаградителна лихва". Този извод на първо място следва от краткия срок за изпълнение задължението, по отношение на което е уговорена неустойката – предоставяне на обезпечение, който предполага, че кредиторът не е очаквал или желал изпълнение на задължението и е преценил, че наред с уговорената възнаградителна лихва, ще получи и неустойката. Следва да се отбележи и уговорката, че в случай на възникване на задължението за заплащане на неустойка, то ще бъде заплащано заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения в договора погасителен план. Това навежда към изначално съгласие между страните, че задължението за предоставяне на обезпечение няма да бъде изпълнено, а това за неустойка ще възникне.

С оглед гореизложеното, задължението по т. 6.2 от договора не е свързано с неизпълнението на договора, а представлява разход по см. на чл.

19, ал. 1 ЗПК, който в противоречие на правилото чл. 11, т. 10 ЗПК не е включен в годишния процент на разходите, нито в общата сума за плащане от 5611,10 лв., дължима от потребителя към деня на сключването.

4

Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Следователно лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50% от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни на осн. чл. 19, ал. 5 ЗПК.