Решение № 921 от 02.12.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 921 гр. Бургас, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря К.А К. СЪБЕВА като Разгледанадокладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20252120202571 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Р. Б. В., дата на раждане ********** г., гражданин на К., национален паспорт № ******, валиден до ******** г. чрез адв. А. П. срещу Наказателно постановление № ****а-*** от ******** г., издадено от началник сектор „Миграция” при ОД на МВР - Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 51б, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България за извършено нарушение по чл. 24к, ал. 18 от същия закон е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лв.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се възражение за допуснато нарушение на чл. 40 ЗАНН, тъй като НП е било издадено в деня на съставяне на АУАН и не е бил спазен предвиденият срок за подаване на възражение срещу АУАН. Сочи, че жалбоподателят е чужд гражданин, който не е разбирал български език, като при съставяне на АУАН не е бил осигурен преводач, поради което е било нарушено правото му на защита.

Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

1

На ******** г. около 14:15 часа, жалбоподателят гражданин на К. се е явил в сектор „Миграция“ в гр. Бургас на адрес ул. ******** за подаване на заявление за предоставяне на право за продължително пребиваване в Република България като чужденец, с цел заетост като сезонен работник. Жалбоподателят бил придружаван от лица български граждани, представители на работодателя, при който е следвало да полага труд жалбоподателя на територията на страната. Свидетелят К. Д. на длъжност мл. полицейски инспектор в сектор „Миграция“ извършил проверка на документите на жалбоподателя, като от паспорта на лицето констатирал, че жалбоподателят е влязъл в страната на ******** г. Свидетелят установил, че заявлението за продължително пребиваване е било подадено след изтичане на 7 - дневния срок по чл. 24к, ал. 18 ЗЧРБ на ******** г., като е следвало да бъде подадено най-късно до ******** г. Свидетелят Д. съставил на ******** г. АУАН срещу жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 24к, ал. 18 ЗЧРБ, като упълномощените лица от работодателя, придружаващи жалбоподателя разяснили на жалбоподателя за констатациите на контролния орган на английски език. АУАН бил връчен на жалбоподателя, като същият бил подписан без възражение. Възражения не били изложени и устно от жалбоподателя или от придружаващите го представители на работодателя. На същата дата (******** г.) било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена на основание чл. 51б, ал. 1 ЗЧРБ глоба в размер на 100 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото устни и писмени доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Показанията на свидетеля Д. изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи (съгласно Заповед № 8121з-378/06.09.2020 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121з-255/05.03.2021 г. на министъра на вътрешните работи) в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението за допуснато съществено нарушение при издаване на НП преди изтичане на срока за подаване на възражение срещу АУАН. Неспазване на срока за подаване на възражение срещу констатациите в АУАН при издаване на НП безспорно представлява нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процедурата по издаване на НП.

2

Съдът обаче приема, че соченото нарушение не е съществено и не нарушава правото на защита на жалбоподателя до степен, че да се приеме, че същият е бил лишен от възможност да наведе доводи, които да са основание за АНО да откаже да издаде НП за установеното с АУАН административно нарушение. В конкретния случай от показанията на свидетеля Д. се установява, че изведените от него фактически констатации за допуснато от жалбоподателя нарушение по чл. 24к, ал. 18 ЗЧРБ са били възприети от жалбоподателя чрез възпроизвеждането им на английски език от придружаващите го лица, представители на работодателя. Т.е. жалбоподателят е бил наясно с установените от свидетеля Д. факти, покриващи състава на нарушението по чл. 24к, ал. 18 ЗЧРБ, а именно, че заявлението за получаване на продължително пребиваване като сезонен работник на територията на страната е било подадено извън срока по чл. 24к, ал. 18 ЗЧРБ. От показанията на свидетеля Д. и от представен в преписката АУАН се установява, че при предявяване на АУАН на жалбоподателя същият не е изложил писмени възражения срещу съдържащите се в АУАН фактически и правни констатации. От показанията на свидетеля Д. се установява, че и в устна форма не са били изложени възражения от страна на жалбоподателя или придружаващите го упълномощени от работодателя лица. След връчване на НП, жалбоподателят е подал жалба чрез упълномощен адвокат, в която са били изложени възражения. Следователно правото на защита на жалбоподателя е било упражнено, като прави впечатление, че в жалбата не се съдържат конкретни възражения или оспорвания по отношение на процесуалната и материална законосъобразност на съставения срещу жалбоподателя АУАН. По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че в конкретната хипотеза издаването на НП в деня на съставяне на АУАН не е нарушило съществено правото на защита на жалбоподателя, поради което неспазването на срока по чл.

44 ЗАНН не следва да се квалифицира като нарушение на процесуалните правила, което да опорочава НП до степен, че да бъде отменено.

На следващо място съдът не споделя и поддържаното възражение за нарушение на правото на защита на жалбоподателя поради неучастие на преводач при съставяне на АУАН предвид това, че жалбоподателят е чужд гражданин. Както се посочи по-горе в изложението при съставяне на АУАН жалбоподателят е бил придружаван от представители на работодателя, при който е следвало да работи като сезонен работник. От показанията на свидетеля Д. се установява, че представителите на работодателя за превеждали на жалбоподателя на английски език установените от свидетеля факти за извършено от жалбоподателя административно нарушение по чл. 24к, ал. 18 ЗЧРБ. В показанията си свидетелят Д. посочва, че неговите възприятия са били, че жалбоподателят е разбрал за установеното нарушение. Тези твърдения на свидетеля от своя страна навеждат към извод, че жалбоподателят не е възразил, не е заявил, че не разбира извършената спрянм него проверка в сектор „Миграция“ както и установените констатации. Напротив свидетелят Д. е останал с впечатление, че жалбоподателят е наясно с вмененото му нарушение.

При издаване на АУАН и наказателното постановление са били спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. И в двата акта деянието и 3 обстоятелствата, при които в било извършено са били ясно и недвусмислено описани.

В случая се касае за извършено нарушение по чл. 24к, ал. 18 ЗЧРБ, съгласно която норма в 7-дневен срок от влизането на чужденеца на територията на Република България с виза по чл. 15, ал. 1 работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да се яви с чужденеца в дирекция "Миграция" или в отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и да приложат към заявлението по ал. 7 копие от паспорта на чужденеца, съдържащо страницата с положената виза, и задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България със срок от поне три месеца - до издаване на разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник.

От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установява, че жалбоподателят, който е гражданин на К. е влязъл в страната на ******** г. с получена виза по чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ, като на ******** г. се е явил с представители на работодателя за подаване на заявление за получаване на продължително пребиваване.

Установява се, че заявлението е било подадено след изтичане на 7-дневния срок по чл. 24к, ал. 18 ЗЧРБ. Срокът е изтекъл на ******** г., поради което явяването на жалбоподателя на ******** г. в сектор „Миграция“ е в нарушение на чл. 24к, ал. 18 ЗЧРБ.

За установеното нарушение разпоредбата на чл. 51б, ал. 1 ЗЧРБ предвижда, че се наказва с глоба от 100 до 500 лв. чужденец, който след влизането си с виза по чл. 15, ал. 1 на територията на Република България не изпълни задължението си да се яви в дирекция "Миграция" или в отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и да представи към заявлението си копие на страницата от паспорта с положена виза и задължителна медицинска застраховка в срока, предвиден в чл. 24и, ал. 16, чл. 24к, ал. 18, чл. 33к, ал. 14 и чл. 33п, ал. 15. АНО е приложил правилната санкционна норма на чл. 51б, ал. 1 ЗЧРБ и на жалбоподателя е било наложено наказание „глоба“ в минимално предвидения размер от 100 лева. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

С оглед изложеното НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ****а-*** от ******** г., издадено от началник сектор „Миграция” при ОД на МВР - Бургас, с което на Р. Б. В., дата на раждане ********** г., гражданин на К., национален паспорт № ******, валиден до ******** г., на основание чл. 51б, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България за извършено нарушение по чл. 24к, ал. 18 от същия закон е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лв.

4

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5